През пролетта на 1923 година аз пак посях дини, но на по-малко пространство и се стараех да бъда буден, да не би пак да ме измамят духовете.
Всичко се развиваше добре - и лозята, и бостанът. Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: „Ето, пак иска да се повтори миналогодишният случай“. И преди да вляза в колибата, съблякох си горното палто и, като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят!“
И стана чудо! Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда. Едва тогава се прибрах в стаята цял измокрен и треперещ от преживяното напрежение151.
Когато Учителя дойде в началото на август 152, аз му разказах подробно как застанах и ревнах срещу облака и как облакът се раздели на две и заваля дъжд, а градушката престана. „Това случайно ли стана, Учителю, или поради моята силна молитва?“ Учителя каза: „Рекох, имал си една реална опитност“.
Поради септемврийските събития през 1923 година съборът не се състоя153.
______________________________________________ 151 Вероятно след тази случка през месец юли на 1923 г. Петър Камбуров отива за известно време в Русенската комуна. За това свидетелства Г. Томалевски в спомените си за Русенската комуна.
152 Учителя преди това е бил в Русе и е престоял там малко повече от седмица
153 Тук се има предвид деветоюнският преврат и последвалата реакция на т. нар. Септемврийско въстание през 1923 г.
