Тръгнали трима братя към чужбина, — пари да печелят. Стигнали на един кръстопът. Спрели се. Най-големият казал:
— Тука ще се разделим. Аз ще тръгна нагоре по десния път, ти - обърнал се към средния брат — тръгни по левия, а пък ти — обърнал се към най-малкия — ще държиш средния път. Подир три години, на Димитровден, пак тука на този кръстопът ще се намерим и ще видим тогава кой какво е спечелил. Бива ли?
— Бива, бате, — рекли двамата по-малки братя, целунали му ръка и се простили.
Най-старият брат слязъл в един град, станал хлебар и спечелил за три години пълна кесия с жълтици.
Средният брат станал войник, отишъл на бой и когато се върнал, царят му дал сто жълтици.
А най-малкият се пазарил у един добър човек — турчин.
Като минали трите години, момчето отишло при турчина за сметката. Турчинът му начел припечелените пари, натрупал ги на камара, извадил от пояса си три ореха и рекъл:
— Ти ми служи добре. Падат ти се толкова и толкова нари, или тези орехи, дето съм сложил отпреде ти. Парите давам неблагословение, а орехите — с благословение. Ако щеш вземи парите, ако щеш — орехите.
Момчето помислило, помислило и посегнало към орехите.
— Ще взема орехите, защото са благословени.
Взело орехите, целунало ръка на турчина и си тръгнало.
На кръстопътя, тъкмо по Димитровден, се срещнали тримата братя Големият ги попитал:
— С добри печалби ли се връщате?
— С добри, — рекъл най-малкият.
— Дай да ги видим! Най-напред вижте аз какво спечелих. Ето — показал парите си.
Средния брат извадил от пазвата си стоте жълтици.
— Добре си — казал му старият.
Най-малкият тогава бръкнал в джоба си и извадил трите ореха.
— Туй ли ти е печалбата за три години?
— Туй е — три ореха, но те са благословени! — рекъл малкият. — Даде ми ги един турчин.
Другите двама избухнали:
— Все бяхме виждали прости хора, но по-глупав мъж от тебе не ще се намери по целия свят. За три ореха — три години ратай, де се е чуло и видяло такова чудо! Върни се да поискаш пари от турчина, инак да не си посмял да се върнеш в бащината къща — развикал се най-старият брат.
Момчето се нажалило и тръгнало назад. Тежко му било на душата.
— Аз мислех, — думало си то — че благословията е най-хубавото нещо на земята, а то какво излезе!
Стигнало една чешма, навело се и се напило хубаво. Огладняло. Бръкнало в торбата си — няма троха хляб. „Я да счупя орехите, че да залъжа глада си I — помислило си гладното момче.
Счупило първия орех. Тогава станало чудо. Изведнъж счупеният
орех пораствал, станал голям колкото бъчва, и от черупката почнали да излизат овце, овни, с звънци, млади агнета —цяло стадо излязло от ореха.
От радост момчето не знаело какво да стори. Подбрало стадото и го подкарало към бащината си къща.
— Я да счупя и втория орех, да видя в него какво има! — рекло си то и счупило втория орех.
Щом счупило черупката — от ореха се изсипали на земята цял куп жълтици. Събрало ги момчето в калпака си и продължило пътя си.
Дошло му по едно време на ум да счупи и третия орех. Счупило го. Тогава от черупката излязло едно момиче — хубаво, хубаво, със звезда на челото.
— Води ме — продумало момичето — в бащината си къща, аз съм отредена от Бога да ти бъда невеста.
Тръгнало момчето, тръгнала подире му невестата, звъннали звънците на стадото. Прибрали се в село, дигнали сватба, девет села поканили. И аз бях на сватбата. Ядох пих и се веселих. До ден днешен ми е весело на душата.