САМОЛЕТ

Гледам — по небето

самолет лети.

Залудя сърцето

в моите гърди.

В самолета искам

да се настаня,

над полята ниско

аз да полетя.

Ще запей мотора

песен от сърце,

ще ми махат хора

с кърпи във ръце.

Долу в равнината

рошави деца

ще крещят в житата

с пламнали лица.

Аз ще хвъркам леко,

плавно и напред —

ще летя далеко

с моя самолет.

Волно из простора

с него ще летя,

ще разнасям хора,

стоки и писма.

Ат. Душков