Природосъобразен живот

Учителя за образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Природосъобразен живот Изкуството да се живее е велика наука. Тя обхваща целокупния живот на човека - физически и духовен. Но ние тук, в тая глава, няма да разгледаме всички страни на въпроса, а предимно физичната му страна. Учителят казва: „Ако попитате съвременните културни хора, те ще кажат, че живеят културен живот, обаче ако изследвате този живот ще видите, че това не е култура: нито в яденето има култура, нито в жилищата и пр. Това не е много казано. Според мене, всеки човек, който не знае да живее, е невежа. Ако яде и след това го боли стомахът, той е невежа. След като учи, ако го боли главата, невежа е. Новият начин на живот е абсолютно спазване законите на разумната природа.” Ето що казва Г. Пирьов за здравното възпитание в днешното училище: „Да се завърши физическото и душевно развитие на младежите предполага преди всичко добре организирано здравно възпитание. А това значи не само уроци по хигиена и здравеопазване, не само системно и рационално телесно възпитание, но и пълно провеждане принципа на училищната хигиена и хигиена на труда във всекидневните занятия на учениците в училището и дома. Това изисква да се пречупи и програма, и метод пред един здравен критерий в най-широк смисъл на тая дума.”*[1] Училището трябва да бъде място, дето практически се учи как да се живее. Само така ще получим едно съвсем ново поколение - жизнеспособно, жизнерадостно и работоспособно, здраво физически, със светли умове, с благородни сърца и със силна воля. Но детето не трябва да се учи на това в училището чрез теоретизиране и морализиране, но чрез самия живот. Правилата на природосъобразния живот трябва да се усвоят от децата чрез живия опит. Ще почнем от въпроса за храненето. ЧИСТА И НЕЧИСТА ХРАНА За да се развива детето правилно физически и психично, то трябва да се храни с чиста храна. И при най-добрите методи на обучение и възпитание няма да получим очакваните резултати, ако храненето на детето не е правилно. Коя храна е чиста и коя нечиста? Чиста храна е тази, която съдържа всички хранителни вещества, нужни за организма, може да се асимилира по-лесно и по-добре от организма и не съдържа отрови. В това отношение за предпочитане е растителната храна, която в сравнение с месната е по-чиста. Месната храна не може да се нарече чиста, поради отровите които съдържа. Те са от четворен произход. Отрови, които са продукт на дезасимилацията В организма има непрекъснато два процеса: градеж и разрушение или иначе казано: асимилация и дезасимилация. При дезасимилацията се получават ред отрови, например пуринови и ксантинови основи, креатин, пикочна киселина, леокомаини. Много от тия междинни продукти продължават да се доразлагат. Например, пуриновите основи се превръщат в пикочна киселина, а последната в пикочина. Креатинът се превръща в креатинин. Въглеродният двуокис, като краен продукт на дезасимилацията, заедно с част от водата се изхвърля през белите дробове, а другите крайни продукти на дезасимилацията, като пикочна киселина, пикочина, креатинин, хипурна киселина и пр. се изхвърлят чрез бъбреците и потните жлези. Пикочната киселина е един от важните причинители на болезнени процеси в организма. Месната храна увеличава количеството на пикочната киселина, намираща се в кръвта от 3 - 10 пъти повече, отколкото растителната храна. Количеството на креатина в човешкия организъм, също така нараства с месната храна. Чрезмерното увеличение на тия отрови в урината на човека, който се храни с месо, показва, че те се намират и в човешкото тяло в по-голямо количество, понеже урината ги извлича из човешките тъкани. Значи, организмът на човека, който се храни с месо, съдържа много повече отрови, отколкото организмът на човека или животното, което не се храни с месо. Бушар е доказал, че изпражненията на човек месоядец съдържат два пъти повече отрова, отколкото на човек вегетарианец. Изпражненията на месоядните животни, казва д-р Келог, издават силна смрадлива миризма в сравнение с изпражненията на тревопасните животни. Същият Бушар е направил следния опит: Бавно, постепенно е вкарвал в тялото на заека урина, догдето се явили признаци на отравяне и същевременно отбелязвал всички симптоми, които настъпвали. Той е забелязал, че месната храна увеличава отровността на урината, т.е. по-малко количество урина е нужно, за да се появят у заека признаци на отравяне, ако тая урина е взета от човек, който се храни с месна храна. С опити е доказано от Бушар, че отровността на урината у човека, който се храни с месо, може да достигне 4 пъти нормалната й отровност. При човек, който се храни с растителна храна, количеството на пикочината, изработена в 24 часа, е 23 грама, а при човек, който приема месна храна, е 54 грама. При смесената храна количеството на пикочината е 32 грама. Количеството на пикочната киселина при месната храна се покачва от 1.04 гр. на 151 гр. в 24 часа. А понеже урината е просто извлечение из тъканите, то е ясно, че появяването на такова голямо количество отровни вещества в нея говори за увеличение количеството на отровите в тялото. Отрови, образувани поради жизнени процеси в клетките след смъртта Д-р Келог казва: „След смъртта на животното личният му живот престава, обаче клетките продължават да живеят с часове. През времето, което изминава между така наречената смърт и истинската смърт на клетките и тъканите в тялото, дейността на последните не престава: клетките поглъщат разтворените храни, които са в досег с тях и в същото време продължават да произвеждат непотребни, отровни вещества, които когато тялото е живо, бързо се изхвърлят чрез бъбреците, белите дробове и другите отделителни органи. Бързината, с която тези вещества се изработват в живото тяло, е толкова голяма, че то умира за няколко минути, когато пътищата, през които те минават навън, бъдат запушени. Докато тялото е живо, чиста кръв постоянно мие тъканите и не само ги храни, но и събира непотребните вещества и ги отнася. А след смъртта тези отрови остават натрупани в клетките и увеличават още повече количеството на отровите в животинските тъкани.” Отрови, образувани при трупното разлагане Доказано е, че трупното разлагане почва няколко часа след смъртта на животното - след 9-24 часа. Че хората поглъщат храна, която е в напреднала степен на трупно разлагане, се вижда от неприятната миризма, която е свойствена на халите и касапниците, която чувстваме, когато минаваме покрай тях. Това показва, че трупното разлагане е вече почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно. При трупното разлагане се развиват отровите птомаини и токсини. Някои диви племена, казва д-р Келог, потопяват стрелите си в разлагащите се тела на животните. Той казва още: „Че готвенето може да унищожи тия отрови е погрешно схващане. То може да убие микробите, които произвеждат отровите, ако месото е готвено доста дълго време и то при висока температура, обаче самите отрови не се унищожават от готвенето. Миризмата на разлагащото се тяло е сравнително слаба, но птомаините и токсините са вече развити в него и малко количество от тях може да убие малки животни. В топлите страни и лятно време в умерените страни човек не може да търпи миризмата на трупа даже няколко часа след смъртта. Това нещо не се среща при растителните вещества, които употребяваме за храна.” Отрови, произлезли поради отрицателното психично състояние на животните Че наистина отрицателните психични състояние причиняват промяна във физиологичните процеси и стават причина за отделяне на разни вещества, се знае много добре. Ще приведа опита на американския физиолог Кенон, за да поясня това: той завързал кокошки така, че да нямат свобода на движение. Те изпаднали в ярост - перушината им щръкнала, зениците им се разширили и тези прояви на ярост са били винаги придружавани с голямо отделяне на адреналин, който разстройва физиологичните процеси в тялото, например почва да се отделя повече захар. Той с множество подобни опити доказва, че яростта и страхът причиняват отделяне на хормона адреналин, който е тясно свързан с възбуждането на симпатичната нервна система. От такива и подобни опити е установено, че ужасът, който животното изпитва преди и при клането, нарушава физиологичните му процеси и причинява образуването на отрови в тялото. С какъв ужас животните пристъпват към кланицата! Те отдалеч подушват кръвта на избитите преди тях животни и с ужас се дърпат. Учителят дава следните пояснения по това: „В месото на животните се образуват отрови при посягане върху живота им. У тях се заражда ужасен страх, омраза и отвращение към всички, които искат да отнемат живота им. И всичко това се възприема като отрова от тези, които ядат месото им. Тази отрова разклаща нервите им.” Д-р Келог казва: „Месото на месоядните е всякога противно по вкус и мирис. По тази причина месоядните много нарядко хващат и убиват други месоядни за храна. Лъвът никога не яде месото на пантера, леопард, диви котки и пр. Кучето може да хване и убие котка, но никога не я яде. Месото на свини, хранени с месо, е противно на вкус.” Когато човек се храни с чиста храна, то поради процесите на дезасимилацията има известно количество отровни продукти в своите тъкани. А ако се храни с месна храна, това количество се увеличава, защото към собствените непотребни отровни вещества се прибавят и такива, получени с месната храна. Значи, чрез месната храна човек увеличава количеството на отровните вещества в себе си. Отровите, които съдържа месната храна, водят към много болести, израждат човешките тъкани и правят тялото податливо към заразни болести. Един организъм, който не е отровен от пикочна киселина и други такива отрови, е по-неподатлив към болести и ако заболее, има по-голяма сила да се съпротивлява на болестта и да я победи. Учителят казва: „Когато децата са нервни, непослушни, това произлиза от факта, че в тях има набрани нечисти вещества.” „Съвременната медицина констатира, че неврастенията на сегашните хора се дължи на чрезмерното употребление на месо. Единствената здравословна храна за сега е растителната. Тя смекчава и човешкото грубо естество.” „Ако бихте имали непокварено обоняние, вие бихте бягали далеч един от друг. Такава смрад се носи от онези, които ядат месо. Като ви каже някой, че боледува, то първото нещо за започване подобрението е да промени храната си.” Отровите, натрупани в тялото чрез месна храна, понеже бъбреците и другите отделителни органи не смогват да ги изхвърлят, постепенно се увеличават в организма и причиняват преждевременно остаряване и са причина на недъгавост и телесно разстройство. Д-р Келог казва: „Натрупването на отрови в тялото може да причини ревматизъм, подагра, нервно главоболие, преждевременно остаряване, податливост към заразителни болести и много други болести. Поглъщането на месната храна в големите градове е създало полк хронически полуинвалиди, които макар че вземат привидно участие в различните работи, всъщност са лишени от радостите на живота, поради т.н. месно изтощение, което се характеризира в много случаи в нечиста и бледна кожа, развлеченост, угнетеност, безсъние, нервозност, раздразняемост и преждевременна старост. В здравия човек микробите не могат да виреят лесно. Само когато организмът е отслабнал поради нарушение на природните закони, само тогава могат да виреят успешно микроби в него. Месната храна е една от причините за отслабване на тялото поради натрупване на отрови. Безмесната храна намалява вероятността от заболявания. Отровите, които се вкарват в тялото чрез месна храна, намаляват способността на организма да унищожи отровите, образувани при болестта. Наблюдавано е, че многото пикочина в организма пречи на тялото да се съвземе след сериозна операция или повреда. Белите кръвни телца са пазители на тялото. Те изяждат микробите, влезли в него. А отровите на месната храна парализират белите кръвни телца и ги правят неспособни да изпълняват най-важната си функция - унищожението на микробите. Хора, които се задоволяват с растителна храна и живеят при еднакви условия с хора, които се хранят с месо, имат необикновена сила и издръжливост и са бележити по своето дълголетие.” Месото води към алкохолизъм. Д-р А Кингсфорд казва: „Един американски работник против алкохолизма, който 40 години е чел лекции върху този въпрос, старателно е изучил причините за алкохолизма в разните класи и местности и твърди, че месото възбужда нервната система и с това открива път към спиртните питиета. Колкото повече човек яде месо, толкова повече у него се събужда стремеж към алкохола. И много опитни лекари се съобразяват с това, когато лекуват алкохолизма.” Д-р Келог казва: „Храните от растителен произход са чисти. Те не са примесени с отровни вещества и почти никога не могат да бъдат опасни за здравето.” Ето защо, интересите на човешкото здраве изискват човек да се храни с чистата растителна храна, в която количеството на непотребните вещества е съвършено малко в сравнение с животинските тъкани, толкоз повече, че растенията съдържат и всички хранителни вещества, нужни за човешкия организъм. Д-р А. Кингсфорд казва по това: „В растителното царство не само могат да се намерят всички основни вещества, необходими за храненето, но тук те се съдържат в много по-голямо количество, отколкото в месото на животните. Така, у бобовите растения се намират 23 - 30 % белтъчни вещества, 55 - 58 % скорбяла и около 3 % соли. В разните меса има всичко - 6-19 % белтъчни вещества, а въглеводи няма почти никак. Месата имат тлъстина, но тя може да се замести от разните масла на семената, плодовете и орехите. В растенията ще намерим и много вещества, които липсват в месото, а именно въглеводите. В плодовете има и растителни киселини, на които пресните плодове дължат своето необикновено благоприятно и освежително действие.” Поради това, растителната храна не само че не внася отрови, но напротив, пречиства тялото. Д-р Келог казва: „Соковете от плодовете са отлични дезинфектори. Особено суровите плодове имат свойството да противостоят на действието на микробите. Те дезинфекцират червата.” Освен горните съображения, можем да вземем предвид и други някои съображения, които говорят в полза на растителната храна. Например, слънчевата енергия, която прониква в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна животворната сила се приема в своя по-първичен ритъм. От друга страна, има голяма връзка между храната и душевния живот. Храната влияе не само върху състоянието на тялото, но и върху душевния живот на човека. Знае се, че животното е носител на страсти, инстинкти, похоти и пр. Месото му е снабдено с аналогични груби, ниски трептения, които се предават на човека, когато се храни с него. Растенията нямат такива страсти и похоти, както животните. Именно по тая причина месото загрозява, понижава характера на човека. И в това отношение растителната храна е по-чиста от животинската. Учителят казва: „Като се храни с месо, човек възприема нещо от психичните качества на животното, чието месо е ял. Ако един човек иска да живее чист, добър живот, непременно трябва да напусне месоядството. Докато човек яде месо, докато пие вино и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди у него.” Лозински говори за една майка, която се оплаквала, че децата й били груби, постоянно се карали и биели. Тогава тя била посъветвана да измени храната им. След като практикувала известно време вегетарианския режим в къщи, тя се похвалила, че децата се променили: станали кротки, милостиви, добри, с нежни обноски. Русо, един от най-бележитите педагози в историята, ясно е прозирал връзката между храната и характера. И затова препоръчва растителната храна за децата. Ето какво казва той по този въпрос: „Като едно от доказателствата, че месната храна не е свойствена на човека, може да се посочи на равнодушието, което имат децата към нея и на предпочитанието, което те винаги правят на зеленчуците, млечните ястия, плодовете и т.н. Извънредно важно е да не се извратява този природен вкус и да не се правят децата месоядни, ако не заради тяхното здраве, то поне заради техния характер, защото - обяснявайте, както искате това - несъмнено е, че тези, които обичат много месото, биват хора жестоки, жестоко-сърдечни. Това наблюдение се е потвърждавало във всички страни и във всички времена. Диваците са въобще жестоки, и тая жестокост има за свой източник не тяхната природа, а храната. Те ходят на война като на лов и постъпват с хората така, както ние постъпваме с мечките. Големите престъпници, които се готвят към убийство, пият кръв, за да се закалят. Омир представя циклопите, които ядели месо, като страшни чудовища, а лотофагите /които се хранели с лотоси - един вид растение/ - за такъв приятен род, че всеки, който имал с тях работа, веднага е забравял всичко и оставал да живее посред тях.” Ако родителите искат да имат деца, чиито мозъци да са възприемчиви към по-възвишени мисли и чувства, ако искат да ги избавят от грубост в характера, ако искат да ускорят тяхната еволюция, ако искат те да имат здрави тела, чисти от отрови и чужди вещества, трябва да ги хранят с растителна храна. Този въпрос има по-дълбока страна. Колкото материята е по-груба, толкова тя е по-нечувствителна към трептения от висш характер, а може да отговаря и да приема само трептения от нисш, по-груб характер. Особено това важи за нервната система и специално за мозъка. Когато човек се храни с растителна храна, тогава неговото тяло ще бъде по-чувствително, по-възприемчиво към най-възвишени идеи, чувства и стремежи, понеже то ще бъде съставено от по-чиста, по-финна материя. Че наистина естествената храна за човека е растителната, се вижда и от следното: най-близки до човека по анатомичния строеж и по физиологичните процеси са човекоподобните маймуни. Човешките уста са устроени както техните: нямат задбузни торбички. Каналите на двете подчелюстни слюнчени жлези излизат от двете страни над подезичната ципа. У орангутана брадавичките по езика са разположени като у човека - във вид на буквата V. Формата и числото на резците и кътните зъби у човека са, както у маймуните, само че кучешките зъби у последните са по-дълги и мъдреците се явяват по-рано, отколкото у човека. Д-р Ана Кингсфорд казва: „Днес се говори, че съществуването на кучешките зъби у човека било очевидно доказателство, че човек по природа е месояден. Ако това е наистина доказателство, то трябва да се отнася повече за маймуните, защото техните кучешки зъби са по-дълги и по-здрави от човешките. Обаче маймуните по природа са плодоядни. Те се отвращават от месната храна в своето природно състояние.” У месоядните животни храносмилателният канал е три пъти колкото дължината на тялото. У тревопасните, като овцата - 30 пъти, а у маймуните и човека - 20 пъти. У месоядните, тревопасните и всеядните животни млечните жлези са на корема, а у човека и човекоподобните маймуни - на гърдите. Кожата на маймуната е снабдена с милиони потни жлези, а у човека те са много повече. Свинята, която е всеядна има потни жлези само на муцуната. У коня, кравата и другите животни, които се хранят с растителна храна, цялата кожа се поти, както у човека. Някой мисли, че месото е необходимо, за да образува човек мускулна енергия. Д-р Кингсфорд казва: „Най-износливите, полезни, работни животни се хранят не с месна храна и даже не я търпят. Всички работи на земното кълбо се извършват от тревопасни животни - кон, вол, камила, слон. Те орат полетата, те ни дават възможност да пътуваме; благодарение на тях се е създала нашата култура и благосъстояние. Ни едно месоядно животно не може да се сравни по сила с тревопасния носорог. Той почти без усилие чупи дърветата и разхвърля клоните като клечици. Една горила, която се храни само с плодове и орехи, пред очите на Дюшалю счупила на две половини пушката, изтървана от ръцете на един ловец. При състезанията вегетарианците са имали надмощие. Д-р Хейг казва: „При състезанието за една обиколка около Берлин, което съставлява 15 английски мили, първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител пешеходец на дълги и къси разстояния - Г. У. Оули - се храни с растителна храна. С такава храна се храни и световният тенисист X. Майлс. Също така и немският пешеходец Милер при голямата си победа в шестдневните надбягвания е живял съгласно изложената тук диета.” Д-р Келог говори за друго едно състезание между Берлин и Виена, разстоянието между които е 360 мили. В състезанието са взели участие 13 месоядци и 2 вегетарианци. Последните двама първи пристигнали на местоназначението. Нито един от тези двамата не бил професионален пешеходец. Когато те дошли до местоназначението, най-близкият до тях месоядец бил 50 мили далеч. В друго състезание в Германия разстоянието е било 70 мили. Участвали 22 души, от които 8 вегетарианци. От тях се изисквало да изминат това разстояние за 14 часа. Шестима от 8-те вегетарианци пристигнали на мястото преди изтичането на това време. Другите двама пристигнали малко по-късно, защото се заблудили по пътя и изгубили напразно 5 мили. Всички вегетарианци били свежи и бодри. Един час след тяхното идване пристигнал първият месоядец, твърде много изморен и изтощен. Другите били изпопадали по пътя. Това е твърде ярка илюстрация, която изтъква голямата стойност на растителната храна като подкрепител на организма при тежка работа, казва Д-р Келог. От всичко горно се вижда, че най-здравословна храна за децата е растителната, понеже е чиста - лишена от отрова. Обществото трябва да даде на децата условия най-благоприятни за техния растеж, за тяхното физическо и духовно укрепване. Ако искаме да бъдат здрави, устойчиви на болести, бодри, издръжливи на труд, ако искаме да издигнем духовното им естество, трябва да им даваме чиста храна - растителна. Учителят казва: „Дайте най-добри условия на детето. Кои са тия условия? Хранете го предимно с плодове. В новото училище ще учат децата как да се хранят, как да дишат и пр. Чистата храна е първата стъпка при възпитанието на децата. Храненето може да стане един метод за възпитание.” „Не трябва да се казва на детето да не убива животните, не трябва да го морализираме; това е отрицателен метод и не действа възпитателно. Не, развийте у него любов към животните и тя ще определи линията на поведението му. То като приложи любовта, всичко друго ще дойде само по себе си.” Любовта към животните може да стане после изходна точка за по-разширената любов към всички същества. В някои училища е приложено вегетарианството, например в Batile Grееk College, South Lancaster Academy, Walla College, Union College. Директорите на тези училища, казва д-р Келог в своите годишни отчети една година, след като въвели вегетарианското хранене, съобщават, че здравето на учениците никога не е било в такова отлично състояние; докато по-рано често боледували и имали постоянно нужда от милосърдни сестри и лекари, сега почти нямали нужда от техните услуги. Разбира се, теоретичната страна на въпроса ще бъде засегната по-подробно в средното училище, отколкото това ще се направи в основното училище, понеже познанията на средношколника по анатомия, физиология, и пр. са по-големи. [1]* Сп. „Просвета” 1940 год., VI год., 4 кн., 465 стр.

НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.)	Хронологичен списък	Азбучен списък
СБ - Съборни беседи (1906-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ООК - Общ Окултен клас (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ИБ - Извънредни беседи (1897-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
КД - Клас на Добродетелите (1920-1926)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
УС - Утрини Слова (1930-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БР - Беседи пред ръководителите (1921-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ПС - Последното Слово (1943-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък