През зимата на 1991 г. Крум беше болен и живееше в Симеоново в една квартира, където приятели го посещавахме и гледахме. Налагаше се през нощта да има човек при него и ние се редувахме. Една вечер, преди да отида в Симеоново при Крум, се отбих да видя Борис Николов, ако има нужда от нещо, и след това около 21,30 потеглих за Симеоново.
По пътя преди Околовръстното шосе се спука гумата на колата. Спрях на безлюдно място и се опитах да напомпам гумата. Нищо не стана. Помпах много пъти, но гумата не се помръдваше. Не можех сама да я сменя с резервната. Трябваше да оставя колата сред полето, а това беше опасно, и да вървя пеш до Симеоново. Часът беше около 23. Тогава влязох в колата, помолих се много да ми се помогне и излязох навън с надеждата да напомпам поне малко гумата, за да може полека да се придвижа. Точно бях започнала да помпам, и до мен изведнъж спря кола. Излезе млад мъж и ме попита: „Имате ли нужда от помощ?“ Аз се просълзих и казах: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати този човек да ми помогне.“ Младият мъж веднага смени гумата. Аз извадих колкото пари имах да му платя, но той отказа да ги вземе. Тогава се обърнах към него с безкрайна благодарност и му пожелах: „Когато сте в беда и безизходно положение, Бог да ви помогне, така както вие на мен помогнахте.“
