НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ"

  Из нашия живот - Боян Боев (1883 – 1963)
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'><span style=''>04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ"</span></span></p> <br /> Пак сме  при  седмострунната  арфа  на  Рила!  Пред  нас  е  второто  езеро „Елбур". Колко сме сближени с него от миналите години! Ето Изгревния връх: скъпи мигове ни свързват с него. В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е"  и  околните върхове. Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота,  светостта на всяко мигновение, скритата красота  на  нещата!  Тук  долавяш  вътрешната  светлина,   която   озарява  всяко същество.<br /> Колко живо се чувствува тук присъствието на тия същества, Синове на Светлината,  чиято  любов  като  мощна  струя  чертае  линиите  и  контурите  на бъднините! Как чудният замах на тяхната ръка е изваял тия форми, които виждаме около нас. Сочна трева покрива  поляните около нас; наоколо летят мушички. Но една любеща ръка бди над тия деца и ги води към свещения връх на Пробуждането и Осъзнаването. Какъв красив план имат тия същества и с най-дребните създания! Едни невидими крила ги осияват със своето присъствие!<br /> Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят. И колко са  радостни, че пак сме посетили просторните им дворци! Те долавят музиката, която иде от слънцето,  от  звездния мир, от планинските върхове, от езерата и канарите, и тя им разбулва загадките на мирозданието! Тя именно гради вътре в тях чудния строеж на тъканите им и се изявява с богатото разнообразие на техните форми и краски.<br /> Езерната повърхност затрептява от тих ветрец. Той не ти ли говори за красотата на един  вътрешен свят, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща?<br /> Преди малко сме слезли от Изгревния връх. Колко красиво почна и тоя ден от наниза на чудните ни дни в Рила! Сега ще отидем при третото езеро „Балдер- Дару" за ритмични упражнения.<br /> Тръгваме  с  радостно  очакване:  пак  ще  се  потопим  в  царството  на хармонията, от  което винаги се излиза окрилен! Минаваме край второто езеро и поемаме  нагоре.  Ето  красивата  полянка  край  „Балдер-Дару".  Близо  до  нас  се очертават непристъпните стени около „Близнаците". А  от другата страна около третото езеро се очертават по-нежните, по-меките линии на съседните височини.<br /> Живият кръг е вече очертан край „Балдер-Дару". Движенията почват. Но какво става? Ти съзерцаваш движенията на тая жива линия, но като че ли цялата околност се преобразява в миг! Това не са вече обикновена полянка, познатите върхове и езера! Ти виждаш вече храм. Всички тия върхове, канари и езера са част от чудната архитектура на тоя храм. Една завеса се отдръпва от пред очите ти, и ти вече си в състояние да прозреш вътрешната страна на тия свещени игри! Те вече не са за теб игри. Това е вече за теб молитвен зов на душата. В тия издигнати ръце, в тия плавни движения ти долавяш вечния копнеж на душата към  Безграничния! Това е зов на душата към Светлината, към Вечното Добро, към Любовта, към Реалното!  Молитвата е превърната в движение. В тоя миг ти разбираш, че тия движения  са  свещенодействие,   чрез  което  човек  осъзнава,  че  същината  на естеството  му  е  музика,  чистота,  любов!  В  тия  мигове  той  чувствува  по-живо хилядите нишки, които го свързват с всемира. Едно сияние излиза от живия кръг и лъчите му отнасят надалеч зова на тия души! Един светъл кръг се формира над главите им и се издига нагоре към безконечността! И искреният зов на тия души достига до всички сърца и им говори за красотата на новия живот, който слиза и който е  тъй  близо  до  нас!  И  тоя  зов  не  отива  напразно!  Той  ще  участвува  в изграждането на красивото здание на човешките бъднини! Свещеният зов на всяка душа  намира  отглас  във  всички  пробудени  души!  Когато  мислите  и  светите копнежи на дълбокия си вътрешен живот вложиш в красиви движения, ти пускаш в пространството живи сили, които работят и градят.<br /> Живият кръг споява душите в едно цяло. Те се сливат. Рухват преградите по между им и те чувствуват вечните връзки, които ги свързват и обединяват. Тоя живият кръг не е ли знамение за красотата на единството, което иде? Всички тия движения заедно с вложеното в тях не ни ли говорят за богатствата на бъдния ден?<br /> Всички са преобразени! Те чувствуват, че тая музика и тия движения ги свързват с висши  сфери, с творчески извори, из които бликат изобилни струи на живот и проникват до всички кътове на тяхното естество. Контактът с тия извори е установен!  Една  светлина  озарява  техните  лица  и  ги  прави  по-красиви!  И  в сиянието на тая светлина ти виждаш в тях нещо повече, отколкото друг път - ти почваш  да ги познаваш! Ти си ги познавал до сега повече външно! Само тогаз познаваш един човек,  когато доловиш красивия олтар в глъбините на неговото естество! И тогаз, в минути на прозрение, в чертите на лицето и в проблясъка на очите  му,  ти  виждаш  красотата  на  ангела,  който  гради  и  строи  отвътре,  за  да приготви бъдната форма, с която ще се изяви. И когато познаеш човешката душа, ти си познал Безграничния, ти си в кръга на посветените! Когато се докоснеш до тия свещени кътове на душата, ти се изпълваш с благоговение и свещен трепет. Ти си пред нещо неземно и велико, ти си пред лицето на Безграничния! Ти мълчиш и чувствуваш  вечните  устои  на  битието  и  красотата  на  Реалното  зад  булото  на преходното! Един лъч на Абсолютното те е озарил и ти си близо до свещената тайна!<br /> В красивите минути на тия движения ти искаш да простиш на всички, ти искаш да се жертвуваш. Всичко наоколо ти се явява в нов вид и ти говори по нов начин. В дърветата, в скалите, в  езерата, в синьото небе, в тревите и цветята ти почваш да виждаш нещо, което до сега не си виждал и  като че ли почваш да прозираш скрития смисъл на цялото битие. Почваш да прозираш, че зад всички тия форми е Любовта! Тя гради, тя тъче постоянно великата симфония на живота, за да изведе  всички  към   радостта  на  свободата!  Красиви  мигове,  преживени  при Паневритмията!  Останете  винаги  при  нас.   Колко  искаме  да  ви  бъдем  верни постоянно.  Нека  да  бъдем  винаги  такива,  каквито  сме  тогаз!  Нека  да  останем винаги верни на светлината, която тогаз ни озарява! Нека винаги да звучат в ушите ни Словата,  които тогаз ни нашепват отгоре! Вие внасяте нова поезия в нашия живот  и  по-голяма  пълнота!  Чрез  вас  ние  се  учим  да  виждаме  в  цветята  нова красота, която до тогаз не сме подозирали. Нека останем верни на красивия свят, за който  тогаз  добиваме  откровение!  Нека  да  виждаме  хората  такива,  каквито  ги виждаме тогаз!<br /> <br /> *<br /> * *<br /> <br /> Учителят сяда на едно възвишение. Всички сме около него. Той почва да ни говори. Ето Словото на Учителя:<br /> „Човек трябва да напусне обикновения живот и да влезе в необикновения! Светът ще се  оправи с едно вътрешно разбиране на нуждите на човешката душа.<br /> Ако хората биха разбирали божествените закони, то човек всеки ден би могъл да бъде щастлив. Най-великото и най-реалното в света е любовта. Тя е най-мощната сила в света. И целият свят е създаден чрез принципа на любовта. Няма по-хубаво нещо от това да  обичаш. Няма по-хубаво нещо от това да ви обичат. Тя е най- големият извор, който съединява всички души в едно. Великата любов внася живот и осмисля битието. Това е щастието на човека. Щастието е  възможно само при великата любов. Щастието седи в обмяната, във вътрешната връзка между душите. Любовта е един акт на божественото в човека. Всеки човек е един извор, от който трябва да изтича божественото. При любовта Безграничният е, който действува в тебе. Ето защо, любовта е опознаване  на  Безграничния! Ако ние в любовта Го опознаем, тогаз ние имаме реалната любов. Единственият път, по който Безграничният се открива на човешкия ум,  сърце, душа и сила, това е пътят на любовта.  Всеки  подтик  да  се  прави  добро,  всеки  подтик  за   любов  иде  от Безграничния.  Любовта  да  ти  стане  път.  Не  си  ли  в  пътя  на  любовта,  ти  ще попаднеш  в  най-големите  нещастия.  Пътят  на  усъвършенствуването  е  път  на любовта. У човека трябва да се роди божественото съзнание, да се роди великата божествена  любов.  За  да  я  възприемете,  непременно  у  вас  трябва  да  се  роди желание да обикнете когото и да е, някоя мушичка, бръмбар, дърво, човек.<br /> Знанието е подтик към любовта. Човек като се научи, почва да обича. Само умният може да обича. Любовта не е наука за глупавите.<br /> Любовта, която  имаш,  е  едно  богатство.  До  толкоз,  доколкото  ставаме проводници на  божествената  любов,  до  толкоз  нашата  цена  се  увеличава  Оня човек, когото вие обичате, мислите ли, че е сиромах? Той е една ценност вътре в природата, която с нищо не може да се купи.<br /> Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Научете се да обичате и добрите и лошите хора.<br /> Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения.  Това,  което  разрешава  въпросите,  това  е  любовта.  Който  влезе  в пълнотата на божествената любов, всичко каквото желае, ще му се даде. Смисълът на живота е в ежедневните придобивки. Любовта подразбира условията, при които може да дойде това, което искате.<br /> Единственото нещо в любовта е, че тя дава щастие, блаженство, сила. Най- първо тя ще внесе подмладяване във вас. Вие ще станете млад. Оня, който обича, той не може да умре. И да умре, ще оживее. Аз говоря за любовта като една сила, която работи в човека за неговото повдигане и която дава всички материали, които трябва да се обработват.<br /> Онзи, който обича и онези, когото обичат, се въздигат. А онзи който не обича и онези, когото не обичат, се понижават. Любовта е това, което носи здраве, което носи  мир,  светлина  и  условия  за  ума.  Само  при  любовта  умът  може  да функционира правилно. Човек, който не обича, той на нищо не може да се научи.<br /> Единственият път, по който човек може да се освободи, то е любовта. А любовта - това е Безграничният! Свобода има, само ако обичаш. Да се освободиш значи: да обичаш. Любовта е най-силният лозунг.<br /> При любовта сърцето се обновява; това значи, че мирогледът и животът на човека вземат съвсем друго направление. Една любов, която не може да преобрази човека, не може да го направи силен, здрав и добър, това не е любов.<br /> Любовта подразбира онова красиво състояние на душата и оня вечният мир - да не виждате нищо лошо, защото зад най-голямата мъчнотия седи едно велико благо. Един ден всички противоречия ще изчезнат.<br /> Единственото възпитание на младото поколение, на мъжете и жените, е: трябва да се даде една правилна философия на любовта.<br /> Любовта е път за възкресение. Тая любов иде сега в света!"<br /> Обстановката чудно  хармонира  с  красивия  свят,  в  който  ни  въвежда Учителят! Едно  битие извън всичко преходно ни облъхва със своето присъствие! Съзнанието ни е издигнато в чистите сфери на един друг свят; от светлината, която той пръска във всички посоки, по един лъч прониква до всяко сърце! Словото на Учителя е тъй близко и сродно до онова, което крие всяка душа в глъбините си! От него като че ли е изтъкана и същината на нашето естество. Словото на Учителя като  че  ли буди  някакъв  дълбок  спомен  у  нас.  Като  че  ли  то  постоянно  ни  е говорило отвътре, но тъй тихо!<br /> Всички вие тук, цветя, върхове и езера, вложете във вас Словото Му и го разкажете на всички, които минават по тия места! Ти, нежни ветрец, отнеси го долу до всички души, които жадуват и очакват изгрева на слънцето.<br /> <br /> *<br /> * *<br /> <br /> Сега нека  отидем  към  шестото  езеро  за  плочи!  Те  са  тъй  потребни  за каменната хижа, която строим край второто езеро! Отгоре тя ще е покрита с големи плочи,  с  които  са  тъй  богати  тия  места!  Всички  с  радост  поемат  нагоре  към „Сърцето", Ето горе на оня склон чешмичката при „Махабур". Ето, показва се и самото езеро „Махабур". Изкачваме се вече по склона към „Сърцето" и минаваме край третата чешмичка, направена  тук! Всички вземаме големи плочи. Някои от тях са тъй големи, че някои ги носят на гръб, а други са носени от неколцина.<br /> Лицата на всички са сияещи! Как работата за другите е източник на най- чистата радост! Ето  тайната на щастието! Ето ключът! Де е разгадката? Когато работиш за другите, душата ти е отворена  книга, която възприема! А когато не излизаш  вън  от  тесния  кръг  на  личния  живот,  ти  си  затворена  книга,  в  която животът не може да вложи ценните си съкровища.<br /> Ето, пак сме вече при стана край второто езеро със скъпите си приноси! Всички ги оставяме край градящата се хижа.<br /> Благодарим  на  третото  езеро,  че  можахме  край  китните  му  брегове  да преживеем  красиви  мигове!  Благодарим  и  на  скромната  тревица,  която  меко постилаше  полянката  там.  Вие,  върхове,  езера  и  потоци!  Как  красиво  приехте нашия стан в тия свещени места! Ще  разправим долу чудните тайни, които ни разкрихте!<br /> <br /> сп. „Житно зърно”, бр 9, кн. 7-8</span> <br />


  Из нашия живот - Боян Боев (1883 – 1963)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ