Направило си Косенцето-Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица.
Дошла кума Лиса под гнездото и рекла:
— Косе-Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и .мама на гости. Ще им направя чорбица.
Косенцето й дало яйчице.
На другия ден иак дошла кума Лиса и рекла:
— Косе-Босе, дай ми яйчице! Дойдоха ми кака и бате на гости.
Косенцето пак й дало..
Днес тъй, утре тъй — останало на Косенцето само едно яйчице.
Дошла пак кума Лиса и рекла:
— Косенце-Босенце, дай ми яйчице!
— Нямам, Лиске, — отвърнало Косенцето.
— Като нямаш, тебе ще изям.
Заплакало Косенцето. Дало си и последното яйчице.
На сутринта минало едно куче през гората. То видяло Косенцето, че плаче, и попитало:
— Защо плачеш, Косе-Босе?
— Как да не плача, кученце! Всяка сутрин идва кума Лиса и ми взема по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Не можах да си отвъдя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да й дам. Сега мен ще изяде.
— Не плачи, Косе-Босе! Аз ще се скрия ей тука в шумата. Като дойде кума Лиса да ти иска яйчице, ти й речи: „Нямам, Лиске, яйчице. Ей там, в шумата има кокошчица. Вземи нея“.
Кучето се скрило в шумата. Дошла кума Лиса и рекла:
— Косе-Босе, дай ми яйчице!
— Нямам, Лиске, яйчица. Имам една кокошчица, ей там в шумата. Ако искаш, вземи я.
Кума Лиса се зарадвала и зела да рови шумата. Кучето изскочило и я подгонило.
Тя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони — най- после стигнала до дупката си и се скрила.
Кучето клекнало пред дупката. Чакало да се подаде кума Лиса, да я хване за шията. Кума Лиса не знаяла, че кучето варди вън, и зела да пита краката си:
— Я кажете, краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето?
— Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!
— Мили какираченца, кака ще им купи чехлички.
Ами вие, очички, как викахте ?
— Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!
— Мили каки очички, кака ще им купи очилца.
— Ами вие, ушички, как викахте?
— И ние тъй викахме: беж, Лиске, да бягаме!
— Мили каки ушички, кака ще им купи обички.
— А ти опашчице, как викаше?
— Дръж, куче, Лиска за опашката, дръж, куче, Лиска за опашката!
— Тъй ли! Чакай да те дам, да те изяде кучето! — И кума Лиса си подала навън опашката.
Кучето я хванало за опашката и почнало да я тегли. Лиса се дърпа навътре. Кучето тегли навън. Тя отвътре, то отвън. Най-после я издърпало и скок върху нея — разкъсало й кожухчето.
