На 20.XI. 1943 г. потеглихме в ранна сутрин от Изгрева с тежки раници около 7-8 души. Минахме през с.Симеоново, спряхме на Бивака — Ел-Шадай, за кратка почивка и потеглихме нагоре, минахме първия заслон и надвечер, пристигнахме на хижата. Взехме стая с кревати. Пазачът ни даде един голям пън и от него се снабдихме богато с дърва за печката през целия ни престой (4 дни). Бяхме в една стая с Учителя и в непрекъснато общуване с Него. Между другото, Той ни каза: "Гледайте мене, как аз живея, правете така и вие. Това ви е достатъчно. През целия ден на свободното си време ние наблюдавахме, че Учителят си мърдаше устните и беше в непрекъсната молитва. От време на време чувахме само началото на молитвата: "Господи, Господи, благослови!" Даже и през време на работа, Той отделяше по няколко минути за молитва, незабелязано от другите и пак продължаваше работата. Това значи: непрекъсната молитва — постоянна мисъл за Бога. Тези 4 дни прекарахме в голямо разнообразие. Когато времето беше хубаво, излизахме на къси или по-дълги разходки, наблюдавахме гората, широкия простор, радвахме се на всяко цветенце, тревичка, дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от "Мечата поляна", близо до хижата. Тя е на открито място и от нея се откриват широки хоризонти. — Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. После, по-къс или по-дълъг разговор с Учителя и връщане пак в хижата, в едно свещено благоговейно състояние на душата, прозряла за няколко мига, величието на Бога. И през целия ден това впечатление изпълва душите ни с особена светлина и разположение. Някои от нас, отидохме през свободното си време и до "Яворови присои", на разстояние 45 минути от хижата.
Тук е бил Учителя през лятото на 1933 г. и 1934 г. на палатки. Намерихме и чешмичката, където усърдно и с любов е работил на нея няколко дни, после морените, тих, мистичен кът, заобиколен с мощни ели. Една могила "Пиперката", през която минавахме при ранните ни излети до "Резньовете". Колко мили и ценни са ни всички тези места, където е бил Учителят с нас. Ето и няколко разговора с Учителя на хижата:
Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога, защото тогава Той ви се изявява и вашата любов става като Неговата Любов.
Щастието и радостта, които са Божествени, не изчезват. Докато човешката любов скоро изгаря, Божествената постоянно се увеличава.
Христос е вътре във вашата душа. Не Го търсете вън от вас. И когато Бог почне да работи вътре у вас, Той ще ви научи как трябва да обичате. Любовта ви трябва да бъде свещена, за да можете да виждате Божието лице и душата ви да се зарадва.
Вие трябва да обичате! Не оставяйте това за в бъдеще, вие сте се преродили вече. Всички не могат да просветнат изведнъж, но всеки, когато му дойде времето. Оставете човешкия порядък (външното), защото, ако някой ви обича, то е Божественото вътре, което ви обича — Бог.
Човешко разбиране е да ограничавате Любовта. Не считайте, че онзи, които ви обича, не трябва да обича никого друг. Оставете човешките грешки за хората, не оставайте назад, а вървете все напред и с вяра. Сами ще видите, че този път е добър. Човешката душа не може да бъде излъгана. Не смесвайте човешката любов с божествената.
Има Същества със съзнание по-високо от нашето. Те са носители на възвишеното. Когато човек обича тези същества, те идват и се проявяват чрез него (човека).
Който обича, не трябва да гледа недостатъците на хората. Не казвайте, че условията при които живеете са лоши, защото, ако не обичате, никой не може да ви помогне. Ще обичате и условията ви ще потекат! Поне това можете да проверявате всеки ден, макар и в малък размер.
Знайте, че ако не обичате, всички врати ще бъдат затворени за вас и обратното — с една дума казано, ще ви върви в живота.
Когато дойде някой човек при вас, виждайте всякога доброто в него (старайте се), а не лошото, защото това е човешкото във вас.
За да бъдеш добър, трябва да виждате Бога и доброто НАВСЯКЪДЕ! Бъдете топли!
