Всред една гора имало една къщичка. В тази къщичка живеели три мечки — баща мечок, майка мечка и дете меченце.
Един ден баща мечок казал на майка мечка: „Майко мечко, хайде да отидем на разходка.“ — „Добре, — казала майка мечка — ще приготвя набързо обеда и ще тръгнем“. Сготвила чорбица, сипала я в три паници, сложила масата, облякла си новата рокля, пременила меченцето с новите панталони, заключили вратата и тръгнали. Вървели, вървели и седнали да си починат.
През това време едно малко момиченце отишло да си играе в гората, без да се обади на майка си.
—- А, кой ли живее в тази къщичка? — казало зачудено момиченцето и се затичало към отворения прозорец на мечата къщичка.
Гледа, вътре маси с три стола — голям, по-малък и най-малък. На масата имало една голяма лъжица и една голяма паница пълна с. чорбица, до нея имало една по-малка лъжица и по-малка паница с чорбица и до нея е имало една съвсем малка лъжичка и една съвсем малка паничка с чорбичка.
— Ех, както съм изгладняла, ще вляза да се нахраня! — казало си момиченцето и без да мисли много, скокнало през прозореца и седнало на най-големия стол, взело най-голямата лъжица и сръбнало чорбица от най-голямата паница — Олеле, олелеле, изгорих се! извикало то и скокнало от стола. Седнало на по-малкия стол, взело по-малката лъжичка и гребнало от по-малката паница чорбица. — Олеле, и тази е гореща! — извикало момиченцето и седнало тогава на най-малкия стол, взело най-малката лъжичка и си грабнало от най-малката паничка. — Ох, че сладка чорбичка! — казало то и бързо, бързо изяло всичката чорбица на мечето. После малкото момиченце погледнало в другата стая и видяло три кревата — един голям, друг по-малък и трети най-малък. Влязло вътре, легнало на най-големия! — Олеле, тук ще се загубя! — извикало момиченцето, като скокнало и отишло на по-малкия креват! — Охоо, и тук не е за мен! — пак скокнало и отишло на най-малкото креватче, завило се с най-малкате завивка и заспало.
По едно време — отключ, отключ, вратата се отключила и мечото семейство се върнало.
— Кой е седял на моя стол! Извикал баща мечок.
— Кой е седял на моя стол? — викнала и майка мечка.
— Ааа, кой е седял на стола ми, кой е изял чорбицата ми ? — викнало и се разплакало малкото меченце.
— Чакайте сега ще намерим крадеца — викнал баща мечок и пой- нал да обикаля къщата. Влязъл в спалнята и викнал:
— Кой е лягал на моето легло?
Подир него влязла майка мечка и извикала:
— Кой е лягал на моето легло ?
Влязло и детето мече — викнало и заплакало:
— Мамо, кой се е скрил в леглото ми?
— Чакай да взема бастуна! — викнал баща мечок, че като почнал да удря, едвам се отървало момиченцето, не видяло през къде е излязло, с плач и тичане едвам си отишло вкъщи, разправило всичко на майка си, поискало й прошка и никога не излизало от къщи без позволение.
Когато пък мечото семейство излизало други път на разходка, майка мечка затваряла добре прозореца и никога никой не ги безпокоял.