Далеч, всред непроходими снежни планини, се издигал кристален дворец.
В този дворец живеела Снежната царица със своите многобройни снежинки. Цял ден Снежната царица се разхождала по високите планински върхове, а снежинките тичали из горите, полетата, селата и градовете. Често, когато лежели в своите ледени креватчета, малките снежинки обичали да се разговарят за палавите деца, за снежните човеци и за веселите пързалки.
Една вечер Снежната царица казала:
— И аз искам да се порадвам с децата! Кои снежинки ще дойдат с мене на земята?
— Аз, аз, аз! — заскачали зарадвани всички снежинки. За няколко минути те изплели сребърна колесница от светлите лунни лъчи и с песен понесли Снежната царица към земята.
Дълго летели и пели. Чудни места минали. Весело с децата си поиграли. Слънчо се усмихнал и станало ден. Снежната царица и снежинките останали без колесница и бавно, бавно почнали да се връщат към планината. Пътят бил дълъг, а снежинките били уморени и едвам-едвам се движели.
Когато стигнали до една гора, Снежната царица се спряла и казала:
— Да почакаме тук, докато денят премине и луната пусне лъчите си. Виждам, че всички сте уморени — починете си!
Изведнъж малките снежинки се снишили до земята и сладко заспали. Скоро заспала и Снежната царица. Тъй както всички спели, чуло се глас изпод земята:
— До кога тъй свити, под земята скрити, ще си крием личицата?
Събудила се Снежната царица, погледнала и разбрала, че луковичните на първите цветенца се обаждат от земята.
— Станете, станете, цветенца! Ние първи ще ви посрещнем — обадила се Снежната царица.
— Но как, ние сме голички, нямаме си нито листец, нито цветец? — отговорили луковичните под земята.
Като чули шум и глъчка, снежинките наскачали. Съжалили те луковичните и се замислили, как да им помогнат. Трепнала радостно най- малката снежинка и извикала:
— Сестрички, да им дадем от нашата бяла премяна!
— Да, да, да им дадем от нашия бял цвят! — завикали дружно всичките снежинки.
Тогава Снежната царица взела по една бяла прашинка от всяка снежинка и направила снежнобели коронки. Подали се срамежливите зелени дръжчици, облекла ги с белите коронки царицата и сладко им прошепнала:
