Като обичаш някого, ти обръщаш внимание и на най-малките работи – какво ти казал, как те погледнал и прочее. Любовта извинява човека, но го разтърсва. Докато обичаш човек, ти мислиш, че е много способен, даровит, добър. Щом престанеш да го обичаш, всичко това изчезва. За да не изпадате в разочарование, от време на време човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, което всякога познава Истината. Като се вслушва в гласа на Божественото начало, човек всякога ще има права преценка за нещата – било по отношение на себе си, било по отношение на другите. Не се ли вслушва в този глас, той причинява страдания на близките си и те му причиняват.
