Учението (беседите) на Учителя хвърлят нова светлина върху съзнанието на тия, които са се заинтересували от него и го проучват. Така те се преобразяват и в тях става голям преврат. (Не пият, приемат вегетарианството, не блудстват и пр.)
На 14.1.1944 г. Учителят пристига в селото с група братя и сестри и се настанява при брат Темелко, а останалите братя в други къщи. Освен 7-8 братя, които живееха също у Темелкови. Там постоянно идваха гости от селото и от София.
Веднага, след идването си, Учителят се осведоми за един минерален извор, далеч 3 км от селото в махала Рударци. Направихме разходка до него и всеки ден си донасяхме и пиехме вода от този извор.
На обедите, присъстваха много хора — местни и гости. Особено на неделните беседи, идваха и гости от провинцията, за съвети и упътвания. В един разговор Учителят каза:
— Гьоте във "Фауст" е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на "Фауст"? — Той след много лутания и опитности намира смисъла на живота в служене на обществото. Но това е само едно частично разбиране на живота, има и по-висша идея, която е: "Смисълът на живота е в служене на Бога". Някой казва, че не е виждал Бога, това не е вярно. Напротив, едничкото Същество, което човек вижда, е само Бог. Защото всичко в света е израз, тяло на Бога. Сега живеем в една епоха на една хилядолетна карма на човечеството и тя започва от 1944 г. и ще продължи известен брой десетилетия.
Празникът на пролетта — 22 март отпразнувахме особено тържествено. Отидохме на една полянка над селото, откъдето се открива обширна гледка. Там играхме и Паневритмията, пяхме, разговаряхме и пр.
После, често ходехме на тази полянка за гимнастика. Учителят често правеше предобедни разходки из красивите околности на селото.
На Великден, 16 април, Учителят също държа беседа. Като дойде пролетта, изчистихме двора и го изравнихме на някои места. Прокарахме пътека до един извор на двора и го нарекохме "Извора на Доброто". Намерихме и друг извор, който го нарекохме "Извора на Здравето".
С идването на пролетта, направихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Тъй че, животът ни тук заприлича на живот на едно семейство.
През пролетта започнахме с Учителя систематични еднодневни излети нагоре по Витоша до една красива полянка, близо до подножието на връх "Острец". На 22.VI. — най-големият ден на годината — празника на лятното слънцестоене, за пръв път го отпразнувахме тържествено. На 21.VI. с раници потеглихме за хижа "Острец", а на другия ден преди изгрев (сутринта), бяхме на върха. Там Учителят държа беседа за Разбраната и неразбрана любов. Тук прекарахме два дни, като правехме излети из красивите околности.
На 12.VII. Петровден, отпразнувахме го тържествено. Имахме гости отвсякъде.
На 24 август, всички, които бяха в Мърчаево, заедно с Учителя отидоха на хижа "Острец" за два дни и всяка сутрин при изгрев слънце се изкачваха на връх
"Острец" — за беседа. На третия ден се прехвърлихме на хижа "Еделвайс" и там също прекарахме два дни и на 28.VIII. се върнахме в селото.
На 24.IX. тържествено отпразнувахме събора, а на 19.X. се върнахме всички заедно с Учителя в София.
