Дълбоко, дълбоко в морето, под сините морска вълни, там, дето на всички страни цъвтят чудновати цветя — живее там морският дядо със своята внучка — момиченце младо — с опашка на риба, със златни уста.
И сутрин, когато изгрява червеното слънце и пак засияй — тогава закусват те двамата с чай, но не от Китай, а чай от подморски цветя; закусват те с чай и с бели подморски звезди дълбоко под сините морски води.
Край тяхната маса минава златопереста рибка и ги поздравлява: „Добро утро-добро утро!" повтаря им тя — златопереста рибка с червеви крилца. За сега, стига толкоз, деца, а друг път повече ще ви разправя.
