"Същността на живота това е Мировата Любов."
(Учителят П. Дънов)
В съответствие с учението на ББ, предадено на българския народ от Учителя П. Дънов, животът не е механичен или само биологически процес, а напълно разумен процес, проява на Разумното Начало - Бога. Стремежът на официалната наука да обясни появата на живота със самозараждане от неодушевената материя е категорично необоснован, понеже мъртвото не може да роди живо. В случая в сила е крилатата фраза на знаменития френски естествоизпитател и биолог Луи Пастьор: Vivum ex vivo! (Живо от живо!) Тоест - животът може да възникне само от друг живот. И проследявайки по тази аналогия цялата верига на причинно-следствени връзки в областта на живата природа, неизменно стигаме до Първоизточника - Създателя на Вселената, Когото ние, вярващите в Неговото съществуване хора, наричаме Бог. Хипотезата, че животът е пренесен на планетата Земя от Космоса (теорията за т.нар. "панспер- мия"), не обезсилва изложените по-горе разсъждения, а само ги разполага по специфичен начин върху арената на Времето и Пространството.
Велика е тайната на живота! Сам по себе си загадка, той е разпространен навред - никой в началото на третото хилядолетие сл. Р. Хр. не би се наел да оспорва неговата вездесъщност. Свещената книга на християните - Библията, свързва появата на живота с творческата дейност на Всевишния и по-специално - на Неговия животворящ Дух (ср. Бит.1:1-2). От своя страна Учителят П. Дънов прави разграничение между същността на явлението "живот" и неговите проявления в Битието: "Следователно това, което не можем да определим, е животът. Това, което може да се определи, е проява на живота." И така, животът е атрибут и функция на Първото Начало - Бога. Както пораждането му, така и дълбоката му, глъбинна същност си остават (поне засега) тайна за нас, хората. Ние сме в състояние, обаче, да наблюдаваме безбройните му проявления и да осмисляме взаимоотношенията между неговите носители. В нашите възможности е да прозрем неговата целокуп- ност и проникването му в цялата наблюдаема Вселена - от елементарните частици и атома до звездите, галактиките и Метагалактиката. Наблюденията ни довеждат до съществения извод: животът е единен в необозримото си разнообразие и неповторимо разнообразен в единството си.
Езотеричното познание, въплътено в учението на ББ, свидетелства, че животът се ражда при взаимодействието между Духа и материята. Като резултат от тази грандиозна космическа прегръдка възникват световете, сферите и областите на Проявеното Битие. При разглеждането на космологията на Учителя П. Дънов отбелязахме, че той утвърждава наличието на три свята в Битието: физически (материален), духовен и Божествен. Те заемат едно и също пространство, но се отличават помежду си най-вече по естеството на своята субстанциалност - най-груба е тя в света на материалното, а най-фина - в селенията на Божественото. Свързвайки природата на тези три свята с вечния ход на Промяната ("Всичко тече, всичко се променя!" - Хераклит), засягаща всички пластове на съществуващото и разтърсваща до основи дори непоклатими наглед величини, Учителят П. Дънов споделя: "Физическият живот постоянно се изменя и променя. Духовният живот се променя, без да се изменя. Божественият живот нито се изменя, нито се променя."
В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на Любовта. Бог - абсолютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от Любов. По същата причина дарил живот на съществата: за да Го славят и в неспирния устрем на развитието си да се приближават все повече и повече до Него. Аналогично е и становището в учението на ББ: "Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество. Което означава, че всички ние сме също така безсмъртни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно. Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно рас- тене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа. Нашите души са части или удове на тази велика Душа."
Божият Дух изпълва цялата Вселена. За да се изрази в Проявеното Битие, Той създава света на формите. Всички те - безбройните заселници на Космоса - са носители на Негова искра. Всяка форма говори по собствен, неповторим начин за творческата Воля на Бога. Същевременно всяка форма Го отразява по определен начин, т. е. тя притежава в потенциал Божествено съдържание. Съществуването и развитието на обективните реалности в Битието съответства на творческата потребност на Всевишния да изрази Себе Си посредством неизчислимо количество форми. Тяхната лична и колективна еволюция е подчинена на всемирния Закон за качеството: Количественият компонент (част, съставна част) на Вселената (материята, материалната структура на Вселената) в своето неизменно, необратимо и непрекъснато движение и развитие се стреми да се превърне в качествен компонент (част, съставна част) на Вселената (Дух, Съзнание, Висша Сила, Бог), т. е. материалното има за крайна цел в своето развитие нематериалното, духовното (на проблема за Закона за качеството, който - според автора - е Основен закон на Вселената, предстои да бъде посветена отделна студия; бел. К. З.). Очевидно универсалният Закон за качеството е еманация (проявление) на универсалния Принцип на еволюционност на всичко съществуващо.
Многообразието на живота като въплътен извечен Промисъл на Твореца е залегнало и в основите на учението на ББ: "За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и движение. Стремежът, това е разумният вътрешен подтик, а движението е физическият му израз. Животът, обаче, не се проявява само в една форма, той се проявява в безкрайно много форми. Когато повече форми се съчетаят и образуват една по-голяма форма, казваме, че животът е разумно организиран. Тогава всички форми имат стремеж да дадат израз на тази по-висока форма" (Учителят П. Дънов). Очевидно непостижимото многообразие на вселенския живот е израз - освен всичко останало - и на великата Разумност, присъща на Божието творение. Тази Разумност извира от вечния Източник на всесъвършения Божествен Разум и придава хармоничност, структурираност и балансираност на всичко съществуващо.
Една от най-съществените характеристики на всемирния живот е неговата вечност. Всяка една от безбройните форми е преходна и тленна по своята същност. Ала животът сам по себе си е непреходен, вечен. Непрестанната и неуморна замяна на едни форми с други, непресъхващият поток на космическото обновление са безспорните свидетелства за динамиката и еволюционността на Живота. Преходността на формите само подчертава неговата нетленност. Този постулат, разкриващ проявленията на жизнения принцип във Вселената, намира своето дефиниране и тълкувание и в Словото на Учителя П. Дънов: "Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши - животът е по-силен от смъртта (курсивът мой - К. З.). Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото ако животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен."
Според учението на ББ животът не бива да бъде разделян на добър или лош. Той сам по себе си е един и не може да бъде друг освен добър. В света на относителността, в който живеем, животът е абсолютна величина. Съществата, населяващи сферите и областите на Битието, по различен начин възприемат и третират своя живот. Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собственото си отношение към себеподобните и природната среда. По такъв начин те формират жизнената действителност "по свой образ и подобие" и й придават специфичен облик. За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, животът става светски. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот."
А в какво се изразява разумният живот? Подвластен ли е той на свободната воля на човека? Има ли надежда да бъде постигнат от нас в обозримо бъдеще? Къде да го търсим - извън себе си или в собственото си "аз"? На някои от тези въпроси отговор дава отново учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов: "Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този живот няма смущения, а постоянна работа." Както е известно, Учителят П. Дънов свидетелства, че истинската работа бива предшествана от две нисши нейни форми: мъчение и труд. В такъв случай понятието "работа" в неговото разбиране би следвало да се тълкува като целенасочен комплекс от действия, осмислен и подчинен на разумен стремеж и основан върху творческата същност на човека.
Както вече имахме повод да изтъкнем в предидущото изложение, един от най-важните компоненти в проповедта на всеки истински духовен Учител е великата истина за Единството на живота. Така както в учението на ББ Битието представлява съвкупност от три свята: физически (материален), духовен и Божествен, така и всемирният Живот бива диференциран в три аналогични проявления, съответстващи на тези три глобални, събирателни зони на всичко съществуващо. Трите прояви на единния Живот обладават свои специфични характеристики, които ги обособяват и подчертават неповторимостта им. В същото време те се намират в тясна връзка и взаимообусловеност. И не би могло да бъде другояче, тъй като те са - както вече посочихме - три елемента от едно грандиозно, космическо Цяло. Ето какво ни разкрива по въпроса учението на ББ: "Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и Божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния Живот. Те се различават по своите начала, по своите обекти и по своите цели. Физическият живот постоянно се изменя и променя. Той е живот на повърхността на водата, на морските вълни. Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния, безграничен Живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов).
От морално-етическа гледна точка животът има абсолютна ценност. Сиреч - той не може да бъде заменен с нищо друго (например, с друг живот) поради своята неповторимост; никой няма право да посяга на неговата цялост поради Божествения му произход; той следва да бъде използван разумно, целенасочено и с постоянна мисъл за Общото благо. За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Остави го да тече свободно от великия извор - Любовта. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност. Освети го чрез Истината, която дава свобода на живота във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота - това е Любовта. Изгрев на живота - това е Мъдростта. Пладне на живота - това е Истината."
б) Живата Разумна Природа
В учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния живот. Тя е една разумна безкрайност. Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. В нея съществуват сили, които осмислят и укрепват живота. Тези сили работят потопени в мълчанието на Вечността. По този повод Учителят на ББ в нашата страна посочва: "В Природата има една разумна, жива сила, която действа по разнообразен начин. Тази сила индусите наричат "татвас" - санскритска дума, което означава жива енергия, която прониква цялото пространство, основа е за движението на всички небесни тела и е причина за проявата на всичкия живот във Вселената. От тази татвическа енергия - праната е едно видоизменение. И онзи научен метод да се използва тази жива енергия индусите наричат Пранаяма. Татвас е Любовта, която движи света, и всички висши желания се дължат на тази енергия, на тази сила, която със струите си прониква през нашите тела, през всичките ни тела." Езотеричното познание в лицето на древната индийска мъдрост допълва тези ценни размисли с твърдението, че има две първоначала в Битието. Инду- измът ги назовава "Акаша" и "Прана". Акаша е пространство, но не обикновено пространство, а такова, което съдържа в латентно (непроявено) състояние всички възможни форми. Прана е жизнена сила, енергия, която изпълва всичко съществуващо (съответства на Светия Дух в християнството).
Красотата и съвършената целенасоченост и целесъобразност, редът и непреходно стта придават на Живата Разумна Природа Божествена сила и неизчерпаема вътрешна енергия. Тя няма нито минало, нито бъдеще - винаги е "сега". Винаги е млада и обновена. Природата - това е светът на нещата, на формите и отношенията, на мислите и вълненията на човека, една единна система от реалности, в скритата си същност пронизана от всемирната Любов. Това е Любовта на Бога към цялото творение, към всичко, извикано от Него към живот. Битието крие зад времето и пространството една абсолютна Мъдрост. По-нататък Учителят П. Дънов подчертава следното: "Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представляват "атомите " на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества отразлични категории и култури." И допълва на друго място: "Живата Природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива." Следователно разумността на Природата се явява съчетание от първоначалния заряд на разумност, вложен в нея от Създателя, и наличието в нея на неизброими сон- мове разумни същества. Не бихме могли да разграничим първото от второто, тъй както не можем да поставим знак за категорично дистанциране между Твореца и творението. Обединяващото звено е Божията Премъдрост, изявена в Неговия величествен План за света, чийто изпълнители са именно посочените същества. В своята еволюция те са достигнали етап, в който могат да бъдат определени като Божии съработници. За тяхната същност и роля във Вселената Учителят П. Дънов казва още и следното: "Природата е ценна в този смисъл, че в нея живеят най-разумните същества, които някога сте срещали, най-разумните същества, които можете да си представите, най-добрите, най-силните, най-любещите. В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си. Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи." Всички тези разсъждения и съпоставки му дават основанието да заключи: "Ето защо за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият Космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява."
В Живата Природа действат принципи, сили, енергии, закони. Налице са два основни разумни принципа: на силата (активността) и мекотата. Първият от тях действа за разделяне, индивидуализиране, разделение на Цялото. Той логично води до борба, разрушение и смърт. Другият принцип, напротив, обединява индивидуалностите и носи мир, той е произлязъл от духовния свят. Това е доказателство, че светът е изграден върху основата на две прояви на едно и също Начало. Затова главният закон, по който се развива светът, е еволюцията (усъвършенстване на материалната субстанция и издигането й до духовната до пълно взаимно проникване и сливане в Духа) и обратният й процес - инволюцията, която я предхожда (низхождане на Духа в материята и изграждане на света на формите). Посоката на инволюцията е от Центъра към периферията. А еволюцията е възкачване по обратния път, настъпващо след приключването на първия процес. Тези два принципа или направления на глобално развитие на Космоса при своето действие отделят енергията, необходима за създаването на вечно променливите условия на живота. Като такива те са методи за осъществяване на великия План на мирозданието, начертан от Бога. Живите същества са призвани да използват разумно предоставяната им непрекъснато и в изобилие енергия. Всяка злоупотреба в тази насока довежда до негативни за тях последствия, включително забавяне или дори регрес на личното им духовно развитие. На глобално равнище еволюцията се отличава с цикличен характер. "Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използват нейните енергии разумно, спъват ли се в техния неспирен ход и превръщения, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага противодейства. Природата не обича застой. В нея има вечно движение (курсивът мой - К. З.), вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тия закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията, и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот " (Учителят П. Дънов).
Разглеждайки отношението Бог - Жива Разумна Природа, Учителят на ББ у нас отбелязва: "... Ние наричаме разумна, Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието (курсивът мой - К. З.). Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото НАЧАЛО НА ЖИВОТА. То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава." Според Учителя П. Дънов Природата - това е самата проявена външно висша реалност, проявената висша разумност, висша Любов. Природата обаче е скрила своята духовна и Божествена физиономия за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост. Науката досега е изучавала само външната форма - по пътя на емпиричното и рационалното познание, и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили на Космоса. Затова и в началото на ХХ век и на третото хилядолетие човечеството вече е стъпило на Луната, извежда извън земната атмосфера пилотирани космически совалки, подготвя експедиция с астронавти до Марс и се стреми да овладее термоядрената енергия и плазмата, а все още не познава достатъчно собственото си "аз", използва едва около 3-4 % от потенциала на мозъка си - материалния носител и проводник на съзнанието.
В съответствие с учението на ББ всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, притежават дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука на днешния ден, подавайки ръка и на метафизичното познание, трябва да отиде по-далеч от изучаването на съдържанието и вътрешните съграждащи сили; тя трябва да устреми усилията си и към дълбокия, скрит смисъл на обективните реалности в Битието. Разумността като съществената характеристика на Вселената е немислима без движението, без изменението, без усъвършенстването. И материалният свят, и човекът се подчиняват на движението. Те вървят от една проява към друга и това движение, неуловимо за сетивността на средностатистическата личност, се направлява от творческите сили на Космоса. Любовта - сърцето на тази разумност - не е някакво абстрактно понятие, някаква философска даденост. Това е живата сила в природата и тя крие Божественото съвършенство в недрата си. Изразява се чрез светлината и радостта, хармонията и мъдростта, красотата и простотата, истината и вечността. Така Битието се проявява като реалност, която има вътрешен (езотеричен) и външен (екзотеричен) смисъл. И в най-малките неща се открива хармонията и мъдростта на творческите сили на Бога, единната целеустременост на разумните същества, на членовете на ББ. В този ред на мисли Учителят П. Дънов изтъква: "Природата е велик разумен свят. Всички възвишени същества, които работят над човешките души и ги повдигат - всички светли идеи, всички пориви, цялото знание и култура се дължи на тях. Ние ги наричаме белите братя, които бдят над нас. Те са извели човечеството от мрака на вековете и го водят към светли бъднини. Всички те образуват Всемирното Бяло братство. Те посещават човеците и работят между тях, видимо и невидимо. Този разумен център привлича всички, които са подготвени през вековете да влязат в него като работници. Мировият Учител иде от Всемирното Бяло братство. Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в себе си целия живот - живота на човека, на животните, на растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат. окултен = таен, скрит) същност. Природата е разтворена книга, в която са написани делата на живия Бог, но тя се чете само от Посветените, от тези, които са достигнали до съвършенството, които имат привилегията, дадена от белите братя, да четат книгата на Вечността. В тази книга, винаги отворена за мъдрия и добрия, без оглед на неговата професия и социална реализация, непрекъснато се вписват и ще продължават да се вписват във вековете следите на Божието присъствие.
Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите. Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния. Тя управлява човека и обективните реалности на всички равнища, движенията и събитията. Тук учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов се доближава смислово до думите на ап. Йоан Богослов: "В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан 1:1-5). Всичко в природата разкрива една удивителна архитектоника - както в малкото, така и в голямото; както в мълчанието, така и в звуковете; архитектоника на формите и отношенията, на линиите и обемите, на видимите и невидимите неща. Съразмерност и равновесие царуват в Космоса. В природата няма нищо излишно, нищо изкуствено, нищо, което да не носи следите на Божията ръка, нищо, което да не отговаря на висшия Божествен План. Природата - това е животът, разбиран в неговата всеобхватност и единство. Животът - това е природата. Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от човека. Понеже само той - разумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от Бога. Животът и природата са едно. В този пункт Учителят П. Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка).
Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност. Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото". Животът за Цялото съществува, и то не от вчера, в Разумната природа. Той е приложен на практика от разумните същества. Те работят в цялата природа с любов, със самоотричане за по-ниските природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие и прогрес. Тези високоеволюирали същности са осъзнали великата истина, че в основата на цялата природа лежат принципите и законите на любовта, (само)жертвата, взаимопомощта и сътрудничеството. И всичко това - за Общото благо. А борбата за съществуване - толкова популярно понятие в света на гъстата материя?! Тя е характерна само за нисшите природни царства. При живота за Цялото човек е в хармония с грандиозната реалност, която е навред около нас и в самите нас. Изводът е логичен и прост: Животът за Цялото лежи в основата на космичния живот!
В Словото на Учителя П. Дънов на всяка крачка срещаме утвърждения на тезата за разумността на природата. Най-краткото измежду тях гласи: "Природата е жива и разумна." Неслучайно той толкова често препоръчва на своите последователи да прекарват колкото се може повече време извън замърсената и от хигиенна, и от нравствена гледна точка градска среда. Освен чисто физиологическото й благотворно въздействие Живата Разумна Природа винаги има и на какво да ги научи, с което да ги подпомогне по техния духовен път. Най-подходящи за духовна работа са планините. Това е причината годишните събори на ББ в България да бъдат организирани на Рила. А докато Учителят е в плът, той и учениците му непрекъснато правят екскурзии - най-често до Витоша. Затова той подчертава: "Ония, които идват тук (сред природата - бел. К. З.), чувстват, че има нещо повече от това, което виждат отвън. Материалният свят е въплътена идея, въплътена мисъл. Разумността в природата в малките работи прави чудни неща. Например, каква интелигентност с каква четка е работила върху крилата на пеперудата! Тази интелигентност като художник е проявила своето изкуство."
Разумността на Живата Природа обуславя и пълното отсъствие на случайност. В това направление съществува сентенция, която гласи: "Случайността е закон, чието име не познаваме!" Тази зависимост е разгледана от Учителя П. Дънов, както следва: "В същност в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на Божествената и неизменна математика. Ето защо всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде. Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции, с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великатаразумност на Природата, която всичко направлява." Езикът на природата е образен. Животът, който диша и се проявява чрез нея, не познава нито миг застой, никаква статичност или за- костенялост. Водещият закон в природата е този на Промяната. И това е така, тъй като Развитието като същност и динамика на процесите в Космоса е отражение на глъбинното естество на Бога. Ето какво споделя по този повод Учителят П. Дънов: "Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора - сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие. Изобщо Природата не търпи еднообразието и повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждат зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро." Онези, които успяват да разчетат успешно езика на природата, ползват значително предимство пред останалите. Те знаят, че зад всяка форма стои всевечната Премъдрост на Създателя. Всяко явление, събитие, всеки факт от живота крие в себе си определена доза символизъм, която би трябвало да бъде разпозната и проумяна. Това е причината в учението на Агни-йога да срещаме призива: "Разгадавайте знаците на съдбата!" Всеки елемент от пре- богатата действителност около нас е стаил в себе си значение - под повърхността, в дълбините на своята същност. Нашата човешка задача е да достигнем до него и - когато е нужно - да го използваме за добро. Затова и великият Учител ни напътства: "Животът има своя азбука. Ти можеш да живееш и без да я знаеш, но по-хубаво е да знаеш азбуката на живота. По-хубаво е да разбираш живота и външно, и вътрешно. Външно, слухово, само каквото си чул; писмено, значи вътрешно, каквото си научил. Вие сега искате да знаете защо природата така е създала нещата. Защо природата така създаде човека? За да можеш да имаш ясна представа за нещата и за онези, които са работили, трябва да ги проучиш основно, да видиш съобразностите и несъобразностите. ...Природата изисква от човека да работи. Тя иска работници. Тя ти е дала живот и ти преди всичко трябва да работиш заради нея. А вие идвате на Земята, работите за себе си и искате да бъдете щастливи."
Цялото възхитително многообразие на Живата Разумна Природа и неспирният ритъм на нейното съществуване предполагат несек- ваща динамика, една вечна и неизразимо красива Промяна. И в същото време в дълбоките пластове на своята битийност тя демонстрира завидна неизменност. Формата е тази, която подлежи на постоянно изменение, развитие, усъвършенстване. А съдържанието остава непроменимо - то е сигурният фундамент, основата, върху която безбройните проявления на космическата многоликост стъпват здраво, за да поемат или продължат своето пътуване през Вечността. В този смисъл разсъждава и Учителят на ББ: "Ако вие изучавате природата, ще научите нещо хубаво от нея: тя никога не остарява, никога не отслабва, никога не се обезсърчава, нейната любов никога не се изменя. Тъй разбирам природата - както и да се променя, остава неизменна."
В езотеричната литература и лексика е популярно понятието "Акашови летописи (хроники, записи, анали)". Съдържанието му обхваща феномен, който най-общо можем да назовем вечната памет на Вселената. Тази съвършена, Божествена по своя произход памет съхранява за вечни времена всичко, което се е случило в целия Космос: всяко събитие, всяка мисъл, чувство, слово и действие на всички същества, навред в безкрая на съществуващото. Тези, които се питат как функционира универсалният кармичен закон, нека се обърнат за справка към аналите на Акаша... Така те ще узнаят, че нищо на този свят не се заличава и нищо не остава без последствие. За това изумително проявление на Божията върховна справедливост разказва и Учителят П. Дънов: "Природата регистрира всички събития така, както са станали, още от памтивека, в природата няма лъжа. Един ден науката ще открие апарати, с които може да се доловят всички речи отпреди хиляди години. В природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото Битие. Този закон съществува и във всеки човек. Ако погледнете един човек, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и светлината. Когато покрай него минава една от мътните нишки, той ще бъде неразположен. Ако минава някоя от светлите нишки, ще бъде разположен. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава добрите или лошите състояния. Нишките на светлината трябва да надминават тези на тъмнината. Хубавите, светлите, благородните, моралните чувства са плод на нишките на светлината."
Ние, хората, обичаме да правим сравнения. Харесва ни да мерим ръст с какво ли не, а най-вече - със себеподобните. Ала как бихме се почувствали, ако се изправим до величествената снага на Природата - нашата майка, нашия роден дом и обител? Ще бъдем ли достатъчно обективни да признаем, че сме по-малки от нея, че сме закърмени с нейното мляко на живота и че съществуваме благодарение на условията, които именно тя е създала за нас?! За да си дадем подобен отговор, е необходима духовна зрелост, която далеч не всички човеци обладават. Интересно е как тази мълчалива дискусия е осветлена в учението на ББ: "Има много учени хора - може да четете техните книги, но ще се намерите в голямо противоречие. Те считат, че човек стои по-високо от природата. В някои отношения са прави. Ако вземат човека за едно божество, тогава да - човек е едно проявление на Бога. Но като проявление на природата той не седи по-горе от нея. В едно отношение тя седи малко по-горе от него. Защото под думата "природа" се разбира съвкупността на всички онези разумни същества, които работят в света. Тогава може ли един човек да седи по-високо от тези разумни същества? Следователно природата е разумното в света. Аз не говоря за онази механична природа, на която ти се молиш и тя не те слуша, а за природата, която е отзвук на Божественото " (Учителят П. Дънов). Бог очаква от Своите разумни чеда да се отнасят към природата като към майка. Те са Негови деца и Той им е предоставил всички най-благоприятни условия да живеят и да израстват в природната среда. Най-мъдрите измежду тях вече са прозрели, че със собствени усилия не биха могли да прибавят нищо към същността на своята родителка-кърмилница. И още повече - ако посягаме необмислено и неразумно към нейната цялост, за да облагодетелстваме себе си, ще я нараним. А така нараняваме и себе си и поставяме под въпрос собственото си съществуване. В такава насока е и препоръката на Учителя на ББ у нас: "Вие виждали ли сте какво нещо е природата? Тя е една майка! Аз не съм виждал по-красива, по-сериозна и по-мощна жена от природата. Да съберете всички философи, които има на земята от осем хиляди години насам, не могат да направят единия пръст на природата! А те казват - да й станем господари!"
в) закони и методи на Живата Разумна Природа
Изучаването на природата е полезно; нещо повече - то се превръща в необходимост за ученика по духовния Път. И това е така, понеже тъкмо в нея той открива законите на Живота и неизчерпаемата Мъдрост на Твореца. Неговият тих глас в душата ни ни нашепва, че можем спокойно и свободно да гласуваме пълно доверие на вечната Майка - Природа, тъй като сме частица от нейното велико Единство. Устременият по пътеката към съвършенството окултен ученик открива в нейно лице освен това и партньор и помощник във всичките си начинания. Той е готов да последва призива на нейното разумно водителство: "Неуместно е, когато някои казват, че искат да подчинят природата, да я турят под своя власт. Те трябва да знаят, че Светлите Напреднали Същества са настойници на тази жива природа" (Учителят П. Дънов).
Природата следва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл. Само такъв комплексен подход към разкриването на нейните тайни е в състояние да ни доведе до пълно познание за действащите в нея принципи, закони и методи. Словото на Учителя П. Дънов има за първостепенна по важност задача да ни въведе именно в задълбочено, аналитично и плодоносно изследване на природната действителност. Той, Великият Посветен на ББ, свързва изучаването на формата (външната страна на природата) с разумното начало, извикало тази форма за живот. Това е действен и резултатен път към установяване на живоносни, взаимно обогатяващи отношения с вечната Майка. А казваме, че тези отношения са от взаимна полза, понеже и природата би имала какво да получи от мъдрия, живеещ и работещ в името на Цялото човек. В следващите редове ще разгледаме поредица закони, формулирани от Учителя П. Дънов и предадени на неговите последователи по достъпен, разбираем начин независимо от тяхната дълбочина и мащабност.
1) Ново отношение към природата
"Новото отношение към природата е необходимо за повдигането на човечеството. Механичното отношение към природата причинява огрубяване на човешкия характер."
(Учителят П. Дънов)
Общуването с разумните сили, стаени зад външното проявление на природната среда, подпомага разгръщането на духовния потенциал на човешкото същество. За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят."
2) Божият глас у човека
"Слушайте гласа на Възвишеното, което ви говори отвътре. Каквото ви каже, направете го. Ако искате да бъдете щастливи, слушайте Божия глас" (Учителят П. Дънов). Посредством Божия глас в душата на човека бива осъществявано т.нар. вътрешно ръководство на личността. Интуицията - отличително качество на бъдещата VI коренна (окултна) раса - е водещото начало в това направление на позитивен обмен между човека и природната реалност. Вътрешното ръководство е първият и незаменим помощник на човека по всички житейски пътеки. Затова Учителят на ББ в България ни съветва: "За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си, как да постъпите, и след това ще бъдете смели и решителни. Постъпвате ли съобразно с този закон, цялата Разумна Природа е с вас, всички Разумни Същества са с вас. Те ще оправят вашия път. ...Космичната Мъдрост ръководи и направлява хората. И всички нещастия идат от това, че те не вярват и не слушат това Вътрешно Ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на нисшите сили. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие сте близо до Истината и до вратата, която води към познаване на Реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта."
3) Раждането в човешката душа на идеите, спускащи се от Божествения свят
За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път към Мъдростта е този на страданието. Ние страдаме от грешките си в областта на мисленето, чувствата и поведението. Страданието ни помага да заличим погрешните си мисли, възгледи и желания и да не се връщаме повече към тях. Така преживяваме цялостен катарзис (пречистване) и се отваряме за повеите от селенията на Божественото. Оттам в освободеното ни от мътилката на мрака съзнание нахлуват свежи, градивни идеи и ни повеждат по нови пътища в драмата на живота.
Някога, след като минат еони на духовно съзряване и възмъжаване, човешкият род вече няма да бъде задължен да заплаща мъдростта със страдания. В тази насока той ще се превърне в равноан- гелски чин на еволюционната стълбица. Очевидно е, че си заслужава да се потрудим за това...
4) Молитвата
"Най-великото в света е молитвата. Тя ни свързва с Вечното. Тя е въведение в Божествения живот. Чрез нея ще научим вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот."
(Учителят П. Дънов)
Много е писано за молитвата. И все изглежда недостатъчно. Какво прибавя към вече известното учението на ББ? Това учение - еманация на безсмъртната Божия Премъдрост - утвърждава, че Живата Разумна Природа не допуска никой да нарушава нейните закони. Ако възникне нарушение на тези закони, светът има за задача да проведе възстановителна процедура. Силата на възстановяването в тези случаи е именно молитвата. Тя представлява призив на душата към Разумния свят да изпрати помощници, които да ремонтират повредената структура, да я изправят на крака и да я пуснат отново в движение. Осъществяването на цялата операция обаче не би могло да стане без проявата на човешката свободна воля. При наличието на такава - целенасочено и правилно определена - положителните резултати няма да закъснеят. Понякога дори може да станем свидетели на явление, което наричаме "чудо". За това свидетелства и Учителят П. Дънов: "Да се молиш, това значи да се самоопределиш в идеите си. В този смисъл молитвата е самоопределяне. Тя е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Тази молитва е мощна. Тя върши чудеса."
Относно съдържанието на молитвата Учителят на ББ у нас допълва: "Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата. Тя трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне езика на Любовта."
5) Събуждане и обновяване
Пътят към събуждането на човешката душа минава през благодарността. Неслучайно в новозаветните си послания ап. Павел ни препоръчва да благодарим за всичко: и за това, което ни прави щастливи, и за другото, което ни кара да изпитваме болка и да страдаме. Изворът на тази неувяхваща и непроменима от условията на живота благодарност е в дълбоката и искрена вяра. Истински вярващият човек знае, че всичко на този свят става по Божия воля или по Божие допущение и че рано или късно и най-голямата злина се превръща в добро. Затова той благодари на Небесния Отец за всичко. Така доброто съхранява своята същност, а чрез благодарността злото се превръща в добро. Който спазва този закон, неминуемо се освобождава от товара на страданието и постига жадуваната свобода. Той поема по пътеката на неспирното възраждане и обновление.
Ако човек оцени благата, които получава на всяка крачка от природата, те ще се запазят и дори ще се увеличат. Ако не ги оцени, рано или късно ще се раздели с тях. Критерият дали ги е оценил е именно благодарността. Аналогично: човек, изпълнен с вътрешно удовлетворение, съхранил своя душевен мир и посрещащ всички събития в живота си с чувство за доволство, привлича положителните сили на природата. А недоволният - обратно: той се свързва с отрицателните природни сили. Доволството е атестат за принадлежност към Божествения порядък, а недоволството - към човешкия.
6) Възлизане
По духовния Път има само две посоки - нагоре и надолу. Нещо повече - той не позволява нито миг застой! Ако не се качваш непрестанно (дори и скоростта ти да не е от най-високите; по-важно е да е равномерна), значи неизбежно започваш да слизаш. При изкачването нагоре откриваш пред себе си само един път. Поемеш ли надолу, пътища много... Според Господ Иисус Христос царството Божие е крепост, която трябва да бъде превзета с щурм. Победата не е никак лесна, но за нея си заслужава да направиш всички възможни жертви.
Разбира се, всеки от нас има собствена скорост на изкачване. Всички сме индивидуалности с неповторим облик. Ала твърде много си приличаме в пропадането. Там действа със страшна сила земното (сиреч материалното - зовът на плътското начало) притегляне. Във физиката земното ускорение е постоянна величина - 9,8 m/s2. Затова и слаломът към бездните на ада изобилства с многолика конкуренция - тълпите на овещественото невежество летят надолу с еднаква скорост...
А другото (алтернативата) - изкачването - изисква ежедневни усилия и беззаветна преданост към дълга на разумното същество. Дългът на осъщественото богоподобие.
7) Духовният бумеранг
"Всичко, което излиза от тебе, ще се върне пак при тебе."
(Учителят П. Дънов)
Всичко, което излиза от човека - неговите мисли, чувства и дела, всяко негово изречено слово, - се завръща рано или късно при него. В някои от случаите с умножена мощ на въздействието. На Изток този Закон за причината и следствието се нарича карма (от санск- рит = действие, въздействие). В духовното познание е известен още и като Закон за възмездието.
И така, доброто поражда добро, а злото - зло. Първото съгражда, а второто разрушава. Дори и едничка лоша мисъл вече е въплътено зло. Във физическия свят сме в състояние да наблюдаваме непосредствено действието на съзидателните и разрушителните сили. Телесните ни сетива ни го разрешават. Обстоятелството, че не сме способни (поне огромният процент от нас) да съзираме въздействието, което оказват мислите и чувствата ни в невидимия свят, не ни оправдава ни най-малко. Законът на духовния бумеранг е обективен - т. е. той се проявява вън и независимо от нашето съзнание и лично отношение. Познанието за неговото съществуване и функции би следвало да ни помогне да бъдем разумни във всичките си жизнени изяви. За всичко се заплаща на този свят... Ако не на този, в отвъдния...
8) Взаимопомощта
Ако помогнеш на изпадналия в нужда, някога в бъдещето, когато ти самият имаш нужда от помощ, някой друг ще ти я окаже. Отминеш ли бедстващия, рано или късно и ти самият ще бъдеш отминат равнодушно, колкото и изгаряща да е потребността ти от съдействие. Невидимият свят запечатва неумолимо всичко, което мислиш и вършиш. Разумните същества от по-висока еволюция наблюдават всички нас и носят отговорност за това, дали Законът за възмездието ще бъде изпълнен. И той винаги бива изпълнен. В най-подходящото време. Не знаем деня и часа на изпълнението. Сами сме произнесли присъдата над себе си. Въвеждането й в сила не ще закъснее...
9) Трансформиране на енергиите
"Любовта е най-мощният трансформатор на силите. Който не може да превърне отрицателните сили в себе си в положителни, не разбира законите на природата."
(Учителят П. Дънов)
Този вид трансформация е назована в Словото на Учителя на ББ тониране. Той дава редица методи за осъществяването й на практика. Например: "По някой път, когато сте скръбни, направете услуга някому и ще ви мине неразположението." Или съветва гневния да отиде и да копае земята. Така ще пренесе отрицателните енергии в нея и ще се успокои. Учителят П. Дънов предлага и други ефективни методи за тониране: музиката, молитвата, медитацията, екскурзии и разходки сред природата и особено в планините и др.
10) Взаимовръзката външен - вътрешен живот
"Когато човек извърши нещо в природата, аналогичен процес става и във вътрешния му свят - в света на неговите мисли, чувства и воля."
(Учителят П. Дънов)
Принципът на аналогията е универсален за целия Космос. Затова и Учителят на ББ в нашата страна е насочвал последователите си към такъв род дейности, които - въз основа обективното действие на принципа - да пораждат съответни положителни резултати. Един от най-характерните примери: подтиквал е учениците си да почистват изворите. Едно подобно действие се отразява благотворно и на околната среда, и на човешката душевност. Въобще създаването на ред, хармония, чистота и красота упражнява позитивно влияние и върху автора на действието, и върху цялата действителност.
11) Връзката на частта с Цялото
Тъй като Животът е единен, всичко, което се случва с Цялото, се отразява и върху неговите части. Човекът е елемент от Единството на Живота. Неговото разумно естество го прави действен, творчески елемент. Свободната му воля му позволява и да гради, и да разрушава. Изборът е изцяло негов.
Връзките между човешките същества протичат и по невидим път. Духовното начало у личността го свързва незримо с всичките му ближни навред по планетата. По тези линии на връзка се носят с огромна скорост безброй влияния: емоционални, умствени, волеви. Този специфичен род комуникация е подчинена на закона за баланса на енергиите. Ето какво казва Учителят П. Дънов по въпроса: "Някой път изпитвате скръб, понеже някъде в света един човек е нарушил великия закон на доброто. Друг път изпитвате радост, понеже в някоя част на света един човек е изпълнил малкия закон на доброто." Всички проявления на доброто и злото в света създават съответстваща на заряда им мотивация в останалите хора да се изявят по аналогичен начин. Затова не само моралната, ала и духовната (кармичната) отговорност на силните духом е неизмеримо по-голяма в сравнение с масата други хора.
12) Следване методите на Живата Разумна Природа
"Всички трябва да се ползваме от методите на Разумната Природа. Следване методите на природата, това е един от основните принципи на новото учение. Навсякъде природата ни учи как да работим. Изследвайте методите на природата, начините, с които тя си служи."
(Учителят П. Дънов)
Неизчерпаемо е знанието, което щедро и изобилно ни предлага великата учителка - Живата Разумна Природа! Всичко в нея говори на ясен, логичен език. Познаването на нейните закони и прилагането им в ежедневния живот е дълг на всеки мислещ човек. Неспазването на тези закони - дори и да не ги познаваме - е източник на неизбежно страдание. Според Учителя на ББ няма по-велика учителка и възпитателка от Майката-Природа: "Изучавайте езика на природата, защото в този език ще намерите скрити ония велики закони, които трябва да приложите и в своя живот."
13) Цикличност
За Живата Разумна Природа ритъмът, цикличността е универсален, т. е. всеобщ закон. Не е нужно да търсим проявите му твърде далеч. Всяка смяна на деня с нощта, на годишните сезони, на лунните фази, океанските и морски приливи и отливи, сърдечната дейност на човека, неговото дишане и пр. са обусловени от свой собствен ритъм или цикличност. И зад всички тях отново стои непостижимата Разумност на творението. По-точно - Разумността на Твореца, вложена в творението. Изумителни са мащабите на проявлението на този принцип: от трептенията на елементарните частици с определена честота, през изброените по-горе явления, до гигантските пулсации на космическите образувания - квазарите, пул- сарите и самите галактики. Сякаш усещаме с невидимата си същност туптенето на Божието сърце!
14) Закон за растежа
Свойствено е за човека да се хвърля към големите начинания, без да си е постлал върху сигурната основа на по-малките постижения. Това е човешкият метод: започваме с голямото и накрая завършваме с провал и разочарование. И страдаме безутешно за пропуснатия шанс. В същност страдаме поради своята глупост и невежество. Божественият метод е да започнем с малкото и постепенно да го развиваме. Така неизбежно достигаме и до голямото. Познавайки резултатите от прилагането на двата метода, окултният ученик има отново право на избор.
2. Отношението на ученика по духовния Път към Природата и нейните царства
"Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие. Отношението на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно.
Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен. Той преминава от една, по-нисша, към друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията. В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори. Законът на живота е ПРОМЯНАТА. В природата няма замръзнали форми. Скритият живот - този зад формите, в сърцевината на нещата - винаги се движи и се променя, винаги отвежда по посока към съвършенството. Съвършенството - като вълшебно отражение на всемогъщата ИСТИНА. Животът - това е сборът (но не механичен!), вътрешното единство на всички съществувания. Тази принципна теза в учението на ББ се отличава със своята сила и последователност. Това е дълбока философска позиция, която е позната на човечеството от най-отдалечената във времето древност до наши дни, например, вижданията за Битието на Мартин Хайдегер, един от най-изтъкнатите философи на съвременността. Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак. В Словото на Учителя П. Дънов животът не е алтернатива на смъртта, нито смъртта - алтернатива на живота. И двете състояния (на съзнанието) са един и същ живот, който само преминава от една форма на съществуване в друга. Или, казано образно, животът е едно училище, което човекът посещава и напуска, за да отиде в по-горен клас. Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв.
Природата от своя страна - като носителка и изразителка на Всемирния Живот - не е само това, което виждаме с физическото си зрение, с биологическите си сетива. Това, което виждаме, е само нейната външна страна. Зад тази видима форма стоят редица йерархии от разумни същества, които са като живи извори на творческите енергии на Битието. И зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата Причина - Бог. Тези факти от нез- римия ритъм на живота в Космоса Учителят на ББ изразява в една кратка фраза: "Природата е сбор от разумни същества, които проявяват своята деятелност." Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята съвкупност представляват организма на Природата, тялото на Върховното Божество. Така че когато говорим за Природата като за тяло на Бога, не разбираме само подвластното на физическата ни сетивност - видимото, но и всички онези разумни същества, както и принципите, силите и енергиите, стоящи зад тях. В тази връзка Учителят П. Дънов казва следното: "Природата е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по силата на известни закони. Под думата "природа" разбирам същества, които са дошли до положение да разбират тези закони и са взели под своето ръководство други, които не знаят това. Съществата, които учат останалите как трябва да живеят, наричаме природа. Учат ги да работят. РАДИ - значи ратува човек, работи. За да работиш според законите на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай. Ти си гладен. Как ще работиш? Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си."
Един от първите уроци, които човек следва да научи в общуването си с природата, е, че тя не е негова собственост, че той не бива да се стреми да я подчини и да я експлоатира според егоистичните си желания. Ученикът по духовния Път трябва да вижда в нейно лице един разумен партньор и помощник, с когото да осъществява пълноценен, взаимно полезен обмен. Бог сътвори човека и му възложи да бъде мъдър и грижовен стопанин на земната природа (Бит. 1:27-28). Учителят П. Дънов предупреждава онези, които са склонни да злоупотребяват с пълномощията, дадени им с акта на сътворяването им: "Съвременните хора са на погрешен път, като мислят , че могат да завладеят Природата. Ако те наистина биха успели да направят това, цялата Земя би се разрушила и на нея не щеше да остане нито едно живо същество. Живата Природа, обаче, не оставя да я владеят. Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа. Ала само разумният човек, който се съобразява с нейните закони, може безнаказано да впрегне нейните сили на работа. Всеки, който не се съобразява с нейните закони, бива разрушен." Заключението звучи твърде заплашително, дори зловещо, но то не представлява кух сбор от думи, а съвършено реална перспектива пред неразумния. С по-нататъшните свои разсъждения, преливащи в строги предупреждения, Учителят на ББ в България довежда рисунъка на този толкова важен урок на Битието до завършен вид: "И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са били затрупвани под праха на своите рухнали фантазии. Хора, които са си мислили, че трябва да се борят с Природата, за да я покорят, винаги когато са достигали върха на своето предприятие (тук: начинание - бел. К. З.) и са се готвили да вкусят от неговия плод, са бивали жестоко излъгвани в своите надежди. Природата ги е лишавала в последния миг от плода на техните усилия и ги е оставяла отново да работят и да се трудят, за да изправят всичките си погрешки и заблуждения."
Най-добрият помощник на окултния ученик в общението му с Природата е високата степен на развитие на неговото индивидуално съзнание. Оттам тръгва всичко! Той знае, че цялата природна среда е отражение и проява на една велика Разумност, зад която се крие не друг, а Отецът на Вселената. Затова: " Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действат в природата. Те са израз на една Висша Разумност!" От последователя на Божественото учение невидимият свят очаква не само да изучи внимателно законите на Природата, но и да живее в съгласие, в хармония с тях. Тогава именно той може и да разчита на подкрепа от нейна страна. Тя му разкрива всички възможни пътища, методи и средства за неговото личностно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Ученикът от своя страна е призван да се възползва в максимална степен от тях и да очертае свой собствен, неповторим път към грандиозната цел - Божественото. Тогава той с гордост може да носи името "ученик" - понеже е съзрял във величествения облик на Майката-Природа свой незаменим Учител. "Учете се от Живата Природа - казва Учителят П. Дънов. - Усвоявайте нейните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот на човека. Ученичеството се състои в непрестанен размисъл, в прилагането на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни." С тези свои думи великият духовен Учител утвърждава връзката между външното и вътрешното, между законите на веществения свят и на вътрешния свят на човешкото същество, между материята и Духа. "Както горе, така и долу!" - гласи един от седемте универсални принципа на херметизма. Учителят на ББ у нас го изразява по свой начин: "Това, което става в природата, трябва да го превеждаме и за вътрешния живот. Трябва да правим преводи. Например, слънцето, което грее сега, ни казва: "Така и вие трябва да греете." Връзката между вътрешния и външния живот е разкрита и в начина, по който Майката-Природа извайва своите форми. Нейното неподражаемо умение на майстор-ваятел намира израз и в човешкото тяло. Всяка част и детайл от него говори за същността и качествата на неговия притежател, рисува чертите на неговия характер. Особено изразителни в това отношение са човешкото лице и ръцете. Премъдрата Природа не допуска нищо излишно. Тя дава всекиму съвършено справедливо. Така външният човек е най-яркото и точно свидетелство за това, докъде е достигнал по еволюционния си Път вътрешният, истинският човек. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Трябва да изучавате вътрешния си живот. Вие мислите, че природата е точно като вас своенравна - каквото й скимне, това прави. Тя всичко е направила много разумно. За всяко същество има книжка и на всяко същество дава толкоз, колкото му трябва. Тя е много справедлива, дава точно, ни повече, ни по-малко. Всичко, което дава, е строго определено. От твоя начин на живот тя определя формата на главата. Носът е построен съобразно работата на човека. Очите са построени така, както човек (е) гледал. Устата е построена, както той е ял. Ръцете са построени, както той е работил в миналото. Външната форма на човека е копие на деятелността от миналата работа. От сегашната му работа тя създава една нова форма. Следователно от сегашния живот природата създава нашите бъдещи тела. Ти се безпокоиш. Щом се безпокоиш, тревожиш се, роптаеш, тя пише: да се анулират всички семестри. Нищо повече. Ще повтаряш пак семестрите, докато научиш уроците си. Това не се отнася лично до някого. Тя няма неприятни чувства към когото и да е. Но тя обича съществата да бъдат прилежни и в умствено отношение, и в духовно отношение, във всяко едно отношение човек да бъде прилежен. Да не се пресилва, но да бъде прилежен. За всеки предмет, който иска да се изучи, тя е дала необходимото време - ни повече, ни по-малко. Но нищо не трябва да остане ненаучено." И така, външната форма на човешкото същество - и като цяло, и като градивни компоненти - предлага цялостна и точна информация за степента на духовно- нравственото развитие на личността, както и относно перспективите за неговия по-нататъшен жизнен път. Върху основата на тази обективна взаимовръзка са възникнали редица окултни науки: хи- романтия, френология, физиогномика и др. Учителят П. Дънов е владеел блестящо цялото това познание, което е демонстрирал хиляди пъти както в своите беседи и лекции, така и в личните си контакти с последователи и външни за общността на ББ хора (никой не е в състояние да посочи точната цифра на посетителите, които са го молели да надникне в съдбата или в бъдещето им и да им даде подходящ съвет за настоящата им житейска ситуация; като правило той не е връщал никого).
На всяка крачка в своето учение П. Дънов подчертава незримата Разумност, вдъхнала живот на Вселената и на всички живи същества. В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението към сътворения от Него свят. Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде. Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере. Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на Бога и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво. Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност. В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция. Аналогично, в тези категории се включва и степента на проникване в същността на природните закони, характерна за отделната личност: "Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество" (Учителят П. Дънов). Отличното познаване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва. Тази природа, която сега се открива, това е едното лице, това са отрицателните сили, които действат сега. Ние живеем в една природа, в която има смени: светлина и тъмнина, живот и смърт. В природата животът е непреривен процес и непреривен прогрес."
Природата притежава свой собствен език. За да бъде пълноценен в общуването си с нея, ученикът по Пътя на Духа трябва да го овладее.
Той не е толкова труден, понеже е едновременно език на сърцето и на формата. В него няма букви и препинателни знаци, а само символи, природни дадености и явления и много светлина. Това е език на душата. Всемирната (Световната) Душа - женската полярност на Бога - прокарва мост чрез него към душата на всяко живо същество. Този универсален език е достъпен за всеки. Ето как го характеризира Учителят П. Дънов: "Природата, ако говориш на нейния език, всякога е готова да задоволи твоето желание. Щом не говориш на нейния език, тя не ти обръща внимание. Силният човек винаги може да намери своето място. Като казвам "силен човек", разбирам този, който знае езика на природата. Природата обича да й говориш конкретно. Ако й поискаш нещо конкретно, тя е готова да ти го даде. Целият свят е създаден за човешките души (курсивът мой - К. З.). За тях всичко е предвидено. Всяка душа може да получи това, което иска. Но трябва да знае как да го иска." Езикът на природата е един от най-важните ключове към нейните неизброими съкровища. Начинаещият по духовния Път би могъл да се съблазни от материалните измерения на неизчерпаемите природни богатства. Ала онзи, който вече е извървял част от Пътя, не дири в нея нищо преходно. Той съзира в нейното многолико и прекрасно лице Майката-Учителка, от която може да научи безценните уроци на Живота: "Понякога само като надникнеш в богатствата на природата, тя щедро ще те възнагради. Всеки, който е видял нейните богатства, се е връщал отрупан с подаръци. Знанието, което придобиваме, е богатство. Щом изучаваш природата, тя е толкова щедра, че непременно ще те възнагради. Ако не учиш, не се занимаваш, нищо няма да получиш или ще ти даде само отпадъци" (Учителят П. Дънов). Онзи, който вече е усвоил езика на Природата, го използва разумно и черпи с пълни шепи вдъхновение от благата, които тя му предлага щедро, безвъзмездно и навсякъде около него: "Като те грее слънцето, мисли и правилно мисли. Бъди благодарен, че всичко е хубаво, разумно. Ученият човек където и да погледне - реката, океана, камъка, дървото, вижда нещо грациозно, красиво, което дава подтик на неговата мисъл. Ако знаеш къде да стъпиш, всичко в природата ще те вдъхнови."
Един от най-значимите уроци за окултния ученик по Пътя към съвършенството е: Нямаме право да отнемаме ничий живот, на никаква цена, при никакви обстоятелства! Пътят към Бога е Път на ненасилието. Малцина от незрящите духом си дават сметка, че на практика стават съпричастни в избиването на милиони беззащитни животни заради повсеместно разпространеното месоядство. Последствията от тази масова варварска практика имат далеч не само материални измерения. Те се отразяват върху глобалния живот на планетата и човешкото общество по най-различни начини, следвайки неумолимо Закона на възмездието (Кармата). Ето как учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда този толкова важен проблем на контакта с Природата: " Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалии в природата. С избиването на животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при човека (курсивът мой - К. З.). След безразборното изтичане на тяхната кръв от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят." Дори представителите на растителния свят (земната флора) са носители на частица от вселенския Живот и ние нямаме правото да им го отнемаме (от това правило изключваме плодовете, зеленчуците, зърнените храни и останалите растения, които човек използва за храна и чието предназначение според Божия Промисъл е именно това - да поддържат живота на представителите на по-горните природни царства; разбира се, и това следва да става разумно и без разхищения и злоупотреби): "Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат. Може в краен случай, и то за лек, да се откъсне с позволение от разумното същество" (Учителят П. Дънов). И тъй като Живата Разумна Природа се стреми с всички сили да поддържа баланс в своите владения, тя създава предпо ставки за това в средата на причинителите на масовите кланета. Човешкият род е този, който плаща голямата сметка: "За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто милиона килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войнитего правят това" (курсивът мой - К. З.). Жестока, но справедлива цена за въплътеното невежество! И докога ще продължава това безумие!?! Астрологическата епоха на Водолея таи в недрата си издигане степента на съзнанието на човечеството, а заедно с това - и отпадане необходимостта от консумация на месо. Дано новите енергии на планетарната трансформация заработят още по-усърдно, за да ускорят промяната в начина на мислене на съвременния човек. А това означава - и във всички аспекти на поведението му.
За духовния поглед на ясновидеца Земята е обгърната от плътен слой мрак със сиви, кафяви, черни и мръсно зелени оттенъци. Това е аурата на планетата, възникнала вследствие преобладаващата мисловна и емоционална дейност на днешните хора. И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на ближния или дори едно нищожно добро дело. Тази нерадостна картина е нарисувана така от духовния Учител: "Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания, вследствие на това се образуват палещите лъчи на Слънцето. " Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви - към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ. Ученикът по вечния Път на самоусъвършенстването знае, че така би бил полезен на своите по- малки братя и сестри не само косвено, но и съвсем пряко. Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите себе си: "Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов). Един от най-страшните пороци, завоювали трайно място в човешкото съзнание още от прохождането на хомо сапиенс, е алчността. Тя има твърде много насоки на проявление и най-вече - за притежание на собственост. Срещаме я навсякъде: в отношението към предметите, с които удовлетворяваме всекидневните си потребности, към другия пол, към храната, към удобствата, към удоволствията, изобщо към задоволяването на щенията на сетивната ни същност (т.нар. плътски наслади), дори към знанието. Окултният ученик трябва да избягва всичките й проявления така, както дяволът бяга от тамяна - но осмислено, с максимално точна самооценка. Той има за задача да прави разлика между удовлетворяването на своите обективни нужди и безразборните излишества на алчността. И в това направление незаменим учител и наставник му е Живата Разумна Природа: "Насищане в природата съществува, но удоволствия не съществуват. Удоволствието е сянка на насищането. Гладът е сила, която продължава живота. Жаждата е велик вътрешен процес. Жажда и глад за знания, за храна, за обич, за добро" (Учителят П. Дънов).
По своя Път на учението и служението окултният ученик рано или късно разпознава две от най-характерните качества на Природата: по следователно ст и неприбързаност. Олицетворение на самата Вечност, тя намира време за всичко и за всички. Ученикът знае, че е длъжен да прибави тези две качества към палитрата на своите добродетели. Затова Учителят на ББ го съветва: "Живата Природа обича последователността, тя никога не бърза. Това ще запомните. В нея е вечността, тя разполага с време, колкото иска. Тя икономисва силите, не и времето (курсивът мой - К. З.). Тези, които много бързат, се изтощават бързо. Когато искаш да живееш дълго време на Земята, трябва да намериш любимо същество, което да ти даде назаем своите сили." Оттук именно произтича великият закон на Битието: Всяко нещо в света става на своето време. Нито преди, нито след, а винаги точно навреме. Познанието за тази безукорна точност на Природата е израз на вярата във всемогъщата Премъдрост на Твореца. Така непобедимата сплав от знание и вяра ражда вътрешния покой на човека, неподвластен на и ненарушим от никакви външни фактори и дразнители."Когато научите великия закон, че всички неща в природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите. В природата всичко е определено точно, строго отмерено" (Учителят П. Дънов).
Къде ученикът по духовния Път може да общува най-пълноценно с Природата? Къде контактът му с нея е най-плодоносен за израстването му като личност? Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос - на планините, и особено по техните върхове: "Високите върхове са динамични центрове. Те представят резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще. Планинските върхове са свързани с центъра на Слънцето. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Например, ако сте неразположени и се изкачвате на някой планински връх, неразположението ви ще изчезне и вие ще се върнете освежен, обновен. В долината човек се чувства неразположен, угнетен, напрегнат. Щом се качи на планината, неразположението изчезва." Всички елементи от природата в планината съдействат за духовните търсения на ученика: кристалният въздух, чистата изворна вода, светлината на изгряващото слънце. Всички те го даряват с незаменима по качество енергия, която той може да въплъти в благородни мисли, чувства и дела. В сърцето му се ражда топла благодарност към Онзи, Който го е обсипал с толкова много блага и с грижа като за най-скъпо чедо: "Ще благодарим на Бога, че сме на планината при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото Слънце. Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете, тя обича да я носят. Искате ли да придобиете чистота, вода носете. Чистата капка вода е една чиста мисъл. Ще благодарим на Бога за топлината на Слънцето, за големия кон, който препуска всеки ден по небето и изпраща благословение на всички същества по лицето на Земята. Ще благодарим на Бога за възможността, която ни дава, да вървим по трите пътя, от които Слънцето изгрява" (Учителят П. Дънов). Планините са мощни енергийни ретранслатори, поучава ни още Учителят на ББ в нашата страна, те въздействат непосредствено върху умствената дейност на човека и върху неговата воля. Нещо повече - от тях зависи и плодородието на ниските части от земния релеф: долини, низини, полета, степи и пр. Ето как Учителят П. Дънов рисува тези взаимозависимости: "Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергията. Всички планини по лицето на Земята определят плодородието на полетата. В Египет, където няма планини, бяха принудени да създадат пирамиди, за да дават енергия и вдъхновение на човешкия дух. Всякога в планините има едно желание да слязат в полетата. Сега съответствието е следното: планинският живот - това е животът на ума, а животът на полето - е животът на сърцето. Изходният път от планината - това е пътят на човешката воля. Съответствие има във всичко. Ако ти можеш да направиш една връзка между планините и полетата, да разбереш пътя на движението им и туй, което си добил - тогава ще разбереш онова съответствие, което съществува в самия порядък на природата."
Като венец на своето познание и разбиране за Природата окултният ученик вижда в нейно лице достоен партньор в изграждането на един по-добър, по-светъл и по-справедлив свят. Не на последно място - той знае, че този процес е дълъг и труден и че той започва с израстването на собственото "аз". И в тази насока Майката-Природа би могла да му бъде отличен помощник. Достатъчно е да следва нейните закони и да се стреми да работи за хармонията в нейната среда, както и за разумното отношение на човешкия род към нея. Тогава и тя ще му отговори със същото. И грандиозният План на Създателя за света като цяло и за същия този ученик по духовния Път ще бъде осъществен в цялата своя пълнота и съвършена красота. "Природата е намислила да създаде от вас нещо много хубаво, не й противодействайте. И като се радвате, и като страдате, и като падате, и като ставате, и като се раждате, и като умирате, и каквото и да става с вас, имайте пълна вяра, че това, което тя прави, е за ваше добро" (Учителят П. Дънов).
Венец на познанието и разбирането на ученика за Природата е и придобиването от негова страна на умението да открие и утвърди своето място в нейната реалност, подчинено на служението на Цялото. Понеже, както казва Учителят П. Дънов: "Животът има смисъл, доколкото ние принасяме плод в Цялото." Ученикът по Пътя към съвършенството знае, че Природата е най-важната част от това Цяло и че отношението му към нея е пробният камък за вярата и упованието му в нейния Творец. Това именно познание на Истината за Битието дарява мъдрия му притежател с жадуваната свобода на духа: "Сега човек трябва да добие своята свобода. Но тя се добива чрез разбиране на Цялото, чрез живот за Цялото. Сега трябва да знаете къде ви е мястото в царството на природата и какво ви е отношението към Бога" (Учителят П. Дънов).
