НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа

  Учението на Бялото Братство 1 - Константин Златев
Алтернативен линк

VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа


1. Произход и същност на човека


"Под човек разбираме същество, което мисли."
(Учителят П. Дънов)

Централен обект за изследване в учението на ББ, представе­но в нашата страна от Учителя П. Дънов и което назоваваме още "Новото учение", е човекът. Сериозният изследовател при своята работа над теоретичното богатство на Учителя П. Дънов рано или късно достига до извода, че в никое друго учение човекът не е про­учен така детайлно. Обект на задълбочен анализ са неговата динамика, всички процеси, характерни за човешкото същество - физически, физиологически, психически, умствени (ментални), ду­ховни и Божествени, както и взаимоотношенията между тях и кос­мическите процеси, с които те са свързани. В Новото учение пред­мет на изучаване са законите на живота, законите на човешките мисли и чувства, законите на отношенията и взаимодействията меж­ду мислите, чувствата и постъпките. По този път на анализ и зак­лючения с висока познавателна и практическа стойност постепен­но бива изграждана една съвършено нова наука за човека - нова психология, логика и етика, нова анатомия и физиология. Изхож­дайки от видимото, конкретното и вещественото, Новото учение про­никва в тайните на човешкото битие, разкривайки методите, които са необходими за развиване на умствените и духовните сили, спо­собности и органи.

Какъв отговор дава учението на ББ на въпроса за произхода на човека? Ето съответен цитат от Словото на Учителя П. Дънов: "Бог, след като се е ограничил, е създал човека." Доброволното самоог­раничаване на Твореца-Бог - което не накърнява ни най-малко Не­говата абсолютна същност и съвършенство - е изходната предпос­тавка за сътворяването на живото същество "човек". Официалната наука, която по съдържанието си представлява рационален (умо- постигаем) вид познание, анализирайки фактите, свидетелствата и хипотезите от биологическата еволюция на живите същества на пла­нетата Земя, достига до заключението, че между организмите на по-високо еволюиралите животни (особено бозайниците) и орга­низма на човека има известно сходство. Това подвежда някои от учените - най-вече последователите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин - да мислят и отстояват възгледа, че човекът е произ­лязъл от животните. В противовес на това схващане езотеричното познание, окултните науки и свещените писания на всички светов­ни религии утвърждават тезата, че човекът има Божествен про­изход. Този контраст на мненията поставя на дневен ред извънред­но важния въпрос за успоредното протичане и взаимодействие­то между биологическата и духовната еволюция. Първата е са­мо канавата, фонът, върху който се изявява втората. Духът като би- тийност предхожда материята (идеалистическият тезис на филосо­фията). Той използва нейните безчетни форми за своето проявле­ние и в името на индивидуалното развитие и израстване на всички живи същества.

В съответствие с учението на ББ човекът е участник в космичес­кия Живот. Както цялата мирова реалност, така и той се състои от външна - физическа, нетрайна, преходна страна, и от вътрешна - онова, което е вечно у него, неговата душа и дух, които са "искри" или "лъчи" от Лоното на Върховното Божество. По този повод Учи­телят П. Дънов отбелязва: "Има нещо у човека, което не умира - и в този, и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът (курсивът мой - К. З.). То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо Божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има, с една реч, всички нужди и сла­бости на животното." Както вече посочихме, Бог, "като се огра­ничил сам в Себе Си, е създал човека". Всички същества живеят в Бога. Преди човек да се роди той е "бил в Него, както житното зрънце, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца". Човек не е дошъл на земята за нищо друго, освен за да учи и да твори, като "приема и проявява Божията Любов". Венецът на творението - това е човекът, когото "Божественият Дух превърнал от песъ­чинка в бисер". В този ред на мисли Учителят на ББ в България допълва: "Бог, Божествените сили създадоха човека. Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и душата влизат в него и го одухотворяват. Тялото нито е вечно, нито е абсолютно реално. Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека."

Истинската същност на човека е неговата душа и духът му (ср. Бит. 2:7), затова целта на съществуването му е "човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благо­датта". Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле. Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайни­те предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдър­жа в себе си всички възможности на един живот на Любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези въз­можности, той постепенно се трансформира, постепенно преми­нава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпа­ло след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, пос­ле гениален, след туй светия и най-после Учител."

От позициите на тези разсъждения скалата на духовната еволю­ция на човека според Учителя на ББ у нас придобива вида:

обикновен човек
талантлив
праведник
гений
светия
духовен Учител

На друго място в своето Слово той хвърля допълнителна светли­на върху взаимоотношението между видимата (тленната) и неви­димата (нетленната) природа на човека: " Човек е едновременно фи­зическо и духовно същество. Душата е, която управлява това съ­щество. Тя е полудуховна и полуматериална "физическа материя" - това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят - това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата - това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви (курсивът мой - К. З.)."

Според учението на ББ човекът е проявление на единното Битие: в него това битие разкрива своето естество. "Искате да разберете какво нещо е човекът сам по себе си. В човека всички неща на Бити­ето се осмислят. В човека живеят и боговете" (Учителят П. Дъ­нов). Той обаче далеч не е висшето проявление на това битие. Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в себе си естеството, устройст­вото и великите сили и тайни на цялото Битие. Чрез своята физи­ческа природа човек е едно с материалния свят; посредством своето астрално (емоционално, чувствено) и ментално (умствено) тяло той е свързан с по-висшите светове. Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Бо­жествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който нарича­ме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П. Дънов, - а Божественото - това е същността на човешкото ес­тество." В сегашната си форма човек само отчасти е проявил сво­ята изконна, истинска същност; той тепърва има да се проявява. Заключението на великия духовен Учител е, че: "Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че об­разуват цялостния човек."

Разширявайки мащабите на своето проникновение до размерите на общовселенско обобщение, на друго място в учението си П. Дънов подчертава: "Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена - всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човеш­ка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките съ­щества от другите системи са далеч по-напреднали от човека, за­щото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус, например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. (Тук може би е любопитно да отбележим, че петричката ясновидка Ванга определи духовното равнище на земната цивилизация като "детска възраст на разума" - бел. К. З.) Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище." Тези изключително интересни сведения, предоставени от Учителя П. Дънов на всички негови съвременници, ако бъдат правилно разбрани и осмислени, биха могли да спестят редица тълкувания и спекулации с темата за извънземния живот и разум, за НЛО и посещенията на представите­ли от други цивилизации на нашата планета. Очевидно е - в духа на казаното тук от него, - че той поставя извънземните разумни същес­тва и земните хора в непосредствено духовно родство, наречено от него "една и съща човешка раса". Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всич­ки ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюци­онно развитие.

От особено значение за нашето изследване е и категоризацията на факторите, които Учителят П. Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и све­тът. Личността на човека не е нищо друго освен отражение на Бога, т. е. Неговата единична проява върху човека (курсивът мой - К. З.). Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отра­жение на Божествения свят върху физическия." На друго място - в пълно отрицание на официалната научна теза на геологията, ан­тропологията, археологията и историята - Учителят на ББ в наша­та страна посочва точния момент на появата на човека върху наша­та планета: "Човешката форма се е явила на Земята отпреди 18 милиона години. Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява." Важно е да отбеле­жим, че това изявление получава потвърждение и в други езотерич- ни учения: в антропософията, теософията, Агни-йога и др. Има се пред вид, че преди 18 млн. г. индивидуализираният човешки дух за първи път е придобил възможността да се прояви на нашата плане­та в материална форма - човешкото тяло. Преди това милиарди години наред - с помощта на далеч по-напреднали духовни същес­тва - са били изграждани невидимите тела на човека, познати като ментално (умствено), астрално и етерно (жизнено). Според Учителя от земната Йерархия Джуал Кхул (Тибетеца) - между другото, от­ричан от някои авторитети или дори обявяван за адепт на Черната ложа - точно по същото време (18 млн.г. назад) е била създадена и Йерархията (Светоначалието) - общността от напреднали в духов­ната си еволюция индивидуалности, приключили със своя матери­ален етап от развитието си, - за да наблюдават, насочват и контро­лират (без нарушаване свободната воля на хората) глобалната ево­люция на земното човечество.

Учението на ББ утвърждава становището, че за всяко явление, факт, събитие, действие и същност в нашия материален свят има духовни причини. Причинно-следствената връзка в Космоса (на­речена на Изток закон за Кармата) има абсолютен характер. Всяко нещо, което съществува, проявява се или се случва в материалния свят (в нашия случай - на планетата Земя), е плод на семена, засети преди това в невидимата реалност, в духовната вселена. Аналогично - и човешкото тяло, формата, в която се изявява индивидуализира­ният човешки дух, е резултат от извършеното от него в духа в пред­ходните му съществувания. По този повод Учителят П. Дънов отбе­лязва: "Външната форма на човека е копие от миналата му рабо­та, т. е. на това, което в миналите животи е вършил. Всичко е отпечатано върху човека." Тук си позволяваме да допълним, че върху физическото тяло на човека във всяко конкретно прераждане - освен духовните натрупвания към момента на превъплъщението - въздейс­твие оказва и кармичната програма за съответния живот. Например, един слепороден човек. Според езотеричното познание духовната при­чина за неговата слепота би могла да бъде проявената от него в ми­нал живот изтънчена жестокост, включително самият той да е лишил от зрение друго или други живи същества. Кармичната му програма за прераждането, в което той се ражда сляп, изисква от него освен да заплати адекватна цена на това, което е извършил в миналото, но и в настоящия си живот да развие смирение.

Разглеждайки проблема за произхода на човека, Учителят П. Дънов добавя нови щрихи към вече известните факти и хипотези. За някои от последователите на езотеричната мъдрост те със сигур­ност ще прозвучат твърде изненадващо: "Ние сега философстваме. И правим една погрешка, като мислим, че над човека няма други същества. Земните хора още не са най-високите представители на човешката раса. Ние сме най-последните представители на чо­вешката раса. Най-грешните типове от Слънчевата система се изпращат на Земята за изправление. Съгрешилите на Слънцето, на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Венера - всички ги изпращат тук на заточение. Вие сте дошли от разни системи - не че сте най-лошите, но не сте били много напредничави там." Не звучи твърде хвалебствено като за "венеца на творението", нали? Затова пък можем да го приемем за напълно достоверно. Впрочем - не малко от нашите дела го доказват, и то съвсем убедително.

След като е хвърлил достатъчно светлина върху произхода на човека, Учителят на ББ у нас спира вниманието си на съществени подробности, разкриващи в дълбочина и неговата същност. По-кон­кретно - той проследява взаимодействието между човешката лич­ност и Живата Разумна Природа като съотношение между частта и Цялото: "Природата не е създала човека за играчка. Природата прави с човека един от великите опити в света. В Битието човеш­ката раса съществува, тя заема същото място, каквото белите дробове и сърцето в тялото. Какво нещо е човекът в Космоса? В Битието човекът сега е дробовете и сърцето. Такова е отноше­нието. Следователно цялата природа иска човек да мисли правилно, да чувства правилно и да действа правилно." На друго място в Словото си великият духовен Учител детайлизира смисъла от при­съствието на човека върху материална планета като Земята: "Земята е опитно училище, в което се дават трудни задачи. Каква по-труд­на задача можете да намерите от тази, да изпратят един греш­ник на Земята и да го заставят да живее добре? Той трябва да намери при какви условия да се постави, как да измени живота си външно и вътрешно, да не греши. Ако този грешник не е надарен с някаква дарба, ще се намери в чудо. Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: "Само смъртта може да ме из­прави. " Смъртта обаче е случайно явление в живота. Да живее човек, това е в реда на нещата, това е Божествено."

Първостепенно по важност езотерично правило е, когато преце­няваме дадено действие на един човек, да не подлагаме на оценка личността като цяло, а само стойността и естеството на постъпката му. В противен случай рискуваме да отъждествим външното (дейст­вието) с вътрешното (характера на човека, неговата дълбока същ­ност). Дори и извършеното от него да е симптоматично за цялостна­та му природа, то все още далеч не изчерпва характеристиките на човешкото същество. Та нали човекът е микрокосмос, затаил в своя висш "Аз" могъщия потенциал на целия Космос?! В това направле­ние си заслужава да предложим някои ценни размисли на Учителя П. Дънов: "Външните проявления, това не е човекът. Някой се раз­гневил - това не е човекът. Някой се проявил зле - това не е чо­векът. Друг постъпил добре - и това не е човекът. Това са само професорски дрехи, но истинският професор не е в тях." В учени­ето на ББ, чиято интерпретация предлагаме тук, Учителят П. Дънов обяснява защо човекът е наречен "венец на творението": 1) понеже е сътворен последен (в шестия "ден" - т. е. творчески период или ци­къл - на Бога, непосредствено преди Неговата "почивка" в седмия "ден"; ср. Бит. 1 гл.); 2) понеже според Божия план има за задача да увенчае творението. И така, човекът е сътворен последен - каквото и да означава това. В същото време той е в процес на непрестанно развитие и усъвършенстване. Сиреч - сътворяването му като после­ден във фалангата на творенията не му е придало завършен вид. Как да се ориентираме в тази хронология и при отчитането на всички условности при използването на понятия, разполагащи обективните реалности във Вселената сред времето и пространството? Учителят П. Дънов отново се опитва да ни помогне: "Сегашният мислещ чо­век е създаден по особени закони. Той е едно средно звено. А човекът е крайното създание в природата. Зад човека нищо не съществува вече. Ако попитате "що е човек"? - Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава. Извън човешкия дух, извън чо­вешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето същес­твуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе. Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безс­мъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво?", "Как?" и "Защо?". Търси, откакто свят светува. И понякога открива отговори - бисери от блестящата броеница на космическата Божест­вена Премъдрост. Ето един от тях: "Човек е свързан с разумния (не­видимия - бел. К. З.) свят, със същества от висока култура - светии, ангели, архангели, херувими и други, които държат сметка за всяка негова постъпка, дума, мисъл, чувство" (Учителят П. Дънов).

Това, което отличава човека от всички останали, познати нам живи организми, е неговата мисъл. Каква е дълбоката окултна при­чина за тази разлика - вододел сред царствата на Живата Разумна Природа? Ето мнението на Учителя на ББ в България: " Човек мисли, защото е индивид, а не вид. Минералите, растенията, животни­те са видове, те си приличат. При човека един с друг не си приличат. Баща и син не си приличат. Всеки човек е нещо особено, специфично. Човеците са много разнообразни. При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие." Казано с други думи: човекът е първото в йерархията на живите същества, което притежава индивидуален дух, частица обособена Божествена искра, монада. Според езотеричното познание представителите на по- нисшите царства - животни, растения и минерали, не са индиви­дуалности, като видове те биват направлявани от колективен ра­зум - групова душа. " Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато животните са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън" (Учителят П. Дънов). Такъв е първона­чалният замисъл на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото.


2. Етика. Културата на Любовта


Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху ос­новополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот. Неговият морален свят притежава редица доб­родетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие. Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за пре­раждането и така от един живот към друг върви по пътя на духов­ното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гор­до!" В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си чети­ри неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо тряб­ва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е ед­но животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние." От особено значение в този дълъг и съвсем нелек процес на пречистване е взаимопомощта между хората, съзнателното извършване на добри дела. Нерядко този положителен обмен между тях крие своите корени в миналото, в предишни въплъщения: "Някой човек ви прави добро. В минало­то вие сте му правили добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне" (Учителят П. Дънов).

В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с живота на цялото Битие. Той се насочва и управлява от великата Божествена разумност и Любов. Последните се изразяват както в самото естество на човека, така и в истината, че за всекиго от нас са открити възможностите за неограничено развитие и духовно израстване, за постигането на ис­тинско щастие. Смисълът на човешкия живот на земята през мно­жеството превъплъщения е реализирането на една все по-висока степен на разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-извисен живот и освобождаването от ограниченията на нис­шите форми на съществуване. Залог за осъществяването на тази програма-максимум за земното битие на хомо сапиенс е вложеният у него Божествен потенциал, измеренията на духовната му същ­ност - проекция на Божието върховно естество. Разгръщането на този негов безсмъртен компонент на личността и сблъсъкът с изпи­танията на материалната действителност каляват характера на чо­века и избистрят до степен на блясък цветовете на аурата му. "Най- ценното у човека - това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие харак­тер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, ко­ето дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съ­четание на добродетели" (Учителят П. Дънов). Очевидно - според това мнение на българския духовен Учител - добродетелите (кул­тивирани, укрепнали, проявяващи се във всички области на живота) са червената нишка и основният отличителен белег на човешкия характер. С тях именно той свързва петия водещ, Божествен прин­цип на Новото учение. Разбира се, изтъквайки тази тяхна решител­на роля в изграждането на характера и облика на пробудената душа, той има пред вид преди всичко ученика по духовния Път: "Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го нап­рави мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите - това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на Живата Природа. Ето защо под думата "човек" се разбира сбор от всички добродетели." Допълвайки своите раз­съждения по темата, Учителят П. Дънов заявява: "... Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се чове­кът в неговата първична проява, така нареченият Космичен Чо­век. " Тази изходна теза дава възможност за редица интересни и ценни тълкувания. В пряка връзка с нея са и размислите на Учителя на ББ у нас относно взаимообусловеността между Учителя от зем­ната Йерархия Иисус (според теософската класификация), предос­тавил доброволно за период от три години тялото си на върховното Космическо Същество Христос, за да може То да изпълни Своята мисия (според антропософското разбиране на д-р Р. Щайнер, което е в съзвучие с езотеричното).

За отбелязване е спецификата, която Учителят П. Дънов прида­ва на това решаващо за еволюцията на земното човечество взаимо­действие: "Исус" - това е едната опорна точка на човека. "Хрис­тос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека. Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на стра­данията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер."

Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ. Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на душата. (На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колектив­но съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическа­та бяла раса). Следващите етапи от еволюцията на съзнанието, ко­ито човечеството следва да преодолее, са: колективно, Космическо и Божествено съзнание.

Най-важният момент във философията на развитието на Учителя П. Дънов е убеждението, че сега цялата планета и човечеството нав­лизат в нова епоха. (Въпросът ще бъде разгледан по-подробно в по­нататъшното изложение, в рамките на следваща лекционна тема. Тук ще бъдат изложени някои от водещите ракурси на тематиката за Новата култура - култура на Любовта.) Тя е свързана с вълна, изпратена от "Великия Разумен център на Вселената". В новата епоха "Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието" и ще навлезе в ерата на Водолея (от астрологическо гледище една подоб­на ера трае 2160 години). Сред хората ще дойде, по-точно - ще се утвърди, "шестата раса, която ще бъде преход между ангели и човеци; в нея всички ще бъдат ясновидци". Новата култура на VI раса е културата на Любовта, тя е "онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички". Съв­сем не е случайно, че именно Любовта - Божествената, а не човеш­ката Любов - ще бъде главната отличителна черта на този период от развитието на земното човечество. Именно Любовта е онази ха­рактеристика на Бога-Творец, която може да бъде отъждествена из­цяло с Неговата същност и която Той е заложил и в ядрото, в изкон­ните дълбини на сътвореното от него разумно същество, наречено "човек": "Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истинс­ки човек. Той няма още "образ и подобие Божие" (Учителят П. Дънов). В нашия, общо взето, грешен и изменчив свят "ще настъ­пи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на фи­зическия свят; ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание". Основният принцип на новата култура ще бъде "живот за Цялото" (курсивът мой - К. З.) - "идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура". Новото човечество ще служи не на егоизма, а на алтруизма. В бъдещето то ще представлява от социал­на гледна точка "една огромна задруга, в която големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи - малките братя". И именно от славяните се очаква да внесат сред хората "чувството на съзнателно побратимяване". До този космически момент зем­ните хора са наблягали най-вече върху развитието и утвържда­ването на менталния принцип - ума. Това е била главната задача на V-та коренна раса. При славяните отличителната характеристика, която ги прави най-подходящи за провеждането на Божия план в настоящата епоха - установяването на Новата култура на Лю­бовта - е съчетанието между силно развит ум и пламенно, лю­бящо сърце. На този проблем Учителят П. Дънов посвещава зна­чителен брой свои беседи и лекции, изяснява го и в лични разгово­ри с последователи: "Не е умът, който ще спаси света. Умът е само оръдие за обработване на човешкото сърце. Той е ралото, мотиката, с която можем да копаем. Ония, които не са сфор­мирали своя ум, трябва да го сформират и оттам да слязат към сърцето. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или култура на обичта. От сърцето започва новата култура! Всички желания в нас, които разрушават Божественото, трябва да ги отмахнем. Те не са наши, но са остатък от една много ста­ра култура. Колкото по-скоро ги отмахнем, толкова по-скоро ще дойдем до онова вътрешно състояние, което носи подем и мир. Новото, което иде сега, ще заздрави всяка рана на душата, сърце­то и тялото." Той добавя и извънредно любопитна информация относно радикални промени в земния релеф, които ще съпътстват утвърждаването на Новата култура: "Сегашните континенти ще изчезнат. Ще се явят нови континенти. Всяка промяна, която става със Земята, става и вътре в нас. Ако успеем да създадем нови форми, ще влезем в новите условия."

Един от най-съществените елементи на културата на Любовта според учението на ББ ще бъде премахването на всички ограничения. Предпоставка за тази грандиозна по мащаби промяна ще бъде съз­ряването на общественото съзнание, преодоляването на предразсъ­дъци и погрешни убеждения, които хилядолетия наред са спъвали хода на човешката еволюция. Новата култура, от позициите на тези разсъждения, представлява преди всичко нов морал, нов начин на мислене и поведение. Не бихме могли да очакваме, че всички земни хора са достигнали едновременно до аналогично рав­нище на своето духовно израстване. Както винаги, има напреднали и изоставащи. За всички тези процеси на глобални изменения в човешката характерология и на съответствие (или несъответствие) спрямо реформаторската дейност на Духа на Времето Учителят П. Дънов изтъква: "Ние воюваме, за да съборим на Земята затвори­те и бесилките. Това, което светът събаря, ние градим, а това, което те градят, ние го събаряме. По това се отличава новото учение от старото. Новото учение събаря всички затвори и окови. Ние сме в ледове, които трябва да се разтопят. Без Любов не може да има единство, не може да има братство и равенство.

Трябва да внесем Любовта и тогава ще говорим за братство и равенство. В Божествената школа са новите принципи на бъде­щото общество. Красив е животът и колкото влизате по-навътре, толкова той става по-красив, по-уреден и по-приятен. Сега сме в епохата на пробуждането. Едни ще се пробудят по-рано, други - по-късно. Новата фаза - това е фазата на Любовта. Мъдростта ще бъде в помощ на Любовта. По-рано е било обратното." Едва в разцвета на Новата култура хората ще заживеят в отношения на пълна хармония помежду си. Тогава именно ще бъде осъществена старата мечта на великите духовни учения за пълноценна братска общност между човеците, комуната на равноправието, полезния труд за Общото благо и максимално справедливото разпределение на бла­гата. Началото бе положено в будизма с неговата сангха. Нейните мащаби останаха твърде ограничени, най-вече сред монашества- щите. Иде редът на всеобщата човешка планетарна комуна!

За да бъде постигнато подобно равнище на хармонично между- човешко общение, всеки един от нас следва да извърви своя собст­вен път. Както е известно, всяка значима промяна в света, в който живеем, започва от личността, от съзнателното самоизграждане на индивида. Едва след като сме събрали нещо в себе си - в сърцето и душата, - едва тогава можем да предлагаме от своето духовно сък­ровище и на другите. Безрезервно и безкористно, разбира се. Иначе остават само думите. Планини или лавини от думи без покритие, без да си го преживял, да си го изстрадал и това, за което говориш, да е станало част от самия теб. И в това отношение най-бързият, най-сигурният и най-ефективният метод е този на Любовта. Тя проп­равя с безпогрешен усет пътища навсякъде, във всичко и между всички. В този дух е и препоръката на Учителя П. Дънов: "Връзките между вас да бъдат Божествени. Господ образува сега една Бо­жествена организация, която почива на закона на Любовта. Дойде ли Любовта, тя ще ни организира! Никаква връзка не може да съществува между хората, докато не се проникнат от желание­то взаимно да си помагат. Сега на стари и млади препоръчвам Любов, която никога не престава. Тя изтича от един непрестанен извор, на който ще отворим място в сърцето си. Спасението е там. Не се старайте да обяснявате Любовта. Но всяка ваша пос­тъпка да бъде заквасена с Любов." И на друго място в Словото му: "Между всички хора трябва да има разумни отношения. А това са отношенията на онези Божествени връзки, с които душата е ода­рена. Всяко нещо, което се прави без Любов, е престъпление (курсивът мой - К. З.). Трябва да се съединим помежду си! Това съединение ще донесе благата, които чакаме. Любовта изгрява в света. Досега почти никой никого не е обичал. Това, което нари­чат хората любов, е залъгалка. Едно от качествата на Любовта е постоянството, неизменността. Който истински обича, той никога не се мени. Щом хората са изменили любовта си към вас, трябва да знаете, че те никога не са ви обичали. В живота на съвременните хора Любовта се явява само за миг и веднага след това изчезва. Вследствие на това те страдат. Това не е изгубване на Любовта, но няма условия тя да се прояви."

Въплътената в ежедневния живот - и в малките, и в големите неща - Любов изпълва човешкото същество с усещането за пълнота, с великата радост на Божественото самоотдаване. Тази радост ня­ма равна на себе си. Тя е последната стъпка към блаженството - онова състояние на неизменна и постоянна връзка с вечния Източник на живота, което прави преживяващия го недосегаем за никое от изкушенията и бурите на материалното битие. В същност то е еле­мент от космическото съзнание поради дълбините на своята всеоб- хватност и позитивен заряд. От спорадично, твърде рядко срещано явление състоянието на вътрешна радост и пълнота ще се превърне в повсеместна характеристика след триумфа на Новата култура в планетарен мащаб. За това време на сбъднати хилядолетни човеш­ки мечти Учителят П. Дънов казва: "Новата култура е култура на радостта! Всички ще бъдете носители на културата на радостта. Едвам сега хората почват да разбират, че светът ще се оправи само чрез Любовта. Нещастието на хората е, че те не разбират и не познават Любовта. Тя не иска нито господари, нито слуги. Светът страда от господари и слуги. Какъв е смисълът на Лю­бовта? Да научи човека правилно да живее. Изисква се време, до­като стане преврат в умовете на хората, за да разберат велики­те Божии замисли. Пътят, по който вървите, е добър, но трябва да направите още една стъпка. Любовта ще дойде от всякъде. Ще дойде от животните, от дърветата, от камъните, от свет­лината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората."

С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наисти­на, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповяд­ва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е при­ложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нет­райно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий да­ва израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жер­тва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предло­жи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж за­винаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъж­денията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе. Защото Бог е, Който дава. Когато даваш, Бог е, Който дава чрез теб. Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път. Като почне да мисли, че той за нея е всичко, тя е на погрешен път. Идете, пог­леднете гробищата. Какво показват те? Каква утеха е това? Ще погребват в гробища, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божест­веното начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тяло­то, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съз­нанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и ма­кар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на негови­те виждания това е общност на духовно равнище - между човешки­те души и сърца, обединени от търсенето на царството на Косми­ческия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеж­дението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание.

Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разг­леждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина. А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се про­явява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство. Бог твори и съз­дава, за да изяви Своята Любов. Тази именно Любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си. Тя разпръсква навред светлина, радост, мир, хармония и красота. Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл.

Етическото учение на Учителя П. Дънов почива върху схваща­нето, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас". Това значи човек да встъпи във вечния живот на хармония и единство. Такава е и, както вече бе изтъкнато, най-съществената задача на човешкото същество - да предостави условия на Бога да живее в него, на "вечния живот" - възможност да се прояви в граничното. Създавайки света, Божеството изпраща човека в него, за да изпита характера си, да познае своя разум и сърце и в крайна сметка - своята същност; да научи и разбере пътищата, по които трябва да върви, за да достигне тази върховна цел - Бог да заживее в него. За постигането на тази цел всички жертви са достойни и навременни. И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си до­шъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже Своята Любов към тебе. И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас. Ако не може­те да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов).

За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло. Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на Любовта. Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното. Човек е произлязъл от Доброто, а от човека е произлязло Злото. Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г. В. Ф. Хегел) - са проява на Великата Разумност в света. Те съответстват, макар и условно, на етапите в закона за цикличното развитие - инволюция и еволюция. Но творчески по съдържание е принципът на Доброто, тъй като то е породено от съзидателната отнологическа сила - Лю­бовта. Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на Бога - Любов, Мъдрост и Истина. "Любовта носи изобилния и пълен живот, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи сво­бода!" - казва Учителят на ББ у нас. За да върви в пътя на Доброто, човек трябва да изпълнява трите закона на Любовта - към Бога, към ближния и към себе си.

Коментирайки проблема за доброто и злото, Учителят П. Дънов отбелязва: "Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата Разумност, която всичко използва. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро (курсивът мой - К. З.). Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши." И още: "... Съществува колективно съзнание на доброто и колек­тивно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието." Като допълнение към изложеното Учителят на ББ в на­шата страна предлага и една оригинална теза: "Адът" е място, дето злото е и отвътре, и отвън; "небето " е място, дето добро­то е и отвътре, и отвън." Според него когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето, Той подразбира доб­рото. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята.

Главният метод в етическата система на Учителя П. Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извън­редно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като сред­ство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човеш­кото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него.

Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Из­грев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнение­то волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Жи­вата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени слу­женето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на добро­волността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, по­неже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си. Той трябва да възпита сам качествата, необходими за неговия ду- ховно-нравствен растеж: "абсолютна вътрешна искреност, голя­ма морална сила и готовност за жертва, за надделяване низшето в себе си, абсолютно послушание към Висшето, което говори в него". Култивирането на тези качества поражда в съзнанието на личността дълбоко удовлетворение, ненакърним вътрешен мир. Те нямат нищо общо със самодоволството на онзи, който е нахранил обилно егото си и се въргаля в локвата на собствената си сквернота, тъй както свиня в кочината си. Резултатът от последователните уси­лия на човека, от постоянната му работа над самия себе си е усеща­нето за пълнота и блаженство, нямащи никакъв паралел в царст­вото на материалните притежания и придобивки. За това именно усещане говори Учителят П. Дънов: "Аз искам животът ви да бъ­де красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам "вътрешна връзка", която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разслабена е, но аз желая тя да се уякчи."

Има един специфичен път към развиване и освобождаване на душата - пътят на страданието. Това е "първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека". Страда­нието означава, че човек излиза от Злото и влиза в Доброто. Земята е горестно място на страданията, защото човек е дошъл на нея да се учи. В страданията, изпитанията и паденията си човек изпитва се­бе си и любовта си. Преодолявайки по най-достойния начин неиз­бежните мъки и болезнени преживявания на земното битие, лич­ността развива и укрепва у себе си най-ценните добродетели - фа­ровете за нейния по-нататъшен път към съвършенството. За плодо­вете на тези, разтварящи райските двери и заслужаващи най-висо­ки адмирации, усилия Учителят на ББ споделя: "Човек трябва да бъде плътен, мощен, красив, интелигентен, разумен. Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят."

За етиката на новия човек - онзи, който живее в условията на културата на Любовта и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си - Учителят П. Дънов добавя още: "Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според вели­кия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстано­вяват честта на човека освен той самия." Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: "Ра­зумният човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно дока­зателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и неп­рестанно променящ се живот. Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската спра­ведливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея оста­ват скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл.

Според Учителя П. Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мис­лене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъпер­ничество, завист, лакомия. (Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите по­рока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв. Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния чо­век е да култивира нови принципи в отношението му към ближ­ния. Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото вся­ка човешка душа трябва да бъде обичана - това е търпението. Вто­рият изисква да бъдат подтиснати гневът и яростта - това е кро­тостта. И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, ко­ето е истинското смирение. По този повод Учителят на ББ в Бъл­гария подчертава: "Щом влезеш в Божествената школа, плач не се позволява. Там не се позволява скръб. Не се позволява да се гневиш. Вън ще се гневиш. Като влезеш в Школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр." И нещо конкретно за смирението и реалната близост между разумните съ­щества: " Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми. ... Физическата близост не е всякога близост. Близостта е във вътрешното разбиране" (курсивът мой - К. З.). На друго място в своето Слово той предлага още по-задълбочена интерпретация на качеството, издигнато на пиедестал не само в езо- теричното познание, но и в повечето от световните религии, особе­но в християнството - смирението: "Кой изправя погрешките си? Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше сми­рението (ср. Йоан 4 гл. - бел. К. З.). Всеки човек трябва да придо­бие смирение. Без него нищо не се постига. И млади, и стари, всич­ки трябва да се смирят. Едни се смиряват доброволно, а други - насила. Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не мо­же да го предвиди и се натъква на него. Умният се смирява добро­волно, а глупавият - по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: "Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение?" Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспе­хите и нещастията си в себе си, а не отвън (курсивът мой - К. З.). Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способности­те си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма. Той не си въобразява, че светостта му е голяма." Има една универсална рецепта за пре­одоляване на гореизброените човешки слабости и пороци - винаги когато е възможно, да вършим добро. По този път на мислене и поведение не само се избавяме от недъзите си, ала същевременно развиваме у себе си и новия човек. Затова Учителят П. Дънов препоръчва: "В доброто не трябва да има отлагане. Щом намис­лиш да направиш едно добро, трябва да го направиш моментално, без отлагане. Отложиш ли, моментът е пропуснат." И в заклю­чение той добавя нещо изключително съществено: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, как­то се стреми да остане неизвестен в злото."

Животът, пред който всички се прекланят, от който никой не се отказва, освен при фатални ситуации, за Учителя на ББ в нашата страна има четири основни проявления: красота и истина, сво­бода и творчество. Ако човек придобие тези четири характеристи­ки на личността, той ще бъде в състояние да чете в книгата на веч­ната природа, да бъде щастлив и неговият път във вечността, него­вите превъплъщения ще го освободят от веригите на кармичните разплащания. Животът в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност. Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя жи­вота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното учени­чество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта. Само чрез нея животът изявява истинската си същност. Това е Лю­бовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкрива­ща действителната и вечната стойност на живота. А животът е вис­шето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивиду­алната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвържда­ва равновесието на духа и открива силата на творчеството.

Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Него­вата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото. Спря­мо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум све­тъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога!" (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П. Дънов пред­лага и един сигурен метод за изпълнение на дълга към ближния, който задължително преминава през неговото (на ближния) безре­зервно приемане и прерастването му в искрена любов. В същност това е правило с универсални измерения, насочено към далечната, ала постижима цел - изграждането на хармонична човешка общ­ност върху планетата Земя: "Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел. Ако и той не намери тая черта в тебе, не може да ти бъде приятел." Създаването на подобна хармония в човешките взаимо­отношения е немислимо без утвърждаването в тях на Божественото право, което изисква силният и можещият да помага на слабия и неможещия. Осъществяването на това предварително условие за по­бедата на Новата култура бива обусловено в най-висока степен от цялостна трансформация както на индивидуалния, така и на общо­човешкия мироглед. В този ред на мисли Учителят на ББ ни съветва: "В животинския свят правото е на силния. В човешкия свят пра­вото е на слабия. Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е вече между ангелите. Човек не може да разбере напълно целокуп­ния живот, ако не постави паралелно тези три положения в живота. Те рязко се различават едно от друго, но има известна връзка между тях."

Основните принципи и постановки в етическата система, фор­мулирана от Учителя П. Дънов, разкриват силна вяра в човека и неговия физически, нравствен и духовен потенциал, определят на личността решаваща роля в промяната на условията на собствения й живот. За това, обаче, най-важната предпоставка е целенасочена, последователна и упорита работа над самия себе си: "Като рабо­ти върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страс­ти и да ги облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява жи­вотното в човека. За това се иска съзнание и искреност в работа­та. Животните представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава" (Учителят П. Дънов). Бъдещето на човека лежи в самоусъвършенстването на отделната индивидуал­ност, вследствие от което ще настъпи нова ера във взаимоотноше­нията между хората - братство, разбирателство, алтруизъм. Като определяща ценност на морала бива разглеждано себеотрицанието, разбирано като жертва на личния интерес, породен от егоизма, в името на Общото благо. А истинско, неподправено себеотрицание можем да срещнем само у човека, прекрачващ прага на светостта.

Когато веднъж запитали Учителя П. Дънов кой човек е свят, той отговорил: "Светият е онзи, който и като има пари, и като няма, пак е радостен; и като го обидят, и като го хвалят, еднакво е разположен. Светията от нищо не се смущава: и като има, и ка­то няма, и като му се даде, и като му се вземе, не губи своя мир."


3. Здравословен начин на живот


"Здравето е качество на човешката душа, на човешкия дух."

"Три неща изисква Духът Божий: първото е да се храним добре; второ - да живеем добре, и трето - да мислим добре. ... Който не мисли правилно, не диша правилно, който не чувства правилно, не се храни правилно, който не постъпва правилно, не може да бъде здрав."

"Всяка болест е последствие на извършени погрешки в минало­то или настоящето. Болестите на нашата епоха, вместо да на­маляват, се увеличават. Докога ще продължи това? Докато чове­ците дойдат до съзнанието да търсят причините на заболявани­ята в себе си и като ги намерят, да ги отстранят."

"Ако човек живее разумно, той ще бъде здрав независимо от това, дали е богат или беден."
(Учителят П. Дънов)

Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов отдава из­вънредно голямо внимание на проблемите, свързани с физическото и душевно здраве на човека. Като правило акцентът бива поставян върху профилактиката. Основният принцип при разглеждането на областта на здравето е съсредоточен в схващането, че разреша­ването на всички здравни въпроси се обуславя от съобразяването с природните закони. Главните предпоставки за добро физическо със­тояние според Учителя на ББ в България са: чистата храна, чистата вода, слънчевата светлина и топлина, чистите мисли и благородни­те постъпки. В същност изброеното представлява и съдържанието на природосъобразния, здравословен начин на живот.

В своето Слово Учителят П. Дънов препоръчва на много места смените в заниманията на човека - редуване на умствен с физически труд, почивка, духовни практики, музика, изкуство, контакти с природата, ходене бос (когато е възможно), повече движение, екскур­зии сред природата и най-вече в планините, ходене пеша (във всички възможни случаи) и специални физически упражнения. Всички от­белязани тук фактори на здравословния начин на живот са разгледа­ни подробно в беседите и лекциите на Учителя П. Дънов, подкрепе­ни са и с многобройни примери, съвети и практически указания.

Като специфични фактори за подобряване на телесното и пси­хическото здраве той препоръчва и пеенето, свиренето на музикал­ни инструменти, слушането на музика (с високо вибрационно съ­държание - духовна или класическа), както и поддържането на добро настроение. "Правете всичко сразположение!" - казва Учителят П. Дънов в частен разговор с един от своите приближени ученици. Тази кратка фраза обаче притежава заряда на универсалност, вклю­чително и относно темата, която разглеждаме тук.

Начална база за успешното решаване на проблемите на здравето е преди всичко становището на Учителя на ББ у нас за естеството на човека. Според него човешкото същество представлява единство от тяло и душа. Цялостният човек е съставен от груба, фина и свръх- фина субстанция. Тези три компоненти от своя страна се намират в сложни взаимоотношения помежду си, при които доминираща е най-фината съставна част, като останалите са в подчинено положе­ние спрямо нея. И човешкото тяло, и всички организми в природа­та са резултат от творческата дейност на интелигентни сили и съ­щества в необятната и мистична лаборатория на Космоса. Ето за­що стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на Истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система назоваваме слизане към гъстата субстанция, чието опознаване - особено в медицината - е от огромно значение, тъй като телата на всички живи същества (включително човека) са изградени от интелигентността и чудодейните направляващи фак­тори в разумната и жива лаборатория на Разумната Природа.

Според Учителя П. Дънов човечеството преди всичко следва да се освободи от механическото разбиране за човешкия организъм и за Природата въобще. И това е така, понеже човек не е само физи­ческо тяло. В съгласие с редица авторитетни езотерични концепции Учителят на ББ в нашата страна приема, че човек притежава освен материално още и астрално (чувствено, емоционално), ментално (умствено) и каузално (причинно) тяло. Всяко от тези фини тела изпълнява специални функции и притежава свои специфични енер­гии. Това разбиране за човешката личност, състояща се главно от четирите разгледани по-горе основни тела, взаимно проникващи се и влияещи си едно на друго, има решаващо значение в учението на ББ за дефиниране и диагностициране на здравето, както и за въз­никването и отстраняването на болестите. От особено значение е фактът, че Учителят П. Дънов не противопоставя духовното на ма­териалното естество у човека. Той достига до заключението, че ис­тински здравият човек е здрав едновременно и във физическо, и в умствено, и в сърдечно (емоционално) отношение. Или, казано по друг начин - здрав е само онзи, чиито ум, чувства и воля са в пълна хармония.

Както вече бе отбелязано по-горе, в частта от Словото на Учителя П. Дънов, посветена на здравната проблематика, изключително вни­мание бива отделено на профилактиката. Методите за природосъ- образен, здравословен начин на живот в това учение притежават подчертано профилактична насоченост. Хигиената - както външна, така и вътрешна - е издигната в култ. Главни лечебни средства са основните природни фактори: слънчевата светлина, въздухът, во­дата и храната. Представени са и редица оригинални методи за ле­чение; дадени са и многобройни полезни съвети за личната и об­ществена хигиена. Учителят П. Дънов, който е бил отлично запоз­нат със съвременната нему медицина (завършил е успешно едного­дишен медицински курс в края на следването си в САЩ), е имал положително отношение към множество от лечебните средства на своето време, особено към хирургията. Но той във всички възмож­ни случаи е наблягал на природолечението. Изходно начало на тази теза е схващането, че лечебният процес не е концентриран тол­кова във външното физико-химическо въздействие на определен ме­дикамент, а преди всичко във възможностите да се стимулира орга­нът или организмът към активна, с повишена интензивност дейност, от което да последва естествено възстановяване. Учителят на ББ в България предлага на своите последователи огромно по обем бо­гатство от природолечебни методи, към които спадат водолечението, слънцелечението, лечение с дихателни и гимнастически упражнения, включително създадената от него Паневритмия. Освен това той е особено оригинален източник и на психотерапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения в тази област имат своето начало в духовния живот на личността, той е дал изне­надващо голям брой разработки на този вид лечение.

Учителят П. Дънов твърдо отстоява убеждението, че идеалът на бъдещото човечество ще бъде да изучава езика на Живата Разумна Природа и да живее съобразно нейните закони, понеже човекът е част от Природата и законите, които действат в нея, действат и в самия него. По този начин проблемите на здравето и болестта, на живота и смъртта биват поставени от Учителя на ББ у нас в пряка връзка и пълна зависимост от великите природни закони и спазва­нето им от човека. В контакта с различните зони на Космоса се наблюдава определена градация, която ученикът по духовния Път следва да отчита като даденост и да се съобразява с нея. По този повод Учителят П. Дънов изтъква: "Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физи­ческия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има за Света на чувствата добре организирано астрално тяло. За Умс­твения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела." Хармоничното съд­ружие и съвместно функциониране на тези обособени същности (тела) на човешкото същество осигурява неговото телесно и психи­ческо здраве: "Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония. Да бъдеш здрав, това значи да си в пълна хармо­ния с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си. ...Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение" И още: "Много често вие се заблуждавате от външността на хората. Казвате: колко е здрав този човек! Здравето се базира на хармонията в мислите, чувствата и силите в организма на човека. Не можем да бъдем здрави, ако няма хармо­ния в ума, в чувствата, в действията"(Учителят П. Дънов).

Отношението на човека към заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за него­вото здраве. Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. Обикно­веният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният - в умствения, а светията - в при­чинния. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представ­лява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност. По този въпрос Учителят на ББ казва: "Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто - до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външ­ността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдър­жанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравос­ловното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учите­лят П. Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на чо­вешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здраве­то, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между еле­ментите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отдел­ния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен живот: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва. ...Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен живот" (курсивът мой - К. З.).

Особено важен фактор за здравето на човека е начинът, по който той усвоява и употребява силите и енергиите, които получава неп­рекъснато от Космоса: "Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло. Ако мисълта на човека не е организирана, и тялото му не е организирано " (Учителят П. Дънов). Не на последно място - здравето ни зависи и от това, как общуваме с околните, нашите ближни: "Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, как­то и на правилна обмяна между душите, от друга страна. Дойде ли някаква болест, тя е нарушение на закона за правилната обмя­на" (Учителят П. Дънов). На чисто органическо равнище от изклю­чително значение е освобождаването на организма от всякакви про­цеси и огнища на разложение: "Абсолютно здрав човек е онзи, в организма на когото няма никакви утайки. Здрав е онзи човек, в организма на когото не става абсолютно никакво разлагане, ни­какво гниене" (Учителят П. Дънов). За погледа на ясновиждащия и за слуха на яснослушащия здравото тяло се отличава с хармонична вибрационна картина: "Здрав човек наричаме този, у когото все­ки орган има свой определен тон и свои определени вибрации. Щом всички органи у човека действат правилно, от тяхната дейност се произвеждат приятни и хармонични тонове. Ако дейността на човешките органи е правилна и създава музика, може да се приеме, че човек е напълно здрав. При това всеки музикален тон има и свой определен цвят" (Учителят П. Дънов). Освен че вибрира хармо­нично в музикално отношение, здравото тяло, въобще здравият чо­век излъчва и собствен, неповторим аромат: "Какви са признаците, по които се познава здравият човек? Когато човек е здрав по тяло, по сърце и по ум, от него излизат три ухания. Здравото тяло изда­ва особено приятно ухание. Щом едно от трите ухания отсъства, човек е болен в известно отношение" (Учителят П. Дънов). И що се отнася до здравето, свободната воля на личността играе решава­ща роля - и във възходяща, и в низходяща посока. Каквото посеем в своята телесна и духовна природа, това и ще пожънем (ср. Гал. 6:7): "Какво представлява здравето? То е капитал, вложен в бан­ката. Ако всеки ден изразходваш определения за това време капи­тал, без да внасяш нещо, ти ще фалираш. Ако всеки ден внасяш по нещо, капиталът ти ще се увеличи, т. е. здравето ти ще се укрепи. Като знаеш това, не се чуди защо след като си бил здрав, заболя­ваш. Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в бан­ката, и незабелязано губят здравето си" (Учителят П. Дънов).

И по отношение на здравето, както на практика и за всичко оста­нало в нашия живот, всичко започва от вътрешното състояние на личността, т. е. от нейното духовно-нравствено развитие. Ако срав­ним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благо­приятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав? Да определи отношението си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си. Ако те­зи отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всеки­го от нас: "Доброто е външният смисъл на живота. Ти ако не си добър, не можеш да бъдеш здрав. ...Всеки може да бъде здрав. Кога? Когато дишаш правилно, когато ядеш правилно, когато се яде хубава храна, можеш да бъдеш здрав. Щом не яде правилно, човек не може да бъде здрав. Щом не диша правилно, не може да бъде здрав. Щом не мисли правилно, не може да бъде здрав. Как се познава кога човек е здрав? Студено чело, топли ръце и топли крака, това е здраве. Топло чело и студени ръце и крака, това е болезнено състояние."

Всяко нарушение на нормалното здравословно състояние на чо­века довежда до някакво заболяване. Според Учителя П. Дънов за всички болести има духовни причини; човекът е нарушил някой от законите на Космоса и следва да заплати за това с разстройство на телесното си или душевно здраве: "Изобщо болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят. Щом вля­зат в Правия път, болестите постепенно ще ги напуснат" (Учи­телят П. Дънов). На друго място в своето учение П. Дънов конкре­тизира този езотеричен факт, като посочва две главни причини за отклоненията в здравето на хората: "Две причини произвеждат бо­лести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората е психическа - неправилно мислене и чувстване." И още: "Всяка болест има своя външна и вътрешна причина, коя­то всеки човек може да намери. Намери ли я, той лесно може да я отстрани." Учителят на ББ в нашата страна подчертава решава­щата, първостепенна роля на духовния живот на човека за неговото здраве. Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болес­тите се крие в човешките мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм."

Всяка болест има свой духовен смисъл. Нейното предназначе­ние не е да накаже човека за грешките му в живота. Те са нераздел­на част от него и от тях следва да се учим и най-вече - да не ги повтаряме. Задачата на болестите е да ни помогнат в този процес на усвояване уроците на живота. Първият и най-важен урок е убеж­дението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да поз­нае Бога" (Учителят П. Дънов). Той, Небесният Отец на всичко съществуващо, не е причината за болестите. Причината е единстве­но в самите нас: "Болестите не са създадени от Бога. Човек сам създава условия за болестта и сам става болен. Следователно ти, който сам създаваш болестта, можеш сам да я излекуваш. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал" (Учителят П. Дънов). Правилното отношение на заболелия към болестта довеж­да до това, че той излиза от нея пречистен, помъдрял и по-силен. Затова именно здравословното състояние е между определящите фактори за принадлежността към общността на окултните ученици. Онзи, който върви устремно и без да се отклонява по духовния Път, винаги е физически и психически здрав. Той не познава що е болест. С едно важно изключение: ако съзнателно (в настоящето или при утвърждаването на кармичната програма за поредното въплъще­ние в невидимия свят) поеме кармата на някого, за да облекчи из­питанията му на земен план. Така постъпват, обаче, само най-нап- редналите ученици и - най-вече - истинските духовни Учители на човечеството. Всичко останало влиза като съдържание към прави­лото, формулирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Уче­никът не трябва да боледува (курсивът мой - К. З). Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които при­родата уравновесява силите на организма. Любовта изключва всяка болест. Тя е носителка на изобилния Живот. Болният, по­топен в Божията Любов, може да оздравее моментално!" Окул­тният ученик, освен посоченото по-горе, би следвало да притежава и значителни познания в областта на лечението, както и практичес­ки опит и умения в тази област. Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото богатс­тво на Живата Разумна Природа: " Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебният сок за тялото. Те действат успокоително на душата, ободрително на духа. Ученикът се лекува и чрез повдига­не на мислите и чувствата си. Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва" (Учителят П. Дънов).

От изключително значение за здравето на човека е неговото хра­нене. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов отделя извънредно внимание на този процес като основен за живота и доб­рото здравословно състояние на личността. Според Учителя П. Дъ- нов човек първо - преди всичко останало - трябва да се научи как да се храни. В светлината на неговото Слово засега от всички съ­щества на планетата Земя именно човекът се храни най-неправилно. Учителят на ББ в България предлага напълно безвъзмездно безцен­ни съвети за здравословно хранене:

- решително предпочитание на вегетарианската храна пред мес­ната;
- храната да е чиста и прясна;
- никакви консерви;
- по-добре е да се пие вода, отколкото каквито и да е напитки;
- да не се смесват безразборно храните (т. нар. разделно хранене);
- никога да не се преяжда;
- разнообразие на храните;
- предимство за суровите пред готвените храни и т. н., и т. н.

Когато осъзнатият в духовно отношение човек приема храната, той изпитва благодарност към Източника на всички блага в живота - Твореца на Вселената. Затова Учителят П. Дънов съветва: "Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич." Понеже храненето е изключително важен процес, поддържащ физическото съществуване на индивида, то изисква пълна концентрация и бла­гоговейно отношение. Човек следва да се храни, само когато е на­пълно спокоен. Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на Бога: за да изкаже признателността си към Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благо словението Му над храната. В тази насока са и нас­тавленията на Учителя П. Дънов: "Добре е преди ядене да се съсре­доточим и да поставим в съответна нагласа мисълта и целия си организъм. Да благодарим за благата, които природата и работ­ните хора са доставили за нас. Благодарността е разновидност на молитвата. ...Не е добре да яде човек, когато е разтревожен." Учителят на ББ дава и един съвсем конкретен съвет относно пери­ода от време, когато е най-благоприятно за нас да приемаме храна: след изгрев и преди залез слънце. Според него най-добрата въз­можна храна са плодовете: "Най-идеалната храна са плодовете. Ученикът трябва да употребява предимно тях. Те чистят както тялото, така също и мислите и чувствата му." Начинът, по кой­то се храни даден човек, съответства на равнището на личната му духовна еволюция: "Начинът, по който човек яде, определя какъв е той в умствено и в духовно развитие. Процесът на яденето пред­ставлява свещен акт, към който трябва да се пристъпва с нуж­ната сериозност."

В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, връзката между приемането на хранителни вещества и духовното развитие на човека е разгледана и под друг ъгъл: "Вътрешната връзка, коя­то свързва клетките в организма в една стройна единица, е храна­та. Въз основа на този закон човек трябва да яде. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно отслабва и тялото. Любовта е вътрешна връзка между частите на Живота. Значи Любовта усилва и поддържа Живота." Нормалното функциониране на храносмилателната сис­тема на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху ди­хателната система, дихателната система се отразява върху нер­вната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта. Ако всички процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъда права" (Учителят П. Дънов).

Както вече бе отбелязано по-горе, според учението на ББ в основа­та на здравословното хранене лежи вегетарианството. Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява пър­вия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)! В същия дух е и препоръката на ап. Павел в Рим. 14:21. Следователно вегетарианст­вото е в съгласие със Свещеното Писание на християните, независи­мо че християнските църкви от всички изповедания толерират ме- соядството. Църковните отклонения в това направление не бива да бъдат поставяни по-високо от недвусмислената Божия заповед: <4Не убивай!" (Изх. 20:13). Месоядството по същността си представлява съучастие в отнемането на живота на невинни живи същества, т. е. съучастие в убийство. Звучи драстично, но е вярно! А и съвремен­ната наука без съмнение доказва, че по природа човек е вегетарианец. Формата и разпределението на зъбите му, както и начинът на дъвчене, са доказателство за това, понеже човек дъвче като тревопасните, ко­ито преживят. Докато хищниците не дъвчат и не преживят. Те само разкъсват храната си. Не е без значение и фактът, че като правило човек не се храни с месоядни животни, хищници. Това означава, че месото на хищниците е негодно за негова храна - то е токсично. Не на последно място стои и морално-етическият момент - в правото ли си е човекът да отнема пряко или косвено живота на своите по-малки събратя, животните? Отговорът, както вече стана ясно, е: категорич­но не! От езотерична гледна точка реакцията на невинните животни преди да бъдат убити/заклани за храна на месоядните хора насища тяхното месо с отрицателни вибрации и енергии, чиито външен из­раз са и токсините: "Страхът и отвращението, което животните изпитват, когато ги колят, внасят в организма им тия отрови" (Учителят П. Дънов). Учителят на ББ у нас споделя още: "Плодоядс- твото сте го учили при ангелите, а месоядството - при падналите духове. ...Много култури и цивилизации са изчезнали благодарение на отровите, които се съдържат в месната храна. Атлантскатараса, например, е изчезнала по причина на отровите в месото на животните. Съвременната култура е осъдена да загине по съща­та причина" (курсивът мой - К. З.). За църковниците и редовите християни интерес би представлявала и следната негова мисъл: "Грехопадението започва с месоядството." Както се казва - комен­тарът е излишен.

Друг извънредно важен елемент от здравословния начин на жи­вот, на който учението на ББ в лицето на Учителя П. Дънов отделя специално внимание, е дишането. Както е известно от съвремен­ната наука, дишането е основен жизнен процес, чрез който бива доставян кислород за окислителните процеси в организма и, в край­на сметка, се поддържа неговото (на организма) правилно функци­ониране като завършена система. Според Новото учение, предста­вено от Учителя П. Дънов, чрез дишането - освен горепосоченото - живите същества приемат и още една жизнена сила, която в индий­ската религиозно-философска мисъл носи названието прана. Ето защо още от дълбока древност индийците са усвоили множество дихателни упражнения, посредством които постигат цялостно по­добряване на здравословното си състояние, включително и значи­телно дълголетие. Една от духовните практики, които предлагат ком­плекс от подобни упражнения с доказана стойност, е Хатха-йога.

Изследванията на науката са показали, че нашите съвременни­ци не дишат правилно - дълбоко и бавно, а бързо и плитко. При това темпо сърцето има по-учестен ритъм на дейност и съответно се изморява по-бързо. Същевременно възприетите кислород и пра­на са в недостатъчно количество за оптималното функциониране на организма. Затова в учението на ББ, както и в посочената систе­ма Хатха-йога, силен акцент бива поставян на т.нар. задържане на въздуха, чрез което бива осигурено отлично здраве и дълголетие.

Универсалният характер на благотворното въздействие, което оказва правилното дишане, включително неговото терапевтично въз­действие, са формулирани от Учителя П. Дънов по следния начин: "От каквато и болест да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане." Той предлага и конкретен метод за подобно постижение, свързан със съзнателния характер на самонаблюдението, самокон­трола на личността и вътрешното пречистване на мисловната дейност. Само така би могъл да бъде получен желаният резултат: "Вие не може да измените дишането си, ако не измените мисъл­та си, и обратно." В същото време Учителят на ББ в България се стреми да предпази последователите си от разстройване на жизне­ния ритъм в съвременната толкова динамична епоха: "Бързото ди­шане, бързото ядене нарушават координацията на органите. Мо­литвата е един добър метод за координиране."

Ако въпреки всичко здравето е засегнато, учението на ББ пред­лага редица средства за възстановяването му, като изяснява и при­чините за накърняването му. Проблематиката, свързана с лечението, заема обширно място в Словото на Учителя П. Дънов. От принцип­на гледна точка той обвързва нормалното здравословно състояние на човека с правилния, ритмичен обмен на енергии между него и околната среда - природата и другите хора. "Болестите се дъл­жат на недоимък на енергия" - отбелязва Учителят на ББ у нас. Но заболяванията според него имат и по-дълбоко, духовно-нравст- вено значение: пречистване от замърсяванията, наслоени и в тялото, и в душата; освобождаване на организма от натрупани отрицател­ни енергии; проясняване на мисълта и осъзнаване на действител­ните стойности в живота - не на последно място, и на здравето като предпоставка за комплексното развитие на личността. Накратко: болестта е начин за изхвърляне на непотребното от човешкия орга­низъм. В този ред на мисли тя е истинско благо (както бива призна­то и в традиционното църковно християнство).

Друг важен фактор за постигане на здравословен начин на жи­вот е правилният режим на сън. В това отношение изискванията към последователите на учението на ББ са подчертано строги: "Ху­баво е ученикът да бъде буден до десет часа вечерта и след това да спи." Към чисто количествения компонент на изискването се прибавя и необходимостта от осигуряване на оптимално добри ус­ловия за сън, както и на подходяща вътрешна настройка: "При ля­гане ученикът поставя всички противоречия през деня на място­то им, възстановява пълен мир и тишина и като новородено дете в най-късо време заспива" (Учителят П. Дънов).

Едно от задължителните условия за комплексно здраве е чисто­тата на кръвта. Според Словото на Учителя П. Дънов осигурява­нето на подобна чистота зависи не само и не толкова от физиологи­ческото състояние на организма, а от изрядността на психическия живот на личността: "Ученикът трябва да има чиста кръв. Чис­тите мисли и желания поддържат нейната чистота." Учението на ББ предлага препоръки и относно дрехите като компонент от здравословния начин на живот: "Дрехите на ученика трябва да бъдат широки и удобни. Не дрехата, но лицето трябва да изпъква, и не лицето, а душата." Температурата на тялото също е от зна­чение за оформянето на цялостната картина: "Ръцете на ученика трябва да имат винаги умерена температура - да бъдат топли. Студените ръце показват стеснен ум. Трябва повече слънце. Топ­лината ще внесе разположение на духа" (Учителят П. Дънов).

От огромно значение е да осъзнаем, че е по-лесно да се предпаз­ваме от болестите, отколкото да се лекуваме, т. е. да отдаваме дъл­жимото внимание на профилактиката във всичките й направления. И както вече бе изтъкнато, главните лечебни фактори според учени­ето на ББ са благата на Живата Разумна Природа, които тя безвъз­мездно ни дарява: слънцето, въздухът, водата и храната. В този кон­текст съобразяването с природните закони и дадености, препоръч­вано на всяка крачка в Словото на Учителя П. Дънов, освен уни­версалния си характер придобива и съвсем конкретно звучене от­носно здравословния начин на живот: "Няма по-голямо щастие за човека от това, да живее съобразно законите на Живата Природа. Идеалът на новия човек - човека на Шестата раса - е изучаване езика на Природата. Това е идеалът на бъдещото човечество - носител на новата Любов, на новата Светлина и Свобода, на но­вия Мир." Ако все още не сме придобили нужните познания за ези­ка на Живата Природа, ще се наложи да ги усвоим по пътя на отри­цателния опит: "Човек трябва да живее според законите на При­родата. Не спазва ли тия закони доброволно, Природата ще го застави насила да ги прилага" (Учителят П. Дънов). Както и във всички останали случаи, най-високи са изискванията към поелите по духовния Път: "Окултният ученик разбира законите на Приро­дата и живее съобразно тях. Той разполага с ключовете на При­родата и знае как да се лекува. Той познава тревите, цветята и техните лечебни свойства."

В заключение предлагаме една мисъл на Учителя П. Дънов, ко­ято притежава характера на обобщение - как да постигнем оптима­лен здравословен начин на живот при общуването си с природната среда: "Силата на човека се крие в това, да бъде добър проводник на мощни сили в природата. Само тогава той може да бъде силен човек. А онзи, който не е добър проводник, е изложен на големи страдания. Какво нещо е доброто ? За да бъдеш добър, трябва да бъдеш добър проводник на силите, които функционират в приро­дата. Ти не можеш да се изолираш от тях - навсякъде ще бъдеш изложен на техните влияния. На туй се дължи остаряването, на туй се дължи и смъртта в света, която идва поради едно добро, но и неразрешимо противоречие. Защото ако тия сили, ако тия дарби, които ни е дала природата, не срещат нашата съпротива, те винаги оживяват и обновяват човека."


4. Екология на духа


"Вие питате защо сте дошли на земята. Казвам ви: Да прояви­те Божията Любов. Да проявите Божията Мъдрост. Да прояви­те Божията Истина. Да проявите Божията Правда. Да прояви­те Божията Добродетел. Дошли сте да проявите всички тези доб­родетели, да проявите всичко онова, което е вложено във вашите души от вечността. И помнете, че велико е предназначението на човека. Човек е роден да управлява всички същества, да регулира всички елементи, да уреди земята. Той трябва да стане един до­бър господар. А може да стане такъв, само когато разбере онова, което Бог е вложил в него. Той трябва да знае какви са неговите тела, неговите облекла. Той трябва да знае каква е онази първич­на материя, в която функционира неговата мисъл. Той трябва да владее всички елементи. Да владее земята, въздуха, водата, топ­лината, светлината. Той трябва да контролира всички "лоши ду­хове". А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости."

"Пожертвайте личния си живот за щастието на човечество­то. Това е новото учение, учението на Любовта."
(Учителят П. Дънов)

Що е то - екология на духа? Какво съдържание влагаме в това понятие: само за себе си и в контекста на темата за антропологичес- ките и етическите идеи в учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов, и конкретно в светлината на здравословния начин на живот?

Нека се опитаме да изведем дефиниция на понятието, за да ос­мислим по-нататъшния изследователски процес. Преди всичко, по наше мнение, екологията на духа представлява хигиена, про­филактика, поддържане и развиване на духовното начало на човека с цел преодоляване на неговата низша природа и пробужда­не на Божествената му същност, на Божия образ и подобие, заложе­ни у всекиго от нас. В този смисъл екологията на духа е и нераздел­на част от пътя към съвършенството, т. е. към Бога.

В специализираната (духовно-езотерична) литература, както и в научно-популярните издания, не бихме могли да открием подробно изложение на съдържанието на понятието. Тук-там само се прок­радват отделни, изолирани мисли и разсъждения по темата, като в повечето случаи бива правен паралел със "същинската" екология, сиреч отношението към природната среда.

В смисъла на казаното дотук следва да изтъкнем, че не можем да отделим разглеждането на екологията на духа от съдържанието на езотеричното познание (и, в частност, учението на ББ) като цяло. Това означава да приемем реалността на невидимия свят, на зако­ните, които властват в него, на нашата човешка отговорност не са­мо за поведението си, но и за мисловната и емоционалната си изява. Понеже мислите и чувствата в по-фините над материалния светове са също толкова реални, колкото и материалните обекти, предметите, веществените образувания в познатия ни физически свят. Те - на­шите мисли, чувства, емоции, страсти и желания - представляват живи сили и енергии, които притежават свойството да изграждат и да разрушават. В скалата на тяхната градация като най-извисени строителни, конструктивни сили първо място заемат проявления­та на висшето космическо или Божествено съзнание, Божествена­та мисъл и Божествената Любов. Тези висши строителни сили и енергии толкова по-цялостно се проектират във всяко живо съ­щество (особено в носителите на разум) и толкова по-пълно се проявяват чрез него, колкото то е от по-висока степен на духовна еволюция и колкото по-голямо индивидуално съвършенство то е постигнало.

Една от най-важните характеристики на подобна извисеност, ко­ято същевременно съгражда най-ярка и красива екологична картина на духа, е животът за Цялото. Този извънредно широк по мащабите си тематичен кръг кореспондира с редица мирогледни въпроси, вклю­чително и с дирята, която всеки човек оставя след себе си след напус­кането на този свят на изпитанията и страданието. В тази връзка Учителят П. Дънов отбелязва: "В края на краищата какво трябва да остане от човека? Само Божественото (курсивът мой - К. З.). Всички други работи, които имаме, са привременни пособия. Те са до време." И на друго място в Словото му: "Ще влезеш при Бога, както Той те е създал. Ще влезеш само с две неща: със своя запален ум и със своето запалено сърце. Каквото сърцето ти носи и как­вото умът ти носи, то е твоето богатство. Всичките други при­добивки ще останат вън." Проблематиката, свързана с живота за Цялото, беше обект на изследване и на други места в предходното изложение. Тя ще се появява и занапред при разработването и на други теми от настоящия лекционен курс. Не бива обаче да пропус­каме да визираме мястото й във формирането на този нов подход към личностното израстване, който тук наименуваме екология на духа . И за да осъзнаем ролята на всеки човек като индивидуалност в ко­лективния живот на човечеството като единен организъм, като общ­ност на разума, ще си послужим отново с идеите на великия духовен Учител на ББ у нас: "Всичките хора съставляват един колективен организъм, както едно дърво. И всеки един от вас трябва да знае де е турен. Някой клон е на изток, някой на запад, на юг или на север. После някой клон е голям, а друг - малък. И хората зависят едни от други, защото са части на един и същ космичен организъм. Всеки човек е важен за тебе, защото Божествените сокове на цялото дърво се вливат в тебе. Големите клони са важни за малките и обратно, понеже Божието благословение, което е отгоре, се пре­дава на големите клони чрез малките, а Божието благословение, което иде отдолу, се предава от големите на малките. Така че в един случай ти ще бъдеш полезен на някого, а в друг случай той ще бъде полезен на тебе. Щом се отделят клоните от дървото, те губят значение. Така че, като сте клони на дървото, трябва да си помагате." И още: "Работете за Цялото, за да приемете енерги­ите на Цялото в себе си! ...Никой не живее за себе си. Никой не се ражда за себе си. Никой не умира за себе си. Човек мисли, че живее за себе си. Няма същество, което да не служи на животаТези разсъждения са свързани с водещата теза в проповедта на всички велики Учители на човечеството, за която неведнъж споменаваме до­тук - Единството на Живота, включително единството на хората като братя по дух. Затова, когато говорим за екология на духовната същност, не бива да пропускаме обобщителните мисли на Учителя П. Дънов: "Всички хора трябва да възприемат великата истина за единството. Аз проповядвам сега вътрешното единство (имен­но в Духа - бел. К. З.). ...Започне ли човек да живее само за себе си, страданията ще го следват навсякъде. Ако той иска да бъде щаст­лив по този начин, това е невъзможно; ще мине през най-големите страдания. Защото щастието се обуславя от закона за Цялото. Не може човек да прилага закона за частите и да бъде щастлив. ...Всеки човек има право да живее за себе си, ако същевременно жи­вее и за Цялото, за Бога. ...Кога човек е свободен? Когато служи на Бога, т. е. на Цялото. ...Обичайте Цялото и живейте за него. Щом обичате Цялото, ще обичате и частите, които влизат в него."

За профилактиката и развитието на духовното начало у човека от особено значение е всеки да си знае мястото. Народната мъдрост свър­зва това изискване (изразено в кратка, но емоционално наситена сентенция: "Всяка жаба да си знае гьола!") с пределна точност на самооценката и в тази насока е в пълен синхрон с езотеричното поз­нание. Не по-малко лаконичен е и Учителят П. Дънов: "Определено е един клон колко голям трябва да бъде. Дървото расте и малкото клонче расте." В притчата за сеяча, разказана от Иисус Христос (Лука 8:4-18), падналите на добра почва зърна дават плод, но всяко различно (30, 60 или 100 нови зърна в клас). Потенциалът на всеки човек е различен. Той бива обусловен от комплекс разнообразни фактори, между които първото място заема равнището на личната му духовна еволюция. Отделен проблем е начинът и степента, в ко­ито личността реализира своя потенциал в реалния живот. Затова остава така актуален съветът на Учителя на ББ в нашата страна: "По-добре е едно малко клонче с плодове, отколкото голям клон без плодове. По-добре да имаш в ума си едно мощно чувство или идея, отколкото да си натоварен като някое животно." Той не отмина­ва без внимание и един съдбоносно важен проблем - как и доколко прилагаме придобитото знание: "Знанието без Любов е суета, то не носи никакви постижения" (курсивът мой - К. З.). Всеки човек във всеки свой земен живот има точно определена кармична програма, която би трябвало да следва, за да постигне онова, което му е било набелязано като конкретна цел за съответното въплъщение. Премалцина успяват да достигнат заветните 100%, включително ве­ликите духовни Учители на човешкия род. В огромния брой случаи се лутаме в амплитудата между 0 и 50 %, колкото и неутешително да звучи това. Разбира се, тези цифри са съвсем относителни, но все пак дават някаква представа за реалното положение на нещата. За това, какво Бог очаква от нас във всеки живот в плът, Учителят П. Дънов съобщава: "Вие си имате свой определен път, както слънцето, и трябва да вървите по пътя, който Бог ви е определил. Никой не трябва да се отклонява от пътя, който Бог му е определил. И тога­ва ще намерите Бога. Ако се отклоните, започват всички нещас­тия в света. Всяко нещастие се дължи на едно малко разколебаване от онзи път, който Бог ти е определил. Щом вървиш по пътя, ти си свободен. Щом се отклониш, не знаеш къде отиваш. Докато пръс­тът е на ръката, всеки го уважава. Щом е откъснат, никой няма уважение към него. Уважението и почитанието, които хората имат към вас, произтичат от това, доколко вие живеете в Бога."

В светлината на казаното дотук можем да изведем заключението за "екологично чистия" духом човек: "Животът има смисъл, до­колкото ние принасяме плод в Цялото" (Учителят П. Дънов).

Ако за жалост сме се отклонили от пътя (което става далеч по- често, отколкото бихме искали или отколкото си мислим), тогава се налага да бъдем подложени на лечение. Екологията на духа предла­га разнообразни методи и в тази насока. Един от възловите между тях е вярата. За този вид духовно лечение Учителят на ББ споделя: "Има много начини за лекуване. Един от тях е Вярата. Ако вярваш, ще оздравееш." В случая той има пред вид не само чисто духовна терапия, а и въздействието на вярата върху физическото здраве на човека. В по-общ план той отбелязва още: "Приложете Вярата в живота си, за да видите нейните резултати. Вярата усилва здра­вето. В бъдеще ще се търсят лекари за здравите хора, а не за болните." И върху развиването и нарастването на вярата можем да работим така, както и върху култивирането и укрепването на всич­ки останали качества на личността. Всяка стъпка в този благодатен процес предлага конкретни постижения: "Вярата е сила, която пос­тоянно расте и се увеличава, превръща се в Знание. С Вяра човек може да се лекува от всякакви болести" (Учителят П. Дънов). Най- мощната енергия и същевременно целебна сила си остава Любовта - в нейното Божествено проявление. Нейното могъщо действие се изявява и в профилактичен, и в терапевтичен аспект: "Закон е: Лю­бовта премахва всички слабости и недъзи. Тя е особено космическо течение, което минава през всички живи същества. Колкото по- правилно се приема и предава тази енергия, толкова по-здрав е човек." Вярата и любовта на личността намират израз и в начина, по който той общува със своя Небесен Отец, Бога. Както е известно, средството за директен контакт е молитвата. Като елемент от изг­раждането на хармонична екологична картина на духа тя си остава незаменима. Да чуем отново Словото на Учителя П. Дънов: "Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молит­вата в Божествения свят. Значи молитвата е духовно дишане, т. е. зреене на Божествените блага. Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на Живота. ...Като заболеете, обър­нете се, първо, към Бога, после - към своята душа, и най-после - към лекаря. Вие вървите по обратен път и затова не успявате."

Комплексното лечение (тяло и дух) изисква и комплексни мерки. Водещата роля измежду тях принадлежи на цялостната промяна в начина на живот: "Да се лекуваш по Божествен начин, това значи да измениш живота си, да водиш чист и свят живот" (Учителят П. Дънов). А това означава, на първо място, да ликвидираш с ми­налото, с неговия тежък (понякога непосилен) товар, за да можеш да градиш на чисто, от начало. По този повод Учителят на ББ на­ставлява: "Със старото трябва да ликвидирате. Всичко онова, което измъчва човека, всичко онова, което внася смут в човешкия ум, в човешката душа, трябва да се отхвърли." И още веднъж - без пряка връзка с Бога не бихме могли да развиваме духовната си същност. Всички автентични духовни учения препоръчват всеки ден да отделяме време (препоръките варират най-общо между по­ловин и един час) за размисъл върху Божественото. Разбира се, при пълна концентрация на съзнанието. Не прави изключение и учени­ето на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов: "Докато мисли за Бога, всяко същество е добро. Престане ли да мисли, проявява се неговото низше естество. Когато не мислиш за Бога, а по естес­тво си добър, тогава Бог действа в тебе, за да бъдеш добър. А когато съсредоточаваш ума си към Бога, ти си добър, защото черпиш от Бога. Тогава си добър по своя воля. А когато не мислиш за Бога и си добър, това показва, че Божественото в тебе работи. Да сте добри, когато отправяте ума си към Бога, и да сте добри, когато не отправяте ума си към Бога. Първото положение е необ­ходимо, за да придобиете второто положение."

Няма и не може да има действително и ефективно духовно раз­витие - и съответно екология на духа, - ако търсещият по духовния Път не усвои Божествения принцип на Мъдростта. Но как да уста­новим нейното наличие? Как да разграничим Мъдростта от нейни­те илюзорни подобия? Действен съвет ни дава отново Учителят на ББ в България: "Мъдростта има значение, когато я сравняваме с глупостта. Извън глупостта мъдростта сама по себе си какво е ? Кои хора ние наричаме мъдри? Аз наричам мъдри всички, които знаят как да изправят своите погрешки. За мене всеки, който мо­же да изправи една своя погрешка, е мъдър човек. Човек, който не може да изправи една своя погрешка, е глупак." Наред с мъдростта като жизнен принцип и приложение "екологично чистият" духом човек притежава и още едно качество, кореспондиращо с Божестве­ността - милосърдието. То по същността си е ярко изразено Хрис­тово качество, понеже бе засвидетелствано с най-голяма мощ и най- ефективни резултати в Словото и житейската изява на пресветлия Учител на Учителите от Назарет. В учението на ББ, интерпретира­но от Учителя П. Дънов, милосърдието разкрива и свои неподози­рани терапевтични достойнства: "Само милосърдието е в състоя­ние да въздейства на човешкия егоизъм. Колкото и да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие. Това е неизбежен закон за всички хора. Разликата между хората се заключава в това, че обикновеният човек трябва да прочете много книги, за да научи това, което гениалният на­учава само от една книга." И не на последно място - равномерно и постъпателно вървящият по духовния Път пилигрим се отличава с още едно водещо качество на личността, толерантността. Винаги и във всяка ситуация той е готов да приеме ближния такъв, какъвто е - с неговата истина, с неговите убеждения, с присъщите му дос-
W ТЛ W
тойнства и недостатъци. В това именно е смисълът на втората най- важна нравствена заповед, формулирана от Господ Иисус Христос: да обичаме ближния като себе си. В тази насока са и съветите на Учителя П. Дънов: "Никой няма право да изисква от човека повече от това, което може да му даде. Зачитайте правата на всеки човек (курсивът мой - К. З.). Това изисква хармонията на живота. Виждайте в лицето на всички хора себе си. Каквото благо имате, пожелайте го на всички. Нека всички да живеят в изобилие, да бъдат доволни от живота. Виждайте във всички хора душата им - Божественото, вложено в тях. Обхождайте се с тях като с души. Срещнете ли някого, дръжте в ума си ценното, което има."

Както вече бе изтъкнато по-горе, екологията на духа като съдър­жание притежава и профилактична насоченост. Тя разпростира ма­щабите на утвърждаването си като образец на житейско поведение и в някои чисто практически области. Една от тях е тази на парите. И в това направление не липсват ценни указания, дадени от Учителя на ББ на неговите последователи: "В отношенията си учениците трябва да спазват следното: услуга за услуга, а не за пари. Парите могат да развалят човека. Те носят друг образ, а чрез услугата ученикът ще предаде и приеме образа на Любовта. Бъдещата раз­менна монета ще бъде приятелството! Бъдещата разменна мо­нета ще бъде Любовта!" И на друго място в Словото му: "Учени­кът не трябва да прави услуга за пари; това е вън от всяко прави­ло на окултната школа. Той трябва да служи само от Любов!" Самият П. Дънов неведнъж е давал личен пример на последовате­лите си как да се отнасят към парите. Знаейки отлично, че те са едно от най-трудните изпитания в живота и в междучовешките от­ношения, той многократно е придружавал препоръките си с живи опитности. За учениците от окултната Школа той е оставил и две правила: "I. (относно себе си): Ученикът никога не бива да иска пари за помощ. Той трябва да изработи нещо и тогава да му се заплати, ако пожелае. II. (относно другите): Ученикът никога не трябва да дава пари за помощ. Той трябва да създаде известна работа на онзи, който се нуждае, и тогава вместо 25 лв. да запла­ти 100 лв. Тъй и другият да бъде свободен, че с труд си е помогнал." Картината на екологията на духа в светлината на учението на ББ не би била пълна, ако не добавим и още едно правило, формулирано от Учителя П. Дънов и засягащо ежедневието на последователите на духовния Път: "Когато ученикът ходи по улицата, трябва да е съсредоточен и да се моли, за да избегне ненужни неприятности."

И така, екологията на духа - така разгледана и изяснена (макар и непълно, естествено - поради ограниченията, налагани от обема на това изследване) - може да бъде възприета като важно стъпало по Пътя към съвършенството. Важно, но не и последно. За послед­ното стъпало по този вечен Път нека дадем отново думата на бъл­гарския духовен Учител: "Най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде Син Божий. Да бъде човек Син Божий, да бъде служител на Великия, Който всич­ко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата Вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония."


5. Човекът по духовния Път. Окултно ученичество


"Пазете свободата на душата си! Пазете силата на духа си! Пазете светлината на ума си! И пазете добротата на сърцето си!"
"В Божествената школа вие сте влезли да се научите как да живеете разумно."
"Пътят на ученика е като зазоряване."
(Учителят П. Дънов)

Истинският човек е духът, който Бог е вложил в него. Духовното начало на индивидуалността се проявява като личност в света на материята. След като настъпи моментът на осъзнаване на истинс­кото му назначение на тази земя, човек поема Път на завръщане към своята действителна родина - лоното на Отца. Това именно е онзи духовен Път, на който е посветено изследването в рамките на настоящата подтема. Неговата същинска част бива назовавана в езотеричното познание окултно ученичество. Учението на ББ в редакцията на българския духовен Учител П. Дънов се спира под­робно на тази така важна проблематика. И това е напълно естестве­но, понеже ядрото на дейността във всяка окултна Школа - незави­симо от времето, когато е била създадена, и нюансите в предаване­то на Божественото учение - е именно изясняване контурите, цели­те и същността на пътя на окултния ученик, както и средствата, които спомагат за неговото успешно извървяване.

Новото учение, дадено от Учителя на ББ в нашата страна, има за главен обект на проучване човека и Живата Разумна Природа в тях­ното проявление и взаимоотношение. Човешката личност в своята целокупност представлява една малка вселена - микрокосмос, кой­то съдържа в себе си като потенциал всички принципи и сили, ха­рактерни за Природата. Под въздействието на космическите сили и енергии човек има за задача да динамизира силите, вложени изна­чално у него, и същевременно да осигури възможност на Божестве­ното начало да се изяви в него. Като следствие от това постижение човешкото същество влиза във връзка с Първичната Причина - Бога, и се превръща в извор на жива вода, в активен съработник на гран­диозното творческо дело в Космоса. Ала за да достигне до подобно равнище на личната си духовна еволюция, ученикът по духовния Път следва да премине през суровите изпитания на строгата само­дисциплина и самовъзпитание, осмислени и осъществени според изискванията на закона на Любовта и Свободата. Полагайки за здра­ва основа закона на Любовта, която ще му донесе вечния живот, и стремейки се към Истината, той е длъжен да изследва великия за­кон на Мъдростта, която също е вложена изконно както у него, така и в заобикалящата го природна среда. Организмът и съзнанието на окултния ученик са лабораторията, в която той провежда своите алхимични опити с цел да получи духовното злато на живота. Зада­чата на ученика е да урегулира енергиите, които постъпват от при­родата в неговото съзнание и организъм, да трансформира нисши­те енергии във висши, за да триумфира с венеца на безсмъртието. Това в същност е великият идеал, към реализацията на който е ус­тремен ученикът на Новото учение. А най-кратката и най-достойна пътека за вдъхване живот на този идеал е Любовта.

Пътят на човешката душа към съвършенството, който е път на окултния ученик, не представлява - при цялата условност на срав­нението - права линия. Той се разгръща във времето и пространст­вото под формата на спирала - както е прозрял и гениалният фило­соф Георг Хегел, формулирайки своя трети закон на диалектиката. Този път се прокрадва сред различни епохи, раси, нации и култур­ни среди, които проблясват и залязват в хода на вечното всемирно Развитие. От живот към живот, от въплъщение към въплъщение душата - номад по характера на проявлението си във физическата вселена - натрупва все повече знания за себе си и за света около нея, научава все повече уроци, есенцията от които се превръща в нейна неразделна същност (вдъхвайки пълноценно съществувание на причинното тяло и ставайки част от неговата структура). Лич­ността, за която е настъпило зазоряването на нейната душа и про­буждането на космичната й същност, вече обладава потенциал от вътрешни опитности, които й разкриват съдържанието и действие­то на един окултен (т. е. таен, скрит) закон на Битието - преражда­нето (превъплъщаването на човешката духовна природа, на душата). И тъй като този твърде продължителен процес протича в света на формите, индивидуалността използва все по-съвършени форми за своето саморазкриване. И това е така, тъй като в случая е в сила правилото: колкото повече се усъвършенства материалното тяло на човека, толкова по-цялостно и пълноценно се изявява скритото ес­тество на душата.

Какви са различните етапи по духовния Път на човека? Как и в какви разновидности се разгръща неговото индивидуално развитие във времето? Нека предоставим думата на Учителя П. Дънов: "Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тия термини, защото липсват други, по-подходящи думи и най-вече защото будят у хората позна­ти образи и идеи. Тия думи изразяват четири големи епохи в разви­тието на човека, четири култури, четири общи, колективни тече­ния в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на староза- ветните хора, ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгле­дите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет. Какви са възгледите на праведните, можете да узнаете това, като проучи­те съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в Стария, ни в Новия Завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството." Един от съществе­ните признаци за разграничаване на тези четири основни категории хора е как и доколко те използват свещеното си право на свободна воля. Естествено е, че колкото по-извисено е едно същество в духов­но отношение, толкова по-малко ограничения съществуват да про­яви то своята свобода на избора. Ярка илюстрация на тази всемирна градация откриваме на друго място в Словото на Учителя П. Дънов: "За да ви дам една представа за положението на тия четири кате­гории хора в света, ще си послужа със следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на зе­мята и ви дава тяло, без да ви пита искате ли това или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: из­пращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате с една малка свобода да кажете къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невиди­мия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, ка­то се ползвате от сравнително по-голяма свобода. Това е положе­нието на праведния. В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а когато дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта (курсивът мой - К. З.). При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества." Категоризацията на хората според споменатите призна­ци представлява основата за естествените различия между тях. А къ­дето има различия, там съществуват и противоречия. От друга страна, налице е и интересна връзка между четирите общности от различно еволюирали човешки същества и вътрешните органи на тялото. На тези съответствия е посветена следната мисъл на Учителя на ББ у нас: "Всичките противоречия, които съществуват в света, произ­тичат от тия четири вида живот, от тия четири колективни те­чения, които действат в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот те­че в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в дол­ните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека (курсивът мой - К. З.)."

Градацията отдолу нагоре обуславя потребността от съвършенс­тво в жизнената изява на окултния ученик. Той е култивирал у себе си всички опитности на предходните еволюционни степени, научил е всички уроци, преминал е през всички грешки на израстването и вече не ги повтаря. Напротив, той е в състояние да помага на по- малките си братя и сестри по техния собствен път. И тази форма на подкрепа е ненатрапчива, всеотдайна, пропита от Любов. Ученикът по духовния Път е изправен пред нови задачи на своето развитие. Той умее по най-добрия начин да работи в колектив, да изгражда фундамента на онази жива реалност, която да се превърне в обоз­римо бъдеще в ежедневие за планетарното човечество. "Животът на ученика - казва Учителят П. Дънов - включва ценностите на тия четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните под­готвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а уче­ниците подготвят пътя за идването на Царството Божие на зе­мята. На тях предстои разрешаването на тая трудна задача." От особена важност е да бъде проследено изграждането на нова система от убеждения и нравствени стойности, които характеризи­рат истинския окултен ученик. Това безспорно е дълъг, труден, на моменти дори мъчителен процес. Ала в неговата финална фаза из­кристализира един красив бисер на извисеното към Истината съз­нание. Ученикът е този, който прекрачва от тясната област на лич­ните интереси в несравнимо по-светлите и примамливи духовни пространства на усилията за Общото благо: "Влязъл в пътя на уче­ника, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съв­сем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и пра­ведни. Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото" (Учителят П. Дънов).

А ето как Учителят на ББ в нашата страна разкрива акцентите в мирогледите на четирите степени на съзнанието, както и реакциите на всяка група към изпитанията и несполуките в живота: "Староза­ветните търсят богатство и имот. От несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съ­блазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречи­ята ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така бо­лезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнс­тво. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и ува­жение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съ­чувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на проти­воречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбеж­но произтичат от четирите колективни течения, които циркули­рат в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните. И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават." На всяка крач­ка в нашия живот ние сме склонни да откриваме грешките на другите, а когато условията го позволяват - и да им предлагаме съветите си. Няма нищо по-лесно от това, да бъдеш съдник и съветник на чужд гръб! И понеже сме изключително наблюдателни за недостатъците и прегрешенията на ближния, твърде често (по-точно - при всяка възможност!) сме готови да го разкритикуваме, изхождайки от изна­чално подразбиращата се собствена непогрешимост. Всичко това са белезите на едно тепърва съзряващо мислене, на едно ниско развито съзнание. Окултният ученик никога не постъпва така! Той е сляп за несъвършенствата на своите братя и сестри по дух. И поради знани­ето му за вездесъщата Разумност, господстваща на всички равнища в Космоса, той никога не прибързва в оценките си. Всичко около себе си и у самия себе си възприема с чистия поглед на дете, ала и с мъд­ростта на напредналата по Пътя към Бога душа. Затова и толкова ярък е контрастът в житейската изява между хората от първите три категории и окултния ученик: "Обикновените хора се борят помеж­ду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно нико­го не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него същес­твува само правилният живот - животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, Който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика."

При подобно качествено разграничение между личностния ха­рактер на ученика по духовния Път и останалите хора естествено възниква въпросът кой е онзи висок идеал, който изпълва със съ­държание мислите, чувствата, словото и действията на ученика. И тук най-точна и мащабна е картината, която рисува проницателни­ят поглед и прозрението на великия духовен Учител: "И ако ме питате какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, светлина, мир и радост за душите! Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега. Не ви говоря за Мъдростта и Ис­тината - за тях ще дойде друга епоха. Те не са за днешните вре­мена. Сега на учениците им трябва Любов, но не без светлина; светлина, но не без мир; мир, но не без радост. На тях им трябват Любов със светлина, светлина с мир, мир с радост. Всички тия неща са свързано в едно." "Любовта, светлината, мирът и радос­тта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се хра­ни с тия плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот." "Правило е - ученикът трябва да започне с Любовта. После ще мине към светлината, след туй към мира и най-после към радостта."

Понятието "ученик" (независимо дали е предхождано от опреде­лението "окултен" или не) само по себе си предполага наличието и на учител. Кой е онзи толкова напреднал и извисен дух, който пое­ма подобни функции спрямо вървящите по Пътя на окултното уче­ничество? Очевидно това би трябвало да е извънредно високо ево­люирала индивидуалност, приключила със стадия на ученичество­то и постигнала готовност да предава придобитото на съзрелите за това неофити. Отношенията окултен ученик - духовен Учител се явяват обширно и пребогато на възможности поле за предлагане на езотерични знания, както и за укрепване и усъвършенстване на ду- ховно-нравствената структура на обучаващите се. За неповторимо­то естество на този род взаимоотношения говори и Учителят П. Дънов: "Ученикът може да има само един учител в живота. Пом­нете една велика истина: В света има само един Учител и всички учители са произлезли от него. В света има само един Ученик и всички ученици са произлезли от него. Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само оня, който го учи - неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта." След като завърши фазата на своето ученичество, а това става след поре­дица от пълноценно изживени съществувания в света на материал­ните форми, окултният ученик застава пред прага на ново предиз­викателство. То надминава всичко познато до този момент. "Дип­ломираният ученик" е готов да се влее в Божествената кохорта на космическите Учители. По този повод Учителят П. Дънов споделя: "Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви този път, пред него ще се открие великият път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта, който е най- трудният. " Но преди да се стигне дотам, ученикът има да учи още твърде много. Неговото обучение на практика не спира никога. То съединява в единен поток будното и сънното му съзнание. Целият свят, през цялото време за него е едно предметно училище: "Като говоря за ученика, аз имам пред вид преди всичко идейния ученик. Този ученик се учи и тук, на земята, в този свят, и горе, в невиди­мия свят. Той никога не напуща шнолата - денем се учи в лабора­торията на земята, а нощем отива горе, при своя Учител, който му преподава теория. На следния ден той пак се връща на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията." Една от най-важните характеристики на окултния ученик е нали­чието на постоянен контакт със света на Духа: "... Под "ученик" в истинския смисъл на думата се подразбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с него."

За ученика няма самоцелни постижения по Пътя. Всичко, което постигне, веднага го впряга на работа. Той никога не отделя време за нарцистични погледи в огледалото. Винаги е на път, винаги е готов да се притече на помощ на нуждаещите се. В него израстват постепенно кълновете на съработничеството спрямо Божествения, всеобхватен План на Твореца: "Животът на ученика, след пробуж­дане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него, обаче, се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Цар­ството Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат на­зад. " А достъпът му до небесното Царство е в пряка зависимост от придобитото и приложено знание, изкристализирало в Мъдрост на всички нива от съществуванието му: "Влизането в Царството Бо­жие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от негова­та любов. В Царството Божие по благодат не се влиза" (Учителят П. Дънов).

Удивително красив е портретът на окултния ученик, нарисуван от Учителя на ББ в България: "По какво се познава ученикът? Вие ще познаете ученика по следните качества: Той носи в себе си ед­на мека светлина, която не предизвиква никакво дразнение на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той мо­же да те нахрани с такава храна, че няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Вие трябва да разбирате тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато имате радост, коя­то изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като ученици." Именно радостта - такава, каквато я описва Учителят П. Дънов - се превръща в неотменна част от вътрешната настройка и поведението на ученика. Същевре­менно тя е и Божествената награда за неговото послушание и дос­тойно извървян път към съвършенството. Тя е и ключът към реша­ването на безбройните проблеми, с които ни залива на всяка крачка материалното битие: "Учениците ще носят Радостта в живота си като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радост, ко­ято се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх. Никакви бури няма на този връх. Там царува Любовта, там царува Светлината, там царува Мирът, там царува и сама­та Радост."

От гледна точка на учението на ББ окултното ученичество е зак­лючителният етап от еволюцията на човешкия дух в земния стадий от неговото вечно развитие през измеренията и световете на Битието. Под земен стадий тук разбираме борбата на духа с материята, нейно­то овладяване, завоюването на света на формите и постепенното разчупване на веригата на материалното под могъщото влияние на импулса за завръщане към Първопричината - Бога. Следователно ученичеството в този смисъл е извънредно важна част от еволюци­онния път на духа през времето след преодоляването на инволюци- онната мотивация в неговата изява през поредицата от въплъще­ния в земен план.

Както е известно, земното човечество преминава границата меж­ду инволюция и еволюция с помощта на най-великия Учител от Йерархията - Христос. Това означава, че в мащабите на индивиду­алния човешки дух преходът от по-ниското към по-високото равни­ще на проявление следва да се извърши чрез усвояването на основ­ните истини в Христовото благовестие и тяхното приложение в дей­ствителността. Най-важните послания в мисията на Христос на пла­нетата ни са законите на Любовта, милосърдието и саможертвата - закони на мисълта, чувството и поведението. Те изместват староза- ветната душевна нагласа, изградена върху инстинкта за самосъх­ранение, користните подбуди за проява и утвърждаване на личното "аз", подчинението на Божиите заповеди, продиктувано от страх пред Всевишния, а не от любов към ближния и всичко сътворено. И така - на мястото на страха изгрява Любовта, користта е победена от саможертвата, а егоизмът отстъпва решително на милосърдието и състраданието. Човек, който е развил тези качества на новозавет- ното време, съзидава личността си в праведност и осмисляне на законите, господстващи не само в царството на материята, ала и в селенията на Духа. Той е готов да стъпи върху пътеката на окултно­то ученичество.

А какво отличава нея от всичко изброено дотук? - СЛУЖЕНИЕ- ТО. Тоест съзнателното подчиняване на личния духовен, нрав­ствен и физически потенциал на Божия план за света, целена­сочената жертва на собственото (сиреч на отделното, обособе­ното) пред олтара на Цялото, поставянето на личния интерес под колективния и общочовешкия - с перспектива на вливането му в грандиозния поток на космическото развитие. Окултният уче­ник е човек, предоставил съвършено доброволно всичко свое в името на общите цели на вселенската еволюция, отказал се от личността си заради сливането с Първоизточника - Бога, устремил се към Него, съхранявайки и дообогатявайки неповторимата си индивидуалност, избистрена и разцъфтяла в нескончаемия цикъл на раждане, смърт и прераждане. Окултният ученик е само на една крачка от разкъс­ването на този цикъл и освобождаването на духовната си природа от кармичната обусловеност. Това става след петото посвещение.

Вечната цел по пътя на ученика е Бог - Творецът, Вседържителят и Промислителят на Вселената. Образец за ученика, негова пъте- водна звезда, ехо на вътрешния му глас и водач през бездните на житейското поприще е неговият Учител. Ученикът следва своя Учител през всички хилядолетия на своето ученичество, но никога не успява да го настигне. Този окултен закон е формулиран най- ясно от Христос: "Никой ученик не може да бъде по-голям от своя Учител!" А Учителят П. Дънов го допълва: "Когато вие дойдете до мястото, на което съм сега аз, няма да ме откриете, защото вече ще бъда някъде много напред."

Учителят никога не заповядва на своя ученик, той само го съвет­ва и напътства с огромно търпение и неизчерпаема любов. Ученикът никога не се подчинява сляпо на своя Учител - той осмисля внима­телно всичките му препоръки, оцветява ги през призмата на собст­вения си разум, придава им неповторимия щрих на своята индиви­дуалност. Ученикът умее да се учи от всичко: от собствените и от чуждите грешки, от паденията и триумфите, от скритите погледи и недоизказаните думи, от безсмислените хвалебствия и премълча­ната критика, от сенките през деня и от призрачните светлини на нощта. Той знае, че никой човек не е наш приятел или враг, а всич­ки са наши учители (старо окултно правило). Най-голямата наг­рада за ученика е да се окаже достоен за своя Учител. Най-теж­кото му провинение - да измени на предназначението си: уче­ние и служение.

Ученикът притежава силата да се изправи след всяко препъване. Неизбежните удари на Провидението никога не го заварват непод­готвен. След като излекува раните си, той става още по-могъщ и целеустремен. Дори и в най-ужасните мигове на живота си - затъ­нал до дъно в блатото на своите човешки слабости - ученикът не губи от взора си далечния светлик на хоризонта: Слънцето на Бо­жественото съвършенство. Той знае, че няма да получи наградата си през земния живот - тъй непомерно кратък е той, тъй измамни са искрите на успеха в царството на несправедливостта, където вла­дее Князът на този свят, Лукавият. А ученикът не се и стреми към награда. Той никога не разменя убеждения срещу временни облаги, никога не продава съвестта си срещу злато, пожарът на земните изпитания го обгражда от всички страни, ала не може да го изгори. По-недосегаем от саламандър, по-бърз от сокол и по-безстрашен от лъв е ученикът, защото вярва в Бога и никога не се отклонява от стъпките на своя Учител. И в най-черния мрак на Тартара той съу­мява да открие единствено вярната светла нишка на спасението.

В човека срещу себе си ученикът не вижда мъж или жена, ста­рец или пеленаче, просяк или цар, а само душа - мъченица, несрет- ница, незряща, протягаща трепереща ръка за помощ. Ученикът е готов да поеме всяка ръка. Той знае, че не би могъл да пренесе на гръб всеки свой ближен до върховете на сбъдването; достатъчно е да се превърне във факел, раздиращ лепкавата мъгла на невежест­вото. Дори и да се стопи в пламъка на чуждото неразбиране, алч­ност или злоба, ученикът си тръгва с радост от този свят. Той е изпълнил дълга си. След кратък престой в отвъдното, поучен от непредотвратимите грешки на земното изпитание, поел нова мисия на скромните си плещи, ученикът се завръща при по-малките си братя и сестри. Завръща се да учи и да служи.

Никой и нищо не може да изплаши ученика, когато той следва неотклонно своя верен път. Странник и неудачник в очите на "нор­малните" човеци, той заблестява с неустоима, мека, брилянтна свет­лина пред вездесъщия поглед на Всевишния.

Ученикът няма своя религия, той служи на Истината.

Ученикът не може да бъде купен с никакви материални при­тежания. Колкото и висока цена да предлагат за главата му, тя не е по-висока от благословението, което Сам Бог ще му дари за достой­но извършената работа.

Ученикът не познава нито миг покой. Той е винаги на път, винаги устремен към малките задачи на всекидневието. В своята съвкупност те изграждат величествения, ала нетленен паметник на неговото самоосъществяване.

Ученикът живее с ритъма на всички проблеми на съвременност­та. Той е неизменно в първите редици на Промяната. Когато падне, покосен от залповете на синовете на мрака, на неговото място из­никват хиляди нови герои - храбри и непобедими, довчера остана­ли слепи за Правдата, а днес озарени от факела, в чийто очистите­лен огън е изгорял ученикът. Изгорял, за да освети пътеката на про­хождащите.

Ученикът не живее за себе си. Той няма собствено име. Ако врагът разкъса дрехата му, преди да замахне с меча, ще отстъпи в панически ужас, заслепен от написаното с огнени букви върху гръдта на ученика - "Служител на Бога"!

Образът на окултния ученик не би придобил завършен вид, ако не предоставим възможността на Учителя П.Дънов да го обрисува чрез своето живо Слово:

" Ученикът, който иска да се учи, трябва да има желязна воля, нищо да не го отчайва." "Ученикът не мисли, че другите спъват неговия ум, но че той сам се спъва. ...Никой не може да влияе на неговия ум, да го изопачи." "Ученик, който е влязъл в една окултна Школа, няма право да причинява мъчение никому." "В Шнолата се забранява всяко одумване, изтъкване, вглеждане в погрешките на другите." " Ученикът трябва да бъде искрен спрямо духа си, спря­мо душата си и спрямо себе си, спрямо всички." " Ученикът тряб­ва да мълчи, за да може да мисли." "В Школата не се позволява никой никого да поправя." "Всеки ученик, който се колебае, не мо­же да се учи. Ученикът, щом изгуби вяра в себе си, той свършва със себе си." " Ученикът не трябва нито да завижда, нито да об- лажава, нито да съжалява." "Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си, той сам по себе си е вън от класа." " Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си." "Величието на характера на ученика седи в това - той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си." " Ученик е само този, който е в хармония с абсолютното." " Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа, нагрубява някого." " Ученикът не се обижда, а винаги търси доб­рото в думите, които са му казали. Той във всичко търси любовта." " Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово." "Уче­никът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задо­волява се само с това, което му се казва." " Ученикът трябва да има абсолютно послушание и внимание към Учителя си. Послуша­нието трябва да идва от съзнанието." "Който се съмнява в Учи­теля си, не е ученик." "Ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне." "Постоянно будно съзна­ние и точност се иска от ученика. С тези две качества той ще може да изправи своите погрешки." "На ученика не се позволява да говори празни думи." "Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен. Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото пъти иска." "Ученикът е чист, честен, искрен." "Учениците взаимно да си помагат, един друг да не се използват." "Ученикът работи съзнателно, за да придобие съвършенството, към което се стреми непрестанно." "В Школата се учат само потребните неща, съществените за самия живот. В окултния клас не се учат излишни неща." " Ученикът е постоянен, не се влияе от мъчнотиите, той е смел и решителен. Умът му трябва да е гъвкав, подвижен, възприемчив." "В един окултен клас от лъжата и по­мен не трябва да има." "Светското знание е предисловие на окул­тната наука. Там, където висшата математика на земята спира, там започва окултната наука." "Един окултен ученик първо е ес­тествен, не е предвзет, а е скромен." "Две правила за ученика: да не губи времето си напразно и направените грешки да ги изправи веднага." "Ако ученикът няма препятствия, мъчнотии, значи стои на едно място." "Ученикът сам си помага, той не търси помощ от никого" (курсивът мой - К. З.). "От ученика се изисква търпе­ние, мълчание, разсъждение.." "Ученикът не трябва да има ника­къв недъг." "На ученика не му трябва никаква събота и никакво кръщение." "На ученика не се позволява да се обръща назад. Абсо­лютно никакво обръщане назад! - Право към целта!" "Ученикът сам разчиства своите сметки" (курсивът мой - К. З.). "Ученикът няма право да се занимава с живота на другите." "На ученика абсолютно се забранява да одумва." "Туй, което вас ще ви въздигне, то е самото учение." "Не се позволява на ученика да влиза в клас с ненаучен урок." "Каквото и да кажат на ученика, каквито и хули да сипят по негов адрес, той върви напред и винаги има пред вид Бога в себе си. Никой не може да ви оцапа. Живеете ли в светлина, никой не може да ви заблуди." "Търпение и послушание - без тези две качества не можете да вземете нито една крачка." "Първото правило: Божественото у вас за нищо и за никого не трябва да го жертвате." " Ученикът във всеки един момент трябва да знае: Волята Божия ли изпълнява или своята воля." " Ученикът обещае ли нещо, трябва да го изпълни." "Станеш ли министър или друг висок пост заемаш, ученик не можеш да бъдеш. Окултният уче­ник заема скромни длъжности. От завидни длъжности ще се пазите като от огън" (курсивът мой - К. З.). "Мълчание отгоре, работа - отдолу." " Ученикът никога да не говори за неща, за ко­ито не е сигурен дали са верни или не." "Учителят трябва да знае, а ученикът да е подготвен." " Ученикът е свободен, когато учи." "Болният не може да бъде ученик." "Ученикът има за задача да живее без закон. Той сам е закон на себе си. Няма какво друг отвън да го съди" (курсивът мой - К. З.). "Три неща са потребни на ученика: разумност, сила, доброта." "Ученикът винаги тряб­ва да е разположен."

Привеждането на подобни цитати може да продължи още дълго, но и изнесеното дотук създава представа за начина, по който учени­ето на ББ в редакцията на Учителя П.Дънов възприема същността, мисленето и поведението на окултния ученик. Ще прибавим само още няколко фрагмента, които опират до конкретни страни от харак­тера на окултния ученик. На първо място - будността на съзнанието, за която Учителят на ББ у нас говори на всяка крачка и я утвърждава като задължителна по духовния Път: "Ученикът е винаги в клас. Той знае и съзнава всеки миг, че е ученик." На второ място - изконният жизнен стремеж на ученика: "Ученикът на Всемирното Братство се стреми да реализира в живота си: Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина." На трето мяс­то - отношението към материалните блага: "На земята всичко е преходно. Ученикът не трябва да желае нищо земно. Той ще си слу­жи с буквара и плочата, докато завърши I-во отделение; и после ще мине напред, а тях ще остави за другите. Няма защо да носи със себе си буквара и плочата в университета." И не на последно мяс­то - критериите за това, кои ученици са най-добрите: "Най-добрите ученици са тия, които вървят естествено; нито се забавят, нито прескачат; нито се спират, нито тичат. Всичко у тях върви естествено. В живота им е отразен космическият ритъм."

За естеството на разликата между равнищата (степените на ду­ховна еволюция) между окултния ученик и духовния Учител сякаш най-добра представа създава следната оригинална мисъл на Учителя П. Дънов: "Когато ученикът не знае, мълчи. Когато Учителят не знае, говори много. Когато ученикът знае, говори много. Ко­гато Учителят знае, мълчи."

В своето Слово Учителят на ББ в България разкрива и етапите, през които преминава израстването на човека по духовния Път. Езо- теричното познание ги назовава посвещения. Тези етапи или стъп­ки по вечния път към съвършенството са свързани с извечния стре­меж на душата да се издигне нагоре, към нова, по-висока кота на осъзнаване и осмисляне на космическата Реалност. Учителят П. Дъ­нов говори за седем такива посвещения, представени хронологич­но по следния начин: 1) Обръщане към Бога; 2) Покаяние; 3) Спасение; 4) Възраждане; 5) Новораждане; 6) Посвещение (в тесния смисъл на понятието - бел. К. З.); 7) Възкресение.

Мястото, където ученикът намира най-благоприятните условия за издигане на своята духовна природа и за завоюване на посвеще­нията, е окултната Школа.

Всеки истински духовен Учител основава своя Школа. Той идва на планетата скромно, без никакъв шум. И докато в горнилото на светските страсти лумват огньовете на политическите битки, вих- рят се конкуренцията в икономиката и протуберансите на социал­ното и културно развитие, Пратеникът на Небето започва тихо и незабелязано изпълнението на своята мисия. Той открива своите ученици, събира ги около себе си и търпеливо извайва от тях дос­тойни продължители на Делото. Ученик на Божествената наука мо­же да стане само онзи, чиято душа вече се е пробудила от вековния си сън; личност, преминала през богата гама опитности в минали въплъщения и в настоящия си живот; човек, който се е убедил сам, без пропаганда и външен натиск, че това е единственият път за неговото развитие и единственият мироглед, унищожаващ най-важ­ните противоречия, раждащи мъката и болката на този свят. Около естествения център - Учителя - се оформя среда, където се разре­шават най-парливите проблеми на съвременността. От мащаба на Школата те се пренасят по невидими нишки и обхващат цялото земно кълбо. Така дейността на Учителя и неговите ученици при­добива планетарни измерения. Разбира се, само той знае за всичко това, а някои от учениците интуитивно се досещат. Около Учителя можем да срещнем представители както на всички дарби и добро­детели на епохата, така и на всички пороци и недостатъци. Първите подлежат на утвърждаване и доразвиване, а вторите - на постепен­но смекчаване и изкореняване. Школата е място на всестранни из­питания за качествата на тялото, ума, сърцето и душата. Една от първите задачи тук е да бъдат възстановени каналите, по които си­лите и енергиите на Живата Разумна Природа проникват и обновя­ват човешкото същество. Това е единственият начин учениците да бъдат подготвени за новите условия, диктувани от глобалната Про­мяна. Всичко, което се извършва в този ограничен кръг от хора, се проектира сред цялото човечество. Знанието, преподавано в Шко­лата, е универсално. То е предназначено за всички. Но някой тряб­ва първи да поеме факела му и да го разнесе навред. Това е мисията на окултните ученици.

Ето как Учителят П. Дънов обрисува същността и задачите на Школата: "Задачата на Божествената школа е да приготви умо­вете и сърцата на хората да разбират и прилагат истината. Едно от качествата на великата школа на живота - школата на Бялото братство или така наречената Божествена школа, - това е: тя поставя всичко изучено на опит. В нея теорията и практиката вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към ис­тината, но и начините за нейното приложение." Всеки път, кога­то сред човеците се появи автентичен духовен Учител с планетарна мисия, който раздава щедро и безвъзмездно даровете на вечното Слово, това е миг на пробуждане за човешките души. Това е начало на нова епоха за еволюцията на земното човечество. Затова неслу- чайно Учителят на ББ в нашата страна възкликва: "Пътят на уче­ника, това е новото, което днес влиза в живота на човечеството." Знанието за пътя на душата към Бога, за вечния път на духа към Първоизточника на всичко съществуващо, е най-великото знание на живота. То бива открито от Учителя на неговите ученици в про­цеса на тяхното общуване, в атмосфера на взаимна любов и при­вързаност, каквито светът отвън не познава. Ученикът може да поз­нае своя Учител само отвътре. Духът на Учителя прониква в същ­ността, в нетленното естество на ученика и го преобразява. При­съствието му се изразява в постепенното, постъпателно съзряване и проявление на разумността в ученика. След като приключи този етап от невидимата дейност в Школата, пилигримите вече са гото­ви да предлагат собствени плодове в нейната градина. А тя е отво­рена за всички търсещи, по всички пътища...

Под "окултно ученичество" Учителят П. Дънов разбира начин на живот с повишена степен на разумност и съзнателност. За него окултен ученик е онзи, който не само е разбрал, че е дошъл в плът да научи най-великото изкуство - на разумния живот, да израства в знания, в постигане на висшата Истина, в проявление на Божестве­ната Любов и истинско служение и съработничество на висшите космически сили и на Бога, но той е и в състояние да направи всич­ки усилия и да пожертва всичко в името на придобиването и усъ­вършенстването на това изкуство. Ученикът знае, че над него има само един истински Учител - Живият Бог, космическият Христос, Който изпълва цялата Вселена със Своя животворящ Дух и твори извечно навсякъде, по всички възможни начини. Всички други учи­тели са само помощници на този единствен, върховен Учител. Тях­ната роля е да напътят ученика към Него и да му помогнат да Го намери. Ученикът е преизпълнен със свещен трепет към великата майка-природа, в която живее и твори Всевишният. За него тя е най-великата жива книга, написана от премъдрия Създател и разк­риваща на подготвения, на зрящия, на всеотдайния по духовния Път своите тайни. Идеалният ученик е човекът на най-възвишена- та творческа Любов, на най-живоносната Светлина, на най-хармо­ничния мир, на най-чистата радост, която никой и нищо не може да помрачи; той е човек на съвършеното здраве, на висшия духовен живот, на приложеното знание и личната опитност; той е достойният съработник на разумните сили в Космоса и на Бога в съграждането на новото и великото в света.

Ето и едно от най-красноречивите напътствия на Учителя П. Дънов към окултния ученик: "Три неща изисква Духът Божий: Да се храниш добре, да живееш добре и да мислиш добре. Храненето е приемане на Божието Слово. Добрият живот е изпълнението на Божията Воля. А доброто мислене е мисъл, проникната от Божията Любов. Добре да се храниш значи: да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за живота. Добре да живееш значи: да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш значи: да гледаш и схващаш всичко това, което Бог е създал."

Основният символ на духовната Школа, създадена от Учителя П. Дънов в България, е Пентаграмът. Той е изключително древен по своя произход, но като правило е служел за вътрешно ползване в тайните школи на всички епохи. Учителят на ББ у нас го възроди и го издигна на заслужена висота, обяснявайки с най-дълбоко про­никновение същността, съдържанието и начините за приложение­то му от страна на окултните ученици. Той казва: "Какво предста­вя пентаграмата? - Път към истинския живот." За това, как всеки от нас е живо изображение на свещения символ, Учителят П. Дънов споделя: "Човек представя пентаграма. Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правата, която води от левия крак към главата, е Истината; от главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е Мъдростта; от дясната ръка към ле­вия крак е Добродетелта."

Пентаграмът - петолъчна звезда, вписана в окръжност - бива рисуван от последователите на ББ в пет цвята: най-отгоре ясносин (отговаря на Божествения принцип на Истината); вляво ясночер- вен (Любовта); вдясно светложълт (Мъдростта); долу вдясно ясно- зелен (Правдата); долу вляво цвят на узряло златисто жито (Добро­детелта). Пентаграмът е обяснен като същност и съдържание от Учи­теля П. Дънов през 1910 г. От следващата 1911 г. той започнал да дава символа на някои свои ученици. В личната архива на П. Дънов са открити първите изображения на Пентаграма, имена на добро­детели и изречения, подготвени от него още през 1898 г. Както вече бе посочено по-горе, Пентаграмът от хилядолетия бива използван за целите на различни окултни школи. Цялостният му образ е изра­ботен от Учителя на ББ в България като най-подходящ за новите и конкретни условия на новото време, като универсална фигура за духовна работа в основаната от него Школа. Работата с Пентаграма може да бъде наречена "път на ученика", който посредством усво­яване на добродетели, през огъня на изпитанията и посвещенията завършва своя еволюционен цикъл.

Някои изследователи в областта на езотеричното познание при­емат, че Пентаграмът е емблема на християнството.


  Учението на Бялото Братство 1 - Константин Златев
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ