Веднъж Кумица-лиса гладна Попадна В една градина и видя: Върху лоза грамадна, Като рубини гроздове горяха. . Но за нещастие — високо бяха. Оттук, оттам Лисицата дойде Но — гледаха очите А нищо за зъбите! И след като цял час се мъчи там, Отмина гладна тя, изгледа отдалече Към гроздето и с яд си рече: — О, знам Не ще ме изкусиш: На глед си хубаво, — но киселиш!
