Преглеждайки записките за всекидневната си работа с децата (най-добър начин за себеанализ на учителката), спирам се пред един неудачен вторник.
И без да се свеня, ще отбележа този ден, за да си напомням и да си напомняме всички, че деветдесет на сто от успеха при работата ни с малките зависи от духа и настроението на учителката.
Както на всички хора, и мен се случи да бъда загрижена и погълната от свои мисли.
Към 8-30 часа децата се събраха.
Започнахме с песен, прегледахме се, имахме разговор, попяхме, но всичко вървеше по калъп. Времето минаваше бавно. Опитах се да предам нова игра, децата не я харесаха, не внимаваха и шумяха.
Поскарах се на няколко, заканих се на други и време мина.
Втория час реших да им дам работа (за да има повече мир).
Избрах дежурни, да наредят масичките.
Бяхме към средата на учебната година и отдавна практикувахме свободни занимания. Всяко дете само избираше какво ще работи, вземаше си материал и самостоятелно работеше. Направихме и днес така. Но нали моето внимание беше далеч от техния интерес! Създаде се безредие. Шумът растеше заедно със скуката. Малките обичат свободната работа, когато са милвани и вдъхновявани от топлия поглед на преданата учителка.
Свободни занимания без дух и настроение от учителката е по-точно — свободно безредие.
Така следобедът мина доста уморително за мен и за децата.
В момента но можах да преценя работата си, но трябваше да отбележа неуспеха. За пръв път почувствувах професията си като занаятчия, който трябва да работи по задължение.
