Крум многократно повтаряше: „Няма празно пространство.“ Да не се лакомим за повече, отколкото се нуждаем. Всичко, което имаме, трябва да се обработи, да се посее с доброто семе. Според Учителя: „Не трябва да бъде глупав човек и да казва: „Както даде Господ.“ Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото, ако не посеете жито, какво ще даде Господ? Бурени и тръни.“[116]Когато имаме някакъв проблем, Крум казваше, че ние трябва да направим всичко, каквото можем, т.е. да засеем нивата, и да оставим останалото в ръцете на Бога.
Крум ни учеше, че раздвояването е опасно и когато се появи, трябва много да се молим за единство на съзнанието и действията. Крум разказваше, че когато Учителят е говорел, е влагал точен и еднозначен смисъл във всяка дума: „Дойдете ли в школата, не позволявайте на ума си никакви двузначещи думи.“[117]
Трябва да бъдем много внимателни да не се отклоняваме от основните принципи на учението. Защото тези, които се отклоняват, се отцепват от тези, които устояват, и това води до разединение. Учителят казва: „Яви ли се неустояване, ражда се злото, омразата, противоположностите, а всичко това не е нищо друго освен празнини. Първото впечатление от празнините е неловкостта. Ако настъпим в някоя мочурлива почва, където няма основа, потъваме. И тъй, разделението причинява празнини в живота, а те са място на злото.“[118]
[116] Учителят. Ето човекът; Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гутенберг, 1924. 10 с.
[117] Учителят. Окултна музика, общ окултен клас, 22 октомври 1922. 6 с.
[118] Учителят. Ходете във Виделината, извънредни беседи, 1913. София: Всемир, 1994. 91 с.
