Аз мога да стана и железничар, локомотива ще карам далече, Представете си: аз—едно малко човече- да управлявам такава машина, що кат вихър лети.,.
И живот,а на хиляди хора е оставен във мойта ръка, Ден и нощ, през мъгла и през мрак, бурно през лес и поле и река; назад! Вика мойта машина,
Назад — но що свири там в мрака ? И що трака ? Не е туй играчка! Откъде, накъде ? И напред ли, наш ли ? Стой! Контра-пара! Спирачка! Сега е момента: един зарад всички!
И ако от врата ми главата отхвръкне, ще загина спокойно без срам — защото аз знам, че съм длъжен дори и живота си жертва ла дам; така мисли и знай един малък юнак
