Беше началото на лятото. Вървях през боровата гора. Валял беше дъждец и въздухът имаше свеж аромат. Вървиш, и не ти се иска да свърши пътят през гората.
Спрях се пред една полянка. Оттам се чуваше шум – пляскане на криле, птиче подсвиркване. Приближих се предпазливо. Видях сцена, която ме учуди. Дотогава си мислех, че катеричките и птичките не са приятели, че птичките би трябвало да се страхуват от тях, но сега видях друго. Околовръст на полянката, по клончетата на дърветата бяха накацали десетина косчета с жълти човчици, а две катерички тичаха наоколо с грациозни скокове и като минаваха край всяко косче, то удряше с крилцето си катеричката. Това беше игра, забавление, тъй както се забавляват децата, при това придружено с най-дружелюбни подвиквания и подсвирквания. Те бяха тъй увлечени в играта, че не усетиха моето присъствие.
Колко красота има в живота, непосредствена, естествена! Откъде струи тя в нашия свят? Човек може да намери и в себе си струя от този красив, безграничен живот. Нечии нежни, невидими пръсти безшумно тъкат неговото красиво платно.
Ние казваме: Любовта е Майката в Природата, която твори и сближава всички.
