Глава шеста
ИЗГРЕВА 1927-1936
Автоматична фотокамера
Юли 1927 - Построяване на Салона на „Изгрева“
14-15 август 1927 - Пети младежки събор, с две беседи: „Мислещият човек“ и „Права мисъл.“ Изнасят реферати Кръстю Тулешков, Мария Тодорова, Боян Боев, Стефан Кадиев и Ст. Ненов.
19-24 август - Събор на Бялото братство в София с участието на повече от 1000 души. Учителят открива събора с беседата „Пътят на ученика“.
8-10 юли 1928 - Шести младежки събор с три беседи на Учителя: „Роден от Бога“, „Без окови“, и „Към свобода“.
1 май 1929 - Учителят дава песента „Нева санзу“.
7 юли 1929 - Седми младежки събор с беседата „Първите стъпки.“
юли 1929 - Екскурзия на Седемте рилски езера.
21 август 1929 - Край Петото езеро на Рила Учителят открива Планинската школа с беседата „Абсолютната чистота.“
25-27 август 1929 - Събор на Братството в София. Учителят го открива с беседата „По Бога направени.“
12-14 юли 1930 - се провежда осмият Младежки събор, който е и последен. Учителят го открива с беседата „Право си отсъди.“
август 1930 - Летен планински лагер край Второто от седемте Рилски езера. От тази година нататък августовските събори се провеждат на Езерата.
28-30 август - Среща с ръководителите на братствата в София.
21 Септември 1930 - Открива нова поредица с беседи: „Утринни слова“ всяка неделя от 5 часа сутринта. Първата беседа е „Абсолютната истина.“
7 януари 1931 - Изнася беседата „Новата епоха“ пред Общия окултен клас.
Юли-Август 1931 - Летен лагер на Второто езеро в Рила. На 19 юли държи беседата „Човекът на Новото.“
19-21 август 1931 - Учителят открива събора на Бялото братство в София с беседата „Сила, разумност и добро.“
7 октомври 1931 - Дава песента „Аин фаси.“
3 юли 1932 - Изнася неделна беседа „Творители на словото“ върху 1:22 Първо Яковово послание.
Юли-август 1932 - Летен лагер на Второто езеро в Рила. Учителят държи беседите издадени в тома „Ценното из книгата на Великия живот“.
2 ноември 1932 - Изнася беседата „Любов към Бога“ пред Общия окултен клас.
4 ноември 1932 - Ново полицейско следствие.
Февруари-април 1933 - Учителят изнася шест лекции върху части на човешкото тяло: „Значение на човешките удове“.
8 август 1933 - Дава песента „Запали се огъня.“ През същото лято дава и песента „Химн на великата душа“.
1-3 септември 1933 - Открива събора на бялото Бялото братство в София с беседата „Бъдещото верую на човечеството“.
18-19 октомври 1933 — - Дава песента „Езикът на живата природа“.
Пролетта на 1934 - Дава упражнения за „Паневритмията“. Август 1934 Летен лагер на Витоша в местността „Присоите“.
19-21 август 1934 - Открива събора на братството в София с беседата „Часът на любовта“.
15 декември 1935 - Дава песента „Буря“.
4 май 1936 - Нанесен е побой на Учителя, и той получава частична парализа на дясната половина на тялото.
27 май 1936 - Учителят дава мелодията „Марш на светлите сили“.
4 юли 1936 Въпреки недоброто си състояние Учителят отива с учениците си на Седемте Езера.
7 август 1936 - Здравето на Учителят се възстановява.
19-22 август 1936 - Събор на Братството в София. Учителят го открива с беседата „Да им дам живот“.
През лятото на 1927 година Бялото братство навлиза в нов етап на своето развитие. Построен е „Салона на Изгрева“, както го наричат членовете на братството. Това води до решителна промяна в характера на цялата дейност на Дънов като духовен Учител. Не само поради това, че последователите му вече надрасват разпиляността на своите срещи помежду си от град на град и от село на село по милостта на заможни симпатизанти. Не само поради това, че „Дъновизмът,“ както популярно го наричат, твърдо стъпва на свой терен на върха на хълма, доминиращ столицата от Изток. Живописната някога Баучерова поляна постепенно става притегателен пункт на софийския интелектуален хайлайф. В неделните разходки на софиянци преди, или след беседите на Учителя, тук през следващите години могат да се срещнат на разговор в беседките и пейките на Изгрева ръководители на университетски катедри като философа Димитър Михалчев, поети с национална слава като Трифон Кунев, и по-късно Томалевски, разтрисващи националния интелектуален хайлаф поетеси като Мара Белчева, съветници на царя като Любомир Лулчев, блестящи художници като Васил Иванов и Илия Бешков, математици като завършилия в Сорбоната Борис Рогев. По-късно диригента на държавния симфоничен оркестър Влади Симеонов, пианистът Димитър Грива, композитори, виртуозни цигулари, кинематографисти... Не непременно последователи на Дънов! Мястото постепенно се извисява високо над нивото, на което беше стъпило през 1927 година.
Планът на Салона е изработен от Слави Николов. Властта през тази година разрешава Братския събор и одобрява строежа. Строители се събират отвсякъде, но основната сила са опитните в тази област членове на Айтоското братство. Те са оставили и до днес следа от това какво могат на братското „Лозе“ в Айтос, и братските строежи в село Тополица. Идват спретнато облечени в бели ризи, и черни потури, препасани с червени пояси.
Изграждат Салона за две седмици!
Братята и гостите им вече разполагат с голяма зала за изнасяне на беседи и концерти цялата остъклена от пода до тавана към изгрева на слънцето. Входът е през малко антре на юг, със стълба за втория етаж, със стаята на Учителя и малката астрономическа обсерватория, където той години наред документира активността на слънчевите петна. Срещу салона на партера има приемна стая за посетителите му. Тя е на мястото на бараката, в която Учителят преспива в дните на съборите преди издигането на Салона.
Така или иначе това е опияняващо за всички постижение!
Между другото в общата възбуда строителите споделят с един от организаторите на осъществения проект - Тодор Стоименов, - че искат да въведат членски карти, които братята да носят със себе си. Учителят категорично отхвърля идеята им.
На следващата година Салонът се разширява. Под прав ъгъл на север от него се изгражда навес за хранене, когато времето на братските събирания е дъждовно. Постепенно навесът се подобрява: слагат му врати и прозорци, както и чамово дюшеме.
Изгражда се и кухня със стая към него, в която след време се настанява една от най-популярните фигури на братството - бай Ради. Трябва да отворя скоба на това място за да подсетя, че именно бай Ради позира на Лазар Николов за изработването на прочутия паметник на Патриарх Евтимий на кръстовището на „Граф Игнатиев“ и „Патриарх Евтимий“ в София. Роден в Кюстендилско, Ради си проправя пътя до Изгрева и постепенно поема грижата за всички овощни, зеленчукови градини, и лозя на братството, с по-младите си помощници. Абсолютно неуморно! Цели три десетилетия! Между другото по време на строежа на Салона, Учителят казва, че той е прероденият патриарх Евтимий, въпреки че не го съзнава.
Бай Ради не е първият постоянен жител на Изгрева. Честта се пада на дипломирания биолог Борис Николов през 1928, който се присъединява към Братството като помощник на прочутия италиански мозайкаджия Бертоли. Както казахме вече през 1929 година двамата построяват братската чешма край Тополица.
След завършването на строежа Изгревът бързо се модернизира. Изгражда се прочутата братска сграда „Параходът“ в края на Поляната, където след време се изпълнява Паневритмията. В нея се настаняват най-близките помощници и помощнички на Учителя.
Дружество „Орион“ още на другата година електрифицира братското селище. (Водопроводната мрежа се прокарва едва през 1934 г.) Защо изобщо го споменавам? Защото електрическата консумация на Изгрева се заплаща по отчитането на само един общ електромер. С всичките публични услуги на Изгрева е така. Ще стане дума по-късно и за прочутия Изгревски телефон срещу Кухнята, който не е „публичен автоматичен телефон“, а просто който го използва си пуска лептата в кутията на стълба, на който е закачен. Така е и с още редица Изгревски сметки.
През следващите години на Изгрева нещата потичат нормално, макар и по-стабилно и в по-голям и по-перспективен замах. Един след друг се редуват все по-многобройните Младежки събори и Общите събори на Бялото братство. Идват откриването на поредицата на утринните слова в 5 часа сутринта, както и срещите на ръководителите на братствата от провинцията.
След няколко години постепенно се оформя пълната картина на „Паневритмията“. Както споменахме, това са гимнастически упражнения съпроводени с мелодии на Учителя за хармониране с природата, изпълнявани от пролетното до есенното равноденствия на Поляната на Изгрева южно от Салона. Повечето от текстовете към песните, с които се изпълняват, са на членове на братството. Между тях най-активна е поетесата Олга Славчева - една от забележителните сестри, живеещи на Изгрева.
Редно е тук да кажем, че упражненията на Паневритмията постепенно стават една от най-популярните характеристики на Братството. Не само в България. Аз съм ги слушал в Монреал в Канада изпълнявани от членовете на тамошното братство преди 30 години, както и по време на редовните училищни сутрешни гимнастически упражнения в едно първоначално американско училище в Нова Англия.
Братството продължава да се придържа към екскурзиите из природата. Организират се няколко-дневни планински лагери както в Айтоско, така и в Търновско, в Сливенския Балкан, и на Ел Шадай и Присоите на Витоша. Именно през този период на израстване на Изгрева се появява най-ярката днес вече световно известна традиция на някогашните последователи на Петър Дънов: лагеруването на Седемте Рилски езера.
По време на равноденствието през юли 1929 Учителят води там последователите си. Изкачват се откъм долината на Струма т.е. откъм Сапарево. Лагеруват на Първото езеро, което все още е на нивото на растителността, след последните борове, последните затревени площи, току под клековете, които се надигат над покритите с мъх скали. Над тях са някогашните арктически циркуси на девет алпийски езера: седемте на Еди Гьол и две в съседния циркус под връх Дамга.
Естествено братята и сестрите непрекъснато извършват излети нагоре из някогашните циркуси... Няма да се опитвам да описвам пред какво се изправят! Какво съзерцават. Няма да се опитвам да описвам какво чувство е това да си сгушен в скута на Бога, и душата ти да е пробила бяло-синьото небе над теб, и да те гали полъхът на кристалната, ярка, ледена чистота на Рила!
Омръзна ми да се просълзявам.
На другата година август 1930, на потресаещото плато на Петото езеро, Учителят открива Планинската школа на братството с беседата „Абсолютната чистота“.
По-късно той казва на група братя и сестри седнали с него на Молитвения връх над Второто езеро, вцепенени от това, което са открили:
„И помнете! След време хора от цял свят ще идват да се наслаждават на тази гледка. Ще кацнат с хеликоптер от чужбина на Петото езеро.“
Кацнаха в началото на 90-те години на миналия век. От Гърция.
През август 1930 година, лагерът се премества на Второто езеро. Този път избират маршрута през долината на Говедарци, който е по-стръмен, но много по-живописен и остава до днес предпочитания братски маршрут за езерата
* * *
И така през юни, юли и август, братята и сестрите изграждаха високопланински лагери, най-важен от които беше лагера („Бивакът“) на второто от Седемте рилски езера, където Учителят обикновено оставаше поне месец. Лагерът беше високо над линията на растителността (на 2100 метра височина над морското равнище) и обикновено се наемаха катърджии от селата в долината (главно от Говедарци) да пренесат палатки, съдове, готварски принадлежности и завивки. Нощната температура обикновено беше под нулата.
Първото нещо, което се организираше, беше „кухнята“ - единствената трайна постройка на лагера. Тя представляваше едно стъпило на земята помещение от каменни стени, с размер два на четири метра. Нямаше мазилка, и покривът й беше от каменни плочи. Нагласяха се два големи казана, и всеки ден преди изгрева на слънцето, отговорникът на домакинството брат Симеон разтрисаше околните върхове със звучния си баритон: „Вода за чаааай!“ Т.е. „Горещата вода е готова.“ Чаят се вареше от диви билки набрани на самото място.
На Второто езеро имаше плоскодънна лодка.
На лагера имаше и две чешми, където ледено студената вода изтичаше не през чучур, а от две скулптирани мраморни длани и двете направени от Бертоли и Борис Николов. Тези чешми бяха разположени между Второто и Третото, и (доколкото помня) Петото и Шестото езеро. Непосредствено около Бивака, братята и сестрите правеха излети, играеха, медитираха в целия някогашен циркус на Седемте езера, както и циркусът на „Езерото на чистотата“, и „Езерото на съзерцанието“. Всяко от Седемте езера носеше названието на отделни части на човешкото тяло: „Сърцето“, „Белите дробове“, „Главата“, „Бъбрека“ и пр.
Слънцето се посрещаше и изпращаше от Молитвения връх високо над „кухнята“ на Второто езеро. Целият район се доминираше от връх „Харамията“, който се издигаше между Седемте езера с двата циркуса между тях и „Езерото на чистотата.“ Този връх беше любимо място за съзерцание на най-добрите туристи на Братството.
Стотици хора лагеруваха тук на нощна температура под точката на замръзването, и на някои от снимките правени през 40те години на миналия век и публикувани в братската литература, ясно се виждат към двеста души, които играят Паневритмията. Белите братя бяха уверени, че когато настъпи днешната цивилизация в края на двадесети век, хора от всички раси, от целия свят ще идват да играят Паневритмията на огромната поляна на Петото езеро. Те не се съмняваха, че циркусът на Седемте езера е едно от малкото свещени места на планетата заедно с Монт Еверест в Алпите, Арарат в кавказкия високопланински масив, Халеакала в Хавай и връх Олимпия в щата Вашингтон.
Разбира се, имаше и други лагери на Бялото братство: на Равна река северно от връх Чаталка в сливенските сини Камъни (където се вярваше, че е мястото на земно изригване-антипод на Хавайския вулкан „Халеакала“), както и на Куш-бунар. След това идва „Бивакът“ северно от село Симеоново, в склоновете на Витоша. Лагер имаше и между връх Соколец и Мусала в Рила най-високият лагер на Братството със своята височина от 2400 метра над морското равнище. И така нататък...
Сиянието на Седемте езера, обаче, съвсем естествено, не можеше да не доведе до жлъчна криза радетелите на мрака. През 1932 година се надига нов вой, и е предизвикано ново следствие, което, както и преди, не довежда до абсолютно нищо!
Следствието представлява интерес по друга причина. В отговора си, Учителят сумира отново с поразителна яснота кои са основите на неговото учение.
Автоматична фотокамера
Следствие на властта.
Учителят Дънов да отговори на следните въпроси и то в най-големи подробности с оглед и в хармония на беседите му печатани в специални издания, а именно:
1. Относно официалното вероизповедание на държавата и църквата ни.
2. Относно държавата ни, организацията ни, властта и законите в страната ни.
3. Относно правораздаването и съдийската ни колегия.
4. Относно обществения строй в страната ни.
5. Относно народната ни армия.
6. Относно бракът, семейството и морала в страната.
Всички отговори са написани от Учителя собственоръчно.
„В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален.
1. Към идеалния спадат Бог, Природа и Човек.
2. Към реалния спадат: народ, църква и законност.
3. Към материалния спадат: мозъчната система, симпатичната, дихателната, кръвоносната система.
I. Религията представлява вътрешната връзка на един народ, която той има с Божествения свят. Следователно религията е един отличен инструмент, който има за задача и цел да възстанови човешката личност, нейните чувства и постъпки, и да държи връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, бизките си и народа си, и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тая българска религия и църква, която служи на своя народ, неговото повдигане и облагородяване, мойта любов към тях.
II. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен инструмент, който спомага за външните и вътрешни условия на българския народ, да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа и всички онези, които служат на нея, поставят ред и порядък, и извоюват свободата на своя народ, вършат една благородна работа. Ние не подържаме революциите, ние подържаме еволюцията онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството.
III. За съдийската колегия и органите на правосъдието, ние имаме почитание. Понеже такъв институт съществува и в природата и в човека като съвест. Всички примери, които сме привеждали в своите лекции, те имат за цел да покажат какъв трябва да бъде човек, и онези на които говорим. Ние сме привеждали и много похвални примери за дълбоко съзнание на съдиите. В нашите речи не сме имали никаква умисъл да обидим това, което е добро, разумно, честно и справедливо в съдийската колегия.
IV. Относно обществения строй в страната, нашето желание е било винаги да се подобрява без ненужни сътресения, и всичко да става разумно.
V. Относно обществената българска армия тя е орган на държавата за запазване на реда и за поддържане на порядъка в държавата. За военните сме превеждали много добри примери.
VI. Относно бракът той е най-стария инструмент в природата; ние подържаме еднобрачнието и пълна семейна чистота. В началото Бог създаде човека мъжки и женски пол. Подържаме, че всяко семейство трябва да има най-малко две деца брат и сестра. Семейството е образ каква трябва да бъде държавата, религията и народа. В семейството бащата представлява Онзи, който царува, а майката е онази, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образа на онези, които в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които стават основа и строители на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда и умраза, към когото и да е.
Всякога сме говорили за любов, за взаимно почитание и уважение.
4.XI. 1932 г.
Дънов
Братството върви добре, но силите, които искат да го спънат, никога не се примиряват с неговото разширяване на духовния кръгозор на българина.
Няма да влизам в подробности.
На 4 май 1936 година на Учителя е нанесен жесток побой. Който води до частична парализа на цялата дясна половина на тялото му. Това не спъва изпълняването на задълженията, които е поел, като духовен учител на Братството. По това време изпълняването на сутрешната паневритмия е започнало, и две седмици след побоя Учителят дава нова мелодия за нея: „Маршът на светлите лъчи“.
Идва и времето през юли, когато започва лагеруването на Седемте рилски езера. Братята се опитват да отклонят Дънов от качването му на езерата, поради лошото му състояние, но той макар и все още не излекуван се присъединява към една от групите.
На 7 август - три месеца след побоя- Учителят напълно се възстановява.
Снимки към глава шеста: Изгрева 1927-1936
