„Да не вървиш по широкия път в планината. Той е дърварски, стига до сечището и свършва. Ще търсиш тесния път, малката пътека, която води нагоре към върха.“ Така ме съветваше Крум, защото виждаше, че много обичам планината и често ходя там сама или с приятели. Тези думи имат и дълбоко символично значение: „Когато Христос казва: „ Само един път има, който води в Царството Небесно “, Той подразбира този тесен път, но малцина са онези, които ходят из него.“[103]
„Тесен е пътят “ като казва Христос, Той разбира да влезете в себе си, да станете господари на ума си, сърцето си, душата си и духа си. Широкият път — това е светът.“[104]
[103] Учителят. Духът и плътта, Сила и живот, II серия, неделни беседи, 1914. Русе: Печатница Малджиев, 1927. 92 с.
[104] Учителят. Ходете във Виделината, извънредни беседи, 1913. София: Всемир, 1994. 93 с.
