Децата си избират един, който да бърка супата (прави движения, като не ли бърка супа). Той почва да бърка и казва: „Аз ще бъркам супата, докато Марийка (посочва едно момиче) ми изпее една песен“. Ако тя изпее, той продължава да бърка и посочва друго дете да извърши нещо друго, напр. да ходи на един крак, да се преметне през глава, да се поклони на някое дете и пр. До тогава бърка супата, докато се намери някой да не може да му изпълни заповедта. Щом се намери такъв, той се освобождава, а който не е изпълнил възложеното му, почва да бърка супата и да дава нареждания. Този, който бърка, се мъчи да измисли нещо много мъчно изпълнимо, да го възложи на някого, за да се отърве по-скоро от длъжността си.
