НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Органическото развитие на главата

  Науката на първата човешка раса - Николай Дойнов (1904 - 1997)
Алтернативен линк

ОРГАНИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ГЛАВАТА


Отворът на ухото се приема като важен изходен пункт за определяне развитието на мозъчните центрове, отразяващи качествата, способностите и устрема за изява (волята в човека).

Ако теглим една права от отвора на ухото до долната задна част на главата, както е показано във фигура 25, отсечката 1 (издутостта на тази задна част на черепа) определя половия нагон - ясно изразеното чувство и стремеж за продължение на рода. Неговата величина се измерва с разширението на черепа под тилния връх между ушите. Такава способност и разположение на човека е необходима за продължаване на поколенията. Този нагон създава между двата пола дружба, мили, нежни, приветливи обноски и жажда за по-тесен контакт. Тези феномени не биха могли да намерят обяснение по пътя на една обоснована мисъл, защото при тяхната изява интелектуалните и морални нива на двата индивида не са от значение в повечето случаи. Това трябва да ни убеди, че всички тези прояви не се ръководят и управляват от другите центрове на главния мозък, а именно от този.


Публикувано изображение


И наистина, точно там, където е краят на задната част на главния мозък - под него, където посочихме центъра на половия нагон, се намира т.нар. малък мозък. Когато той е добре развит, налице е едно разширение (издуване) на тази област на черепа. Ако разгледаме строежа на този орган, не може да не приемем, че той наистина е сложен, важен и висш орган на нервната система. Той е разположен и заема голяма част от задната черепна ямка, под тилните дялове на главния мозък (мозъчните полукълба). Самият факт, че малкият мозък е отделен от главния чрез дълбока цепнатина, говори, че неговата функция е нещо съвсем отделно от тази на главния мозък. Нека разгледаме и неговото устройство, което е доста сложно: малкият мозък е съставен от две големи странични части (полукълба) по подобие на главния мозък и от по-малка средна част, която поради особената си форма е наречена червей. Тази средна част е отделена от тези полукълба чрез надлъжни бразди. Малкият мозък, както и главният, е построен от сиво и бяло вещество; както при главния мозък, и при него повърхността му е покрита със сиво вещество. Малкият мозък също има бразди, но от по-друг характер в сравнение с тези при главния мозък. Всичко това ни дава основание да приемем голямата му роля в живота на човека.

Не можем да приемем, че функциите на малкия мозък са добре изучени и познати. Правени са опити при пълното му или частично премахване у животни. Наблюдава се разстройство в движенията, мускулния тонус е намален, координацията на движенията е нарушена, походката е неотмерена. Настъпва лесна мускулна умора, мускулите са отпуснати. Но всички тези белези с течение на времето се подобряват. Засега това са установили учените за функцията на малкия мозък, което е крайно незадоволително, като се има предвид, какво той представлява.

Известно е колко голям дял от живота на хората заемат отношенията между двата пола - мъжът и жената със своята характерност и сложност. Тези отношения, преди всичко на привлекателност, симпатия, жажда за по-тесен контакт, са нещо съвсем отделно от интелектуалните и морални изяви на човека. Според Астрологията тези сложни изяви се дължат на малкия мозък като център на половия нагон, създаден и оформен от силовите течения на Луната. Дотолкова съществува нужда от подобни чувства и отношения, че тяхната липса създава голям недостатък у хората, една студенина и хлад лъха от тях. Неговото влияние укротява човешката гордост и всички антисоциални течения, като увеличава дейността на добродушните и благородни чувства. Това обяснява много факти от взаимните отношения между двата пола. Мъжете биват обикновено по-великодушни и добри, по-благосклонни и милосърдни към жените, отколкото жените към тях и помежду си. Този център у малките деца е слабо развит. При напредване на възрастта той се развива и достига максималната си големина към 20 и 25 годишна възраст.

Малко по-нагоре, пак в тази част на главата се намира и е оформен центърът, който възбужда любовта към малките деца, особено към собствените (отсечка 2). Тази способност е дадена на човека, за да бъде в помощ и услуга на слабото и немощно дете, особено при опасност. Това е ярко изразено също и у птиците и животните. Това чувство няма отношение към качествата на самата рожба, било те външни или психологически. Така например, майката обича най-много детето в първите месеци, когато то още не е привлекателно за другите хора. Нейните грижи и обич биват толкова по-силни и по-продължителни, колкото рожбата е по-слаба. Този орган по правило бива много по-развит у жените, отколкото при мъжете и мъжките животни. При народите от крайния север - ескимосите, където условията за живот са много сурови, тази черта е особено силно развита.

Непосредствено над органа на чадолюбието се намира центърът, който създава у човека привързаност към родината - родното място, бащиното огнище (отсечка 3). Привързаността към мястото, където човек се е родил и е живял, е независима от това, дали то притежава или не качества, които биха създали и улеснили живота. Този център е особено силно развит у планинските жители и те особено много страдат от носталгия, когато напуснат родното си място.

Малко по-настрани от центъра на любовта към родното място се намира центърът, който създава у човека желанието и необходимостта от дружба и приятелство. Когато е добре развит, той дава широта и пълнота на горната част на главата. Службата на този орган е да събужда у човека привързаност към ближния, приятелство, желание да се привързва към всичко, което е способен да обича. Докато половият нагон ни привързва и привлича към лица от противоположния пол. А от чадолюбието се отличава по това, че ни привързва не само към собствените рожби, но и към всички хора, способни да бъдат отзивчиви към нас. На този орган се дължи не само нашата привързаност към ближни и подобни, но и към животните, които се намират под наша грижа - котки, кучета, коне. Този орган е източник на всички връзки между хората и е основа на обществения живот. Всички мозъчни центрове, които се намират в задната тилна част на главата, са създадени и оформени от силовите течения на Луната.

Встрани от тях, около ушите се намират мозъчните центрове, които дават жизненост, смелост, устойчивост на човека срещу несгодите в живота. Такъв човек е способен да живее при всички условия. Те дават сила и подкрепа да се противопоставяме на болестите, както и на умората и страданията. Когато тези центрове са развити, дават на човек възможност за борба срещу посегателствата върху неговите права, било те лични или имуществени. Силата,устойчивостта, жизнеността са така необходими в един свят, където изобилствуват мъчнотиите, които ни заобикалят от всички страни и срещу които трябва да се борим, за да поддържаме съществуването си. Обаче ако тези центрове са слабо развити, то лицето ще се отличава с боязливост, склонност да избягва всички ситуации, в които ще трябва да се противопоставя на предразсъдъците и да посреща враждебност у хората; въобще слаба съпротива и издръжливост както на психически натиск, така и на физически (на външните условия на живота). При такъв случай главата там е тясна и ушите са прилепнали до нея. Имах един интересен случай да констатирам това: при едно изкачване на стената от хижа „Алеко" за към Черни връх на Витоша, горе, на самия ръб на стената, беше поставена паметна плоча на загинал наскоро алпинист при неблагоприятни зимни условия. Признателни негови другари бяха поставили върху нея и порцеланов портрет. Когато внимателно погледнах портрета, видях, че главата му около ушите беше сплескана, а самите уши - прилепнали до нея. Младежът е имал слаба съпротивителна сила, не е устоял на неблагоприятните зимни условия и умира там. Когато мозъчните центрове там са добре развити, то разстоянието (отсечката) между двата отвора на ушите е значително голямо и имаме подчертана ширина на главата в тази област. Там главата е въобще издута и ушите са повече щръкнали.

Известно е, че при месоядните животни главата при ушите им е добре развита и разширена. Докато при тревопасните главата в тази област е стеснена. Големият арабски лекар, учен и философ Абу Али Хусиян ибн Абдулах ибн Хасан ибн Али ибн Сина Ал Бухари, известен в западния свят с името Авицена, е направил интересен опит за установяване въздействието на тези центрове върху живите същества. Той взема два еднакви по възраст и тегло овена, като единия поставя до клетката на здрав, млад и едър вълк, а другия - по-далече от него, като наредил и двата овена да се хранят добре и често със задоволяваща ги храна. Овенът, който бил близо до вълка, като слушал и виждал неговия вой, жадния му за стръв поглед и тракането на зъбите му, изгубил апетит, престанал да се храни и най-после умрял. Другият, който е бил по-далеч, също намалил храненето, но загубил само от теглото си и оживял. Това е демонстрация на липса на устой срещу неблагоприятния преди всичко психологически натиск. Тези мозъчни центрове са създадени и оформени от силовите течения на планетата Марс. Когато тези центрове са развити, но мозъчните центрове в предната част на мозъка върху и около челото, които изразяват човешкият ум и неговата интелигентност, не са развити, изостават и горните мозъчни центрове, които създават моралните качества; тогава такъв човек е кавгаджия, побойник, брутален, крадец, убиец. Изобщо имаме човек с най- нисши прояви. Ако обаче заедно с тези Марсови центрове са налице добре развити интелектуални и морални качества, то имаме човек, който се бори за човешките правдини, голям реформатор, защитник на слабите и онеправданите.

Фигура 26 а показва силно развити разрушителни центрове, изразени в разширение около ушите, отсечката А-Б е голяма и ушите са щръкнали, без развити интелектуални и морални центрове.

Фигура 26 б показва добре развити Марсови центрове при човек с добре развити интелектуални и морални центрове. Другите отсечки от фигура 25 - А - 4, А - 5, А - 6 - определят други центрове, за които ще отбележим по-долу. Колкото те са по-дълги, толкова съответните центрове в точките 4, 5 и 6 са по-развити.


Публикувано изображение


От всички членове на Слънчевото семейство Юпитер като най-голяма планета и такава с почти изправена ос на ротация дава най-много и най-ценни качества в творческата насока на човека. Един човек без силно влияние на Юпитер не може да бъде творец в голям мащаб. Общо взето, неговите силови течения разширяват мозъка и главата Когато това разширение е в долната част на главата, то неговите силови течения създават и оформят мозъчни центрове, даващи по-примитивните подтици. Точно пред горната част на ухото се намира мозъчният център, който създава у човек стремеж и жажда за ядене и добър апетит. Когато там е изпъкнало, имаме човек с голям апетит (фиг.27), достигащ често пъти до чудовищни размери. Такива хора могат непрекъснато и с наслада да ядат, при което силно затлъстяват. Точно от тази област излизат и нервите на обонянието, което е важен фактор за възбуждане на апетита. Имах случай да видя селянин от едно Софийско село, за когото ми казаха, че когато отивал на коситба, си приготвял за обяд цяла тенекия със супа от коприва и ориз. Изяждал цялата супа, а накрая надигал тенекията, за да изпие и остатъка. А когато слизал в града, изяждал по две големи тави с мекици. Този център се развива първи у всички живи същества, включително и при човека, затова след раждането всяко живо същество се насочва към източника на храната - гърдите на майката.


Публикувано изображение


Малко по-напред и малко нагоре от този център на апетита се намира мозъчният център, който тласка човека да се грижи, да се осигурява и запасява с необходими материални ценности,нужни за неговия живот (фиг.27), тъй като е разбирал добре, че не ще може да ги намира навсякъде и през всяко време на годината. Освен това човек знае и разбира случаите, когато няма да има възможност да си ги набавя, било поради болест или старост. При нормално развитие на този мозъчен център налице е разумна изява към спестяване и запасяване с онова, което в даден момент на изобилие е излишно. Този център тласка към трудолюбие, в резултат на което се придобива богатство, а богатството блазни човека с възможностите, които му дава. Когато тази способност е развита повече от нормалното, тогава в човек се явява един прекален стремеж за трупане на богатства, който при липса на морални качества се изразява в безогледен и несправедлив грабеж на чуждото. Не рядко у такива хора се заражда скъпернически стремеж да се лишават и от насъщните си нужди, за да могат да трупат все повече и повече богатства. Не притежава ли човек този център в достатъчен размер, той става нехаен, непредвидлив, живее от ден за ден, харчи каквото спечели и не мисли за бъдещето. Има ли средства в изобилие, той ги разпилява. Ако пък е ограничен в средствата си, той се приспособява както може. Такъв човек през целия си живот е в зависимост от ежедневна грижа за прехраната си, а при старост и невъзможност за работа става тежест на околните.


Публикувано изображение


В горните, предимно по-предни части на главата и челото се намират по- висшите мозъчни центрове, създадени и оформени от силовите течения на Юпитер (фиг.28). Теза центрове създават твореца и неговите ценни качества: възможността му да долавя идеите, необходими при започването на всеки творчески процес, смелост, упование, вяра в себе си за постигане на целта. Поемане на отговорност за правилния и добър изход на всяка започната работа, изобщо умението за ръководство. Добрите държавни и обществени ръководители, а също и тези на големите предприятия трябва да имат тази част добре развита.


Публикувано изображение


А в горната задна част на главата, определена от отсечката А - 2, се намират мозъчните центрове, създадени и оформени от планетата Плутон и последната, неоткрита още по пътя на наблюденията, планета, наречена от мексиканския астроном и математик Хасино Амор с името ХАНО (фиг.29). При нормално развитие на тези центрове създава у човека подтик към постоянство, настойчивост, решителност в постигане на всяка поставена задача. Той е много важен, когато е необходимо да се превъзмогват известни съпротивителни фактори. Те карат човек да се държи достойно, със зачитане на себе си, осланяйки се на своите способности, т.е. с едно независимо държание и независимост. На тези центрове се дължи гордото и достойно държание, разположението да се поставят над другите, над дреболиите в живота и да се отнасят с невнимание към онова, което е недостойно за почтения човек. Ако този орган е чрезмерно развит и деятелен, то такива хора имат диктаторски стремежи да налагат своето по безогледен начин, имат упоритост, жажда за безпрекословно уважение от страна на другите към себе си, а към съдбата и живота на хората те нямат отношение. Ако пък тези центрове са слабо развити, то човек бива изменчив, неустановен, лесно се отчайва и напуска поставения път и при най-малките мъчнотии. На такъв човек не може да се уповава в нищо, защото той е способен да отстъпи още пред първите пречки. Никога не може да прояви достатъчна устойчивост за постигане на поставената задача.

В сегашния стадий на човешката еволюция тези центрове не са все още добре организирани и облагородени. Когато те достигнат своето високо, пълно и съвършено развитие, тогава човека ще бъде господар на Силите в Природата и ще борави с психичните Сили, със Силата на Мисълта. Такова е висшето влияние на Планетата Плутон и Хано според Астрологията на Саабей.

Линията А - 6 във фиг.25 със своята дължина определя моралните качества на дадения човек. Ако те са развити, то главата в тази област е издута. Тогава имаме силно развити центровете на милосърдието, благоговението, съвестността. Мозъчните центрове в тази област са създадени и оформени от силовите течения на неоткритата още Планета, намираща се между Меркурий и Слънцето, наречена от древните звездобройци Вулкан и планетата Нептун.

Милосърдието вдъхва у човека симпатията и разположението да помогне, да се притече на помощ тогава, когато е необходимо на слабите, беззащитните и немощните; подтиква човек към безкористна саможертва за помощ. Тези качества имат отношение към всички хора, независимо от ранг, народност, раса и към всички създания, включително и растения, цветя, т.е. да бъдем крайно милостиви, когато командуваме и осъждаме. Изобщо в дейността си и постъпките си да бъдем благи, деликатни, великодушни, вежливи, благосклонни, обичани от всички. Ако този орган е недостатъчно развит, то човек е не само безчувствен към нуждите и страданията на хората и всички живи форми, но проявява и пристъпи на жестокост.

Този орган не липсва и при животните, птиците, особено при лястовиците. При коня се намира в средата на челото, малко над очите. Когато тази част на челото му е пълна, изпъкнала и широка, имаме кротки и добри коне. Ако тази част от главата на коня е тясна, вдлъбната, то той упорит, порочен, разположен да хапе и рита. У кучетата този орган се среща в различни степени. При Санбернардските кучета този орган е добре развит и те се отличават с черепи, които се издигат значително над очите и имат доста добра, закръглена и широка корона; затова те са добродушни, готови за помощ и са обичани. У булдога, обратно, главата там е сплесната.

Благоговението има за задача да създаде в човек чувство на почит, уважение, преклонение към онова или към онези хора, които са се проявили и сме ги приели като нещо по-особено от обикновеното. Когато този орган е развит, а разумът не е, то благоговението се изразява, без да се има предвид към кого и към какво (фетишизъм). Примитивните народи, при които това чувство е било развито, са се прекланяли пред животни, камъни, разни предмети, приемайки ги за богове. Благоговението не се ограничава само с религията, неговата сфера на влияние обгръща изобщо всички страни на човешкия живот и човешката дейност. На това чувство се дължи почитанието и уважението към авторитетни хора - хора, които носят в себе си нещо много по-друго от обикновеното, от това, което ежедневието носи. Благоговението се отнася и към всичко древно, велико, добро. Когато не е развит достатъчно разумът, то развитият орган на благоговението поражда фанатична привързаност към стари обичаи, към неестествени, отживели времето си убеждения. Такова едно неподкрепено с разум благоговение става причина да не могат да се приемат и прокарат някои нови истини и реформи. Историята може да ни посочи много примери за една безогледна изява на благоговение, например Инквизицията и Исляма. А в науката това благоговение към някои авторитети често е спъвало нейния прогрес, какъвто е случаят с александрийския учен Клавдий Птоломей, живял през втория век след Христа. Считан е за автор на голям брой съчинения по астрономия, география, математика, Астрология, оптика и пр., за които се установява, че не са оригинални, а са заимствани от трудове по тези дисциплини, които той е намерил в голямата Александрийска библиотека, в своето голямо съчинение, известно под името „Алмагеста", той излага устройството на света, т.нар. Птоломеева система. В нея той поставя Земята в центъра на света, като неподвижно тяло.Цялата тази негова ярко изразена и всестранна изява е създала у народите впечатление за човек с изключителни, свръхгениални качества. И затова никой не е посмял векове наред, чак до Епохата на Ренесанса и до Коперник (1473-1543), да отхвърли постулираното от него неверно становище за устройството на света.


Публикувано изображение


Хора със силно развито чувство на благоговение обичат да се молят и изпитват наслада, когато правят това. Такива хора живеят с чувството за доброто бъдеще, за идването на Царството Небесно тук на Земята. Това крепи и дава наслада на такива хора, като им помага по-лесно да понасят несгодите на настоящия живот.

При посещение в Шипченския манастир съм имал възможност да видя една икона на Христа, рисувана от неизвестен древен художник. Иконата е много интересна и е оценена като голяма рядкост. На нея образът на Христа, съзнателно или несъзнателно, е изобразен от художника с глава, на която центровете на милосърдието и благоговението са силно изпъкнали. Главата там е просто заострена.

Между двете хемисфери на главния мозък се намира една жлеза, известна с името пинеална. Сегашните учени все още не са открили нейното предназначение и функция.

Самото място на тази жлеза, в прегръдките на най-висшия команден орган в човека, трябва да ни даде основание, че задачите на тази жлеза са от особено важно значение. За нея древните мъдреци са подчертавали, че дава висши сетивни възприятия: интуиция, телепатия, ясновидство. Те са приемали също, че когато моралните качества, благоговението и съвестността са добре развити и активни в своята дейност, то към тези мозъчни центрове притокът на кръв се активизира, подхранването им става по-обилно. Същото е и с пинеалната жлеза. Тя се развива, организира, оформя и започва да функционира по-активно, в резултат на което имаме способност за тези висши психични възприятия.

Малко встрани от центровете за милосърдие се намират и центровете на съвестта - този орган, чрез който ние познаваме кое е право и кое не е, кое е задължение и в какво се състои то, отговорността, която поемаме за всяка една работа, чувството, което ни шепне своето одобрение, когато постъпката ни е права и ни укорява, когато не постъпваме справедливо. Това е вътрешното чувство, което кара човек инстинктивно да разпознава правдата от неправдата. Човек, у когото този орган е добре развит, е склонен винаги да постъпва справедливо. Такъв човек е способен да пожертвува и личните си интереси, но не си позволява да бъде несправедлив към другите при каквито и да било обстоятелства. Той изпълнява точно и пълноценно своите задължения и обещания към другите. На тази способност някои хора дължат голямата си въздържаност, когато ще трябва да правят обещания и да поемат задължения. Този орган прави човек последователен в поведението си, защото всяка изява е поставена под контрол на правдата. Такъв човек е във висша степен симпатичен, отличава се с една приятна естественост и непринуденост в маниерите и обноските си. Хората, у които този орган е слабо развит, не съзнават своите задължения и се отличават с една безпринципност. Такъв човек действува под влиянието на другите свои по-силни чувства и подтици, без да се съобразява дали право или несправедливо постъпва. Обещанията и ангажиментите нямат стойност за него, бързо ги забравя и не се чувствува задължен да ги изпълни. Изобщо на човек слаба съвест не може да му се доверяваме в нищо.

Малко по-надолу от органа на съвестта, точно над ушите, над центровете, създадени и оформени от силовите течения на Марс, се намират мозъчните центрове на предпазливостта (фиг. 31). Този център е създаден и оформен от силовите течения на Луната и Сатурн. Той има за задача да предпазва от прибързани решения, да взема под внимание и пресмята възможните случаи, които биха го поставили при неблагоприятни условия в живота,за да ги избегне или превъзмогне. Такива хора са малко затворени, не обичат да споделят с други онова, което ги вълнува. Повечето от нашите злочестини ни сполетяват поради липса на предпазливост. Този орган е вездесъщият за нас наставник, които ни шепне: „Внимавай, постъпвай предпазливо!"


Публикувано изображение


Малко пред центъра на благоговението - там, където свършва косата в предната част на главата, непосредствено над центровете на разсъдъка, определени от точка 4 на отсечката А-4 във фигура 25, се намират мозъчните центрове, създадени и оформени от планетата УРАН (фиг. 31).

Планетата Уран има едно рязко изразено различие по отношение на другите Планети от Слънчевото семейство. Докато другите Планети имат оси на въртене, повече или по-малко наклонени по отношение плоскостта на тяхната орбита (като само при Юпитер тази ос е почти перпендикулярна към тази плоскост), то при Уран оста на въртене е не само легнала в тази плоскост, но и нещо повече - сключва осем градуса в повече с нея. Това определя неговото обратно въртене по тази ос. Тази именно особеност създава и оформя в един добре организиран в интелектуално отношение човек център, способен да намира бързо истински и оригинални разрешения на всички въпроси, които го вълнуват, и на всяка задача, пред която е изправен. Такива хора, когато трябва да разрешават някоя задача, намират начин и метод за нейното разрешаване по един нов, оригинален път, като не прибягват до общоприетото при такива случаи. Те са рационализаторите, гениалните хора, хората, които са способни да влязат в контакт с Идейния свят - светът, поднасящ винаги новото. Така например Нютон, у когото този център е бил добре развит, открива закона за Всемирното привличане, виждайки падането на една ябълка. Милиони хора преди него са виждали да падат ябълки, без да обърнат каквото и да било внимание на падащото тяло. В Нютон, благодарение на този център, проблясва мисъл и той се докосва до Идейния свят за откриването на този закон. Ако пък този център е развит, но при слабо интелектуален и с неразвити морални качества човек, то ще имаме неестествени и чудачески прояви, нямащи нищо общо с проявите на последователната и добре изразена мисъл.


  Науката на първата човешка раса - Николай Дойнов (1904 - 1997)
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ

V1-ON