Тук желая да ви кажа няколко минути за престоя на Учителя в с. Мърчаево с група братя и сестри през 1944 г.
Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша пред Владая, около 21 км далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 ÷ 1926 г. беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там и още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда пожелала това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви книги чете тя. Когато отивала на училище той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Той така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време чел тези книги и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му, той се преобразил. Интересът му се усилил. Той забелязал, че тя ходи неделен ден някъде и се връща радостна, добре разположена. Тя не му казвала къде отива.
Той решил да я проследи. Един неделен ден той тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на улица „Оборище” 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качило едно лице и почнало да говори. Той за пръв път чувал думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнува и трогва.
След събранието той тайно се измъкнал и се прибира на село. Когато се върнала сестра Еленка той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които участвал често в пиене. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и почват проучването на тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях станали вегетарианци. Цялото село се изненадало от големия преврат в тези хора.
През януари 1944 г., когато се усилили бомбандировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време.
На 14 януари той пристига в селото с група братя и сестри. Учителя с няколко братя и сестри се настанява у брат Темелко, а останалите се настаниха в други къщи. Някои мислеха, че Учителя е тук за малко време, но той остана тук до есента.
Голямо оживление настана в дома на Темелко след идването на Учителя. Освен 7 ÷ 8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в селото, а също и от София.
Още с идването си Учителя се осведоми за един минерален извор, далеч около 3 км, в махала Рударско. Веднага направихме разходка до извора. Учителя и всички ние употребявахме вода за пиене от този извор.
На обедите присъстваха винаги много хора - местни и гости. След обедите винаги имаше оживен разговор и песни. Особено оживени бяха неделните обеди, защото тогава идваха повече гости от София. Идваха доста гости и от провинцията. Едни - за да видят Учителя, а други - за съвет и упътване. През голяма част от деня Учителя беше зает с частни разговори с гостите. Но често имаше и общи разговори. В един разговор Учителя каза: „Гьоте във „Фауст” е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на „Фауст”? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Има по-висша идея: смисълът на живота е в служене на Бога.”
В друг разговор Учителя каза: „Някой казва, че не е виждал Бога. Не е вярно това. Напротив, едничкото Същество, което вижда човек, е само Бог. Защото всичко в света е израз, тяло на Бога. Сега живеем в една епоха на всичко старо, на хилядолетна карма на човечеството. Тази епоха започна от 1944 г. и ще продължава известен брой десетилетия. Ние сме още в тази епоха.
Особено тържествено се отпразнува празникът на пролетта - 22 март. По този повод Учителя държа две беседи - на 19 и 22 март: „Пребъдване” и „Новото в живота” (в „Завета на Любовта”, т. I). След беседата на 22 март отидохме на една полянка над селото и прекарахме известно време в песни и разговори. После често ходихме на тази полянка за паневритмията.
Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в селото нов том беседи „Вечното благо”. Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предобедни разходки из красивите околности на селото. На Великден, 16 април, Учителя също държа беседа.
Като дойде пролетта почнахме усилена работа: почистването на двора и неговото изравняване на някои места. А дворът на Темелко беше обширен. Построиха се подпорни стени, стълби, прокара се пътека до един извор в двора. Този извор Учителя нарече „Изворът на доброто”. Намери се и друг извор в един горен съседски двор. Този извор се нарече „Изворът на здравето”. С идването на пролетта се построиха маси вън на двора и обедите ставаха вече там. С идването на пролетта Темелковото семейство излезе на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови - за копане, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство.
При разговорите след обедите Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текстове, съдържащи стари, отрицателни идеи. И той каза: „Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.”
През пролетта започнахме с Учителя систематични еднодневни излети нагоре по Витоша до една красива полянка, близо до подножието на върха Острец. Тази полянка беше заградена с малки каменни блокове. Тук прекарвахме целия ден.
Дойде 21 април. Учителя каза, че е хубаво да посрещнем първия слънчев лъч от върха Острец на 22 юни - най-големия ден през годината - Празникът на лятното слънцестоене. За пръв път Братството празнува тържествено 22 юни тази година. На 21 юни с раници потеглихме за хижа Острец, която е на 10 ÷ 15 минути под едноименния връх. На другия ден рано сутринта преди изгрев слънце бяхме на върха. Там Учителя държа беседата „Разбрана и неразбрана любов” („Заветът на Любовта”, том I). Тук на хижата прекарахме два дена, като правихме излети из красивите околности.
Особено тържествено се отпразнува 12 юли, Петровден. Имаше много гости отвсякъде. Този ден доби още по-тържествен характер, когато сутринта след беседата Учителя раздаде лично като подарък новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя”.
Наближи края на август. На 24.VIII. всички братя и сестри, които бяха в Мърчаево, заедно с Учителя потеглихме към хижа „Острец”. Там прекарахме два дни. И всяка сутрин при изгрев слънце Учителя държеше беседа на върха. На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс”, където също прекарахме два дни. На 28 август се върнахме в село.
На 24 септември тържествено се отпразнува в селото и цялата страна съборът. На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнахме в София.
Ще завърша с няколко мисли от Учителя:
Да търсиш Бога се подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде само от Бога. Какво иска Бог от нас? - Той иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бога пък подразбира служене. Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява. В който момент се прояви Божественото в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят. Когато човекът на правата Божествена мисъл влезе в един дом всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това? - Когато Божественото вземе връх в човека.
Освобождението от карма се нарича благодат. Само Божията Любов може да освободи човека от това бреме.
Когато се обичат хората, които живеят на земята, чрез тях те обичат съществата, които живеят на другите планети. Постави в ума си мисълта: „Аз трябва да живея, както ангелът живее. Аз трябва да живея като ангел, да познавам Божията воля. Направо да приемам Божията мисъл и да я предавам на света.”
Когато ученикът обича учителя си, последният е готов да отвори душата си за него, да му даде от своето богатство, от своето знание. Така постъпват нашите напреднали братя спрямо нас. Те са готови повече да дават, да ни помагат, ако и от наша страна има разположение към тях. Когато искате да придобиете щастието, вие трябва да влезете във връзка с напредналите същества, които да ви помагат.
Един ден ще ви се дадат условия да развиете вашата гениалност, да разработите вложените във вас способности и добродетели. За всяка душа ще дойдат добри условия. Сегашният строй не може да послужи за основа на новия живот. Вие живеете в епоха, когато новият Адам се създава. И всички ще го видите. Той иде вече в света. Кога ще бъде това? - Когато старият строй се замени с нов - по-правилен, по-разумен, съгласен с Божиите закони.
Духовният човек е развил своето духовно тяло. Той може да излиза от физическото си тяло и да влиза в него по желанието си. Ако някой намисли нещо лошо срещу човека, който има Божествения огън в себе си, той ще опита Божествената тояжка.
Ние не сме невежи, но разполагаме с такова знание, каквото съвременните хора даже не подозират.
Страданията са необходими за опресняване, за усилване. Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става.
Недъзите, които съществуват във вас, са само препятствия, за да се прояви вашият характер. Постарайте се да преодолявате всички мъчнотии в живота си.
Месната храна не е най-хигиеничната и не съставлява благоприятни условия за човешкото развитие, защото вибрациите на тази храна са от по-други род, несъответен на хората. Понеже тези същества са от по-ниска еволюция, те стават причина за слизане на хората към земята. Ето защо, който яде месна храна, с това той вече си приготвя условия за своето разрушение.
