По време на бомбардировките Учителят бил в Мърчаево. Един от неговите ученици - Темелко - предоставил една стая от къщата си на Учителя. Много от учениците му са го посещавали често. Ходели са заедно на екскурзии на Витоша до връх Острец и др. Учителят казал, че близкият извор с минерална вода е много лековит.
Крум разказваше, че когато руските войски влезли в България през 1944 г. и радиото съобщило това, Учителят бил в Мърчаево и Крум бил в неговата стая. Тогава Учителят казал: „Така стана по-добре.“
Искам да добавя, че за първи път Йорданка Жекова ме заведе в Мърчаево. Посрещна ни усмихнато Темелко и отключи стаята, в която е живял Учителят. Трудно е да се опише с думи преживяването при досега с мястото, където силно се усещаше присъствието на Учителя, неговият мир и светлина. Направихме много силна молитва и благодарихме на Темелко. Излязохме навън и той заключи стаята. Тази стая се пазеше като светиня, защото там е бил Учителят и там е останала частица от него, за да може и следващите поколения да се свържат и усетят това. Такова беше отношението: на учениците към Учителя. Похвално е, че наследниците на Темелко Стефанов все още съхраняват тази къща като музей.
