След лекцията изпълнихме гимнастическите упражнения. След това се върнахме в салона. Един брат донесе на Учителя четири портокала и каза:
- Това е дар от онази велика Любов, за която ни говорихте в днешната лекция.
Учителя отговори:
- За Любовта всичко е възможно. Човек иска разумното, не може да иска нещо неразумно.
Неорганизираният свят е ограничен, а организираният е неограничен. Сега светът е неорганизиран. Божественият свят е организиран. Ние отиваме към един организиран свят.
Любовта е единственият проводник, чрез който душите се свързват. Любовта свързва съществата, защото там е Бог, Който свързва. Когато душите се обичат, Бог е вътрешната връзка между тях.
Ако Любовта протече през човешките сърца, лесно ще се разрешат и най-мъчните въпроси! При Любовта с малки усилия имаме големи придобивки. И тези придобивки са реални, постоянни. Любовта в човека трябва да бъде във възходяща степен, т. е. всеки ден човек трябва да има ново прозрение, ново откровение за Любовта. Любовта е един безграничен свят. Като влезеш в нея, ще вървиш от слава в слава.
Един брат попита:
- Учителю, Вие казвате, че хората сега имат любов, но любов, от която умират. Каква е разликата между тази любов и Божествената?
Учителя отговори:
- Новата любов е тази, от която хората възкръсват. Нали е казано: „Като чуят гласа на Сина Человечески, мъртвите ще възкръснат". Това е гласът на Любовта. От сегашната любов хората умират, понеже има примеси в нея. Трябва да се проповядва чистота.
Друг 'брат попита:
- Вие казвате, че като обичаме трябва да даваме и
като ни обичат, трябва да ни дават. Дали тук се разбира вътрешно даване на любов, на добри мисли и чувства?
Учителя каза:
- Тук се разбира и Външно,и вътрешно даване. Даването трябва да съдържа всички елементи.
Онези, които се обичат, имат връзка горе, в духовния свят. Любовта не е от физическо естество. Тя е от духовния свят.
Любовта дава свобода и простор. Тя няма нужда от стражари и пазачи. А човешката любов ограничава, тя ти дири сметка къде ходиш, какво правиш.
Думата „любов" е псевдоним. Вие не знаете името на Любовта. Ако знаете това име, каквото кажете, ще стане.
Любовта не търпи никакъв товар. Ти носиш цяла кола, натоварена с какво ли не, но в Божествената кола има място само за теб, без никакъв товар.
Всеки, който пита какво нещо е Любовта, е далеч от нея. Щом човек не е при извора, пита къде е изворът, а когато е при него, трябва ли да пита къде е изворът?
Душата се приготовлява за света на Любовта. Това е копнеж в нея. Човек се приготовлява да бъде възприемчив към нейните трептения.
Една сестра попита Учителя:
- Вие казвате, че когато обичаме едно същество, трябва да знаем защо го обичаме. Как ще знаем това?
Учителя отговори:
- Ще търсиш съществените качества, за които обичаш това същество, т. е. онова, което Бог е вложил в него. Да познаеш онова, което Бог е вложил в него, това значи да познаваш Бога. А с познаването на Бога ще добиеш живота, защото писано е: „Това е живот вечен - да познаят Тебе Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил".
Когато обичаш някой човек, нещо излиза от теб. Ти пращаш към него светлина и в тази светлина виждаш красиво лицето му. Всеки път намираш все нови и нови красиви черти в него.
Един брат каза на Учителя:
- Много неща ни станаха ясни от беседата в неделя, когато казахте, че човек не трябва да бъде нито мъж, нито жена, а човек! Както е писано в Писанието: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие".
Учителя каза:
- При Любовта човек трябва да бъде крайно досетлив. Досетливостта и предвидливостта са качества на любовта.
Един от невидимия свят, който те обича, може да е най-голям там, но като се научи, че страдаш, че си в нужда, напуща онова място, пропътува неизмеримото пространство и идва да ти помага. Това е външната страна, но има още по-дълбоки и по-хубави неща, които и да се разправят сега на хората, ще бъдат непонятни. Те са красиви работи.
Човек не е философ, но трябва да бъде философ.
Човек не е поет, но трябва да стане поет.
Човек не е музикант, но трябва да стане музикант.
Човек не е ангел, но трябва да стане ангел.
Всеки трябва да придобие онова, което ще занесе със себе си.
Погрешките са несъвместими с Любовта. Когато човек прави погрешки, изгубва условията да бъде във връзка с висшите същества, които проектират любовта си към него. Тогава той изгубва Любовта.
Вие сте едва в началото на новото развитие. А там има такива тънкости! Вие искате да примирите новото със сегашния живот. Няма какво да ги примирявате!
Да обичаш тези, които те обичат, това е в реда на нещата. А да обичаш онези, които не те обичат, то е съвършенство. Да обичаш човек, който обича другиго, това е съвършенство. Ти помогни на една душа, а дали тя ще те обича или не, какво ще прави, това предостави на нея.
Никой няма право да изисква голяма любов. Онзи, когото обичаш, нека да те обича както той знае. Не го учи как да те обича. И той няма защо да те учи как да го обичаш. Иначе ще развалите и това, което имате.
Любовта обясняват така: Когато срещнеш едно същество, да се зарадваш. Това е началото на любовта. Каца пред теб една мушица - зарадвай се. Видиш една тревичка - зарадвай се. Възрадвай се на камъчето. Подух-не ветрец - зарадвай се. Малки работи са те. И това ме кара да мисля за големите, великите работи. За тревата мисля така: Колко е търпелива тревичката, излиза от земята. Много пъти съм скръбен, погледна тревичката -хората я тъпчат. Казвам: Тя е доволна, когато хората я тъпчат, защо аз да не съм доволен? Някога аз съм бил на нейното място. Тя като дойде на моето, аз ще бъда по-горе. Казвам на тревата: „Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето". Тя отговаря: „Много страдам". Някои ще кажат: „Този човек е побъркан - приказва на тревата. Може ли да се приказва на тревата?" Аз гледам на тревата като на телефонна слушалка. Като хвана слушалката, аз се свързвам с Едного, който е далеч. Аз говоря с Онзи, който е от другата страна. Като влезете в пътя на Посвещението, ще разберете това и само тогава животът ще се облагороди.
Онези, които обичате, не трябва да ги владеете. Бог е създал човека и се проявява в него. Защо ще искаш да го завладееш?
Като речеш да ограничиш Любовта, тя си отива, тогава виждаш, че не можеш да я ограничиш. Хората страдат при любовта, когато искат да я завладеят, т. е. да завладеят онези, които обичат.
При истинската любов, като обича някого, човек обича и онези, които той обича. Нашата любов трябва да бъде чиста като любовта на майката. Майката се радва, когато детето й обича. Онези, които то обича, и тя ги обича.
Майката се радва, когато повече души обичат нейното дете.
