НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО

  Из нашия живот - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'><span style=''>11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО</span></span></p> <br /> Тая година Търново пак ни зове! Низ от красиви картини изпъкват пред мен: миналите събори са оставили светли следи в нашите души. Търново със своите възвишения, надвиснали над лъкатушна Янтра, със своите приказни, амфитеатрално наредени здания, лозята с китните си вили - всичко живо възкръсва пред мен! Пак ще се потопим в един красив свят.<br /> Какво сърдечно  посрещане  на  гарата!  Каква  топлота!  Това  говори  за красотата на оня  свят, който иде, в който влизаме и в който се учим да живеем! Сега  се  създават  между  душите  ония   истински  отношения,  които  ще  бъдат основата при градежа на новата култура.<br /> Ние сме вече в самия стан, при вилите. Спретнатост и чистота. Десетина души са дошли по-рано, за да подготвят обстановката.<br /> Станът е оживен. Присъствуват около хиляда души, от всички слоеве на народа. Голямо разнообразие в състава. Кое споява това наглед тъй разнообразно множество? Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душите им!<br /> Голям брой млади. Това влива в цялата среда кипеж, свежест, сила, устрем. Туй говори за будния дух, който работи в това общество. Жалко за онова общество, в което младите вървят по отъпканите стари пътища. Онзи народ има бъдеще, в който младите имат усет за изгряващото и са в предната линия на работниците за новото. Общество,  народ или раса,  в които новото  намира отзвук,  се издига и бъдещето  им  прилича  на  изгряващо  красиво  слънчево  утро.  Жив  и  мощен  е творческият им  гений.  А  онова  общество  или  народ,  в  който  новите  идеи  не намират отглас, е изтощен. Пресъхнал е изворът на творчеството му и не му остава друго освен спокойно да дочака дните на израждане и изгасване.<br /> Има нещо  неосезаемо  и  при  това  по-реално  от  всичко,  което  образува невидимата  атмосфера на събора. Като че ли цялата среда е проникната от една вътрешна жива светлина, която озарява лицата на присъствуващите с едно сияние, с една радост, която като че ли е предвкусване на красивото, което слиза в света! От всички лица лъха нещо вечно живо и младо, пролетно детско и чисто!<br /> Едни са настанени в палатки, а други в околните вили. Всичката външна работа се върши от  доброволци. Те се сменят всеки ден. Защото всеки иска да плати своята дан на цялото. Едни от тях се грижат за стола, други за чистотата, трети за доставката на продукти или за настаняване на гостите и пр. Всеки с радост става слуга на всички! Що е слуга? Служенето е най-високата точка, до която може да се издигне човек. И тук, и горе няма по-висока точка от служенето!<br /> Новият ден започва. Една нова страница от великата книга на вечността ще ни   дари със своите откровения! Изток   вече   се заруменява със зората за предстоящия ден. Чисто небе, чуден изгрев, изобилно слънце. Като че ли цялата природа с радост взема участие в този празник! Сутринни гимнастични упражнения.  След  това  красивият  празничен  час:  Словото  на  Учителя.  То  е центърът на съборния живот.<br /> Словото  е  свършено.  Учителят  изпява  няколко  музикални  къса  като подготовка за  новата песен, която ще ни даде. След достатъчна подготовка той изпява за пръв път песента: „Фир-Фюр-Фен". Ние я повтаряме от начало по части и после изцяло. Никога няма да забравя онова, което той вложи в тая песен. То е най- хубавото пение на тая  песен, което съм слушал. Няма да забравя обстановката. Това  беше  източно  от  горната  вила,  при  лозята.  Учителят  е  седнал  на  едно възвишение. Тая картина винаги изпъква пред мен, когато чуя тая песен! Самата тя има мистична дълбочина: чувствуваш, че отечеството ù не е тук. Тя е свалена от друг  един  свят  и  красотата  на  последния  озарява  душите  ни.  Светли  точки  в съборния живот са тъй  наречените „разговори". Те са спонтанни, непринудени и най-естествени. От начало подкачват разговор с Учителя за най-обикновени работи и постепенно разговорът се издига до високи, недосегаеми мистични върхове, дето витае  свободната  човешка  мисъл,  носена  на  крилата  на  вътрешно  прозрение  и просветление. На въпросите Учителят отговаря с една дълбочина, от която лъха духът на един вечно реален свят. През целия ден интензивен живот. Между другото се  уреждат  тъй  наречените  „групи".  Например,  събират  се  интересуващи  се  от известни  въпроси:  педагогически,  научни,  из  областта  на   изкуството  и  пр. Например  в  педагогичната  група  има  свободна  обмена  на  мисли  върху  новите методи на възпитанието. Учителят в своите беседи и лекции е дал такъв грамаден материал за новите възпитателни методи! И тия методи произтичат от истинското познание на детската природа и на законите на нейното развитие.<br /> Тук има  и  малки  деца  от  най-различни  възрасти.  Нима  те  ще  останат незасегнати и пренебрегнати? С голяма грижливост и любов пристъпват към работа с  тях  някои  възпитатели  чрез  възпитателни  игри,  песни  и  други  упражнения  - всички пропити от духа на новото.<br /> Хубав слънчев  ден!  Синьо  безоблачно  небе!  Всички  се  упътваме  към старопрестолния  град.  В  читалище  „Надежда"  Учителят  ще  говори.  Салонът  е пълен.  Цялата  търновска  интелигенция  е  тук.  Тържествено  се  носи  вълната  на новата песен над нас, преминава през стените, разлива се над града и в целия свят и носи навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във великото, което крие човешкият дух и  което чака да се изяви с всичката си красота. Новата музика акордира и обединява душите!<br /> Учителят  почва  да  говори.  Говори  за  мировата  любов,  за  космичното съзнание, което се пробужда в човека, за новия живот, новото човечество и свързва слушателя с един красив свят, който слиза на земята, за да стане действителност. Словото му раздвижва дълбоките сили на душата и буди у нея подтик да работи за реализиране на тая красива картина!<br /> Привечер. Слънцето залязва. Станът добива друг облик. Из въздуха се носи нежният аромат на  хиляди цветя. Отделни разговори за преживяното през деня, обмена на мисли, на опитности, проекти за работа и пр.<br /> Няколко  часа  по-късно.  Утихнал  е  целият  стан.  Той  е  на  почивка. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина. Всички вие, които сте дошли тук от близки и  далечни места, за да се опознаете и за да получите ново прозрение за живота и нов подтик за творчество! Вие жадувате за един нов ред на земята, вие работите за една култура на любовта! Това, за което са копнели всички пророци и вдъхновени души, вие искате да стане плът и кръв на земята.  Вие  искате  да  работите,  за  да  направите  живота  радостен,  пълен  със светлина, с музика, с поезия, с дух на братство, с дух на взаимопомощ, проникнат от едно небесно сияние. Бъдете ведри, със светли лица, понеже бъдещето е ваше. След  дълго  лутане  човечеството  се  пробужда  и  налучква  вече  правия   път. Досегашните разцъфтявания на културите и техните катастрофални рухвания са били все опити на малкото дете да стъпи на собствените си крака, и то пак е падало на земята. Човешкото развитие влиза в нова фаза. Радостно гледайте на утрешния ден! Вие не сте празни мечтатели, а с трезв поглед за законите и методите, които могат да изковат една по-добра съдба на страдалческото и обременено човечество. Иде  ден, когато за винаги ще бъдат обърсани сълзите от човешкото лице. И нощ няма да има вече. Слънцето никога няма да залязва!<br /> Съзерцавам звездите. Вслушвам се в музиката, която слиза от звездните сфери. Тя ми  казва:  „Заледените реки на земята ще се размразят, цветята ще се разцъфтят.  Отново  ще  протекат  благодатни  извори  през  пустините  и  ще  ги превърнат в китни градини. Новият човек като дете отново ще се свърже с цялата природа. Нему ще  проговорят цветята, птиците, планините и звездите, и той ще разбира езика им!"<br /> <br /> сп. „Житно зърно”, бр. 11, кн. 1<br /> </span> <br />


  Из нашия живот - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ