Учението на Учителя Беинса Дуно е така обширно, както и животът. Почти цялото му творчество вече е публикувано и то е бликащ извор на Мъдрост, Светлина, Мир и Любов. Според Учителя всяко знание трябва да се приложи, за да се превърне в жива опитност, да остане в душата ни завинаги. Приложението на учението намира най-висш израз в братския живот - това е Живото Слово. Основите, върху които трябва да се стъпи, за да се тръгне в духовния път, най-важните неща, които ученикът трябва да знае - те са положени в традицията, в братския живот.
Създаването на духовна атмосфера е много важно изискване за развитието на ученика. Когато посадим житното зърно в земята, то носи у себе си всички потенциални възможности да поникне, да израсте и да даде плод. Но за да се реализира това, е необходимо то да бъде поставено в благоприятна среда. По същия начин, за да развиваме духовни качества и добродетели, от една страна, ние трябва интензивно да работим вътрешно, а от друга, да сме потопени в духовна среда.
В учението на Учителя музиката играе съществена роля. Тя ни свързва с ангелския свят и пряко говори на душите. Чрез нея се осъществява най-непосредственият, непринуден контакт с всички хора. Някои наши музиканти, които от деца са свързани с музиката на Учителя, я изпълняват вдъхновено. Може с радост да се каже, че те успяват да създадат прекрасна духовна атмосфера, която се усеща, преживява и докосва душите на хората.
Както във всички духовни школи, така и в школата на Учителя е необходимо да имаме духовно ръководство, да намерим, да познаем своя Учител и да изградим вътрешна връзка с него. За да направим тази връзка, трябва да сме развили съответните качества като смирение, послушание, почит, уважение, благоговение и т.н.
Дори в светското училище и в университета има учебници и учители, професори, които преподават, разясняват учебния материал и без свидетелство не можеш да преминеш от един клас в следващия. В духовната школа на Учителя знанието е изложено в свещените книги, но за да се разбере и приложи правилно, трябва да се отворят духовните ни очи. Необходим е Учител, който да ни научи на това. Също така и по- напреднали ученици, които да ни напътстват и да помагат на по-младите, т.е. да следваме указанията на Учителя: Някои ученици, които постъпват в училището сега, те са още слушатели, затова трябва да се учат от опитността на по-възрастните, на по-напредналите ученици от тях. Между вас да има правилно надпреварване. Сега всички ученици искат да се доближат до Учителя. Не може така. Някъде ще се учите един от друг. Ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици. Между всички ученици трябва да има взаимно почитание. Младият ученик трябва да се отнася с почитание към по- възрастния. Ако младите ученици не зачитат по възрастните, т.е. тия, които са се учили и знаят повече от тях, един ден и те ще се намерят в същото положение.[1]
Когато Учителят е на Земята, той създава мощно духовно поле, в което неговите ученици и последователи изцяло са потопени, и то значително допринася за тяхното духовно развитие. Всички те носеха у себе си искрица от това. Когато ние общувахме с тях - молехме се заедно, пеехме заедно - те създаваха възвишена духовна атмосфера, в която ние се потопявахме.
Учителят запалва свещения огън в учениците си и това дава голям тласък на техния възход към духовния и Божествения свят. За нас, по- младите, които не сме били до Учителя,-' когато той е на Земята, беше пределно ясно, че ние можем да запалим нашите свещи само от тези, които вече са запалили своите - т.е. от учениците на Учителя, живите носители на учението.
Поради обстановката в страната след 9 септември 1944 г. нормалният процес на предаване на живо учението на Учителя е изключително затруднен. Само малка група по-млади хора са останали верни на това дело. Благодарение на всеотдайността и предаността на учениците писменото Слово е съхранено, но приемствеността, духовната същност на традицията и братският живот са значително ограничени.
Сега е необходимо много ясно да съзнаем, че тази празнина трябва да бъде запълнена, за да не се превърнем от духовна школа в светска организация за разпространяване книжното духовно наследство на Учителя Беинса Дуно.
Основна задача на школата на Учителя е да се подготвят хора, които да бъдат носители на новото, което иде в света. Той казва: Вие трябва да бъдете образец на чистота, светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. От школата трябва да излязат хора на новото, които виждат ясно нещата и знаят как да подпомагат. Образци във всичко! Образци не на думи, а на дела.[2]
За да се създаде новият човек на шестата раса, учениците трябва да живеят в атмосфера на взаимна любов, мир, хармония. Това се постига трудно и затова не трябва да се безпокоим, че в началото учениците са малко, но най-важното е да се създаде квасът. Според Учителя: Светът ще се спаси от този човек, който се е обърнал към Бога, защото той може да закваси много хора. Не е потребно количество, а качество.[3] Хората на новото, съзнателните, истинските ученици, които са образец на новия човек, може да са малко, но и малкото квас заквасва цялото тесто.
От съставителя
[1] Учителят. Пътят на ученика, съборни беседи, 1927. София: Просветен комитет; 1927. 59 с.
[2] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948. 120 с.
