V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
Учението на ББ в интерпретацията на Учителя Петър Дънов, представляващо по своята същност актуална редакция на езотеричното християнство, разкрива в съдържанието си хармонично съчетани градивни елементи от хилядолетната мъдрост и на Изтока, и на Запада. Духовният Изток предшества в исторически план Запада по отношение постиженията си в осмислянето законите на невидимия свят и прилагането на това автентично познание във владенията на материалното битие. Оттам именно - и по-точно от люлката на съвременната цивилизация, древноиндийската култура - до наши дни са достигнали формулировките на два велики универсални закона на Космоса: за кармата и прераждането (превъплъщението). Техният всеобхватен характер и неизменна действеност на всички равнища в йерархичната структура на творението предопределя присъствието им и в теоретичната схема на българския духовен Учител. В определена степен те са и белег на разделителната линия между Новото учение и традиционното християнство в неговото църковно измерение.
За психологическия климат в източните духовни школи, на които именно дължим вида, в който са достигнали до нас законите на кармата и прераждането, говори следната мисъл на Учителя П. Дънов: "На ученика от източната Школа са създавали изкуствени изпитания и той ги е издържал; а сега на ученика не се създават (други) освен естествени изпитания и той на реда си трябва много добре да ги издържи. Дойде някой и те нагруби; бъди герой, приближи се до него и кажи му с Любов: "Пак ела в моя дом!"
В съответствие с учението на ББ духовната еволюция на човека се осъществява по законите на кармата и прераждането (превъплъщението). Тези два велики и всеобхватни космически закони функционират успоредно и в хармонично взаимодействие и единство. Поредицата от прераждания на отделния човек му предоставят възможността да решава успешно своите кармични задачи, да усвоява уроците на материалния свят и да се освобождава постепенно от кармичните си ангажименти. Разбира се, твърде често се случва той да натрупва и нови дългове, които да остават за разрешаване в бъдещите превъплъщения. По този повод Учителят П. Дънов споделя: "Кармата се ликвидира чрез преражданията. Прераждането е условие за изменение на човешкия порядък в Божествен." Ученикът по духовния Път е длъжен да познава отлично тези закони и тяхното действие, за да избягва неизбежните капани в своето личностно израстване, за да бъде максимално полезен както за самия себе си, така и за своите ближни. А в перспектива - и за реализацията на великия Божествен План за света.
1. Карма
"В човека има и тъмнина, и светлина, и вода, и въздух, и твърда почва, и зверове, и змии, и гущери, и насекоми, и млекопитаещи, и растения, всичко има в човека. Когато човек съгреши, Господ го изпъди от рая и тогава животните взеха надмощие в него. И кармата влезе в света, след като хората съгрешиха."
"Туй, което вие наричате съдба, представлява кармически закони. ...Съдбата - това е кармата, закон за причини и последствия, които ние сме създали."
(Учителят П. Дънов)
Вселенският закон на кармата произтича от шестия херметически принцип - този за причинността. Самото понятие "карма" е от санскритски произход (както е известно, санскритският е праезикът на индоевропейската група езици) и означава: действие, въздействие, дело. Известен е и като закон за причината и следствието. Смисълът на тази дефиниция е, че всяко действие в материалния свят представлява причина, която поражда следствие, съответстващо по съдържание и интензивност на породилата го причина. Тук е в сила аналогия с третия принцип на динамиката, чиято формулировка гласи: "Всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие." Проявлението на универсалния кармичен закон в Космоса води до заключението, че всяко събитие в окръжаващата ни действителност се явява резултат от причинно- следствена верига. Всяка причина поражда следствие, което от своя страна би могло да се превърне също в причина, и т. н. От гледна точка на учението на ББ и езотеричното познание изобщо законът на кармата изразява вездесъщата Божия справедливост. Неговото действие е обективно и безпощадно точно при възстановяване на всемирната правда.
Съдържанието на кармичния закон обуславя окултния факт, че човек в настоящия си живот си създава условията за следващия (или следващите). В този смисъл кармата бива разглеждана като предопределение на съдбата, което обаче не е абсолютно и неизменно. То може постепенно да бъде изменено в зависимост от мислите и делата на личността. Според Учителя П. Дънов кармата би могла да бъде коренно променена върху основата на дълбоко и искрено покаяние, последвано от конкретни дела на прогресиралото и пречистено съзнание. Познаването на закона за кармата би трябвало да ни помогне да възприемаме всичко, което се случва около нас и със самите нас, с разбиране и смирение. Ако се противим на обективното действие на кармичния закон, това само би влошило нашата собствена ситуация - и в настоящето, и в бъдещето: "Онова, което има да става, всичко е предвидено, ти не може да се избавиш от него. Ако се избавиш от едно зло, ще ти дойде друго, по-голямо. Ако приемеш едно зло разумно, с благодарност, след него идва едно добро" (Учителят П. Дънов). По тази причина всички велики духовни Учители на човечеството ни съветват да приемаме живота си с цялото му съдържание с благодарност и осмисляне на ставащото.
Според своето действие кармата се явява жива връзка между миналото, настоящето и бъдещето. Извършеното в миналото се проектира в съответствие с този закон в нашето настояще. А това, което извършваме в мисъл, слово и действие в настоящето, обуславя съдържанието и на бъдещето ни. И при най-добро желание от наша страна не бихме могли да се освободим от действието на кармичния закон. В този смисъл той е безупречно справедлив закон на възмездието. Разглеждайки извънредно богатата на варианти и възможности проблематика във връзка с кармата, Учителят на ББ у нас отбелязва: "Кармата е задача, дадена на човека, която той трябва правилно да разреши. Тя подразбира разумно справяне с миналото. Може ли човек да се справи с миналото си, той е решил задачата си, освободил се е от кармата. Грехът пък се явява като резултат на желанието у човека да заобиколи по някакъв начин кармата, да я избегне."
Законът на кармата е формулиран за първи път в древноиндийските религиозно-философски учения. Редица окултни школи и духовни течения, между които и учението на ББ в интерпретацията на Учителя П. Дънов, го третират като закон на Всемира. Доколкото той обхваща взаимозависимостта между причината и последствието, нищо в света не остава без последствие и всяко нещо е обусловено. "Животът е тъй устроен, че всяко дело, каквото и да е то, получава своята заплата според вътрешната си стойност" (Учителят П. Дънов). Кармичният закон и неговото действие са пряко доказателство за това, че не съществува случайност. Светът е творение на Бога, а Той е Великото Разумно Начало и не би могъл да създаде нещо, което няма смисъл. В този аспект на разсъждения дори привидно случайното по логически път намира своето място в Божия план за Космоса и се превръща в част от него. Казано на религиозен език: "Всичко на този свят става по Божие допущение!" Езотеричното познание разглежда кармата като закон за възмездието (както вече бе изтъкнато по-горе), най-вече в смисъл като разплащане за сторените в миналото грешки от страна на личността. "Всичко, което става в света, се ръководи от всемогъщото Божествено съзнание, което прониква в цялата природа и хроникира нещата; то отдава всекиму заслуженото. Рано или късно човек ще понесе последствията на своя живот - добри или лоши" (Учителят П. Дънов). Разплащането като правило е съпроводено от болка и страдания. А що се отнася до добрите дела в нашето минало, от всичко позитивно, извършено чрез мисловната и практическата ни дейност, то и за тях получаваме своята награда - дихарма. Така че в тесния смисъл на понятието кармата е това, което изплащаме за извършеното зло ("Карма значи да допуснеш в своя ум неща, които не са Божествени."), а дихармата е това, което получаваме за сътвореното добро ("Кармата е тъмнота, дихармата е светлина. Доброто винаги представлява светлина, злото винаги представлява тъмнина. "). Казано и по друг начин: "Кармата, това е неустроеният живот, който сега се устройва. Небето, това е дихармата, това е благодатта." Като продължение на тези размисли Учителят П. Дънов подчертава: "Когато се казва, че човек не трябва да си създава нова карма, подразбира, че той не трябва да продава лоша стока. Иска ли да се освободи от кармата си, той трябва да продава, макар и непотребна, но хубава стока. В какво седи хубавата стока? Хубавата стока се заключава в това, дето минеш, на каквото нещастие или страдание се натъкнеш, да кажеш по една добра дума. Срещнеш ли болен човек, кажи му: не се отчайвай, ще оздравееш. Това е за твое добро. Някой ученик пропаднал на изпит, кажи му една насърчителна дума. Друг някой счупил крака си, притечи се на помощ, услужи му в нещо. Добрите думи, доброто представят благоприятните условия в живота."
От особено значение за целите на това изследване е да подчертаем, че кармата възниква не само вследствие на човешките постъпки, но и на мислите, чувствата и думите. Този езотеричен факт обуславя огромната отговорност на всекиго от нас на всички равнища в нашата изява - видима и невидима. Понеже, както е известно и от човешката правораздавателна система, непознаването на даден закон не отменя необходимостта от спазването му! Учителят на ББ в България споделя, че има човешки закони, които не сме длъжни да следваме, но Божествените - винаги! "Кармата се създава - изтъква той, - когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони. Те се отклоняват от правия път и вървят по крива вълнообразна линия, наречена "път на астралната змия"." Брилянтно кратка и точна дефиниция на кармичния закон ни е предоставена в Библията (Новия Завет) от ап. Павел: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7).
Кармата съществува в редица разновидности и класификационни схеми. По отношение мащаба на действието си тя бива: лична (индивидуална), семейна, родова, професионална, обществена, национална, континентална, планетарна и т. н. Кармичният закон е започнал да функционира още от най-дълбока космическа древност. Зараждането му е свързано с процеси от глобален характер, които засягат не само човешкия род, в частност, но и вселенската еволюция като цяло: "Кармическият закон води началото си още от излизането на човека от Бога. А действието или проявата на този закон започва с поляризирането на човека, т. е. сявяването на двата пола, на двата полюса в света (курсивът мой - К. З.). Поляризирането подразбира раздвояване на човешкото съзнание на положително и отрицателно, на възходящо и низходящо или, в най-висока степен казано - съзнание на Любов и съзнание на Мъдрост. Това са двата полюса в човека" (Учителят П. Дънов).
Основното поле за изява на действието на кармичния закон са човешките взаимоотношения. Безбройните роли, които ние, хората, играем в множеството си превъплъщения, ни поставят в различни взаимозависимости с околните, с нашите ближни. Самото естество на тези взаимоотношения, както и същността на ролята, която ни е поверена във всеки отделен живот, говорят от своя страна за характера на кармичната връзка и за това, как бихме могли да я разрешим по възможно най-благоприятния начин. И тук си заслужава да се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Като се говори за кармическия закон, подразбираме различни видове отношения. Например, слуги и господари, ученици и учители, братя и сестри, майки и бащи, това са все кармически отношения. Майката и бащата са едно от смекчаващите положения на кармата. Според този закон всички хора се намират в близки или в далечни отношения с цел да се разплатят. Съвременните хора трябва да знаят този закон, за да ликвидират правилно със своята карма. Иначе, ако не знаят какъв е този закон и какво той изисква, те ще създадат помежду си нови кармични отношения, които в бъдеще трябва да се изправят."
Учението на ББ ни препоръчва два основни метода за ликвидиране на кармичните задължения: Любовта (в нейното надчовешко, Божествено измерение) и прошката (опрощението). Ето как ни представя въздействието на тези методи Учителят на ББ в нашата страна: "Кармата може да се ликвидира със закона на Любовта. Докато живееш в безлюбие, ще се раждаш и прераждаш. Щом дойде Любовта, прераждането престава. Тогава ще влезеш в закона на вселяването." И още: "Като прощавате, кармичната връзка се скъсва. Като не прощавате и се противите, кармата продължава." "Чрез прощаване човек се освобождава от веригите на кармата и всички ограничения, които го спъват. Трябва не само да простиш за обидата, но да заличиш всичко в съзнанието си, и помен да не остане в теб от обидата. На мястото на лошите думи, които са ти казали, постави най-добрите за онзи, който те е обидил." По пътя на всеопрощаващата Любов сме в състояние да постигнем мирни, спокойни, доброжелателни отношения с всички свои събратя: "За да ликвидира с кармата си, човек трябва да се примири с всички хора. Ще гледате по възможност бързо да изглаждате всичките си отношения." Неведнъж в своите беседи и в частни разговори Учителят П. Дънов е подчертавал, че ако човек не е разсякъл всички кармични възли на своето съществувание, ако има кармичен дълг дори и само към един свой ближен, той не би могъл да напусне кръга на преражданията. Затова именно той ни поучава да решаваме своевременно всички възникващи проблеми във взаимоотношенията с другите хора.
Ако си представим кармичната програма за едно отделно прераждане като дърво, то неговият ствол е именно главната програма за съответния живот в плът. Тя бива изработена в невидимия свят преди човек да се превъплъти. Участие в изработването й вземат духът- ръководител (водачът) на подготвящия се за въплъщение човек, още по-издигнати в еволюционно отношение същества, както и самата душа в етапа пред ново прераждане. По-големите клони на това хипотетично дърво представляват отклонения от основната програма с по-висок процент на вероятност за реализация. Съответно - по-малките са с по-нисък процент вероятност да бъдат проведени в земния живот. Малцина успяват да осъществят кармичната си програма 100%. Обикновено цифрата е около или под 50%, при цялата условност на това определение. Само автентичните духовни Учители и най-напредналите ученици по духовния Път са потенциални изпълнители на стопроцентова реализация. При човешките същества, движещи се бавно и криволичейки по пътеката на изпитанията, нерядко процентът може да клони и към нулата. Но нали Бог е "многомилостив и дълготърпелив", както е казано в Библията - Той е изпълнен с безконечна милост и търпение по отношение темповете на духовно израстване на Неговите чеда. Това, обаче, не бива да означава, че те следва да злоупотребяват с търпението Му.
2. Прераждане
"Прераждането е метод за самоусъвършенстване. Самоусъвършенстване без прераждане не може да има."
"Човек дохожда много пъти на Земята, а не само един път. Колко пъти дохожда? - От него зависи. Обикновеният човек се преражда средно на всеки 45 години. Ако той слиза на Земята да се учи, Разумните Същества му определят в кое семейство ще се роди. Той няма свободен избор. Ако човек идва на Земята съзнателно, за да помогне на хората, той има свободен избор да се роди, дето иска. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова по-голяма свобода има при слизането си на Земята. Гениалните хора и светиите идват рядко на Земята, когато човечеството отбелязва епоха в своя живот. Великите Учители идват на Земята през всеки две хиляди години. Те внасят голямо преобразувание в човешкия живот."
(Учителят П. Дънов)
Законът на прераждането произтича от петия херметически принцип - този за ритъма, и, както вече бе изтъкнато, действа успоредно и в съчетание със закона на кармата. Принципът за ритъма обуславя цикличността на всички явления и процеси в Космоса, включително и на прераждането (превъплъщението) на индивидуалностите, сътворени от Бога. В съответствие с твърдението на Учителя П. Дънов, приведено по-горе в първия цитат към тази подтема, духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на съществата е немислимо без наличието и функционирането на закона за прераждането. На друго място в Словото му срещаме репликата: "Законът на прераждането е закон на Христос. Прераждането е закон за усъвършенстването на човешката душа."
Убеждението, че прераждането е факт, неизменно съпътстващ пътя на човека през измеренията и владенията на Духа, е съществувало от най-дълбока древност. Всички велики източни религиозно- философски учения го съдържат иманентно в теоретичната си схема. По времето на проповедническата мисия на Иисус Христос в Палестина това убеждение е било неотделима част от мирогледа на Неговите съвременници. След утвърждаването на християнството сред цивилизования свят Църквата го е отстранила механично от своето канонично учение. Това е станало през IV век, на I и II вселенски събори (проведени съответно в Никея и Цариград през 325 и 381 г.). Независимо от строгите мерки, предприети от църковните отци за заличаване на всички следи от присъствието на идеята за прераждането в съзнанието на човечеството, те не са успели да го изтрият окончателно от страниците на свещената книга на християнството - Библията. Текстове, които недвусмислено говорят за прераждането като мирогледен елемент на границата между старозаветната и новозаветната ера, са, например: Матей 11:12-15; Лука 9:18-20; Йоан 9:1-3 и др.
Класическото християнско богословие не е в състояние да обясни един очевиден факт - неравенството между хората. След като Бог е въплъщение на върховната справедливост, след като всички хора са Негови деца и Той ги обича еднакво (нали Христос казва, че слънцето грее еднакво и за праведници, и за грешници?!), как да приемем обстоятелството, че всички сме различни?!? Че всички се раждаме при различни условия, при това - някои се раждат инвалиди, слепи, сакати, тежко или неизлечимо болни и пр., и пр. Може ли един вселюбящ и всесправедлив Родител да допусне това, ако действително всичките Му деца са еднакво скъпи за Него?!? Със сигурност - не! Фактът, че всички хора са различни и няма дори двама измежду тях, които да са съвършено еднакви и като телесна структура, и като душевност, и като условия на живот, има само едно логично обяснение - прераждането! Различията между хората, за които говорим тук, се дължат единствено на различната степен на духовната им еволюция, достигната от всеки един от тях. Това е единственият смислен отговор на въпроса, в който християнското богословие и църковното учение се препъват, след като са изключили възгледа за прераждането от своята теоретична концепция. Това си остава изцяло за тяхна сметка, разбира се.
В рамките на поредицата прераждания индивидуалната въплътена душа на човека попада при различни социални условия, културна, семейна и професионална среда. Тези най-разнообразни декори имат за цел да й съдействат да научи по най-добрия възможен начин своите уроци, предвидени за съответното прераждане. С тази цел душата периодически сменя и пола си. Езотеричното познание утвърждава тезата, че човек се преражда в един и същи пол обикновено между един или три пъти подред, в извънредно редки случаи - до седем пъти подред. Половата принадлежност предполага усвояването на специфични уроци, продиктувани от различните социални роли на мъжа и жената върху сцената на съвременната цивилизация. Относно продължителността на престоя на душата в невидимия свят между две прераждания Учителят П. Дънов подчертава следното: "Не мислете, че тези, които заминават за онзи свят, остават за дълго време. След 45-50 години отново идват тук, на Земята. Малките деца идват още по-бързо, след година или след 4-5 години пак са тук. Възрастните се връщат след 45-50-70 години. По-напредналите - след около 250-300 години. Най-напредналите - след 1500, а Учителите на човечеството - след 2000 години."
Учението на ББ излага тезата, че прераждането на човешката душа е необходимо за нейната еволюция и израстване, защото по този начин разумното същество придобива нужните му опитности и култивира всички необходими знания и умения, т. е. така човек се научава да живее, "както Бог е постановил". Да се преродиш, според Учителя П. Дънов означава "да почнеш изново работа, която си напуснал". Или, казано по друг начин: "Прераждането е един закон, според който, щом една работа остане недовършена, дава ти се възможност да дойдеш втори път да я довършиш." По този път рано или късно бива постигната крайната цел на човешкото битие - сливане с Абсолюта, възвръщане към изходната точка на духовното развитие, но след най-високия завой на спиралата. И при задължително съхраняване на неповторимата индивидуалност, изградена от живото същество в безкрайната поредица явявания в плът сред материалния свят. В тази връзка Учителят П. Дънов отбелязва: "Много още има да учи човек! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот. Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга. Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове."
В учението на ББ особен интерес представлява тезата за т.нар. "групови въплъщения". Смисълът на тази концепция е, че никой не се ражда сам за себе си, а е свързан в даденото свое прераждане с други човешки същества в съответствие с различни признаци и задачи. В този дух са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Не мислете, че сте сами. Никой не е сам. Всички души слизат групово (курсивът мой - К. З.). Най-малката група се състои от 10 хиляди, 20 хиляди, 30 хиляди, а може да е от 100 хиляди, 200 хиляди, други - от 5 милиона, 100 милиона. Колкото групата е по-голяма, толкова е по-разумна. Гениите са голяма група. Ако вие принадлежите на една група от 10 хиляди или от 100 хиляди души, пръснати по цялата Земя, вие сте свързани като един организъм." Именно по този начин могат да бъдат изяснени редица случаи на "разпознаване" между хора, които се срещат за първи път в дадения земен живот, но очевидно са свързани духовно в една група от невидимия свят.
Що се отнася до броя на душите, които се въплъщават (прераждат) периодически на Земята, Учителят на ББ у нас посочва число, потвърдено и от други авторитетни духовни учения - 60 милиарда: "60 милиарди души са пуснати в света." Има се пред вид обстоятелството, че в орбита около нашата планета "кръжат" 60 милиарда души, които се прераждат периодично в зависимост от своята кармична програма и тенденциите на планетарното развитие.
Изключителен интерес за търсещите по духовния Път представлява броят на преражданията на една материална планета като Земята, необходими, за да приключи цикълът на раждане и смърт, т. е. индивидуалната душа да се освободи от кармичните си задължения и да се превърне в свободен дух. Тази проблематика е тясно свързана и с тезата за т.нар. "сродни души". Ето какво изтъква Учителят П. Дънов в тази насока: "От всички прераждания, които според едни окултисти са 777, според други - 999, а според трети - 9999, при 12 прераждания, според зодиите, могат да се срещнат ония души, които са свързани с великата Любов (Учителят на ББ има пред вид именно сродните души в тесния смисъл на понятието - бел. К. З.)." И още: "Колко пъти човек се преражда? Безброй. Има 12 Божествени прераждания и 777 кардинални. В тези 12 прераждания се срещат две сродни души и живеят в хармония. Като се срещнат, цяла една еволюция образуват на Земята. Засега онова, което трябва да живее у нас, го няма, не взема участие в нас. Ние се намираме в един свят самотен и живеем неразбрано.
Никой с никого не се разбира." Според езотеричното познание има два вида сродни души: в тесния и в широкия смисъл на думата. В тесния смисъл сродни души са тези, които са излезли едновременно от Бога, родени са от Него в един и същи момент. Те са две половини на едно Цяло. Учителят П. Дънов споменава, че те (наречени от него души, "свързани с великата Любов") могат да се срещнат в материалния свят, в частност - на Земята, или само веднъж на 40 прераждания, или 12 пъти за целия цикъл от въплъщения в материални тела. При подобна среща, извънредно рядка и ценна, те разполагат с неповторимия шанс да се разпознаят, да установят хармонични взаимоотношения и да създадат творческо съдружие с богати плодове на всички полета на изява. Сродни души в широкия смисъл са тези, които имат сходни цели в живота, сходни кармични програми, сходни идеали и/или сходна степен на еволюционно израстване. Срещите между тях на земен план са далеч по-чести, отколкото между сродните души в тесния смисъл. Обикновено измежду тях в духовния свят, преди поредното превъплъщение, бива избиран брачният партньор за конкретния земен живот.
Смисълът на еволюцията според Новото учение е в това, че в крайна сметка хората ще се превърнат в ангели (най-напредналите измежду човешките души като общност ще се издигнат в свръх- природното царство на ангелите при поредната планетарна трансформация - когато Земята ще се прероди като Юпитер) и ще се върнат при "своя Отец небесен". Пътят към Бога не е директен, както човек в гордостта си се заблуждава, а минава през йерархията на световете и съществата, които ги населяват. Материалният свят, откъдето тръгваме в развитието си на път към най-фините владения на Божия Дух, е създаден от Бога, за да може човешката душа да се учи в него. Земята е това толкова важно космическо "училище". Освен нея във Вселената има още милиарди други материални планети, всяка от които предлага различни, свойствени само на нея условия за еволюцията на съществата, преминаващи през този първоначален етап от духовното си израстване. След приключването на земната фаза от еволюцията на индивидуалния дух човек може да продължи "обучението" си в астралния (чувствения, емоционалния), умствения (менталния), причинния (каузалния), интуитивния (будичния) и духовния (в тесен смисъл на понятието или атмичен, на духовната воля) свят. Тази градация на космическите сфери (зони, полета, светове) се среща в подробна интерпретация в теософската и антропософската литература.
Ще приключим настоящата тема с една любопитна илюстрация. На 16.06.1937 г. се ражда престолонаследникът на Царство България княз Симеон - първороден син на цар Борис III и царица Йоана. По повод това толкова важно за страната събитие Учителят П. Дънов споделя със свои последователи: "Сегашният Борис (цар Борис III - бел. К. З.) е същият дух, който покръсти българите. Младенецът Симеон е духът на историческия цар Симеон. Баща и син наново се събират в един дом." И добавя, че Симеон никога няма да седне на българския престол. Не ни е известно как са се отнесли към това пророчество белите братя и сестри от онази епоха. Може би са го приели за информация, без да го осмислят напълно. По онова време цели две години са делили съвременниците на думите на Учителя П. Дънов от II световна война и девет - от падането на монархията у нас след фалшифицирания от комунистите референдум през 1946 г. Затова пък ние, хората, живеещи в началото на XXI век и на третото хилядолетие, вече сме в състояние да отдадем заслуженото на удивителната прозорливост на българския духовен Учител. След спечелването на парламентарните избори през 2001 г. от основаното от Симеон Сакскобургготски Национално движение "Симеон II" (НДСВ) той стана поредният министър-председател на Република България, след като се закле в Народното събрание пред Конституцията на републиката. Този официален акт на встъпване в длъжност на министър- председателя с царско потекло се превърна едновременно де факто и в признаване от негова страна на републиканската форма на управление в България, и в отказ от претенции за възстановяване на монархията. Тоест - изпълни се стопроцентово пророчеството на Учителя П. Дънов, че Симеон, първородният син на цар Борис III, никога няма да седне на българския престол!
