НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Гатанки.

  Практиката ми в детската градина - Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Алтернативен линк

ГАТАНКИ


На едно огнище
божи огън тлее,
ина него всеки
може да се грее.


— Слънцето

Ни хвърка, ни ходи,
керваните води.


— звездата

На студ се Белчо пери,
на слънцето трепери.


— снегът

Майстор Сечко
в реката
сапун прави
с водата;
баба Марта
го събира,
за ден-два
го изпира.


— лед

Ту е сладко, ту горчи,
от уста в уста търчи,
дето мине не личи.


дума

Денем мижи като сляп,
а ноще си дири хляб.


— бухал

В шушулчица се ражда,
в гърненцето умира,
а всеки му се радва,
кога добре увира.


— боб

В прости дрехи като роб,
брада има като поп,
рога има като вол,
сутрин вечер лиже сол. Що е?


— козел

Бели пчели от високо прилетели,
топло слънце ги напекло и умрели.


— снежинките

Дълъг Димо
без кости
в облаците
на гости.


— дим

Осман паша в затвора,
главата му на двора.


— гвоздей

Ти го биеш тапа-тупа,
а то брашно куп натрупа.


— сито

Не изгубила е нищичко Тодора,
а пък постоянно дири, рови двора.


— кокошка

Цаних си вратарче,
черно, мургаво татарче,
да си стиска устата,
да ми пази вратата.


— катинар

Сиво, сиво свито,
със игли набито.


— таралеж

Голо в огъня играе,
а не иска и да знае.


— маша

Тенжерата й в корема,
яденето всеки взема.


— пчела

Да е лед,
не е лед,
да е мед,
не е мед,
а се топи
като лед
и е сладко
като мед.


— захар

Оттук бряг,
оттам бряг,
в средата — сняг.


— нощва

Четирима братя,
един без друг не ходят,
на чифтове се водят,
все тичат, врява дигат,
и все не се достигат.


— колела на кола

Железен му е езика,
железна му устата,
започне ли да вика,
събират се децата
заемат си местата,
нареждат си нещата.


— звънец

Златна, златна пшеница,
в синя, синя паница,
паницата не купена,
над земята захлупена.


— небето

Воденичка на стената,
денем нощем не спира,
работа си намира.
Чука, трака, отпява,
дига глъчка и врява.
Сто години вървяла,
нито зрънце не смляла.


—- часовник

Костен зъблю гора броди,
път оправя, в път не ходи.


— гребен

Бодлива крава
през плет минава,
опашката й
отвън остава.


— игла и конец

Не се впряга моят бивол в ярема,
по послано ходи, огън му в корема.


— ютия

Бубулеста невяста,
от цветята в полята
ясте прави за здраве
по цял свят се тя слави.


— пчелица

Два юнака,
два близнака
път пътуват,
другаруват,
всъде всичко
разузнават,
а сами се
не познават.


— очите

Есен се Тодор
с плюнка заключва,
пролет се Тодор
с плюнка отключва.


— охлюв

Бод бодило, пар-парило
край плета ни се родило,
хванахме го с ръкавица,
сготвихме го на чорбица.


— коприва

Дядо Благо

На стряха плаче
бяло юначе,
че ми го вече
слънце напече.
Ти знаеш много, кажи кое е
това юначе, що сълзи лее.
То иде зиме тук от небето
и си отива, пролет в морето.


— снегът

Кой ли овчар докара,
в тая тъмна кошара,
трийсет и две овчици?
Кошарата червена
във могила вградена,
куче лае в средата,
та люлее гората. Що е то ?


— зъбите и езика

Червено куче в долап лае.


— Устата и езика

Черно мече на огън се пече.


— Котел

Четирима братя под една риза живеят.


— Орех

Що е сладко, много сладко, а не се яде.
И не може нигде никой да ти го даде


— Сънят

Мъртва крава, а червено мляко дава


— Бъклица

Ако бях нагоре вървяла,
не щях скала здрава да оставя.


— Вода

Сираче-котаче на скут седи, та плаче


— Гайда

Два вола, една шия.

— Дисаги

Душа няма, душа носи.

— Кораб

Мъртва квачка, живи пилци.


— Къща

По ливади свещи горят;
слънце грее — не ги топи;
вятър вее — не ги гаси.


— Минзухар

Бяло, бяло като сняг;
яде се, пък не е сняг;
пие се, пък не е вода.


— Мляко

Без вретено жица преде;
преде, преде, па гол ходи.


— Паяк

Нивата бяла,
семето е черно:
пет сеят,
едно търчи.


— Хартия, писаното на нея, пръстите и писалката

Коса има, глава няма.


— Царевица

Всеки от нас има две верни слугини,
без които сам той нито лев не чини.
Вий мислите вече, че туй са очите,
ала ще сгрешите, —
слугините, за които се въпрос повдига
имат по пет дечурлига.
Не бързайте, и това не стига!
Децата са, значи, десет, но от всички грамотни са само трички!
Сега вече кажете, че това са ... !


— Ръцете

Намери момченце зелено гърненце,
под син връшник опечено,
за трапеза наречено.
В гърненцето червена чорбица,
която се не яде с лъжица,
а във нея — бобчета черни като копчета.
Туй гърненце е голямо колкото глава,
помислете малко само що ли е това ?


— Диня

Трепчо нанка на сянка,
като пиле на гранка.
Къде му са крилцата? —
Те му красят главата.
А какъв му е малък опашът —
и мухи се от него не плашат!
Не е Трепчо пиленце пернато,
а юначе дългомустакато,
викнеш ли му ти от слога „Уууш!“
то побегне, па направи слуш,
па удари пак с ботуш
и се спусне през глава
из високата трева.


—Заек

Имам си една тояга,
с малка гага и петле,
което е и в костите проклет
Мирна ми е чудната тояга —
много рядко тя на бой посят.
Ала щом петленцето гърба и клъвне,
тя веднага дим и огън блъвне —
и затуй пред моята тояга
всичко живо в ужас бяга.


— Пушка

Черна, черна самовила,
със сукманче като вила,
без да трака,
без да чука,
дом си прави под капчука,
па подгонва мушиците,
па почива на жиците.
Лани сбра си тя дружина
и замина за чужбина.
Но стопи се лед и сняг,
ето ти я нея пак — иде,
вика с ветровете:
„Мартениците хвърлете!“
Коя ли е тази черна самовила,
дето си е сама сукманчето шила
и го е скроила също като вила ?


— Лястовица

Ас. Разцветников


Редом моми зеленокоси
във реката газят боси,
леко се навеждат,
мълком се оглеждат.
Идва свет ден в ранна пролет,
хората се в църква молят
и отнасят, пременени,
от косите им зелени, —
от косите що децата
режат скришом край реката
и със ноожченцата малки
правят си от тях пищялки.


Върбови клони

Ас. Разцветников


Тънка, дълга дългуша,
няма корем, ни гуша,
няма ръце ни крака,
а се влачи ей така!
Погнеш ли я с тояга,
из тревата тя бяга,
и сърдило съска
също като гъска!


Змия

Ас Разцветников

Тя е весела, игрива,
и е много работлива,
а каква е пък чистница. . .
Има мъничка главица,
с дълъг сукман до петите —
изтъкан е всред тревите. . .
Ту седи там зад вратата,
ту се качи по стената,
ту зашета из къщи, —
па подскача из двора. . .
Тя понякога се сърди,
имат си я всички хора!


— Метлата


Кърваво червена,
с точки украсена,
с дребнинки крачета
из цветята шета,
между тях нагазва
приказки разказва,
после кротко,
тихо някъде отлита. . .
В някой цвят уханен
привечер се свива,
тихичка и малка
сладко там заспива …


— Калинка

Ран-Босилек


Иде много отдалече,
тук край нас — прелтна вече
и на старото место
свива своето гнездо. . .
С черно дълго наметало,
а под него риза бяла, —
с малки чернички очи,
пролетта във тях трепти.
Ножица, вместо опашка,
нашта гостенка размахва, —
там под вашата стреха
ще я видиш ти сега. . .


— Лястовичка

Росина Бонева



  Практиката ми в детската градина - Милка Периклиева (1908 – 1976 )
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ