Трактор в наше село спря, трактор в нивите запя. Загърмяха колелата, потрепераха нивята, задълбаха се без страх седем плугове във тях. Слънцето отгоре грее, трактористът бодро пее и в безкрайното поле той на длъж и шир оре. Тръпнат птичките в простора слушат как гърми мотора.
Трактористът със бензин храни своя исполин и препуска из полето с чиста радост във сърцето. Пъшка тракторът, реди равни, хубави бразди. Гледа дървеното рало, почерняло, остаряло, и очите му сълзят — няма с него да ора! В хлебородните поля идат нови времена!
