През 1937 г. пристигнахме в Чам Кория (Боровец) и след известен престой, тръгнахме за Мусала. Обядвахме на моста, които е средата на пътя между Чам Кория и Мусала — върхът.
Учителят погледна красивата картина наоколо и каза: Кой може да направи такава картина? — Природата, като прави своите забавления, прави ги като света. Когато родителите не могат да възпитат добре децата си, в следващите си прераждания стават учители в народните училища и учат тези деца, понеже по-рано са ги оставили невежи. И колкото децата по напредват, толкова и връзките между тях стават по-интимни.
Човек мъчно се осъзнава, трябва да го сложат натясно, за да се осъзнае. След това тръгнахме от моста за хижата и стигнахме към 2 часа. Легнахме си в 7 часа вечерта и сутринта, точно в 4 часа тръгнахме от хижата за връх Мусала и стигнахме там в 6 часа без 12 минути. При тръгване от хижата, температурата беше -5° С под нулата, а горе на върха при изгрева на слънцето +2° С над нулата. Прочетохме Добрата Молитва и Евангелието от Йоан — 10 гл., 10-12 стих. След това влязохме в наблюдателницата и наблюдателят ни каза, че му било скучно тук, защото не знае как да внесе разнообразие в работата си. Между другото, той би трябвало да има и вътрешна работа. Тук за наблюдател трябва да пратят набожен човек, които да се посвети на науката. След това излязохме и седнахме на поляната на върха и стояхме до 11,30 часа. Времето се стопли и в 11 часа преди обед беше +28 . Учителят каза: Вечер тук въздухът изстива, а това показва, че тогава в него има много електричество. И учените са дошли сега до една астрална област, която е над физическия свят и където не може да се работи с обикновени методи.
Българите на всеки 8 години някога са правили по една война. А при една война се изискват най-малко 30 години, за да се поправят загубите. Същият закон е валиден и по отношение на вътрешният ни живот. Ако се сърдите по 4 пъти на ден, това е цяла война. И после, колко време трябва да употребите, за да поправите загубеното в себе си?
На всички върхове на запад между Мусала и Рупите, живеят напреднали същества и нашето идване тук на Мусала, има съвсем друг смисъл, отколкото идването на другите хора тук.
Към 12 часа слязохме от Мусала и се спряхме при най-горното езеро, наречено "Окото". Тук, Учителят каза: "Вярата е път към Бога, а любовта, за да вземем нещо от Него. Вън от Любовта, няма живот и щастие.
Като отидете при Бога, то Любовта ще ви помогне да получите нещо от Него и след това ще отидете да раздадете това и да помагате на другите. Значи, вярата е само път към Бога, но без Любов към Него, Той нищо не може да ни даде. Ние трябва от всичко да се учим.
България е обетована земя. Тя има най-добрите плодове и градинари".
Върнахме се на хижата и на другия ден, сутринта пак потеглихме към върха в 4 часа без 10 минути. На Мусала (върха) бяхме в 6,14 часа. Слънцето изгря между Белмекен и .... Прочетохме Отче наш, Добрата молитва, 65 глава Исайа, "В началото бе Словото". Учителят каза: "Има връзка между Хималаите и Рила". Към 11 часа пак слязохме към Окото и Учителят каза между другото: "Любовта никога не трябва да се разпилява, в смисъл, като обикнеш някого и му даваш от себе си, а той почне широк живот (развален). Тогава ти си отговорен за това благодеяние, където си го сторил и ще плащаш, или когато е обратно — ще вземеш (получиш) известна печалба от това.
Пожелайте, всички хора да бъдат здрави, да се учат и да има обмяна между всички (споделяне). Нека хората да мислят, че живеем като тях и да не разбират, че имаме и друг вътрешен живот.
Когато един човек изпълнява волята на Бога и дойде някой беден в къщата му, той го приема, отстъпва дори леглото си и спи на друго място. А също, той не казва в себе си — друг път да не идва този при него."
В 1 часа тръгнахме от Окото и в 2,30 часа стигнахме в хижата. В 3,15 часа потеглихме за Чам Кория (Боровец) и в 6,18 часа бяхме там. Там гостувахме една вечер във вилата на сестра Стоянова. След вечерята до 11,30 часа имахме разговор с Учителя, който между другото каза:
"Човек страда от своето своенравие. Нито яде както трябва, нито пък другите работи върши както трябва. Има някой такива, че каквото и да му дадеш все е недоволен. Грешката у нас е, че ние искаме да намерим щастието на земята, но там не можем да го намерим, защото земята е училище и всичко на нея е временно. А щастието ще го търсим на друго място. Щом дойде Любовта в тебе, тя ще ти даде онази свобода, която ти търсиш, а щом я нямаш, то ти се молиш да имаш Любовта. Щом дойде тази любов у нас, то единия правилно от вас ще дава, а другия правилно ще възприема. А когато неправилно се дава и възприема, това вече не е любов.
При Любовта всичко започва с Любов и свършва с Истина. Вие това имате да учите, науката на Любовта с всичките нейни запалки... Вие всички имате любов, но не сте я проявили. Бог е създал хубаво природата и ако на някого не му върви в живота, то причината е в него. Хората търсят все голяма любов, а пък те трябва да са доволни и от най-малкото, което получават. При Любовта, трябва да виждаш грешките на другите и да си затвориш очите за грешките на онзи, когото обичаш. Разумни трябва да бъдем. Здравето ни е въздуха и ние като не знаем да дишаме, не знаем и да го възприемаме.
Знанието е в светлината — същото се отнася и за него. Човек, който страда е на по-високо място (в съзнанието си), а който се радва е долината. Лошите хора затова избягват да се качват по високите места. Те все гледат да бъдат долу, защото ниските същества, които са в тях не могат да издържат горе и ще трябва да ги напуснат (но те затова здраво ги държат долу)."
