НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА

  Из нашия живот - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'><span style=''>06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА</span></span></p> <br /> Срещу Никулден. Влакът прорязва Тракийското поле и се носи към изток. От двете ни страни  безкраен низ от ниви и градини. Някои засени ниви са вече покарали и радват окото с хубавия си зелен цвят. От северната страна се протака Балканската верига, пълна с тайни и красоти. Пътници по разните  гари и спирки слизат и се качват, но ние не обръщаме толкова внимание на това. Ние отиваме към Тополица и говорим само за нея. Радостно предчувствие ни изпълва за това, което ще видим и преживеем там. Каква вътрешна красота има една среща на хора, които искат да работят за новото! С какъв копнеж очакваме и момента, когато ще зърнем и известната вече чешма в Тополица! Но ето, влакът спира на очакваната спирка. Бързаме  да  слезем,  защото  той  тук  престоява  само  1-2  минути.  Колко  много посрещачи  на   спирката!  Всичко  е  организирано!  Преди  още  да  пристигнем, определено е вече, кой къде ще бъде  като желан гост! Потегляме към селото, до което няма и един километър. По пътя оживена обмяна на  мисли, впечатления, спомени, желания. Повечето от посрещаните познавам отдавна. Какви будни, живи, интелигентни лица! От очите им излиза особена светлина - защото вътрешният им поглед е насочен към  високи слънчеви върхове! Черти – чело, нос и пр. – много правилни.  Отначало  се  отбиваме  в  домовете,  дето  ще  гостуваме  и  след  малко потегляме към братския салон. Още не са пристигнали всички. Ще има  гости от много айтоски села, от близкия Айтос, после от бургаски и поморски села. Едни ще дойдат с влака,  други пеш, а някои семейства ще дойдат с каруци. Най-важната работа е срещата  ни  довечера. Но има  още  време.  Нека  тогава  да отидем при любимата ни чешма! Минаваме през няколко улици и излизаме вън от селото. Ето, отдалеч се познава мястото й по грамадния дъб! Наближаваме с страхопочитание, със  свещен трепет. Шумно се леят водите от двата чучура и пълнят 15 корита, наредени  в  полукръг.  Каква  красота  в  зодиакалните  знакове!  Всички  мълчим, защото  искаме  да  чуем  това,  което  ще  ни  кажат  тия  води!  Какви  нови  мисли минават през нас! Какво прозрение за въпросите на живота! Да, когато се потопиш в съзерцание на извори, ти се учиш от най-великата книга - вълшебната книга на природата. Преобразени и вдъхновени се връщаме в село.<br /> Привечер е вече. В наше отсъствие са дошли много нови гости! В салона, в двора и в съседните стаи е пълно с народ. Преди срещата има обща вечеря. Каква красива обстановка! Обща трапеза. Храната е красива - тя е чисто вегетарианска. Всички тия  селяни  - братя и сестри  - са  вегетарианци. Каква идейност! Какво желание да въплътят в живота си най-идейното и възвишеното!  Този народ има духовни заложби, голямо духовно търсене кипи в неговите недра! Нека оценим силите,  които се крият в народната душа! Село Тополица доказва това! Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност! Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да  преобразяват  и  да  събуждат  Красивото  в  душите  Българското  село  е  оная девствена  област, от която ще изгрее Великото в живота! Ние се храним общо, насядали долу. Каква чаровна картина. Това е един символ за онова, което гори в душите.  Това  общо  хранене  е  символ  за  онова  единство  на  душите,  за  което копнеем! Ние се храним общо, и всички се сливаме в едно, един общ  живот ни споява в едно цяло! Една топлота, една обща радост ни обединяват. Всички се чувствуваме  тъй близки един до други! Рухват  преградите между душите и те почват да се познават. А това е условието за щастието! Вечерята е свършена, и ние сме вече в салона. Лицата на всички са сияещи! И това  е естествено, защото тая среща  създава  нещо  красиво:  всички  чувствуваме,  че  над  нас  витае  духът  на градящата  раса.  Всички  чувствуваме,  че  ние  тук  предвкусваме  онова,  което  е скрито зад завесата  на близкото бъдеще. Духът на бъдещето хвърля върху нас своето неземно сияние! Почва се с четене  на  едно Слово от Учителя. Ето това Слово:  „Когато  разбереш  божествения  език,  в  тебе  ще  настане  една  вътрешна самоувереност, един вътрешен мир, една вътрешна радост, която не може да се опише с човешки език. С тая самоувереност ти можеш да минеш през най-големите изпитания на живота. Велики и славни неща са писани в човешката душа, които в бъдеще ще се четат и препрочитат. Човек съдържа  всички възможности на един разумен живот, всички възможности на един любещ човек, всички възможности на един човек, пълен с Истина. Приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери  най-хубавото, което е във вас и помага то да израсне. Познанството е в любовта. Като дойде любовта, ще се опознаем. Да обичаш един човек, това значи да виждаш в неговата душа нещо красиво, хубаво. Човек, който е намерил любовта, е намерил всичко! Там дето има любов, всякога има постижения. Дето няма любов, има падение. Щом говоря за любовта, подразбирам, че тя съдържа всичко в себе си. Онзи, който върви по закона на любовта, има всичко в себе си, а който не върви по него, нищо не притежава. Любовта е като слънцето. Всякога, когато те озари един лъч  от  любовта,  той  внася  живот  в  тебе,  тогава  идват   вярата,  надеждата, вдъхновението. Щом се прекъсне този лъч, веднага пак се обезсърчаваш. Скръбта не  е  нищо друго, освен липса на реалното в нашия живот! Красиво е да бъдеш носител  на  любовта,  на  тая  велика,  мощна  сила,  която  е  създала  света!  Тя  е основата! Тя носи Разумността, Доброто и  Истината! Любовта е въздухът, който трябва да дишате. И желая да дишате повече от любовта, и сърцата ви да се стоплят<br /> . Като дойде тя, ще се разрешат всички въпроси, които другите науки не могат да разрешат. Онова, което осмисля живота, то е любовта! Всеки един, който е засегнат от  вълната  на  любовта,  е  готов  да  стане   мъченик!  Истинската  любов  носи здравословното състояние на човешките мисли и чувства. Ако един човек е човек на любовта, то в който и дом да влезе, ако има болен, той ще оздравее чрез това, което излиза от този човек. Ако животът им е заплетен, работите им ще се оправят. Ако не говорят Истината, ще стане преобразование в тях. Един човек на любовта никога  не  може  да  направи  престъпление.  Престъплението  всякога  става  в безлюбие.  Любовта  е  един  разумен  акт.  Тя  е качване  на  една  висока планина. Спасението на хората в света зависи от любовта, която имат, нищо повече! Щом ти не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено. Онзи, който не люби, осиромашава, а онзи, който люби, забогатява: става поет, музикант, учен, силен, всичко  става!  Любовта  е  качеството,  способността  на  безсмъртния  човек.  Ако изпълниш най-малкото красиво подбуждение в тебе, това е изпълнение волята на Безграничния!  Велики  герои  изисква  днес  светът!"  Когато  се  чете  Словото  на Учителя, всичко странично изчезва за нас, и пред духовния ни  взор се рисува бъдния  човек,  човекът  на  светлината!  Словото  на  Учителя  ражда  хиляди  нови мисли в нас! Новият свят, който слиза, докосва нашето съзнание! Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в душите и в живота. Светлината на едно откровение от един по-горен свят те озарява. Словото  е  прочетено, но ние още мълчим, като че ли за да не нарушим светостта и красотата на тия мигове. Почват декламации и диалози. Всички те са много добре подбрани, с тънък художествен усет. Декламираха повече младежи и малки деца. Всички декламации бяха високо идейни. През всички тях минаваше духът на изгряващото ново. Аз после разпитах за тия декламации. Каква беше моята радостна изненада, когато научих, че много от тях са творба на наши приятели от Тополица. Значи в селото живее  и поетът! Като гледах, как тия деца с жар декламират за новите идеи, неволно в мен се очерта картината за едно ново училище, в което са намерили плът и кръв педагогическите идеи на Учителя. И колко са интересни, ценни и плодотворни тия идеи! Тук-там в някои  училища,  дето  са  приложени  само  една   малка  част  от  тия  идеи,  сме свидетели на чудеса! С един замах всички деца се преобразяват! Един нов живот забликва в тях! Защо това? Защото тия идеи отговарят на истинските нужди на детската душа. Музиката е много добре застъпена в тая среща. Освен общи песни, има много сола и дуети. Както птичките възвестяват сутринта слънчевия изгрев с шумния си концерт, тъй и музиката трябва да  възвести лъха на пристъпващата пролет. Новото ще влезе в света чрез музиката. Тя е вратата, казва Учителят, през която ще мине човек, за да се отворят всички възможности за него! Повечето от песните в тая среща са от Учителя. Ето, гостите са вече прибрани в определените им домове. На другия ден срещи на групи в разни къщи и красиви разговори върху идейни въпроси. Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността  и  знанието,  с  което  тия  приятели  от  селата  разглеждат  сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв  тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност! Те постоянно четат, учат. Използуват и най-малкото свободно време за учене. Някои от тях, макар и възрастни, почват да учат цигулка! Какъв вътрешен подтик за висш живот! Казаха ми, че братството в селото имало обща земя, която всички работили. Пожелах да я видя. Това са няколко ниви - всичко  около 40 декара. Много от тях са подарени от приятелите. Една висока идея е вложена в разработването   на  тия  ниви.  С  радост  всички  се  притичват  да  ги  работят безвъзмездно! Работата от любов, без да  чакаш нищо лично за своя труд, това е духът на новото, и тая работа е извор на неподозирана радост!  Защото в такава работа са дейни сили, които идат от свещените глъбини на човешкото естество! Това  е  пътят  на  свободата  и  творчеството.  Придобитото  от  тия  ниви  ще  бъде употребено  на  първо  време   за   постройка   на   нов  салон.   Обиколката  ни  в околностите  на  селото  е  много  разнообразна.  По  пътя  ни  разправят  поетични легенди и предания за някои местности, край които минаваме. Мога ли да напусна Тополица, без да видя още веднъж най-скъпата творба тук? Ще отида още веднъж при чешмата, за да й кажа: „До виждане!" Колко късо ми се вижда стоенето при нея! До виждане, ти, милият символ на красивото „утре"! Ти с мощен език говориш за творческите сили, дремещи в този  народ! Благодаря ти за кристалните води, които тъй щедро ни даряваш! Вслушвам се в музиката на твоите води, за да доловя, какво искаш да ни кажеш. Ти ни говориш с чудни думи за един нов свят - свят на свободата  и  красотата!  Поглеждам  селото.  Колко  красиво  изглежда  то  от  тук! Поглеждам околните върхове! Довиждане на всички вас!<br /> <br /> сп. „Житно зърно”, бр. 10, кн. 1<br /> </span> <br />


  Из нашия живот - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ