Изобилието на играчки и приятната обстановка, достатъчно забавлява малките, за да не почувствуват нужда от повече разнообразие в работата си. Все пак времето минаваше и златната Есен ни канеше да запеем за сладките плодове, за отлитащите птички и за падащите листенца
Някой, може би, ще възрази, че това зависи От детския интерес. Горното е вярно до толкова, до колкото е вярно това, че детската учителка трябва всякога да тръгва от детския интерес и да стигне до своята цел.
Един ден, след свободния период, след молитвата и прегледа запитах децата: „Защо днеска не излязохме на двора"?
— Защото е студено.
— Да, вече е студено, деца! Ние изпратихме лятото и посрещнахме царица Есен с плодовете, — спомняйки си за 22 септември — търже-сивеното посрещане първия ден на есента.
— Моля, госпожице, през есента зрее гроздето — обади се Иванчо.
— Да, през есента зрее гроздето, през есента зреят ябълките, крушите, сливите — и тъй, почнахме да изреждаме всички плодове и зеленчуци.
Поде се разговор, кое Къде зрее и кое кога се бере. Така се създаде интерес около есента, което беше и моята крайна цел. Предстоеше ни да се спрем поотделно на отлитащите птички, на падащите листенца и на зимните приготовления.
— Какви стават листенцата през есента, деца — продължих аз.
— Кафяви и жълти — обадиха се някои.
— И падат на земята — допълниха други. "
— Да, дечица, вие всичките виждате есенните листенца всеки ден, как хвърчат из въздуха. През междучасието ще отидем всички в училищната градина, за да си набереме от падналите листа.
— И да си украсим стаята — прекъсна ме Лилия.
Моята мисъл не беше точно тази, но и това не беше казано лошо.
След малко градината се изпълни с весел глъч и смях. Всички деца напълниха джобовете си с листенца и отново се върнаха в стаята, където дежурните бяха сервирали закуските. Естествено беше да декорираме масичките със събраните листенца и да закусим при по-специална обстановка.
През време на закуската, сложих тиха мелодия на грамофона и запитах:
— Знаете ли каква приказка ни разказва музиката на грамофона?
— Не.
— Ще ви я разкажа: „Сложих плочата отначало и започнах" Задухал вятърчо през полята и градините, чуйте 'как се прегъват клонете на дърветата и фучат . . . ето сега тичат деца от училище, виждат сочните круши на дърветата и почват да берат . . . ето обаждат се и ябълките и те искат да скочат от клончетата. Сега слушайте как чуруликат птичките и отлетяват към топлите страни при негърчетата.
Ето вече децата влизат в училище с пълни ръце и запяват.
— Плочата на грамофона се свърши и аз запях „Мина лятото горещо, есента дойде" . . . Повторих песента по общо желание. Скоро времето мина и трябваше да си изпеем за сбогом „Свършихме работа".
— Довиждане, деца!
— Довиждане, госпожице!
Искате ли да си отидем като плодове? Децата със сини престилки ще бъдат сливи, децата с розови престилчици ще бъдат ябълки, резедавите ще бъдат круши, а банановите ще са праскови. Данчо, ти ще бъдеш градинар. Стани и събери всичките круши — помилвай по главичките децата с резедави престилки . . . Ти, Нина, събери ябълките . . . Минчо да събере сливите ... Всяко помилвано дете ще става тихо да си отива. Така . . . Сега останахте само вие — градинарите. Ще ви кажа още една работа: приберете градинките си — масичките и столчетата и сте свободни.
Така мина преди обеда.
След обяд играхме на плодни дръвчета, слушахме на грамофон есенната приказка, драматизирахме я, разширихме я, и така навлязохме в есента.
