Отиваме към Балкана, по главното шосе. Срещу нас се зачува сладостно звънче, а след малко се задава магаренце, натоварено с дърва. То пристъпя внимателно. Зад него върви старец. Той се държи с едната си ръка за товара, а в другата носи тояжка. Всички, които срещат стареца, го поздравяват приветливо.
Дърварят дядо Русин преди две години ослепя. Сега продължава пак да носи дърва. В неделен ден син му събира в гората дърва на купчинки, магаренцето води дядо Русин до купчинките, а там старецът го натоварва. После магаренцето го извежда на шосето. Обърнете внимание, то спазва правилата на движението – движи се винаги вдясно; разбира сигналите на колите, особено е внимателно, когато прекосява. То знае клиентите на дядо Русин в града и го води право до техния дом.
На връщане дядо Русин яхне магаренцето и забързват за вкъщи. Там все ще се намери нещо за хапване, пък и почивката е желателна. Туй, което изкарват, им е достатъчно.
Такава чудна връзка съществува между стареца и магаренцето, такова разбирателство без думи, такова мълчаливо приятелство! Те са богати, имат най-голямото богатство – Любовта!
