Много често ние, хората, сме лишени от благата на живота, не поради това, че липсват такива, или пък защото с недостъпни за нас, но чисто и просто" затова, защото ни мързи да отидем при тях — мързи ни да протегнем ръка, за да ги вземем.
Това е по-скоро духовен, отколкото физически мързел — не искаме да раздвижим ума си, съзнанието си, за да обхванем и разберем съществуването на тия блага тъй близко до нас и тяхната пълна достъпност; не искаме да отворим очите си, за да ги видим, както не искаме да раздвижим и тялото си, за да ги достигнем. Ние очакваме нещата наготово, очакваме г сами да дойдат при нас, не подозираме, нито искаме да чуем, че т с тъй близки, тъй прости, тъй достъпни, както въздухът, който ни заобикаля, всред който се движим и когото дишаме.
Да, именно като въздуха, защото тъкмо във въздуха със скрити най-ценните блага за нашия живот, най-големите богатства, безценните, истински реални и трайни съкровища, които сами по себе си с живот, радост и щастие, и чрез които може да се достигне всичко, което желаем.
Тъкмо във въздуха, който ни заобикаля от всички страни и който никой не може да ни отнеме, е скрит ключа за нашето щастие, за нашите успехи, за реализирането на нашите идеали в живота.
Но как е възможно, ще запитат мнозина, ние се нуждаем от жилище и дрехи, от храна и от свобода, от уважение и почести, от служби и покровителство на силните на този свят, ние се нуждаем преди всичко и над всичко от пари, защото с парите можем всичко да си купим — всичко да постигнем, а вие сте взели да ни предлагате някакъв въздух, който нито се яде, нито се пие, нито се превръща в капитал. Гладните се нуждаят от хляб, голите се нужда ят от облекло, робите се нуждаят от свобода и всички ние се нуждаем от пари, а не от въздух, какъвто имаме достатъчно.
Така ще отговорят милионите, и ще мислят, че имат право. Защото, наистина, въздух има много, него никой не е ограничил, но с въздух само не може да се живее, а трябва също и хляб, трябват дрехи, жилище и всички други необходимости за живота, без които човек не само че не може да бъде доволен и щастлив, но изобщо не може и да живее.
Ще се постараем да докажем, че въздухът е по-важен от всички тези гореизброени необходимости за живота, защото той е именно път към тях и към още много други материални и нематериални ценности, без които живота е безмислено и тежко бреме, а не голяма и радостна привилегия.
