В градината в Айтос имаше бадемови дървета. Няколко години те не даваха никакъв плод. Приятелите обсъждат въпроса за тяхното съществуване („Остарели са!“) и решават да ги отсекат и да посадят нови.
Минава известно време. Идва една сестра от селата да прекара няколко дни на градината. Веднъж тя се обляга на стеблото на един от бадемите и чува в себе си тих глас: „Искат да ни отсекат. Нека да ни оставят и тази година.“
В това време в градината нямало никакви хора. Сестрата написала бележка за приятелите, в която им съобщавала какво са ѝ казали бадемите и се застъпила да се изпълни молбата им.
Същата година бадемите дадоха изобилно плод.
Невидими нишки свързват човека с Големия Живот. Ние имаме два живота – един малък, личен и един Голям, Всемирен Живот.
