Към десет без петнадесет децата се прибраха и седнаха на кръг.
— Сега, в стаята да останат само дежурните, а всички други, съвсем тихо, като птиченца, да излезат на двора. Който иска, може да закуси, да пие вода или да отиде в клозета. — И продължих. — Като кажа едно, можете ли съвсем тахо да станете всички? — Да. — Тогава казвам: Едно, станете! . . Може ли още по-тихо?' Седнете. Аз ще си затворя очите, и ще кажа едно, а вие през това време ще станете. Готови ли сте? Затварям си очите — едно. . . браво, деца! Сега беше съвсем тихо. Аз мислих, че никой не се е мръднал от мястото си, а то, всички
Сте прави. Обърнете се сега на дясно и излизайте едно след друго. Тръгни, Тошко! Незабравяйте, че из коридора се върви тихо.
На двора.
Много е мило на двора между децата.
Ето Лилянка, Надка и Ленчето ме уловиха за ръцете. Колю се върти наоколо, а Анри подскача на един крак, и се усмихва. След няколко само минути, ето ги всички около мен със светнали лица чакат нещо.
— Хайде да си направим колелце. Уловете се всички! Така. Дръжте се добре. По колко ръце има всяко дете ?
— По две.
— А какво правим с ръцете си?
— Ядем, пием вода, играем, обличаме се и т. н. — децата изредиха много от службите на ръцете.
— Колко много ни помагат те! Ами крачката, с тях нищо ли не правим ? •
— С тях ходим, — обадиха се няколко гласчета.
— Да, те ни разхождат. Значи, с ръцете работим, а с крачката ходим.
За да избегнем продължителния разговор добавих:
— А как работим с ръцете, как ходим с краката, правете каквото правя аз. . . Така всички се пораздвижихме с различни подражателни гимнастики за ръцете и краката.
— Сега, кое дете ще ми каже, с коя ръка се ръкуват хората?
Показаха се няколко ръчички.
— С тази, с тази, дясната — добави едно.
— Хайде сега да видя дали знаете коя ви е дясната ръка и как се ръкувате? — Казвайки горното, изредих децата в кръга, като се ръкувах с всяко подред.
— Слушайте сега добре. Кое дете ще ми каже как се казва крачето, което стои до дясната ръка?
— Дясното, дясно краче, ето го, — избързаха няколко палавника,
— Ами това уше, дето е от дясната страна, я да го хванем с дясната ръка! Така, с шеги пораздвижихме десните си ръце, уши и крака.— И другата ни ръка не се ли казва дясна ? — Тя е лявата, ето лявата. — Да, знаете вие, деца. Хайде сега да поразходим лявата си ръка, лявото уше и краче. Те гледаха до сега и да не им е мъчно, нека да поразходим сега и тях. — Направихме същото с левите, а после и с двете ръце и пр.
— Виждам, че на всички ви ръцете и крачката са здрави. Починете си малко, а аз ще ви изпея и изиграя една нова игра.
Започнах: — Аз дясната ръка напред ще я подам, ще я раздвижа... („Дясната ръка", трета част към — „Игри") — това е нова игра. Сега нека да я повторим общо всички.
С интерес повторихме горната игра два-три пъти. Поиграхме „Ти торбичко" ,„С крачката троп, троп", повторихме новата игра още веднъж и влязохме в стаята. Там имахме една минута мълчание — почивка, без да се мърда някой. Седнали на столчетата си всички стояха като замръзнали, докато чуят сигнала за раздвижване. Послушахме музика (на грамофон), изпяхме си няколко песни и си взехме сбогом.
