"Любовта значи доближаване до Бога."
"Любовта е духовна храна."
"Велико нещо е Любовта! Тя е Великият закон, който изпълва всякога душата на ученика."
(Учителят П. Дънов)
1. Общ преглед
В ч. I, гл. IV, т. 1. разгледахме учението на ББ за Любовта (изписана с главна буква, за да бъде отличена нейната духовна и Божествена проява от земната, материална и плътска такава) под заглавие " Божественият принцип на Любовта". В следващите редове, обособени като отделна тема, предлагаме информация, разсъждения и изводи, които - поради огромния обем на проблематиката - не са засегнати в горепосочената лекционна единица. И това не е случайно, тъй като Учителят П. Дънов е говорил най-много именно за Любовта. Тя е и принципът, лежащ в основите на Новата Култура, носеща нейното име. Култура, чийто фундамент Учителят на ББ в България изгради посредством трите водещи елемента на своето духовно-културно наследство: Слово, Паневритмия и музика.
Учението за Любовта е водещо по своя характер и съдържание в Новото учение. Любовта е онзи Божествен принцип, който е носител на живота - пълния и изобилен живот. Преди всичко тя е онтологическа характеристика на Бога - "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). След това - категория в етиката. Не на последно място - Любовта е пътят, по който човек може да познае Бога посредством мистична интуиция, и така понятието се превръща в категория на гносеологията. Освен всичко изброено Учителят П. Дънов разглежда и други четири проявления на Любовта, които ще бъдат обект на изясняване в настоящото изложение: като стремеж - свързана с физическата природа на човека, като чувство - изразяваща емоционалното му естество, като сила - кореспондираща с умствената същност на човека, и като принцип - произтичаща от висшата му духовност.
В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, Любовта изпъква като ядро на живота - негова неугасима и неотклонима светлина. Тя не е някаква литературна абстракция, а действие, работа за Божия План, стремеж към съвършенство, служение в името на човечността, доброто и справедливостта. Ако Любовта бъде възприемана само като дума, израз или форма, то нейният плод би бил нищожен, еволюцията би пресъхнала. Реалната Любов е проявление, непрестанно развитие и разгръщане на най-чистите помисли и дела: "Любовта е любов, само когато се прави. Любовта е реална, когато се прави. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдещо. Божествената реалност е всякога реалност " (Учителят П. Дънов). В този контекст българският духовен Учител достига до едно завършено окултно разбиране за мисията на човека като строител на новия живот, като носител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. В светлината на живота той - ученикът по духовния Път - съзира именно действието, съзиданието, извисяването, а не философските спекулативни заключения, сухата теоретичност. Той знае, че именно Любовта е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената. Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога.
В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта. Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното. Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта. Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си. Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път към единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и Любов и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно Любовта е най-краткият път към Него! Всички останали пътища в същата посока са осеяни с опасности. И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да възкликне: "Знайте, че Любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят." Макар и толкова достъпна на пръв поглед, за мнозина Любовта си остава непристъпна крепост за цял живот. Има едно изключително важно условие, което следва да изпълним, за да влезем като победители в тази твърдина на личностното пресътворяване. Ето как го характеризира Учителят на ББ в нашата страна: "Всеки, който иска да придобие Любовта, Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това - да прости на ония, които не го обичат и му причиняват пакост. Не може ли да извърши това, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никакви формули не могат да му помогнат. Ето как любовта - най- достъпният път за възхождане на душата (курсивът мой - К. З.), идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа."
В нейното човешко измерение Любовта предполага предоставянето на пълна свобода на нейния обект. За жалост малцина достигат до подобна зрелост на нейното разбиране и прилагане. На помощ отново им се притича мъдростта на великия духовен Учител: "Не е лошо това, че хората се влюбват един в друг. Лошото се появява тогава, когато започват да се обсебват и да се ограничават дори до степен на истинско робство. Остави човека, когото обичаш, сам да не пожелае да се отдели от тебе." В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, е разкрит един безпогрешен ключ към постигането на Божествената Любов - кротостта. Пробуждането на човешката душа е немислимо без притежаването на този ключ. Кротостта - в светлината на Новото учение - представлява неподозирано могъща сила, която в развитие довежда до култивирането на едно вече ангелско качество - милосърдието. Кротостта черпи своята сила именно от Любовта - в качеството й на извор на целомъдрие и чистота. Целта на нашия живот - съвършенството - според българския духовен Учител е съсредоточена в закона на Любовта. Той разглежда Любовта като колективен процес: "Когато човек обича, чрез него се проявява колективната Любов на много Същества. Законът е такъв: колкото повече Същества се проявяват чрез Любовта ти, толкова тя е по-силна. Когато обичаш, чрез теб се проявява Любовта на цялото Небе, на всички Напреднали Същества, на Бога! Ти не си сам."
В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три закона на Любовта:
1) "Ако твоята Любов към едного е Божествена, ти обикваш всички!"
Като следствие от този първи закон на Любовта той изтъква: "Ако някой човек те обича, той ще обича и всички околни."
2) "Ако аз започна да обичам някого, всички ще започнат да го обичат."
Дори и най-невзрачният човечец, ако се превърне в обект на моята лична Любов - в нейното Божествено измерение, рано или късно ще бъде обикнат и от останалите. Така аз ще помогна и на него самия, и на другите, които до момента са го отритвали: "Когато обикнат някого, в него се натрупват големи богатства и той привлича другите."
3) "Когато обичаш някого заради добрите му качества, ще обичаш и лошите му качества."
По повод същността и действието на този трети закон Учителят на ББ у нас допълва: "Човек е колективно същество. Трябва да намериш господаря. В един човек, като обичаш едно същество, трябва заради него да обичаш всички други същества в него."
На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов предлага формулировката на други три закона на Любовта, които звучат твърде сходно на горните и същевременно ги допълват:
1) "Когато обичаш Бога, всички същества те обичат."
2) "Когато Бог те обича, ти обичаш всички същества."
3) "Всички ние живеем в Бога, без разлика - всички същества" (ср. Деян. 17:28 - бел. К. З.).
Като заключение българският духовен Учител подчертава: "Важното е да дадем условия Бог да живее в нас (курсивът мой - К. З.)."
В учението на ББ Любовта е издигната в ранг на творчески принцип с непостижима съзидателна сила. Същевременно тя в своето проявление в най-висока степен изпълва представата за вездесъщото Божие присъствие в Космоса: "Целият свят е резултат на Любовта! ...Нашето заблуждение е, че ние търсим Любовта някъде. А няма място, където Любовта да не е. Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници. Навсякъде, дето има разумен живот, е Любовта. Дето няма разумен живот, и там е Любовта, но не се проявява. Бог е Любов. Той се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в целия всемир. Тя се проявява чрез храната, водата, светлината и чрез всички същества. Любовта е космична сила, която движи всичко в света (курсивът мой - К. З.) - всички планети, всички слънца. От извора на Любовта милиони години ще произлизат всички светове. ...Цялата природа е Любовта на Бога и ти живееш вътре в Любовта." Освен всичко останало Любовта е естествената среда за живот на всички същества, особено за разумните измежду тях. Нищо извън нея не притежава нейната способност да поддържа жизнения цикъл на Божиите творения и да създава необходимите условия за тяхното благоприятно проявление и възпроизвеждане. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: "Любовта е среда, в която човек живее. Каквото е водата за рибата, това е Любовта за човека. Човек живее в средата на Любовта и нищо не е в състояние да го раздели от тази Любов. Щом излезете от нея, ще умрете, ще изгубите живота си. Някои хора мислят, че могат да живеят извън Любовта. Немислимо е. Излязат ли извън нея, ще се задушат... .Дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на Любовта."
Всесилната и всеприсъстваща Божия Любов обгръща като непобедим щит всички същества. Единствената й цел е да подпомогне процеса на тяхната еволюция, на духовното им израстване. Тя ги съпътства във всички премеждия на материалното битие, калява ги в огъня на безброй битки, без които те не биха постигнали блясъка на шлифования диамант - съвършенството: "Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвършени. Единственият, който ви обича и не вижда във вас зло, е Бог! Навсякъде виждаме Божието проявление." Първоначалната посока на проявление на Любовта е от Бога към съществата, в частния случай на нашата земна общност на Разума - от Него към хората. Всеки от нас я възприема и отразява по различен начин, съответстващ на степента на неговата лична духовна еволюция. Тя тече непрекъснато изобилно от вечния Източник към всички. Всеки се ползва от благодатното й присъствие според възможностите си да я получава и отдава. Формите на проявление на Любовта и интензивността на присъствието й са пряко свързани и със сферите и зоните на Космоса в тяхната йерархична структура. Разбира се, като потенциал тя навсякъде е еднаква, но условията на съответната среда въздействат специфично върху възможностите за възприемането и препредаването й. "Любовта е от Бога, а начинът, по който хората я проявяват, е от тях. Щом се разговаряш с Любовта, ти се разговаряш с Бога. Човек иска да го обичат всички. Но това е идея на Божествения свят. Някой иска да го обичат множество хора. Това е в ангелския свят. А когато иска да го обича един, това е в човешкия свят. Ние трябва да снемем Божествения свят тук, долу, на земята!" (Учителят П. Дънов).
Всяко живо същество се стреми към Любовта като към Извор на живот и блаженство. Нищо по-естествено няма от този извечен стремеж! Самата същност на човешката душа е изтъкана от порив към Любовта, което е потвърдено и в Словото на българския духовен Учител: "Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено. Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа. Човек я търси навсякъде." Понеже Любовта произлиза от най-дълбоката същност на Божието Същество, тя представлява естествено съсредоточие на безсмъртното човешко начало. И, от друга страна, протичането й по обратната връзка - сиреч от човека към всичко около него, спомага да открием по безпогрешен начин автентичното, най-истинското собствено "аз": "Любовта е център на човешкия дух. Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас." А що се отнася до една от многобройните възможни интерпретации на същността на Любовта - в ракурса на нейното субстанциално проявление като естествена среда за екзистенци- ята на Божественото, Учителят П. Дънов заключава: "Що е Любов? Свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят е Любовта. И когато се казва: "Бог е Любов", подразбираме същината, от която е произлязло всичко."
Всичко изложено дотук неминуемо довежда до разкриване смисъла на човешкия живот именно в светлината на Любовта като изначален Божествен принцип на космичното развитие: "Смисълът на живота седи в Любовта към Бога! Истински човек наричам този, който е възлюбил Бога. И в ада да отиде, той ще бъде всякога радостен и весел. Моментът, в който той се е определил и е възлюбил Бога, го определя като човек. Да възлюбиш Бога, това значи да разнасяш благоуханието си надалеч."
Не можем да очакваме от себе си да проникнем в Любовта отведнъж и да я проявяваме във всички направления с еднаква интензивност, без оглед на обектите, към които я насочваме. Пътят към нея изисква от нас да започнем с малки стъпки, да я култивираме с търпение и постоянство. Отношението ни към нея, начинът, по който я разбираме и проявяваме, са между най-важните уроци в това грандиозно училище на Всемирния Живот, каквото е материалният свят и, в частност, планетата Земя. Затова Учителят на ББ у нас ни съветва: "Когато някой обича едного, двама или няколко души, това е школа, за да обикне всички! ...И ти ще обичаш Бога, Който се отразява във всички. Ти ще обикнеш Бога, Който се проявява чрез тях! ...Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал."
Новото учение утвърждава тезата, че Любовта в нейния чист вид е приоритет единствено и само на Твореца. Това нейно върховно проявление е в същото време и вечният критерий за постижението на човека по пътя си към своя Създател: "Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби. Нашата любов е отражение на Божията Любов. ...Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е едно с Бога. Колкото си по- добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единствено, ала най-сигурно средство - отново и отново Любовта! Този принцип на сближаване и единение е в сила и за общуването с всички останали природни и свръхприродни царства. Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да познаем само чрез Любовта. Бог е достъпен само чрез Любовта. ...Любовта е път за познаване на Бога. Само чрез Любовта може да Го познаете. Дето има Любов, там има познаване."
За градацията на Любовта - от човешка, през ангелска, до Божествена - Учителят П. Дънов казва следното: "Страстите са чувства. Те не са Божествената Любов. Човешката любов е суров, необработен материал, а Божествената любов е изработен материал. Корените на Божествената Любов са в човешката. Клонищата - това е ангелската любов. А Божествената Любов са плодовете на дървото. Тя осмисля живота на всички хора." Тази йерархична подредба в проявленията на Любовта е логическо отражение на духовната зрелост, съответстваща на всяко стъпало в приемането и изявяването на всемирната Любов. Относно същността на Божествената Любов, т. е. на нейното най-извисено проявление, Учителят на ББ у нас добавя крилатата фраза: "Любовта е това, което не умира!" Носителката на безсмъртие във висшите нива на своята изява сама по себе си е безсмъртна като същност. И това не може да бъде другояче поради простия факт, че истинската Любов е есенцията на самото Божие Свръхсъщество. Изразявайки най-адекватно и проникновено Своята същност именно чрез Любовта, Творецът обгръща с нея безсмъртната същност на Своите творения: "Любовта е докосване на Бога до човешката душа."
В контактите между хората не бива да говорим за любовта си. Тя не може да бъде облечена в думи, не може да бъде изразена словесно. Безсмисленото или прекалено емоционално изразяване на наличието й събужда за действие сили с противоположен, разрушителен характер, за което Учителят П. Дънов предупреждава: "Когато обичате някого, не му говорете за любовта си. Който много говори за любовта си, той ще бъде поставен на изпитание, което едва може да издържи." В тясна връзка с това напътствие е и разкриването от негова страна на важен духовен закон, чието въздействие остава непознато за мнозинството от земните хора: "В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката любов." Затова и напълно логично е към последователите на Новото учение да бъде отправен призивът: "Ще ви дам едно правило: за своята любов не говорете никога нищо. ...Прояви любовта си, без да казваш на човека, че го обичаш."
Колкото и дълъг път да сме изминали към вникването в същността на Любовта, нейното най-дълбоко естество си остава непознаваемо. И това е така, понеже тя е сърцето на Бога! В това безкрайно и вълнуващо пътешествие - навън, към света извън нас, и навътре, в дълбините на собственото "аз" - е заключена в най-висока степен прелестта на съществуването. То осмисля нашите земни дни, поривите на душата ни, копнежите на духа, заключен в тленното материално тяло. По този повод Учителят П. Дънов възкликва: "Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота." Всяко посещение на Любовта в нашия живот е дар Божий! Единственото, за което не си заслужава да съжаляваме, е, че сме обичали! Прегръдката на истинската, Божествената Любов е преживяване, което оставя своя незабравим отпечатък у нас за цялата Вечност. В този ред на мисли Учителят на ББ в нашата страна споделя: "Радвайте се, когато любовта ви посещава. Радвайте се, когато ви обичат. Някой съжалява, че го обичали или че обичал. Когото и да сте обичали или който и да ви е обичал, не съжалявайте. Малко или много, любовта всякога дава нещо от себе си (курсивът мой - К. З.). Понеже всички хора имат известни сили, дарби и способности, това показва, че някой ги е обичал. Любовта преобразява както този, който обича, така и онзи, когото обичат. Любовта лекува всички болести (курсивът мой - К. З.). Тя не търпи слепи, глухи, неми, сакати, глупави, невежи. Каквито слабости и недостатъци види в човека, тя всичко изправя. Едно изисква любовта - пълно доверие. Съмнявате ли се в нея, тя се затваря за вас и нищо не дава."
Според учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, в своето проявление "...Любовта е колективен, а не единичен акт. Когато човек люби, с него заедно любят всички хора, всички ангели и архангели - цялото Небе. Той се радва, понеже е станал проводник на Любовта. Каквото благо приеме от нея, той го предава и на другите същества." Във вълшебното огледало на Любовта и най-простите неща от ежедневието се превръщат в приказка, която гали душата и събужда най-чистите пориви на сърцето: "Кое прави обикновените неща необикновени? - Любовта. Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе. Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки." Освен всичко останало Любовта в своите най-извисени проявления мотивира човешката личност да дава най-доброто от себе си. Усещането за полет, неповторимият по красота порив да надмогнеш всичко земно и преходно в устрема си към небесното са онзи брилянт на любовното чувство, който заблестява с неустоима прелест върху челото на любещия: "Любовта е стимул, който кара хората да мислят, чувстват и действат правилно. Каквото и да прави, човек трябва да го прави с любов. Много неща върши човек без любов, но Бог търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голямо и ще започне да работи съзнателно и с любов. Преди да постигне това, детето се забавлява с играчките си" (Учителят П. Дънов).
Изключително ценни са и разсъжденията на Учителя на ББ у нас относно неразривната връзка между Божествената Любов, всемирния живот и съзнателното присъствие на разумните същества във Вселената: "Ние говорим за Любовта като за нещо незнайно, от което произлиза нещо знайно. Кое е знайното, което произлиза от Любовта? - Животът. Тъй както днес се проявява, животът е външен израз на Любовта (курсивът мой - К. З.). В същност какво нещо е Любовта? Казано е, че Бог е Любов. Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. Каква е тази връзка, не може да се каже." Любовта е и връзката между крайното и безкрайното, между човешкото и Божественото. В своето човешко измерение тя притежава естествени граници, наложени й от нашия начин на разбирането и прилагането й. Докато проявата й от страна на Върховния Повелител на Космоса разкрива в пълнота цялата й мощ и безграничност на изявата. В този дух са и размислите на Учителя П. Дънов, който освен това прави връзка между проявеността на Любовта и нейната безграничност, съответно граничност: "Безграничната Любов е непроявената още Любов; в тази Любов е Бог. Чрез нея Той се проявява. Граничната любов е проявената човешка любов. Безграничната Любов няма начало, няма и край. Граничната любов е човешката, която се е проявила и се проявява в живота. Тя има начало и край, затова я наричат временна, преходна. Животът има смисъл само в безграничното и непроявеното." Изписването на целия пасаж в получерен шрифт има за задача да подчертае неговата изключителна важност и дълбочината на прозрението, демонстрирано отново и отново от Пратеника на Небето. За да се ползваш цялостно от даровете на Любовта, би трябвало да познаваш законите на нейното проявление. Повечето беди в нашия живот произтичат именно от тази причина - че не познаваме действието на Любовта в нашия живот. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да заяви: "За оня, който не разбира законите, любовта е наказание; за оня, който ги разбира, любовта е благословение. Страшно е, ако любовта събуди ревност между хората. Разумният намира начин да се справи и с ревността."
Българският език е уникален в редица отношения. Той единствен (поне доколкото ми е известно, без да съм филолог) съдържа две понятия-синоними относно обекта на изследваната тук тема: "любов" и "обич". Първото от тях е от славянски произход, а второто - от прабългарски. Често в разговорната реч ги използваме като взаимно заменяеми. Но от езотерична гледна точка - като носители на определен тип енергия - те притежават съдържание с известни нюанси в проявата им като космически принцип. По този въпрос Учителят на ББ в България съобщава следното: "Думата "Любов" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от центъра на Вселената и отива към периферията, а думата "обич" употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на Битието. Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда."
Когато един ден неминуемо си заминем от този свят (това е съдбата на всички въплътени същества, дори и на великите духовни Учители), ще се изправим пред своите по-напреднали по космическата стълбица на духовното израстване братя и сестри и ще трябва да отговорим на един най-важен въпрос: "Изпълни ли закона на Любовта?" От отговора му и ще зависи как да протече по-нататъшното ни обучение в духовния и материалния свят, условията на следващото или на поредицата следващи въплъщения, кармичните обусловености и задачи, стимулът да продължим напред към крайната цел - съвършенството, единението с Бога. Излишно е да споменаваме, че тези, които ще ни зададат този въпрос, предварително отлично ще знаят и точния отговор. В невидимия свят нищо не може да остане скрито! Но от нас ще се очаква да бъдем максимално обективни и самокритични, за да си помогнем сами в избора на вариантите за по-нататъшния ни път през Вечността. Ключът към тайната на решаването на тази извечно стояща пред индивидуалния дух задача е реализацията на вълшебната триада: Любов - служение - изпълнение на Божията Воля. Това е същевременно и ключът от портала на небесния дворец, в който е скрито най-великото съкровище на Вселената - смисълът на съществуването. Нека отново се насладим на гениалната простота, с която Учителят П. Дънов излага вечните Истини на Битието: "Който служи на ближния си с Любов, той е изпълнил предназначението си, а с това заедно той е осмислил живота си. Щом изпълни Волята Божия, човек изпитва радост. Този човек е готов на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията в живота си с радост и съзнание, че изпълнява Волята Божия."
За окултния ученик червената нишка на неговия живот е Любовта към Бога: "Ученикът започва с Любовта. "Ако Ме любите, ще опазите Моето Слово." Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към теб. Обичай Този, Който ти е дал живота и всички условия" (Учителят П. Дънов). Естествено продължение на Любовта към Бога е тази към духовния наставник - Учител (т.нар. гуру в източната и по-специално в индийската езотерична лексика). Двете проявления на Любовта в този смисъл са неразделни, защото в лицето на своя духовен Учител човекът по духовния Път съзира пълномощен представител на Бога на планетата Земя. В тази връзка Учителят на ББ у нас отбелязва: " Ученикът има Любов към Учителя си. Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава. Ученикът обича Учителя." Учителят неусетно се превръща в жив пример за своите предани ученици: "Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят." За да може да усвои пълноценно всички щедри дарове на Любовта, окултният ученик следва да изпълни едно предварително условие: "Ученикът е възприел правилно Любовта само тогава, когато е примирил всички противоречия в живота си. Иначе той не я е разбрал." За да изпълни докрай закона на Любовта в своя земен живот, ученикът е длъжен да култивира абсолютна чистота във всички свои мисли, чувства, думи и действия: "Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист." Чистотата е незаменимата и непробиваема защитна стена, която огражда ученика от всички неблагоприятни влияния на околната среда: " Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят. Чистотата е неговата ограда." Любовта към Бога сама по себе си подпомага процеса на пречистване. Ако тя не е осъзната и прилагана правилно, тогава окултният ученик трябва да премине през неизбежната зона на страданията: " Ученикът, като люби Бога, се чисти. А може да се изчисти и чрез страданията. Любовта е една жива сила, едно течение, което постоянно иде от Бога и трябва да минава през нашите души." Да живееш в Любовта, това означава да си надраснал всички дребнавости, суети и изкушения на ежедневието. За тебе вече не съществуват неразрешими проблеми: "Когато ученикът живее в Любовта, лесно разрешава всички въпроси и за него не съществуват противоречия" (Учителят П. Дънов).
Изключителен интерес в рамките на това изследване представлява начинът, по който българският духовен Учител разшифрова буквения състав на думата "любов": "Л - е свързването на две души. Ю - е условията. Б - е посятото семе. О - са външните условия. В - е вечността. При буквата "О" има един кръг. При "Б" има кръг, разделен на две." В опознаването и прилагането на Любовта според него се наблюдава логическа градация: "Любовта е, която създава човека, която внася живот, светлина, радост, знание, богатство. Вие трябва да преминете най-първо през любовта на света, докато дойдете до онази Божествена Любов, до непостижимата Любов. Първо човек трябва да започне с малката любов, докато дойде до голямата Любов." На този свят няма по-голямо богатство от споделената Любов! Тя няма и не може да има еквивалент в света на материята. Дори и в най-нищожната си проява тя остава ненадмината по стойност и дълбочина на преживяването. Затова Учителят П. Дънов споделя с разбиране: "Една среща, станала в името на Любовта, струва колкото всичкото богатство на света" (курсивът мой - К. З.). Той ни съветва да отправяме свободно Любовта си към другите хора и към всички същества, без да се надяваме на ответна реакция. Истинската Любов е в безкористието, в лишеното от очаквания себеотдаване. Да очакваш справедлива (от твоя гледна точка) отплата за това, че любиш - това е най- сигурният начин да отпиеш от горчивата чаша на разочарованието: "Обичайте хората, без да очаквате те да ви обичат. Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала." И на друго място в Словото на Учителя на ББ в България: "Противоречията произтичат от това, че искате, когато обичате някого, той да ви плати за любовта."
В крайна сметка именно Любовта е онази, която в най-висока степен осмисля нашия живот. В същност тя е навсякъде, но ние следва да разполагаме с нужните духовни сетива, с които да установим присъствието й, да я посрещнем и да я направим неразделна част от нашето съществувание: "Без Любовта животът няма смисъл. Без Любовта животът се разпада на своите части. Ако Любовта не влезе в човека като плод, той ще изгуби живота си. И когато хората се разочароват от живота, това се дължи на заблуждението, че те очакват животът да дойде по някакъв механически начин, да се налее отнякъде. Не, животът не е механически процес" (Учителят П. Дънов).
2. Степени в проявлението на Любовта
"Щом си в Любовта, ти вярваш и всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в света на Любовта. Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма."
"Четири са проявите на Любовта в човека: като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Това е целият цикъл на развитие от начало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на Земята. Това са корените на Любовта. Любовта като чувство се движи към Слънцето - това са клонищата. Любовта като сила се проявява само у гениите и светиите. Тя се проявява у всички онези, които се жертват за една държавна кауза."
(Учителят П. Дънов)
Начинът, по който Учителят П. Дънов третира понятието "любов", бележи множество допирни точки с традиционното християнско учение. И в двете теоретични системи любовта се разглежда като принцип на Битието (ср. I Йоан 4:8,16: "Бог е любов."), като основа на взаимоотношенията между хората ("Обичай ближния си като себе си..." - Мат. 19:19) и като фундамент на отношението на човека към Бога - "заповед", която "... е най-голяма в закона" ("Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум..." - Мат. 22:36-37). Ала в своите търсения българският духовен Учител отива по-далеч. Той разкрива дълбини и конкретни прояви на Божествената Любов (нейната висша октава), които представляват като разсъждения и обобщения безценен принос към съкровищницата на езотеричното познание: "Четири са проявите на Любовта в човека. Тя действа като стремеж в сърцето. Като чувство в душата. Като сила в ума. Като принцип в духа." На тези четири степени в проявлението на всемирната Любов са посветени и следващите редове.
а) Любовта като стремеж
В това си проявление Любовта е свързана с материалния свят и с физическото тяло на човека; тя е насочена към всички същества от противоположния пол. В началния стадий от своята индивидуална духовна еволюция човекът изразява именно тази степен на Любовта. Тя демонстрира паралели с т.нар. магнетизъм в привличането между половете, за който Учителят П. Дънов споменава на много места в своите беседи и лекции. Той обяснява простичко и достъпно нейната същност по следния начин: "Горенето на сърцето не е любов. Между горенето на сърцето и любовта има грамадна разлика. Горенето на сърцето, това е една от първите фази в развитието на любовта. Любовта на съвременните хора е преходна. Днес тази любов господства в света. Човешката любов е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Привличането, което е резултат на магнетизма, не е любов. Това е магнетична, неустойчива и преходна любов. Магнетичната любов или любовта като стремеж е начало на любовта" (курсивът мой - К. З.). Космическата Любов, извираща непрестанно и неуморно от сърцето на Бога, от Неговото лоно, достигайки до човешкото същество в ранния етап от духовното му съзряване, навлиза в по-гъста среда. Тя неминуемо се пречупва в съзнанието на личността, все още неизкушена да поеме по духовния Път към съвършенството, и претърпява значителни ограничения. Така именно се заражда нейното проявление като стремеж. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов свидетелства, че Любовта като стремеж е кратковременна и неустойчива. За нея българският духовен Учител заявява: "Любовта като стремеж е едно направление, посока, която води към Любовта", очевидно имайки пред вид, че тя е само стъпало, предварителен стадий, подготовка за изявата на великата Божествена Любов.
В това свое проявление Любовта има отношение към старозаветния човек, към неговото равнище на съзнателност. Той посреща изпитанията в живота предимно с ожесточаване и озлобление. Водещият мотив в действията му е "борбата за живот", а заветът му е: "Око за око, зъб за зъб!" Житейската среда на старозаветния човек е ограничена в мащабите на семейството, рода или племето. Основната му цел е придобиването и увеличаването на материалните блага, в името на които той е готов да употреби сила. Така че той не се спира пред използването на насилие, особено ако е засегнат личният му интерес. В мислите и поведението си изхожда на първо място от потребността да удовлетвори егото си. Интересите му имат за горна граница националния шовинизъм. Преобладаващата част от нашите съвременници отговарят именно на това равнище на съзнанието. Те се прекланят пред идола на частната собственост и разглеждат жизнената си среда изключително като източник на блага за собствена изгода. Следващата мисъл на Учителя П. Дънов има пред вид това равнище на съзнанието: "Сега законът на физическото поле е такъв: хората, които са по-близко до нас, с тях ние имаме по-близки отношения, можем да им помагаме, а на другите не можем да помагаме външно, понеже са далеч, няма възможност за това."
б) Любовта като чувство
Както вече бе посочено по-горе, второто проявление на Любовта - като чувство, действа в душата на човека. В случая тя е свързана с астралното (емоционалното, чувственото) тяло на личността и е насочена към един единствен представител на противоположния пол. Очевидно е, че тази степен в проявата на Любовта е по-издигната от предходната. В своето разширено действие тя засяга и отношенията между приятели и въобще хора със сходни жизнени цели. Братството между хората - един вековен, дори хилядолетен идеал на земното човечество - е основана именно върху Любовта като чувство, проявена в душата. В тази си изява Любовта засяга духовното естество на личността, нейното нравствено чувство. На този етап от духовното съзряване на индивидуалността човешката чистота и устойчивост бележат значителен ръст. Важен щрих от мотивацията на този тип мислене и поведение откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "За някого казвате, че го обичате повече. Обичате някого повече, но ще дойде смяна, понеже ние стоим на едно място, а Божественото се движи. Но ако ние се движим с Божественото, тогава няма да има смяна."
Любовта като стремеж може да бъде сравнена с корените на дървото. Те навлизат дълбоко в земята, т. е. във физическия свят. А Любовта като чувство съответно отговаря на клоните на дървото. Те растат нагоре и отправят взор към Слънцето. Това проявление на Любовта съответства на манталитета на новозаветния човек. Житейските изпитания предизвикват у него предимно реакцията на съблазняване, усъмняване и разколебаване. Възгледите му достигат границата на колективното съзнание, обхващайки общия му интерес със съмишленици и съидейници. В убежденията си се колебае между вярата и безверието. Разглежда света като сцена на вечната битка между доброто и злото. Издига в култ благотворителността, която може да го подпомогне в постигането на най-важната му жизнена цел - спасението на душата.
в) Любовта като сила
Това проявление на Любовта е свързано с умственото (менталното) тяло на човека и е насочено към група от хора, обединени въз основа на някакъв принцип. Тази нейна изява бележи на свой ред няколко степени. При първата от тях благото, което човек желае за себе си, е готов да го предостави на всички. Тоест той го желае не само за собственото си "аз". В този смисъл правдата и свободата, които са цели в неговия живот, той се стреми да придобие и за всички останали. Усилията на човека да култивира тази степен в проявлението на Любовта невинаги са сполучливи. При провал тя би могла да деградира до нетърпимост, шовинизъм или фанатизъм с цялата гама разрушителни въздействия, характерни за тях. В по-високата си степен Любовта като сила е отправена към цялото човечество. В завършения си вид тя служи като основа за реализацията на идеята за братство между всички хора. Висшата изява на Любовта като сила е дефинирана от Учителя П. Дънов, както следва: "Любовта като сила в своя чист вид, в своя висш стадий се проявява само в светиите, в хората, които са готови да се пожертват за една Божествена идея. Всички онези, които са възприели Истината и искат да защитават Любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват Любовта си в жертва."
Проявлението на Любовта като сила кореспондира със съзнанието на праведните. Изпитанията по жизнения им път предизвикват у тях преди всичко натъжаване, наскърбяване и страдание. Готови са да пожертват личното си благо в името на общото. Проявяват се като предани труженици на Божията нива, предвестници и носители на нови, прогресивни идеи. Застават в първите редици на обновлението в науката, изкуството, социалния живот. Приемат възгледите на новите идейни течения в областта на духовността и се стремят да ги отстояват и разпространяват. Потенциални последователи са на великите духовни Учители на човечеството. Загрижени са за правовия ред в държавата, за стриктното спазване на правата и задълженията на личността. Отричат категорично употребата на насилие във всички негови разновидности. Признават правото на мнозинството и приемат като критерий за порядъчност реда, законността и справедливостта на всички равнища. Те са хора на дълга.
г) Любовта като принцип
"Любовта е първият велик Принцип на Бога, чрез който Той се проявява. Христос е изявление на тази Велика Любов."
"Физическата любов се изразява чрез външни движения. Например, майката взема детето си, подхвърля го нагоре, милва го, целува го и прочие. Духовната Любов се изразява чрез хубави думи. А Божествената Любов - в мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език. И затова там се мълчи!"
(Учителят П. Дънов)
За да постигне осъществяването на тази степен в проявлението на Любовта, човек би трябвало да е преминал успешно през предходните три стъпала, явяващи се подготовка за нея. Любовта като принцип обгръща всичко. За нея Учителят на ББ у нас споделя: "В Любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света. За нея няма зло, всичко е добро и възвишено. И там е безсмъртието - свят, в който няма смърт, а има възкресение. За тази Любов се казва в Писанието, че тя е "път към съвършенство"." Възкресението в този случай илюстрира прехода на човешкото съзнание в по-висок стадий на еволюцията си. Любовта като принцип по своята същност е мирова Любов. Тя е свързана с висшата духовна същност на човека и е насочена към всички живи същества. Тя бележи и пробуждането на свръхсъзнанието у човека. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: " Човек трябва да събуди висшето "аз", т. е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави една ясна представа за Любовта и ще познае Бога. Човек може да прояви напълно Любовта, като почне да живее със съзнанието си в причинния свят, дето Един живее за всички и всички - за Един." От позицията на разглеждането стадиите в проявлението на Любовта като дърво с корени и клони той обобщава: "Всеки, който иска да разбере смисъла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, клоните, през цвета, който е силата на Любовта, и да опита плода му, който е принципът на Любовта. Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на Любовта, ще дойдеш най-после до принципа - до плода на Любовта - и той ще ти даде смисъла." Процесът на придобиване Божествената Любов е белязан с постепенно разгръщане и разширяване, докато тя обгърне в духа на човека всички хора, всички същества. Пилигримът по духовния Път вече добива картинна представа за същността на Цялото, изградено от своите части, свързани с безсмъртната нишка на Любовта. И това съвсем не е финалът на неговото духовно израстване, а само и единствено предпоставка за по-нататъшно издигане в посока безкрайността на Развитието: "Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината обича всичко като едно цяло. Не обича ли всичко, той не е истински човек. Като обича всички, човек постоянно расте и се развива." По този начин окултният ученик все повече се доближава до идеала да обича така, както само Бог е способен да обича. Понеже изконният стремеж на Божията Любов е да бъде предоставена свобода на всяко живо същество да се прояви така, както Бог се проявява. В крайна сметка истинската, Божествената Любов включва в себе си благото на всички същества. В тази насока са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Когато Божията Любов озари човека, той обича всички хора. Тя го свързва с техните души. В Абсолютната Реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо!" Любовта в проявлението си като принцип представлява и живата свръзка на съвършенството: "Първата връзка е от Бога към нас. Втората връзка е от нас към Бога, т. е. от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека. И четвъртата, най- възвишената, е: от Бога към Бога. При четвъртата връзка човек вижда в лицето на другите Бога така, както го вижда в своето лице."
Любовта в проявлението си като принцип е приоритет на окултните ученици. Това са онези пробудени души, разпознали своя духовен Учител и следващи го предано по пътя към съвършенството. Те са неговите помощници, съратници и сътрудници в утвърждаването на всички нови епохи и култури. Апостоли в разпространението на новите идеи, те са пожертвали всичко лично пред олтара на Божието свято дело. "Моралът на ученика е Божествената Любов! " - казва Учителят П. Дънов. И на друго място в своето Слово той доразвива тази мисъл: "Когато ученикът влезе в Любовта, там има вече други закони. Любовта е нещо духовно. В Любовта няма раздяла. В Божествената Любов няма прекъсване; тя вечно расте." Ученикът по духовния Път е призван да различава изявите на Любовта. Това е жизнено необходимо за неговото самоопределение по посока на Светлината. В случая той е длъжен да приложи придобитото от Учителя знание, за да получи желания резултат. По този повод българският духовен Учител изтъква: " Ученикът трябва да различава Любовта. Тя може да бъде физическа - механическа, духовна, а може да бъде и Божествена. През тези три положения всички енергии се трансформират. Ученикът трябва да живее в духовната и Божествена Любов. Физическата се мени и променя; духовната се променя, без да се изменя, а Божествената
не се променя, нито изменя, а само расте!"
* * *
Любовта е единствената реалност.
В нея съществуваме.
Чрез нея живеем.
Тя е онази живителна творческа сила, копнеж и стремление, която дарява смисъл на кратките ни земни дни.
Любовта е и най-вярната пътека, която ни отвежда до Бога, Който сам е Любов.
