Този път желая да ви запозная с една екскурзия с Учителя до връх Мусала.
От Изгрева тръгнахме на 27 септември 1937 г. в 5 часа и 17 минути сутринта с лека кола. Бяхме с Учителя и 6 души братя. Стигнахме в Чам кория (Боровец) за по-малко от 2 часа. След известен престой в Чам кория тръгнахме за връх Мусала в 9.30 часа. Обядвахме на моста, който е по средата на пътя между Мусала и Чам кория. Когато бяхме на моста Учителя погледна красивата картина наоколо и каза: „Такава картина кой може да я направи? Природата, когато прави своите забавления, прави ги на свят.
Когато родителите не могат да възпитат децата си, то в следващото прераждане стават учители в народните училища и учат тези деца. По-рано като родители са ги оставили невежи и сега ги учат. Връзките, които съществуват между учители и ученици в народните училища, продължават и в следващите прераждания. И колкото повече напредват, толкова по-интимни стават връзките между тях.
Най-мъчно е осъзнаването на човека. Трябва да го турят на тясно, за да се осъзнае.” Тръгнахме от моста за хижата и стигнахме в 2 часа след обед. Легнахме си в 7 вечерта, за да станем сутринта рано и да посрещнем изгрева на слънцето от връх Мусала. Тръгнахме от хижата за върха точно в 4 часа сутринта. Стигнахме в 6 часа без 12 минути. При тръгване от хижата температурата беше +5 °С, а горе на Мусала при изгрев слънце беше +2,9 °С. При изгрев слънце изпълнихме следната програма: „Добрата молитва”, Евангелие от Йоана, гл. 10, 10 ÷ 12.
След това влязохме в наблюдателницата. Наблюдателят каза, че му е скучно тук. Учителя каза: „На наблюдателя му е скучно тук. Той трябва да знае да внесе разнообразие тук, в работата си. Той трябва да знае какво да прави тук. Трябва да има и вътрешна работа между другото. Тук, на Мусала, за наблюдател трябва да пратят набожен човек, който да се посвети на науката.” След това излязохме пак вън, седнахме на полянката на върха и там стояхме до 11.30 часа. Времето се стопли. Например в 11.00 часа преди обяд температурата беше +28 градуса. Както бяхме седнали на полянката Учителя каза следното: „Когато ще се променя времето може да познаете по едно. Когато вечерта изстива това показва, че във въздуха има много електричество.
Учените са дошли до една астрална област, която е над физическия свят и затова там не може да се работи с обикновени методи.
На Изгрева има една скала, която се формира сега. Там има почва, която сега се повдига и която става все по-твърда и по-устойчива. Та след време тези, които живеят на Изгрева, ще имат промяна. Техните мисли и чувства ще имат нови стремежи. Нещо разумно работи в тях. Също и в Търново. Формира се една скала там, дето ставаше събора. И в буквалния смисъл на думата формира се тази скала на Изгрева и след време ще бъде твърда като кремък. Така че има разумни места в природата. И в Русия работи нещо разумно. Българите, ако разбираха разумно, не трябваше да воюват. В 1000 години те са правили 100 войни. Всеки 6 години те са правили по една война. Как ще прокопса такъв народ? При една война се изисква най-малко 30 години, за да се поправят загубите.
Същият закон е и по отношение на вътрешния живот: ако всеки ден се сърдиш по 4 пъти то е цяла война. И след това колко време трябва да употребиш, за да поправиш загубеното в себе си?
Забележете че там, дето сме минали ние, след нас дойдоха и направиха пътя. Няма място, от където сме минали, да не са отишли след нас да направят нещо.”
Учителя погледна местността Скакавците (всички върхове между Мусала и Рупите западно от Мусала) и каза: „Там живеят напреднали същества. Нашето идване тук, на Мусала, има съвсем друг смисъл, отколкото идването тук на други.”
Към 12.00 часа слязохме от Мусала и се спряхме при горното езеро, което наричаме Окото. Тук ще предам разговора на Учителя при Окото. Учителя каза:
„Вярата е път към Бога. Любовта е път, за да вземеш нещо от Бога. Вън от Любовта живот не съществува. Тя раздава живот и щастие. Ако чрез вярата не намериш пътя на Любовта, ако чрез Любовта не намериш пътя на Мъдростта, ако чрез Мъдростта не намериш пътя на Истината и ако чрез Истината не ти се покаже връзката, която съществува между Любовта и Мъдростта, тогава не можеш да постигнеш нищо.
Като отидеш при Бога Любовта ще ти помогне да получиш от Него и след това да раздаваш това на другите, което си получил, да помагаш на другите. Вярата е път към Бога. Само с вяра Бог не може да ни даде, а пък чрез Любовта, която имаме към Него, Бог ни дава всичко. Каквото прави и най-малката буболечка не мислете, че е глупаво. Също така и тревата има знания. Тя с години се е учила. Така че ние от всякъде ще се учим. От тревата, от буболечките и пр.”
Небето беше ясно и синьо, имаше изобилно слънце без никакво облаче. Учителя каза: „България е обетована земя. Тя има най-добрите плодове. И няма като българските градинари. И в Америка ги познават.”
Върнахме се на хижата привечер и на другия ден - 29 септември, в 4 часа без 10 минути пак потеглихме към върха. Стигнахме Мусала в 6 часа без 17 минути. Слънчевият изгрев беше в 6 часа и 14 минути. То изгря между Белмекен и Ибър. Изгревът беше хубав, имаше леки мъгли. Изпълнихме следната програма: „Отче наш”, „Добрата молитва”, 65 глава от Исайя, „В началото бе словото”.
Учителя каза: „Дето се говори, че на Олимп обитават боговете, това не е бил сегашният Олимп. После се е оформил.
В бъдеще ще има филми, в които ще представят как се е създала Земята и те ще копират от реалния филм и в бъдеще хората ще ги виждат. Има връзка между Хималаите и Рила.” Към 11.00 часа пак слязохме към Окото. Там Учителя каза между другото:
„За Любовта вие имате съвсем криво мнение. Любовта никога не трябва да се разпилява, не трябва да се разлива. Ето какво значи разпиляване на Любовта. Ти обикнеш някого и му дадеш 300 000 лева. Той си купува кон, автомобил, почва широк живот, пие и води развален живот. И тебе ще те повикат и ще ти кажат: „Ти ли си, който направи това благодеяние?”
Цялото човечество е отговорно за погрешките, които стават. За всичко, което става, всеки един от хората е отговорен и математически ще му се донесе червен лист да плати или да вземе известна печалба.
Да пожелаем следното: всички хора да бъдат здрави, всички да се учат и да има обмяна между всички. Хората да мислят, че ние живеем като тях, те да не знаят, че ние живеем и друг, вътрешен живот, да не ни разбират.”
Една сестра попита: „Кои са сега тези, които са били ученици на Христа?” Учителя каза: „И да се знае, да се мълчи за това.”
„Астралният свят сега е свободен от тъмните сили. И сега става освобождение на физическия свят от тях. Знанието, което имат тъмните сили, те са го откраднали от светлите същества. Обаче знанието на светлите същества расте, а знанието на тъмните сили не расте. И те са ограничени. Нали в Откровението пише за жената, която родила детето, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от Змея. Този змей символизира тъмните сили, които ще бъдат вързани на Земята, ще бъдат изгонени от физическия свят.
Когато жената била изкусена от тъмните сили в рая, те тогава откраднали от нея Божественото знание, понеже жената била дъщеря на Бога. И сега жената, като спасила това дете, с това змеят се изложил и ще бъде вързан под земята. Значи сега става ликвидиране на развързаните тъмни сили.
Кога човек изпълнява волята на Бога? Например когато един беден човек дойде вкъщи, човек да го приеме и да му отстъпи своя креват, а пък той да спи на друго място. И в себе си след това да не казва: „По-добре е друг път да не дохожда този.”
И в 1 часа след обед на 29 септември тръгнахме от Окото и в 2.30 часа стигнахме хижата. В 3 часа след обед потеглихме от хижата в и 6 часа бяхме в Чам кория (Боровец). Там гостувахме една вечер във вилата на сестра Стоянова. След вечерята имахме дълъг разговор с Учителя до 11.30 часа. В този разговор Учителя каза между другото:
„Човек страда от своето своенравие. Нито яде както трябва, нито пък и другите работи върши както трябва. В някои хора има един мърморко. Ако в тебе има един мърморко, то този мърморко не си ти. Този мърморко, каквото и да му дадат, е недоволен. Щом човек изгуби любовта си, то изчезват светлината и топлината в него. Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие на Земята. На Земята не можем да намерим щастие. Земята е училище. Това, което търсим, ще го намерим на друго място. Всичко на Земята е временно. Щом дойде Любовта, тя ще ти даде онази свобода, която търсиш, а пък щом нямаш тази свобода, значи ти се мамиш, че имаш Любовта. Щом дойде Любовта, мъртвият ще възкръсне. При Любовта единият дава, а другият възприема. Щом единият не дава правилно при Любовта и другият не възприема правилно, това вече не е Любов. Всяко битие започва с Любовта. И всичко завършва с Истината. Вие правите разлика между един човек и друг човек. Онзи, който не разбира, прави разлика. Тази вечер считайте като че имате Любовта, говорете, като че не се нуждаете от Любовта, понеже я имате.
Тепърва трябва да учите науката на Любовта. Имате да учите всички видове нейни запалки. Считайте, че имате Любов. Ти имаш Любов, но не си я проявил.
Пианото, на което свириш, е хубаво. И нотите, и те са хубави. Те представляват някоя хубава симфония или ария, но ние не можем да свирим добре на пиано. Коя е идеята в този пример? - Бог е създал хубаво природата. И каквото е написал в нея, е хубаво. И ако на някого не върви в живота причината не е в природата, а в него. В Любовта имаш едно състояние, при което ти си доволен и от най-малкото. Хората искат голямата любов, а пък те трябва да са доволни и от най-малкото, което получават. То е неразбиране, че всички започват с голямата любов. При Любовта не виждай погрешките на другите. Да си затвориш очите за погрешките на онзи, когото обичаш.
Едно същество на земята, което минава за гениален, като се намери между ангелите, той ще бъде невежа, ще говори като дете. Той ще каже: „Тази работа не е за мене.”
В това време започна да вали дъжд и Учителя каза: „Вижте как действа разумното в света. Ако ние бяхме останали горе днес щеше да ни вали дъжд.
Здравето е във въздуха и хората като не знаят как да дишат, не знаят да го възприемат. Знанието е в светлината, но като не знаят хората как да възприемат светлината, не знаят да възприемат и знанието.
Човек, който страда, е на по-високо място. А който се радва, е на по-ниско място в долината. Лошите хора избягват да се качват по високите места. Те все гледат да бъдат долу. Защото низшите същества, които са с тях, не могат да издържат горе и ще трябва да ги оставят.” На другия ден - 30 септември, се върнахме в София.
