Съборът на „Бялото Братство“ в Търново през август 1922 г. е обект на внимание и от русенския печат. На него присъства кореспондент на в. „Русенска поща“, чиито информации са отпечатани в три последователни броя като редакционни статии без подпис. Интересът на журналистическата гилдия е напълно оправдан. На 7 юли с.г. архиерейски събор на българското православно духовенство обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от църквата.
В първата информация русенският кореспондент описва откриването на събора на 19 август и опита на пратениците на Светия Синод начело с търновския митрополит Филип да предизвикат Учителя на диспут, за да оборят учението му. Отказът на Учителя да дискутира с представителите на духовенството води до скандализиране от тяхна страна на публичната му беседа и до намесата на полицията.
Въпреки неприятния инцидент, кореспондентът на в. „Русенска поща“ още първия ден на събора успява да влезе в лагера на „Бялото Братство“ край Търново и да разговаря лично с Учителя, където той казва, че има голямо влияние сред своите последователи не толкова заради личното си обаяние, а защото прилага учението си в живота: „Това е нашата комуна. Тук всички като братя са под един покрив, на една софра, приготвена с усилията на всички, радват се и скърбят наедно, живеят като едно семейство. Така е във всичко онова, към което насочваме съзнанието на народа“, подчертава той.
Във втората информационна статия под заглавие „Обществото на белите братя“ кореспондентът от Русе описва лагера на Братството и отношенията между хората в него, които му правят силно впечатление. Всички са ангажирани в някаква трудова дейност, в лагера се поддържа изрядна чистота, хранят се заедно на открито на дървени пейки, без разлика на социално положение и възраст. С изненада пратеникът на русенския вестник разпознава сред облечените в бели дрехи съборяни една русенска учителка. Малко по-късно погледът му се спира на познат русенски търговец.
Следващата трета статия на русенския кореспондент в Търново е озаглавена „Какво казва Дънов. Русенска поща при новоучителя“. В нея той информира за по-продължителната беседа, която е водил с Учителя. След кратките обяснения, които дава Учителя за своето окултно учение, посочва: „Владици и духовници ме анатемосват като отлъчен от църквата, защото уча как да се излекуват обществените недъзи“. Учителя категорично отхвърля нападките на официалната църква срещу него и с голяма вътрешна убеденост говори за необходимостта от усъвършенстване на човешките взаимоотношения. От гледна точка на обществената нагласа и психология по това време, русенският кореспондент задава въпроса: „За комуната!“ И получава отново категоричен и ясен отговор: „Ние с комунистите се разбираме. От тях се различаваме само по методите. Те искат да въведат това братство и равенство с насилие, а нашето учение е за любовта, за естествената еволюция. В Русия, вследствие на анархията на умовете - дойде глад за народа. Русите, които не приеха учението на Толстой, почнаха да се самоизтребват. За комуната ние не говорим, ние само я прилагаме“.
Явно Търновските събори на „Бялото Братство“ от 1921-1922 г. бележат апогей в теоретизиране- то на проблема за принципите, на които трябва да почиват опитите за изграждането на комунални сдружения. Някак приглушени остават предупрежденията на Учителя, че тези опити в никакъв случай не могат да осигурят материално участниците в тях, че условията в страната в този момент са „много дисхармонични“, т.е. трудни, което се дължи на икономически причини, а също следва да се има предвид и надделяващата в българската народопсихология разрушителна енергия над градивното начало. Но за членовете на русенското Общество по- същественото са не предупрежденията, а насърчението, че усилията им са забелязани и се дават за пример на цялото Братство. От друга страна, техният комунален експеримент тепърва придобива по- определени организационни рамки и пред него се очертава поне за момента благоприятна перспектива, тъй като намира не малко привърженици от всички краища на България.
В началото на октомври 1922 г. Учителя посещава Русе. Отново местният печат информира, че „Първоучителя“ е изнесъл няколко беседи пред русенските си последователи в дома на Никола Ватев. Без да се дават някакви по-обстойни обяснения за тези беседи, само се изтъква, че те са изслушани с увлечение и в тях се е говорило за „истинско християнско учение и за всестранно душевно издигане на последователите на това учение“. Отбелязва се още, че „проповедникът“ е дал примерни разяснения по всички важни въпроси, върху които е работил дълго време и на които се гради неговото учение. „Проповедите“ били стенографирани и предстояло тяхното разпространяване сред „верюющите“.
