Ход на играта. — Едно дете се облича като звездичка със златиста рокличка и звезда на главата. Всички в кръг започват мелодията със затворени уста, а звездичката играе соло балет. След играта, звездичката застава в средата на кръга без движения, а децата пеят и пеят:
„Звездице малка, изгря ли вече?“ — Няма движения.
„Толкоз високо, толкоз далече.“ Вдигат се на пръсти и сочат небето с ръка.
„Твойте дружки где закъсняха ?“ — Без движения.
„Снощи с тебе всичките бяха.“ Хващат се за ръце в кръг и с бавна стъпка се движат на дясно.
„Аз ще ги чакам, няма да легна.“ Отпущат ръце, всички правят стъпка напред към центъра на кръга Плавни движения с ръце в страни, малко надолу.
„Ръчица бяла да им протегна.“ Спират се на място и протягат ръце на горе.
„Че ако падне мойта звездица.“ Движат се със ситни стъпки назад, ръцете в страни малко надоле с малко привеждане от кръста.
„Да си я хвана кротко с ръчица.“ Навеждат се, правят движение, като че ли слагат нещо в сърцето.
„Там ще ми грее, както в небето.“ Тялото изправено на пръсти, дясната ръка на сърцето, лявата сочи небето, поглед на горе.
За сцена горната игра е доста ефектна, като се костюмират, както звездичката, така и децата (последните в роклички-бебе), като за целта се продължат и фигурите, а именно: 1) балет на звездичката с песни при притворени уста, 2) песен на децата с движения и 3) балетче на децата със свирене на същата мелодия и фигури, подбрани от децата или от самата учителка.
