„Възлизането на планината е много важно! В нея има скрити енергии, богатства!“
„Но планината има и друго, по-дълбоко значение. Като се качва човек по високите върхове, става обмяна със силите на природата. Човек се качва на планината, за да се храни духовно. Човек се обменя с физическите и духовните енергии на планината.“[85]
„Тези места тук са добри за съзерцание и молитва!“
„Отивайте на планината за размишление!“
„Планината е място за проява на Любовта. Човек може да намери Великото и Красивото в света само по високите места. В този смисъл всеки човек трябва да се изкачва на високи върхове."[86]
„В Рила селището на учениците е школа. Тук се изучава свещената наука на всички времена - езика на Вечния.“[87]
„Та като се събираме навсякъде, както сега тук, на планината, ние имаме за цел да се събуди Божественото в нас или ние да се събудим за Божественото — да Го оценяваме.“[88]
„Ние сме дошли на планината, за да разберем волята Божия и да я изпълним.“[89]
„Искам да станете така чисти, както тези езера. Да станете така хубави, както тези места. И всеки един от вас да си направи вътре такава красива чешма, както тази, която направихме.“[90]
[85] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948. 40-41 с.
[86] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948. 138 с.
[87] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948. 10 с.
[88] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948. 131 с.
[89] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948. 137 с.
[90] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948. 117 с.
