"Пътят, Истината и Животът - това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество. Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху нея почива неговият живот, здраве и щастие. В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет.
Хармония, в която Любовта внася живот. Хармония, в която Мъдростта внася светлина. Хармония, в която Истината внася сила - това са най-желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света."
"Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява душата и помага на мисълта."
"Да чувстваш - това е музика. Да постъпваш - това е музика. Да мислиш - това е музика."
(Учителят П. Дънов)
Музиката заема особено място в живота и дейността на Учителя Петър Дънов. Той я нарича "съединително звено между ангелските и човешките светове". Тя е може би най-голямата му детска и юношеска любов. Тя е негова спътница в светли и мрачни дни, в мигове на мимолетни радости и върховни изпитания. Тя е и едно от средствата, чрез които предава на своите ученици и последователи посланията на духовния свят. Затова и самият П. Дънов не дава на своите музикални творби обичайните наименования, известни от теорията на музиката. Той ги нарича "окултни упражнения". Ето как Учителят на ББ у нас определя сам съдържанието на сътворените от него музикални произведения, които като правило са предадени под формата на дълбоко мистични песни: "Всички стари мантри от най-дълбока древност са вложени в песните, които съм ви дал. Ако ги пеете, както трябва, ще се ползвате. Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика. Това са песни, които не умират." Сред неизразимото богатство на неговото духовно-културно наследство достойно място заемат редица негови теоретически разсъждения и становища и практически съвети в областта на музиката. Известно е, че е оставил след себе си около 200 песни и мелодии, почти всичките предадени с помощта на собствената му цигулка. Част от тях създават молитвено настроение, други - жизнерадост, позитивна настройка към живота. Нотирани са от негови ученици - професионални музиканти. Някои от творбите са аранжирани и днес се изпълняват от камерни състави и дори от големи оркестри. В някои от случаите Учителят П. Дънов просто е изпявал мелодията - така както е долетяла в съзнанието му от незнайни предели на Божествения свят. Винаги се е налагало да изсвирва или изпява многократно песните и мотивите, за да даде възможност да бъдат пренесени в нотен запис от компетентни ученици. А и за да съумее аудиторията да ги научи и възпроизвежда със или без негова помощ. Така са възникнали и сборниците с песенното творчество на Учителя на ББ у нас, назовани песнярки. Те съхраняват откровенията на един велик дух, изразил красотата на Вселената и нейните истини в дълбоко мистична звукова картина. "Когато природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, ангелите пеят" (Учителят П. Дънов).
За жалост някои от музикалните творби на Учителя П. Дънов не са били нотирани (поради огромната им трудност за пресъздаване върху нотния лист или по други причини) и така са останали навеки изгубени за поколенията.
Музиката и формирането на музикална култура играят огромна роля в учението на ББ в неговата редакция от първата половина на ХХ век. На множество места в своите беседи и при свободни разговори Учителят П. Дънов е споделял своите виждания за значението на музиката в пътя на окултния ученик, както и за издигането на човешкото съзнание въобще. Според него не може да има музика там, където няма разумност. Влиянието на всеки тон трябва да се изучи из основи - така както се изследва въздействието на седемте основни цвята в изобразителното изкуство. Човек не е в състояние да стъпи върху пътеката на окултното ученичество, ако не си е изработил определено отношение към музиката, ако не я чувства и изпълнява от дълбините на съществото си. Според Учителя на ББ в България: "Музиката принадлежи на умствения свят. В твоите разумни чувства също има музика, и в постъпките, и във волята ти. Във всичко, което направиш, има музика. Вие не можете да бъдете музикални, ако не мислите, не чувствате и не постъпвате добре. Ако не мислите, ако не чувствате и ако не постъпвате добре, учете музика. Чрез музиката ще се научите как да постъпвате добре. Туй, което наричаме "добро", е отмерено музикално. Всеки един тон е мярка, съчетание. Човек сам по себе си е арфа с няколко милиона струни - ключове. И вие сте все музиканти, които не знаете как да свирите. Човек мисли, когато докосне струната на една правилна мисъл. Не постъпва добре, значи не знае да свири. Чувствата му не са в ред - не знае как да нагласи арфата си."
Човешката мисъл е построена по законите на музиката. Учителят на ББ у нас свързва една от поредицата си дефиниции за Любовта с нейното музикално измерение: "Любовта е най-великата музикална симфония." И добавя: "Достатъчно е да изпеете на умрелия един тон, който носи живот, за да възкръсне. В музиката има тонове, които могат да спрат бурята." В учението на ББ е залегнал принципът, че посредством пеенето и музикалното усъвършенстване човек може да придобие своята свобода. Преведено на езотеричен език, това означава - да стане свободен дух, разкъсал оковите на кармата и веригата на превъплъщенията. Налице е тясна връзка между пеенето и човешкото мислене. Когато човек пее, неговите мисли и чувства еволюират ускорено във възходяща насока. От способностите ни да пеем зависят качеството на нашата мисъл и съвършенството на нашата Любов в нейното Божествено измерение.
Не само мислите, но и човешките действия са пряко свързани с музиката. В тази насока Учителят П. Дънов отбелязва: "Всяко движение е резултат на един основен музикален тон." Целият човешки живот е тясно обвързан с музиката и нейните закони: "Вие мислите за много работи, но за същественото, за музиката не мислите, а вашият живот зависи от музиката (курсивът мой - К. З.). Човек щом умира, не е достатъчно музикален, а само е напръскан с музика." Като цяло самочувствието на човешката личност, нейната жизненост в определена степен зависят от нейната музикалност, от отношението й към музиката: "Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека." Не е достатъчно да гледаме на музиката само като на изкуство. Нужно е да оценим по достойнство нейната комплексна роля в нашето земно съществувание: "Приемате ли музиката като изкуство, не можете да пеете. Ако вземете музиката като необходимост, човек да станете - тогава има смисъл." В учението на ББ музиката бива оценена като незаменим помощник на човека във всичките му изяви: "Човек, колкото и да иска, каквото и да прави, без музика не може да се подмлади. И всяка работа, която се захваща без музика, няма да има успех. Музиката е нещо Божествено. Светът е създаден по законите на музиката. " Оттук и огромната роля на музикалното чувство за жизнената изява на личността, както и при оценката на степента на личностната духовна еволюция: "Музикалното чувство е на границата между творческия и Божествения ум на човека."
Горният, най-висок предел на музиката е молитвата.
Тихото пеене означава, че нещата идат от далеч, от Божествения свят. А високото (силното) пеене означава, че нещата идат от близо, от физическия свят.
Според Учителя П. Дънов в нашата епоха в музиката се внася нов ритъм, нова тенденция - обединяване характеристиките на западната и източната музика. В Египет, в Халдея, изобщо в древността музиката е била инволюционна. А сега настъпва периодът на еволюционната музика. Новото - Новата Култура на VI раса - ще победи чрез музиката. От невидимия свят на Земята са изпратени (т. е. въплътени) изявени музиканти, които ще участват най-активно и пълноценно в организирането на Новия свят. Тези идеи са изразени максимално сбито и с порива на просветления дух в едно писмо на Учителя П. Дънов до негов съвременник музикант (изпратено от района на Седемте Рилски езера): "Използвайте музиката като велико благо от Бога за доброто на сегашното човечество. Всичко в бъдещата култура ще дойде по пътя на музикалната хармония! Божият Дух чрез нея ще даде на човечеството своите най-красиви форми за постиженията на доброто, справедливостта и разумността."
Според Учителя на ББ в нашата страна българските народни песни първоначално са възникнали с функциите на религиозни танци, а по-късно са станали хороводни. Бъдещето ще донесе подчертан подем на музиката и музикалната култура сред цялото славянство. Изключително интересни и дълбоки са оценките на Учителя за някои от гениалните композитори на човечеството: "Музиката на Бетховен изразява борбата на човешкия дух със средата. Музиката на Бах изразява: движение в природата, извори, вятър, растеж на цветята и прочие. Който иска да се подмлади, да стане като децата, да свири Моцарт. Който иска да се усили волята му, да бъде смел, да свири Бетховен. Който иска да се запознае с природата, да свири Бах. Който иска да познава сърцето на мъжа и жената, да свири Шопен. Вагнеровата музика е музика на славата - не на обикновената слава, а на тази слава, за която се говори в стиха: "Търсете слава не от човеци, а от Бога." На друго място в Словото си той допълва: "Който е твърд и груб по характер, да свири или да слуша Шопен; който е изгубил смисъла на живота, да слуша Бах; който не чете и не обича да мисли, да слуша Бетховен; който не обича поезията, да слуша Моцарт."
Нееднократно Учителят П. Дънов изтъква ролята на музиката като възпитателно средство. Той свързва характеристиките на натрупания житейски опит с качеството на музикалното чувство: "Онзи, който не е минал през скръбта, не може да пее хубаво. Онзи, който е минал през скръбта, добива дълбочина." На тази основа той прави и друг важен извод: "Когато някой пее по обикновен начин, той прилича на гримиран човек. Той не чувства дълбоко нещата. Когато човек пее духовни песни, трябва да отвори душата си към Божествения свят като цвят и да има разположението на невинно, разумно дете."
Особено място в Словото на българския духовен Учител е отделено на съпоставката между обикновената и окултната музика. По този повод той подчертава: "Обикновената музика - тъй както се е развила технически, е подготвителна степен към окултната музика. В обикновената музика има два момента - един момент на радост, а вторият на скръб. Единият момент представя съграждане, другият - рушение. Обаче в това съграждане и разрушение няма нищо определено, няма идея, няма път. Затова тази музика винаги остава незавършена. ...В музиката има творчество. Истинската музика не е нито в скръбта, нито в радостта. Тя уравновесява силите, които създават тези състояния в човешката душа. Музиката е изкуство, което гради." Според Учителя П. Дънов окултната музика се различава от обикновената по две качества: 1) "В окултната музика се дават най-първо основните черти. Тя е нещо като художеството: един художник ще сложи най-първо носа, веждите, очите, устата, ушите - главните линии, и постепенно картината ще се развива. Ние ще вървим по същия начин, да видите как постепенно се развива музиката, защото в природата нищо не е израснало изведнъж."; 2) "В окултната музика никога не се допускат думи или тонове с две значения. Там всяка една дума трябва да има едно значение. Като пееш една дума с известни вибрации, ти може да имаш една добра идея, но като я произнасяш, в подсъзнанието ти ще влезе идеята, която се съдържа в тия звукове." Учителят на ББ оценява окултната музика, както бе посочено по-горе, като начин, метод за духовно освобождение. Той набляга на необходимостта, когато изучаваме окултна музика, да придружаваме процеса на обучение с пеене. Освен чисто познавателния ефект това е и средство за подмладяване. Учителят П. Дънов нарича окултната музика още и "органическа" или "музика на Природата". Той съветва: "Изучавайте музиката като наука и изкуство, условие за съграждане на човешкия характер." Мотивите в неговите окултни упражнения, както и образите и ритмичните стъпки, са взети от Природата. Затова можем справедливо да ги определим като песни на Природата.
Под "музика" въобще Учителят П. Дънов разбира музика и в мислите, и в желанията - сиреч в цялостната човешка жизнена изява. За него музиката е "една дълбока сфера на Битието". Той призовава последователите си да внесат тази хармония вътре в себе си и да чувстват, че в сърцето и ума им звучи нейният тих глас. На друго място в Словото си той подчертава, че окултната музика трябва да се изпълнява (вокално и инструментално) с чувство. И това изискване е в сила, понеже "музиката се изразява според чувствата". Като цяло "окултната музика има за цел облагородяване и възпитание на човека". Неговото заключение е, че "музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате", т. е. да повишаваме жизнеността на организма си и да извисяваме душата си към върховете на Божественото.
Учителят П. Дънов излага и тезата, че най-добрата песен от обикновената музика може да се превърне в окултно упражнение, но тя никога не би могла да прерасне в истинска окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане превъзходна песен, но една окултна песен не може да бъде преведена в обикновена песен. Трептенията на окултната музика се по-силни, по-мощни, те проникват по-дълбоко. Някои от великите музиканти на човешкия род са се доближили до границите на окултната музика, ала те са малцина. Окултната музика се отличава със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи, тя е музика на Природата. В нея се допускат дисонанси, за да се съхрани равновесието. Злото от музикално гледище е един дисонанс в живота. Той е необходим; след него идва хармонията.
Между всички процеси и явления в заобикалящата ни действителност съществуват тесни връзки - така както между тоновете на музикалните гами. "Музиката е езикът на Природата, навсякъде има музика. Когато вятърът вее, когато дърветата цъфтят, когато реките текат, в бурите, в облаците - всичко е по закона на музиката" (Учителят П. Дънов). Явленията в Природата са систематизирани по законите за образуване на гамите. Тази последователност на явленията се нарича природни гами. По този повод Учителят на ББ у нас отбелязва: "Между всички явления в Природата има тясна, неразривна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Значи, явленията в Природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност между явленията наричаме "природни гами". Попадне ли в една от тия гами, човек се повдига, както от музиката. Кога може да попадне човек в една от гамите на Природата? Когато хармонизира силите на своя организъм." И нещо повече - за определящата роля на музиката в придаването на организиран характер в хаотичните движения на материалните обекти и явления: "Музиката във физическия свят е потребна, за да организира дезорганизираната материя. Физическият свят е дезорганизиран. Чрез музиката материята ще трепти хармонично." В светлината на изнесената от Учителя П. Дънов редакция на учението на ББ се оказва, че музиката има аналогично въздействие и върху психо-физическото единство на човешката личност: "Музиката организира тялото, а оттам и мисълта; организира мисълта, а оттам и всички клетки. Музиката повдига вибрациите на организма." Твърде популярното в езотеричните среди понятие "трансформация" също е непосредствено свързано с влиянието на музиката върху човека и неговия вътрешен живот: "Музиката е метод за трансформиране на човешките състояния. Има състояния, които без музика по никой начин не могат да се сменят."
Учението на ББ защитава становището, че няма по-велико изкуство и по-възвишена музика от изкуството и музиката на Природата. Всички велики личности в човешката история са превеждали от тази музика на Природата. Те са я долавяли и изразявали в слово, песен, мисъл, дело, във всичките си жизнени изяви. Това е смисълът на съвършенството - да се хармонизира човек със силите на Великата Разумна Природа, да чува музиката на Всемира. В този ракурс са и разсъжденията на великия духовен Учител: "Достатъчно е човек да се хармонизира с мисълта на Природата и пулса на нейното сърце, за да й приглася. Това значи да бъде човек в хармония с Божественото в Природата. ...За да се развивате правилно, влезте във връзка със силите на Природата, да се хармонизирате. Щом се хармонизирате, вие ще попаднете в музикалните гами на Природата."
При окултното пеене от извънредна важност е резултатът. Това, което пеем, трябва да го преживеем с ума, сърцето и душата си. Тогава цялото Битие пее и взема участие заедно с нас в този акт на духовно извисяване, а в ума и сърцето ни се вливат нови космически сили и енергии. В тази връзка Учителят П. Дънов казва: "Ако твоето пеене може да подейства на скъперника и той отвори кесията си, то е окултно пеене. Ако твоята музика оздравява болния, тя е окултна, Божествена. С нея ти можеш да работиш. Музиката е сила." Окултните упражнения, включително и пеенето, хармонизират човешкия организъм, внасят спокойствие и добро разположение в психиката на човека. Тези упражнения са песни на Природата. Техният ритъм носи душевно и физическо здраве. В разговор със своя последователка, оперната певица-примадона Цветана-Лиляна Табакова, българският духовен Учител изтъква: "Гласовата функция е най-сложното проявление на Битието. Певците, педагозите и лекарите опростяват тази функция, защото те не могат да я изразят. В тази функция участва подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието на певеца. Участват духът и душата. Певецът, окултният певец, трябва да има една определена представа за тона, който той ще изпее. Той трябва да има един "модел" вътре в себе си. Тази представа се определя от духовното и музикалното развитие на певеца и от богатството, което той носи от миналото си. Пеенето не може да се изрази нито с думи, нито с някакви представи и сравнения. Пеенето е най-сложното изкуство на ангелите (курсивът мой - К. З.). В него има много "тайни". Окултният певец трябва да се изкачи в духовния и Божествения свят, за да му се открият тези "тайни". Някои певци чрез интуицията се домогват до някои от тези "тайни", но това е невъзможно за обикновените певци."
Окултната музика е чудесно спомагателно средство за развиване на ума и сърцето, на техните способности, потенциал и сили. По своята същност - в съответствие с учението на ББ - музиката представлява изразителен и ясен говор на човешката духовност. Според Учителя П. Дънов тихото пеене облагородява, а силното пеене е израз повече на волята. Той уточнява: "Когато искате да предадете нещо възвишено, благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо." Когато Учителят на ББ в нашата страна говори за музика и пеене, той разбира преди всичко живота и неговото проявление: "Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетаване на тонове (курсивът мой - К. З.). Да бъдеш добър, да бъдеш учен, това е музика. Изучавайте живота на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора. Докато човек има музика в себе си, той мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава." Окултните ученици той съветва по следния начин: "Живейте разумно. Работете върху музиката, за да развиете ухото си, правилно да възприемате. Музикалното ухо схваща не само целите тонове и полутоновете, но и една четвърт и осминка от тона. Всеки човек има инструмент - сърцето, на което свири. Сърцето е Божествен инструмент на човека. Струните са мислите. Нагласете струните, нагласете мислите си добре с Разумната воля - свирете и пейте. Всеки обича добрия музикант."
Природата е построена върху тоновете на музиката.
Когато говори за тон, Учителят П. Дънов разбира не само степен в гамата, а има пред вид едно състояние в живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение по пътя на окултния ученик: "Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество - възвишеното, благородното чувство, третото качество - добрата постъпка." На друго място в Словото си духовният Учител подчертава, че степените в гамата отговарят на следните състояния:
До - начало, напрежение, едно малко семе, което е посято в почвата.
Ре - движение, определена посока, покълване.
Ми - първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца - човек се самоопределя.
Фа - укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята; готовност за работа в съзнателния живот.
Сол - животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, красотата.
Ла - развитие, зреене, приемане благата на живота.
Си - един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност.
Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. И на края Учителят П. Дънов обобщава: "Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа."
Така разгледани, тоновете добиват нов смисъл, изпълват се с непознато до днес съдържание. Този закон е спазен в песните, композирани от Учителя на ББ в България. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание. Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката душа, издига я към Себе Си. "Музика" Учителят П. Дънов нарича съзнателния живот. Според него музиката не е външен, механичен процес. Тя е преди всичко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот. Тоновете са средство за изразяване живота на духа, те не са само глас, височина и сила - те притежават собствено съдържание и смисъл.
Учителят П. Дънов разкрива и обвързаността на музикалните тонове с Космоса - както в неговото непосредствено присъствие в лицето на Слънчевата система, така и с по-далечни космически обекти: "Тоновете са свързани с планетите, с всички небесни тела. Целият свят е една музикална композиция. Всички планети имат особен тон. Всички безбройни светове пеят на разни гами. Възвишените същества и всички йерархии пеят. Без музика е изключено да бъдете щастливи. Без музика не можете да разберете християнството."
Всяка степен в тоновата редица (стълбица) отговаря на една добродетел, на едно качество на душата, на една способност на ума, на едно чувство на сърцето. Да вземем верен тон, значи да проявим правилно тази добродетел. Да пеем добре, означава да живеем добре, да мислим, чувстваме и постъпваме правилно. Когато Учителят на ББ говори за преминаване от една гама в друга, той подразбира преминаването от едно състояние на съзнанието в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата: "Музиката е дреха на доброто."
Разумният живот се изявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която българският духовен Учител преподава в създадените от него езотерични Школи. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.
Според Учителя П. Дънов истинското пеене трябва да включва три елемента:
1) Трябва да произтича от Разумната Любов.
2) Трябва да се придобива с вяра, която дава широта и простор на гласа.
3) В пеенето трябва да има надежда, че това, което се пее, може да се реализира.
Задачата на музиката е поставена ясно от Учителя на ББ у нас: "Пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е той, толкова характерът му е по-издържан. Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката. Музиката внася в душата на човека разширение, в духа - сила и мощ, в сърцето - мекота и топлина, а в ума - светлина и свобода. ...Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище. Възпитателната страна на музиката представлява нейната научна страна."
Учителят П. Дънов подчертава обективно и изключителните качества на класическата музика. Той я препоръчва настоятелно на своите последователи, като изтъква и нейните целебни достойнства за тялото и душата на човека: "Класическата музика има лечебни свойства. Трябва да слушате класическа музика (курсивът мой - К. З.). Някой казва: "Не я разбирам." Няма какво да я разбираш. Като пиеш едно лекарство, разбираш ли го? Важното е да се излекуваш. Щом принася полза, добро е." От друга страна, духовната музика като цяло - независимо от нейния произход и конкретно предназначение - изпълнява мистичните функции на посредник между сферите на Космоса, обновява и възражда човешкото физическо и психическо естество: "Класическите песни, духовните песни, мантрите, които индусите имат, еврейските псалми - те са връзка за минаване от един свят в друг. С песента ще се подмладите."
В хубавото пеене има чувство и мисъл, светлина и топлина. В този аспект пеенето е съвършено необходим предмет във всяка окултна Школа. Който не знае да пее, не може да бъде окултен ученик!
За ученика по духовния Път музиката е като броня. Тя го предпазва от външни и вътрешни неблагоприятни условия и атаки. Редица от правилата за окултния ученик са облечени от Учителя П. Дънов в прелестната дреха на музиката. Прониквайки в тяхната мелодия и ритъм, откриваме, че това са правила на самия живот. Музиката съдейства за деликатното равновесие на човешката душевност, предпазва личността от множеството увлечения и изкушения на пъстрия свят около нас. Между музикалното чувство и разсъдливостта, интелекта на човека съществува определена зависимост. Колкото по-музикален е човек, толкова неговите способности на разума са по-силно развити.
Най-възвишеният израз на Любовта е музиката. Без музика Любовта не може да се прояви в материалния свят.
Правилното пеене подразбира да схващаш нещата правилно. Доброто пеене означава да ги изразиш правилно.
Учителят П. Дънов работи продължително и упорито върху българската народна песен. Можем спокойно да го определим като отличен неин познавач поради многократните му обиколки из цялата страна. Известно е, че е бил събрал голямо количество ценни и редки народни песни. Често ги е изпълнявал и тълкувал пред своите последователи. Според музикалното творчество на българина е преценявал как и доколко той се е отклонил от правия път в живота. Най-забележителният резултат от дългогодишните усилия на Учителя на ББ в тази насока е възстановяването на първичната чистота на българската народна песен и създаването на няколко нейни чисти образци.
Цялото музикално творчество на Учителя П. Дънов има своята поанта във възхвалата на Всевишния. Може би точно затова си заслужава да завършим това кратко изследване с още две крилати мисли на великия български духовен Учител относно музиката, разкриващи нейното благодатно присъствие в света на Духа и материята: "Музиката на Земята е единственото условие, което помага на човека да се развива, затова приложете музиката навсякъде в живота си." "Музиката... е огън, който не разрушава. Мисъл без музика руши - това са страстите; любов без музика разрушава."
