НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“

  Из нашия живот - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'><span style=''>10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“<br /> </span></span></p> Ще тръгнем за „Езерата"! Денят е определен! Всички на „Изгрева" са в движение! Лицата са съсредоточени! Пред всички изпъква живо като умствен образ чаровната картина на местата, дето царува свещената чистота! Ние сме вече там! Ясно чувствуваме, че хиляди нишки за винаги ни свързват с тия места! У всички едно радостно очакване, едно предвкусване на великото, което там ще преживеем! Последните дни прекарваме в приготовление.<br /> Сутринта на тръгване! Изпращане при автобусите. Този момент е пълен с вътрешна красота. Прерязваме обширното софийско поле. Минаваме няколко села. Витоша от тук изглежда съвсем друга. Тя ни се явява в съвсем нова форма, но все тъй величествена! Влизаме в планината. Ето, при един завой горе при върховете от камък красивата фигура на майка, държаща дете и надвесена над пропастта! Колко трогателни легенди е създал поетичният гений на народа за тая каменна фигура, чудна игра на природата!<br /> Лозенските  възвишения  са  вече  зад  нас.  Ние  сме  в самоковското  поле. Минаваме през средата на едно село. Това е Калково. Преди няколко години тук се беше явила една мома, при която се стичаха масово хора и от далечни села, за да чуят това, което тя разказва за „онзи свет". От психологично гледище този факт е знаменателен: у народа има интерес към отвъдното!<br /> Още при  влизането  в  самоковското  поле  сцената  изведнъж  се  изменя: мощно се издига  пред нас Рилската верига! Върховете ù още са прошарени със снегове. Колко ясно се очертават  контурите ù на синия небесен фон! Рилските върхове ни чакат! Ние вече сме в преддверието на тяхната държава. Чувствуваме се осияни от нещо красиво! Те ни изглеждат като мечта, която наближава да стане действителност.<br /> Наближаваме  към  „Железните  врата".  Минаваме  през  няколко  кичести селца и спираме  при  Говедарци. От тук поемаме нагоре пешком. Отляво тъй е близо до нас Попова шапка, Кобилино бранище, и по-нататък Рупите и Мальовица! Те се издигат като великани, мълчаливи, мощни и замислени. – Какво ще ни кажете вие пак? Ето, ние пак сме при вас! Ние знаем вашата тайна: вие сте приготвили да ни кажете нови красиви неща! Искате да ни поднесете нови скъпи дарове от вашата богата съкровищница! Ние сме в друго царство вече! Облъхва ни красотата на друг един свят! Ние сме вече при неговото подножие.  Ние сме при портите на това царство! До нас достига вече светлината, с която то озарява всичко наоколо си!<br /> При внимателно разглеждане ясно се различават „Дамка", върха „Харно ми е", върховете над петото езеро и полянката под него. Сега чувствувам, колко са те близки до душите ни, колко са скъпи за нас! Нещо радостно затрептява в нас при тяхното виждане! Най-скъпите ни минути не са ли били във вашите чертози! Вие сте като един далечен блян за нашите души! При вас като че ли човешката душа е по-близо до онова, за което копне в глъбините си!<br /> Навлизаме в гората. Изкачваме се постепенно. Ето горският дом. Над него пак виждаме за малко величествения гребен на Рила и след малко пак сме скрити в гората. Между клоните виждаме само едно късче от небето. Минаваме бистри и бързи, пенливи,  шумни  потоци;  тук-там  срещаме  стада.  Някъде  минаваме  край висока  папрат.   Голямо   разнообразие,  изобилен  живот.  Красиво  съчетание  на полянки, цветя, гори, реки и долове.<br /> Изкачваме се до „Задата", минаваме едно било и ето пред нас картина, която ни кара да се спрем. Всички гледаме в една посока: пред нас е първото езеро „Махарзи". То е тъй спокойно! Хиляди спомени бликват в нас! Ето, тук прекарахме веднъж първата нощ, преди да отидем по-нагоре. Ето полянката край езерото. Тук сме правили паневритмични упражнения. Ето пътеката, по която отивахме за дърва в изгорялата гора. Ето водопада, който се спуща отгоре. Колко всичко е познато, близо и сродно! Благоговейно чувство за святостта на тия места ни изпълва.<br /> Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур". Палатката на Учителя е край самото езеро. Какъв красив символ е голямата скала край нея!<br /> Всички вие, върхове и езера, всеки ден ни разкривате нови страници от свещената  книга,  която  пазите.  Всеки  ден  вие  ни  говорите  по  нов  начин.  Ние постепенно  вникваме  в  езика,  на  който  ни  говорите.  Той  е  тъй  далеч  от обикновения език! Той дава прозрение за дълбоките сили, в които сме потопени!<br /> Техният театър е в нас и около нас. Неговите слова имат чудна вътрешна сила. Всеки ден учим по една нова дума от вашия език. Той е тъй богат с думи! Всяка негова дума, която учим тук, ни разкрива нови области от сияйната наука, която пазите с хилядолетия тъй грижливо!<br /> От Изгревния връх ясно се вижда „Езерото на Съзерцанието". Но кои са тия скали там горе?  Над това езеро стръмна отвесна стена, недостъпна за никой човешки  крак.  На  самия  връх  грамадни   канари,  надвесени  над  „Езерото  на Съзерцанието" и се оглеждат в него. Те са „Салонът"! Още когато ги видях за пръв път от Изгревния връх, чух техния зов; те ни канят да посетим шеметните им висоти!<br /> Ранно утро. Днес „Салонът" ще ни приеме на гости! Минаваме чешмичката и продължаваме  нагоре. Ние сме вече на горното било. Пред нас е „Езерото на чистотата". Съвсем друг дух вее оттук! Като чели сме в друга държава. Тук цари особена мекота и нежност в линиите, във въздуха, във всичко! И главното: каква вечна тишина царува тук! Тя прониква в душите ни, тя ни говори! Чували ли сте вие гласа на тишината? Като че ли сме издигнати вече в една област над минало, настояще и бъдеще!<br /> Чудно хубав белоснежен кварц срещаме по пътя си. С голямо вдъхновение се залавяме на работа. Отиваме да търсим наоколо кварцови късове и ги носим на една малка полянка, специално  избрана  от нас. В скоро време от тях нареждаме<br /> „Бог е любов". Тъй ясно личи белият надпис отдалеч! Нека тия думи да бъдат зов, пратен на света от тия чисти места, зов на новия ден, зов, пратен от тия висоти долу в низините, да внесе радостен светъл лъч в живота на хората, топлина в студените и обезверени  сърца.  Нека  една  радостна  вест  се  разнесе,  че  за  пленниците  иде освобождение, за спящите – пробуждане, за „мъртвите" – възкресение!<br /> Със същите бели камъни нареждаме и един триъгълник – той означава равновесие между ум, сърце и воля -- и две успоредни линии – символ на красиви, разумни отношения между душите!<br /> Малко над езерото минаваме бистър поток. Той привлича вниманието ни! Такава кристална чистота рядко сме виждали! Той ни стана тъй мил! Очаровани, неволно си потопяваме пръстите в блестящите водни струи! Защо човешката душа тъй  копнее  за  чистота?  Спомням  си  неволно  Словото  на  Учителя:  „Вложи чистотата в сърцето си! Любовта ще дойде и истинският живот ще започне".<br /> Поемаме нагоре. Над нас – снежни преспи. Отиваме при тях. Какво е това? Особена музика долита до нас! Това е музиката на капките от топящия се сняг. Те падат от високи канари и тоновете са тъй различни, че се образува чудна симфония. Това прилича на тържествуваща радостна песен: Тия капки са вече свободни! Не е ли това като победната песен на човешката душа, освободена от ледените окови, които са я сковавали и тя вече може радостно да литне и да се прояви с всичкия си замах и красота!<br /> Ние сме вече в „Салона на съзерцанието". Колко е подходящо това име! Тия  скали  са  тъй  уединени!  Рядко  минават  туристи  от  тук.  В  тая  самота  ти чувствуваш,  че  не  си  сам!  Живо  чувствуваш  силите,  които  те  свързват  с целокупния живот! Като че ли всички същества живеят вътре в тебе и ти живееш в тях! Ти си едно с мушичките, които хвъркат около тебе, с тия канари, гори и езера, с тия планини, със синьото небе, с  всички хора и с най-далечните звезди! Едно чувство те обхваща: че животът е нещо велико и мощно! Че  всичко е красиво и добро!<br /> Поглеждам напред – Колко близки изглеждат Рупите и Мальовица! А ни дели  стръмна  бездна,  в  дъното  на  която  гърми  Урдината  река.  С  всичкото  си величие се очертават Рупите с фантастичните си контури! Далеч се вижда Мусала.<br /> Около нас,  сгушено  между  скалите,  е ангелското  цвете.  То е  с  красиви  листа, наредени в розетка и  нежни бели цветчета. То расте в тия чисти места, близо до облаците, над сините езера! Защо то събужда  у нас един неясен копнеж, един трепет, едно вътрешно вълнение и радост? Не е ли, защото ние идем от света, отдето то е пратено, за да внесе повече поезия в нашия живот?<br /> По канарите виждам розови карамфили. Те образуват красиви градинки! Те са до снеговете! Когато ги зърнах за пръв път, разбрах езика им! Струваше ми се, че не ги виждам за пръв път. Като че ли съм ги виждал някога в един красив сън!<br /> Който отиде при тях, те ще го научат да обича задоблачните планински върхове.<br /> Дълбоко  под  нас,  в  дъното  на  една  бездна,  се  вижда  „Езерото  на Съзерцанието"!<br /> Ние сме тук в един храм! Благодарим на вас, вие мощни, разумни сили, които градите тия  чудни форми със замаха на гениално творчество! Ние, вашите деца, тъй се радваме на всичко това! Всичко това е израз на вашата любов! В небето, в планините, в реките, в цветята, в езерата, навсякъде вие сте вложили вашата  любов!  Те  са  езика  на  вашата  любов!  Искра  от  нея  сте  вложили  и  в човешкото сърце! И тя скоро ще се разпламти в ярък пламък! Благодарим ви!<br /> <br /> сп. „Житно зърно”, бр. 10, кн. 9-10<br /> </span> <br />


  Из нашия живот - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ