Аз съм есен златоткана, С пъстра, гиздава премяна; В клоните ми вятър вее, вятър вее — плод люлее. Тъжна, пуста ме наричат, но все пак всички ме обичат... Че у мене само има сочни плодове за зима: грозде, дини, круши, дюли, Мед, бадеми и мамули. Тъжна, пуста ме наричат — но кого ли по-обичат ?
Зимата
Всички най-обичат зима! Аз съм зла, но съм любима, Може буря да извия, може с лед да ви покрия, да замръзне всичко живо — никому не ще е криво; радват се децата малки, че си имат пак пързалки, че си правят снежни топки — за врабци капани — клопки. Аз съм зла и съм бурлива, но съм бяла и красива!..
Лятото
Тъжна есен, ледна зимо, не сте време вий любимо! Лятото над всичко грее. през лятото всичко зрее. Буйни ниви се жълтеят и жетварки песни пеят ... Щъркели, орли се вият, в снопите се птички крият. Тъжна есен, ледна зимо, лятото е най-любимо!
Пролетта
Ледна зимо, тъжна есен — само пролетта е песен! Лятото е знойно, жежко, зимата минава тежко. Кал и влага, черни клони, тъжна есен листи рони; леден вятър, ледни хали. гонят зимните парцали. Задух, суша е в полето — страдат всички цяло лето. Пролет! Пролет! Вечна младост, само рози съм и радост! Със цветя земята кича — затуй всеки ме обича!
Славеите
Зимата минава тежко, лятото е знойно, жежко, есента е пък ужасна, само пролетта — прекрасна!
