„Доброто е силата, храната, чрез която човешката душа може да се движи и еволюира в този свят. Всяко знание, всяка мъдрост ще се обосновава върху плодовете на тази добродетел. Затова трябва да правиш добро, ако искаш да забогатееш и да се развиеш в най-широк смисъл.“[114]
„Каквото добро намислиш, приложи го без отлагане. Отлагаш ли, ти сам си създаваш нещастие.“[115]
Крум ни съветваше да правим добрини в живота, да се обичаме и да си помагаме взаимно. Той ни беше образец за това и често казваше, че кармата е пропуснатият творчески момент, пропусната възможност да се направи едно добро.
Един възрастен брат ми каза, че Учителят ги е учел всеки ден да правят по едно добро, и добави, че ако той не може да направи едно добро до края на деня, тичал на гарата да помогне на пътниците за багажа им.
114 Учителят. Солта, Сила и живот, III серия, неделни беседи, 1919. София: Печатница Гужгулов и Котев, 1920. 275 с.
115 Учителят. Заветът на Любовта, II том. 1944.267 с.
