Настоящата сказка, която излиза сега във второ издание, биде държана в едно време, когато, в жълтата преса и в разни брошури, срещу учениците на В. В. Братство се беше дигнала страшна врява, чиято цел бе да внуши на обществото, че те са някакви „слънцепоклонци“. Понятно е тогава, дето в някои пасажи вибрира нескривано негодувание срещу ония нелепи измислици, които систематически се внушаваха на широката публика.
Не ще и дума, че тия „лирични отклонения“ нямат нищо общо със самото съдържание на сказката, която си беше поставила за цел да отбележи някои от последните научни изводи и хипотези за слънцето и неговата дейност — изводи, които водят неизбежно към оня източник на познание и опит, от който произлиза страната на пръв поглед практика у учениците на В. В. Братство да използуват енергията на слънцето предимно сутрин, на ранина, и през пролетния сезон.
Тук му е мястото да спомена, че първото издание на сказката, от 1927 г., биде отпечатано в един провинциален град, по желанието на един добър приятел и на негови разноски. Но тъй като то не се отпечата под мой непосредствен наглед, допуснаха се за съжаление сума печатни погрешки, които и до днес ми тежат на съвестта. Ползувам се от случая сега да поискам извинение от ония читатели, които притежават първото издание на „Живите сили на слънцето“.
