НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ

  Из нашия живот - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'><span style=''>05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ</span></span></p> <br /> През деня,  заети  с  многостранната  дейност,  към  която  ни  вдъхновява планината, ние все  пак с радостно предчувствие очакваме поезията, която ще ни дарят чудните рилски вечери и с това да увенчаят скрития чар на тукашния живот. В късен следобеден час отиваме за сухи дърва. С такива изобилстват някои места. С радост отиваме на определеното място: едни разсичат големите тежки дънери, за да станат по-удобни за носене, а други ги отнасяте към стана. Едни ги носят на ръце, други на рамо,  а  по-тежките късове се носят от неколцина. Новите идеи подмладяват: братя  и  сестри  на  преклонна  възраст  носят  със  същата  радост  и пъргавина,  както   младите.   По-големите   дънери  се  нареждат  край   огъня  за седалища.<br /> Ето слънцето, след като позлати второто езеро с последните си лъчи, се скри зад околните  върхове. Ниските места са потопени вече в дълбока сянка, но отсрещните склонове са още ярко  осветени от слънчевите лъчи. Чуден е в тия мигове контрастът между сенките и светлините! Но скоро картината се сменява, и звездният рой изпълва небето. Луната изгрява над близките върхове и как ясно при нейната светлина се възвишават околните хълмове като същества, които с радост ни посрещат като гости в своята свещена обител.<br /> Кръгът около огъня е вече очертан. Тук е и Учителят. Край нас е тихото като  огледало  езеро,  над  нас  виждаме  звездните  селения,  а  наоколо  ясно  се различават Изгревният връх, върхът „Харно ми е", Езерният връх и пр.. Като че ли сме в друг един мир, далеч от всичко преходно. Тук се сливаш с вътрешния живот на планината.<br /> Как разнообразно минават миговете край вечерния огън! Има минути, в които  прекарваме  в  мълчаливо  съзерцание,  като  че  ли  всеки  се  вслушва  тогаз дълбоко в себе си, за да долови това, което му говори планината със своя вечен език! В тия свещени  мигове с едно вътрешно прозрение много въпроси ставате ясни,  озарени  от  светлината  на  един  друг  свят.  В  тия  мигове  си  по-близо  до реалното. Песните, които се пеят край огъня, изглеждат други. В тях долавяш нещо ново, разкрива ти се скритата страна на известни тонове и думи, които по-рано са минавали незабелязано. Дълбоката идея на песента ти говори по-ясно за красотата на живота, за скритите ценности в най-маловажните наглед неща, за вътрешната поезия на всичко, което  ни заобикаля. И как при тая мистична атмосфера гласът иде от светите глъбини на душата, за да прозрем съкровищата, с които тя е тъй изобилна! Тук и самите лица са други. Човек освен обикновените черти на своето лице, има и други черти, които сега се градят и които не са проявени. Това е бъдното лице, което се  строи в глъбините. Само в скъпи часове те се изразяват видимо и съвсем преобразяват лицето; то добива неподозирана красота и светлина. Тук, при мистичните  рилски вечери, душата като че ли повече разкрива своята вътрешна красота и ти по-ясно прозираш небесния ù произход.<br /> Когато се разпламтят  някои пънове,  тъй  ярко се осветляват  лицата  ни! Доброволци поемат службата да поддържат огъня. Как е радостен всеки да стори нещо за другите!<br /> Ето, един прочита основни мисли от днешното Слово на Учителя:<br /> „Доброто  е  път,  за  да  ти  се  отворят  възможностите  за  физическия, духовния и божествен живот. Истината дава външна и вътрешна свобода. Човек е в Истината, когато има пред вид всички същества без разлика. Любовта е истинската свобода на  човека,  който  разбира.  Външният  и  вътрешният  живот  на  човека  е обусловен  от  любовта.  А  пък  любовта  -  това  е  образ,  с  който  ние  познаваме Безграничния!  Само  при  любовта   ще   видиш  смисъла  на  живота  и  всички противоречия в живота ти ще станат ясни и ще изчезнат. Ти не можеш да познаеш живота  без  любовта.  Човек  е  човекът,  който  има  образа  на  любовта.  Човек  е човекът, който има образа на мисълта.<br /> И на земята можеш да вкусиш божественото. Има моменти, когато човек е готов на всички жертви. И най-грозният, като го обикнеш, ще стане красив. Също така и ти, като обичаш, ще станеш красив. Човек трябва да се ръководи от любовта. Всичко зависи от любовта, която човек в дадения случай  има към Безграничния. Здравословното  му  състояние  зависи  от  любовта  му  към  Безграничния,  към ближните и към себе си. Единственото нещо, което осмисля нещата, то е любовта. Там  дето  тя   присъствува,  всичко  е  осмислено.  Отдето  тя  излезе,  всичко  е обезсмислено. Най-великата наука в света - това е любовта, която е достояние за всички. Изисква се всички да учат тая наука. Любовта е  наука за постижение на всички  велики  дарби.  Единственият  най-красив  път,  по  който  човек  може  да постигне  дарованията,  е  този.  Любовта  трябва  да  се  разбира  като  метод  за постижения. Ако имате любов всички постижения можете да ги имате постепенно. Ако я нямате, постижения не можете да имате. Кой човек е силен? Който люби! За силата и за всичко причината е в Любовта. Ти не можеш да бъдеш  силен, ако нямаш любов. Не можеш да станеш музикален, ако нямаш любов. Ако нарушиш любовта, то дарованията, както са дошли, така и ще изчезнат."<br /> Ето, почва четене или декламация. Много от четивата са собствени творби - рожба на планината. Тук в тия четива и декламации всеки споделя с другите това, което му е пошепнала  планината. А тя тъй много говори на всички чутки души!<br /> Ето, излизат и децата със свои песни или декламации. Едно дете излиза със стихове - своя творба!<br /> Ето, някои почват да свирят. Някои си носят цигулки. Свирят поотделно или заедно. Свирят с вдъхновение! Всичко събрано, преживяно тук от тях, намира израз в тяхната музика. При слушането ù изпъкват пред тебе ред картини: бурите на душата, лутането ù в тъмнината, скърбите ù, и пътят, по който през долината на сълзите, тя намира възхода и се изкачва в слънчевите поляни на радостта!<br /> В тия  чисти  свещени  места  тая  музика  ти  разкрива  дълбоките  тайни, неразгадаеми  глъбини  на душата! Ти почваш да чувствуваш светостта на онова, което гори във всяко сърце с пламък, неугасим и при най-големите бури!<br /> Към 9 или 10 часа се пръскаме, препълнени от многобройните впечатления на целия преживян ден! Тук дните минават интензивно, пълни с богато съдържание.<br /> Как тия рилски вечери съдействуват покрай другото за раждане на онова чувство, което обединява, споява, слива душите в едно!<br /> Искам да  чуя  симфонията  на  рилската  нощ!  Изкачвам  се  по  близките склонове. Виждам  под мен огъня край езерото; тук-там виждам очертанията на палатките, осветлени фантастично от огъня и луната. Около мен красиви полянки и клекове.  Далеч  долу  виждам  да  блещукат  светлинки.  Това  са  китните.  селца: Говедарци, Доспей и други, сгушени всред рилските красоти до подножието на Попова шапка. Поглеждам звездите. Самото им гледане е молитва! Колко ясно се вижда голямата звезда Алтаир от съзвездието Орел. До нея са Делфин и Лебед. Ето Цефей и Андромеда. Как блещи като красив брилянт Капела от Колар! Нежно трепти  Антарес  от  Скорпион.  Везни  и  Скорпион  залязват,  а  Риби  и  Водолей изгряват. Вега от съзвездието Лира допълва красотата на звездния свят. Ето Алгол и Северната корона. Ти вече не се  чувствуваш жител само на земята, а член на мировата  държава.  Много  от  тия  звезди са  далеч  от  нас  с  милиони  светлинни години! И всички тия звезди-слънца, населени с напреднали разумни същества, се носят вихрено из безкрайните пространства по един мъдро предначертан план! Колко е хубаво човек  да  гледа звездите, за да пребивава мисълта му винаги в чистите сфери на безкрайното. Искаш да направиш нещо. Погледни звездите и те ще ти кажат, как да го направиш. Искаш да разрешиш една  задача: погледни ги. Намираш се в раздвоение: погледни ги и ще получиш радостта и хармонията като техен дар. Колко е ясно тук, че не може цъфтеж на култура без често потопяване в техния красив свят.  Като  че ли при вслушване ще доловиш музиката, която тихо слиза към земята от звездните сфери!<br /> Как тук на Рила стават ясни много неща! Как красивото може да се влее в човешкия живот? Постоянен разговор с природата - ето тайната! Интимни връзки с живота около нас, с безкрайните промени  около нас. Да чувствуваме радостта на дърветата, когато се оросяват от благословения дъжд. Да живеем  с радостта на цветята, с красотата на бурята, на тихия дъжд, на росните капки по листата, на синьото небе. Да чувствуваме мощния поток на живота в разлистващата се гора. Да живеем със слънчевия изгрев, със звездите, с облаците, с вятъра, да се вживеем в живота на тревите, цветята, дърветата, изворите, потоците, скалите. И да виждаме в тях това, което е зад преходните форми: великият ритъм на живота! Тогаз душата ще се прояви с всичката си невинност и чистота, с всичката си вътрешна красота, нови извори ще се отворят в нея и тя ще си припомни свещения език, на който е говорила.<br /> Благодарим на Рила за всичко, благодарим ù за незабравимите ù рилски вечери! Те довършват красотата на нашето престояване тук!<br /> <br /> сп. „Житно зърно”, бр. 9, кн. 9-10</span> <br />


  Из нашия живот - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ